Високофруктозен царевичен сироп (HFCS) срещу трапезната захар

Трябва ли да се страхуваме от разликите?

Високофруктозният царевичен сироп е подсладител, който масово се ползва в хранителната индустрия. На различни места го определят като враг на здравословния живот. В тази статия ще се опитаме да разберем дали е основателно, а не да изтъкваме кой е по-полезният от двата въглехидрата или да насърчим употребата им.

Хората имат склонността винаги да търсят грешките извън себе си и често си намират нещо конкретно, което да набедят за всички злини. Затлъстяването е сериозен проблем, за който се говори по целия свят и всеки излиза с неговата теория и съответно набедения виновник.

През 80-те години на XX век мазнините бяха набедени, че са виновни за всички сърдечно-съдови болести и за затлъстяването на населението. По тази причина и сега на почти всеки продукт може да намерим обезмаслена версия. Естествено, хипотезата се оказа невярна.

След това, през 90-те, та дори и досега, главен виновник според много хора са въглехидратите. И това се оказа грешно. Последната мода в днешно време е да се търси вината във високофруктозния царевичен сироп (high-fructose corn syrup). Мисля, че се сещате накъде отиват нещата.

Какво е високофруктозният царевичен сироп?

Това е калоричен подсладител, използван за засилване сладостта на много храни и напитки. Представен е за първи път през 1957 година, но първоначало не добива популярност (1). Между годините 1975-1985 високофруктозният сироп започва да се използва в много напитки в САЩ.

Произвежда се от царевично нишесте, като първоначално полученият сироп е почти изцяло изграден от глюкоза. В процеса се добавят ензими, като те понижават концентрацията на глюкоза и увеличават тази на фруктоза чрез превръщането на част от първото във второто.

Така се получава HFCS-42, което след това се смесва с HFCS-90 (почти изцяло фруктоза), за да се получи най-масово използваната форма HFCS-55. По-долу обяснявам какво значат цифрите.

Консумация на захар и HFCS за периода 1970-2006 година.

По-горе виждате на графиката консумацията на HFCS и захар за периода между 1970 и 2006 г. година в Щатите. Две неща са интересни.

Първо, общата консумация, измерена в паундове (≈0,45 кг) за година се е повишила. През 2000 г. година има пик, като после се забелязва тенденция за връщане към старите числа. Същото важи и за общата консумация на калории (не е в графиката) и това дава обяснение за прогресивното затлъстяване на населението, но това е тема за друга статия.

Второто нещо, което ни показва кривата на количествата е, че около 2003 г., а и през следващите я години, консумацията на високофруктозен царевичен сироп е изравнена с тази на захарта (сукроза). HFCS вече има сериозно място в хранителната индустрия и сме длъжни да знаем какво представлява.

Причината да се заменя захарта с високофруктозния царевичен сироп е, че той е в течна форма, което го прави лесен за добавяне в напитки и храни, по-стабилен е, придава "по-приятна" сладост, консистенция, и най-важното за компаниите – по-евтин е от захарта, което, както се сещате, при колосалните количества производство (помислете си за любимата ни "кафява газирана напитка") е жизненоважно за финансовото им благосъстояние.

Какво е трапезната захар?

Всеки знае какво представлява захарта, но тук ще повторим накратко, за да стои всичко прегледно за сравненията по-долу. Захарта, още наричана сукроза, е калоричен подсладител с калорийност от 4 ккал/грам.

В твърда форма е и намира приложение ежедневно на на нашата трапеза и отделно се ползва за производството на много храни с цел подслаждане, сгъстяване и т.н. Трапезната захар е дизахарид, съставен от глюкоза и фруктоза в равни порции.

Химична разлика

В книгите може да срещнете гореспоменатите HFCS-42, HFCS-55, HFCS-90. Числото след наименованието е процентът на фруктоза в съединението. Най-масово използваният тип е HFCS-55 (тази форма се ползва предимно в напитките).

Това означава, че 55% от въглехидратите идват от фруктоза, а останалите 45% от глюкоза. Още тук вече става ясно как почти няма разлика спрямо обикновената трапезна захар (50% глюкоза и 50% фруктоза). Гледайки въглехидратния състав, е очевидно как 5% разлика не могат да създадат значима разлика между двата подсладителя.

Физиологична (практическа) разлика

На практика също не се забелязва значима метаболитна разлика (4), (5). Имаме същия дизахарид (при HFCS глюкозата и фруктозата са в свободна форма), съставен от същите монозахариди със същата калоричност.

Изследванията, сравняващи физиологичната разлика при прием на царевичния сироп и захарта не са много по простата причина, че няма нужда от тях. Очевидно е, че няма как да има значителни различия.

В няколко научни проучвания (2),(3),(4),(5) се установява гореспоменатото. Учените стигат до заключението, че при сравнение със сукрозата HFCS не показва разлики по отношение на апетита и енергийния прием (3), (6).

Отделно не се намира причина да се указва с допълнителни/предупредителни знаци съдържанието на високофруктозния царевичен сироп на етикетите на храни и напитки, нито пък е нужно законово ограничаване или забрана за комерсиално ползване (2).

Както виждате по-долу, относителната сладост на захарта и HFCS-42 също е еднаква.

Относителна сладост на различни подсладители

Защо тогава това беше посочено за новия виновник за прогресивното затлъстяване на населението?

Както и горе споменахме – хората обичат да намират виновника навсякъде, но не и в самите себе си. Калорийният прием се увеличава прогресивно, покрай работата на бюро общата активност на населението спада сериозно, всички са заети и не намират време за физическа активност. Причината е най-вече в това, че хората ядат все повече и изразходват все по-малко енергия.

Проучване в САЩ показва, че калорийният прием се е увеличил с 570 ккал на ден, сравнявайки периода между 1977-1978 и 2003-2006 година (7). 570 ккал на ден на фона на автоматизиран свят!

По-очевидно и красноречиво обяснение за затлъстяването едва ли може да се покаже. Това, разбира се, ще бъде тема на бъдеща статия след време, но добре разяснява, че причините за прогресивното надебеляване на хората не може да се свърже еднозначно и пропорционално нито със захарта, нито с царевичния подсладител.

Конкретно за HFCS повечето от притесненията идват от самото име. Както и по-горе видяхте – напълно неоправдано. Нарича се високофруктозен, но всъщност въобще не е.

В единия случай при HFCS-42 имаме 42% фруктоза, която е дори по-малко от при сукрозата (=трапезна захар), а в масовия случай (HFCS-55) – 55% фруктоза, което ни дава 5% разлика. Това не трябва да бъде повод за притеснение и причина да сочим с пръст.

Извод

Изключвайки минимални, незначими разлики и имайки предвид, че двата подсладителя имат еднакъв състав, еднаква калоричност, влияят еднакво на апетита и предизвикват същите метаболитни процеси и следствия в тялото, можем да заключим, че едното НЕ е по-лошо от другото.

Със сигурност затлъстяването не може да бъде приписано на един конкретен елемент от нашето хранене и в частност - въвеждането на високофруктозния царевичен сироп в  напитките и храните ни.

Пълнеем, защото ядем/пием повече калории от преди, а в същото време оставаме физически слабо активни.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1