Индийска бухалка

Индийската бухалка (Indian Club) е с дълга история, чиито корени датират още от древността. Съвременният й вариант (Clubbell) се радва на голяма реклама и обещания за отлично функционално трениране. Има ли наистина основания за това?

Какво представлява индийската бухалка

Традиционната индийска бухалка е парче дърво, оформено като кегла за боулинг, което варира по размери и тегло. Съвременните реплики се правят от стомана, което позволява производството на по-тежки бухалки, без да се увеличава драстично техният размер.

Тренировката с тях представлява люлеенето им по различен начин и посока, както самостоятелно, така и в комбинация с други движения (например клек или напади).

История

Информация за използването им за функционално трениране се среща още от времето на Древен Египет.

В по-близко минало те били идеалният уред за атлети, трениращи смесени бойни изкуства и традиционна индийска борба. Главната им цел била развитие на силата и цялостната кондиционна подготовка. Бухалките са внесени в Англия от британски войници, които били на пост в Индия през ХIX-ти век.

Сим Кехоу въвежда индийската бухалка от Великобритания в САЩ. През 1862 година отваря магазин в Ню Йорк, специализиран в производството на бухалки. За да ги разпространи, успешно изпраща безплатни мостри на видни спортисти и клубове.

През 1866 година той издава красиво илюстрованата книга "Indian Club Exercise", която показва предимствата на тежкото силово трениране с бухалки. Популярността им като организиран спорт нараства през 20-те и 30-те години на XX-ти век. Провеждали се класове с инструктор, подобно на съвременните аеробни часове.

Човекът, който преоткрива традиционната индийска бухалка в модерния й стоманен вариант за силово трениране е Скот Сонън – фитнес треньор (номиниран от сп. "Men’s Fitness Magazine" през 2011 година в Топ 25 на фитнес треньорите в света), треньор и състезател по смесени бойни изкуства, автор, говорител и член в международни спортни асоциации.

Принцип на действие

В основата на спецификата на натоварването чрез индийската бухалка стои изместеният център на тежестта.

По този начин тренировката става предизвикателна, но щадяща ставите и сухожилията – центърът на тежестта е далеч от захвата. Самата бухалка не се повдига, както при стандартните дъмбели, а се залюлява по определен начин.

Заради удължената дръжка бухалката не действа срещу захвата и пръстите, а през тях, ангажирайки мускулите и изключвайки стремежа към умишлено стискане на материала.

Функционално силово трениране със съвременните Clubbells

Скот Сонън създава своята система за силово трениране "Circular Strength Training" (CST), която се състои от три компонента.

Хармонични и плавни движения

Те регулират дишането, повишават концентрацията, заздравяват ставните връзки и цялостно подобряват представянето на атлета.

Прасара йога

Заимства асани от Хата йога и ги преплита в движения, които помагат за мобилността, отпускането на мускулните сухожилия, а с продължителната практика във времето оказва положително влияние върху силата и гъвкавостта.

Clubbells

Модерният вариант на традиционната индийска бухалка.

Тренирането с тях има редица предимства:

• Подходящи са за функционално трениране. Това са уреди с традиция и са били широко използвани в историята именно за тази цел.
• Сигурност на захвата – съвременните бухалки са направени от стомана, което има своите плюсове, защото дървото абсорбира различни течности и масла от ръцете и прави повърхността хлъзгава.
• Възможност за увеличаване на натоварването чрез по-тежки бухалки. Използването на стомана като материал има още една полза – създаването на по-тежки предмети, без това да се отрази драстично на размерите им. С дървения материал това е невъзможно.
• Стабилизира и координира ръцете – синергизъм между горната и долната им част.
• Голям обсег на движение.
• Развиват експлозивна сила и скорост.
• Развиват статичната сила – да се задържи даденото положение дори и при по-екстремни като продължителност натоварвания.
• Постепенно нарастване на силата, което предпазва от контузии.
• Заздравяване на "ядрото" - коремен пояс (корем, коси коремни, дълги гръбначни мукули), което защитава кръста.

В заключение

Индийската бухалка може да разнообрази тренировъчната ви програма, като може да я включите към останалите упражнения или да я използвате самостоятелно в отделни тренировки.

Тя принадлежи към уредите, които намират широко приложение за функционално трениране и развитие на комплексни качества (каквито са и пудовките, българската торба и ковашкият чук).

Подходяща е както за начинаещи, така и за напреднали. Разликата е в използваното тегло:

• Начинаещи мъже – 2 х 4,5 кг или 1 х 9 кг (за двете ръце едновременно);
• Начинаещи жени – 2 х 2,3 кг или 1 х 6,8 кг (за двете ръце едновременно);
• Напреднали мъже – 2 х 6,8 кг или 1 х 15,9 кг;
• Напреднали жени - 2 х 4,5 кг или 1 х 11,4 кг;

Какъвто и да е тренировъчният ви стаж, подберете адекватната за вас тежест, особено ако заучавате за първи път новите движения.

Правилното изпълнение е на преден план, за да се елиминира възможността за нежелана контузия.