Херман Гьорнер
"Могъщият"
"Могъщият"
От 11.06.2012, чете се за 7 мин.
Херман Гьорнер е роден в малкото градче Кемниц, близо до Лайпциг, на 13-ти април 1891 г. Той бил най-малкият от трите деца в семейството си и по рождение нищо не предсказвало за голямата сила, която щял да постигне по-късно.
Херман растял като нормално дете, но баща му бил гигант с дебели кости, висок 190 см, докато майка му била доста ниска, само 152 см.
На 10-годишна възраст Гьорнер започнал да тренира с тежести, а когато навършил 14, можел спокойно да направи суинг с пудовка, тежаща 50 кг. На тази възраст той бил 168 см висок и тежал 84 кг.
Херман практикувал доста спортове – бягане, скачане, плуване, акробатика, бокс и борба. Когато навършва 18 години, постига добре изваяна физика и мерки, достойни за истински силач. Обиколките на врата, мишницата и прасеца му били точно 43 см, също така позирал за творбите на доста известни по онова време скулптори.
До времето, когато навършва 21 години, Херман вече е спечелил няколко награди във вдигането на тежести:
През годините 1911-13 Херман Гьорнер бил начело на силаческо трио, което първо носело името "Атлас Трио", а след това се сменя на "Херман Стронгфорт Трио". В триото участвали самият Гьорнер, неговият брат Ото и техният приятел Ото Брауер.
Триото било аматьорско, но заедно и самостоятелно показвали невероятни силови номера. Те показвали жонглиране с пудовки и глобусна щанга, изтласкване на щанга, на която тежестите били хора от публиката, бент преса с пудовка, на която седял мъж, поддържането на петима мъже и щанга на раменете (този номер бил изпълняван от брата на Херман, Ото Гьорнер).
Един от най-трудните номера бил изпълняван от титуляра на триото: това било задържането на осем мъже и две щанги за няколко секунди върху гърба на Херман. Коронният номер на триото, в който участвали и тримата, бил "лег преса" на 18 или повече мъже, които седяли на дървена дъска.
През 1922 г. Херман Гьорнер пак се включва в силовите изпълнения, но този път в дуо с Ото Брауер. Двамата заедно и поединично изпълняват много нови и невероятни номера.
Херман представя своята известна щанга, с която предизвиква доста мъже. Тя тежала 150 килограма, а лостът й бил с диаметър 7 см. Най-трудният и последният от новите номера, изпълняван от Гьорнер бил поддържането на крака, докато е полулегнал на гръб на работеща въртележка, върху която имало осем мъже.
На 22-годишна възраст Херман участвал в немските шампионати по вдигане на тежести през 1913 г. В тези шампионати той станал трети в тежка кагетория с тотал от 520 кг.
Лифтовете били: изхвърляне с една ръка (77,5 кг), изтласкване с една ръка (92,5 кг), изхвърляне с две ръце(105 кг), преса с две ръце(100 кг) и обръщане и изтласкване с две ръце (145 кг). Гьорнер участвал в още шампионати по това време, но не се представял добре, защото му се налагало да работи по 10 часа на ден и нямал време за достатъчно добри тренировки.
Може и да е странно, но Гьорнер много е искал да стане професионален боксьор или борец. Уви, тези негови планове се сриват с настъпването на Първата световна война (1914-1918 г.) След като служи 4 години, той се връща в къщи с рани от шрапнели и сляп с двете очи.
По-късно претърпява деликатна операция от известен очен специалист, след която възвръща зрението на лявото око, но дясното остава напълно разрушено. След като се възстановява от операцията, той започва отново да тренира с тежести и участва в различни шампионати през 1919 г. като аматьор.
През 1920 г се състояла битка между двама титани на силата - Херман Гьорнер срещу световния шампион по вдигане на тежести Карл Мьорке.
Мачът между двамата се състоял на 4-ти април 1920 г. в Лайпциг.
Лифтовете били: изхвърляне с една ръка, изтласкване с една ръка, преса с две ръце, изхвърляне с две ръце, изтласкване с две ръце и още един лифт, избран от двамата претенденти.
Гьорнер избира мъртва тяга с две ръце, а Мьорке заден клек. Битката между двамата тежкоатлети била доста интересна - Херман бил висок над 180 см, а Карл с ръст 158 см и тежащ 100 кг, почти толкова широк, колкото висок. В крайна сметка в този двубой печели Гьорнер. Постиженията са следните:
През 1921 г. Херман Гьорнер става професионален силач, след като получава титлата "Най-силен тежкоатлет аматьор в света" след победата си над Карл Мьорке.
На 27 май 1922 г. се жени, след което заминава със съпругата си за Южна Африка на 29 юни същата година.
До 1924 г. Херман и Елзи Гьорнер пътуват из Южна Африка с цирка на небезизвестния Уилям Пагел, като показват невероятни силови номера, невиждани дотогава дори в Европа.
Номерата на Херман са следните:
Херман прави 5 пълни тура около Южна Африка през годините 1922-1924; 1924-1926; 1929-1931; 1935-1936 и последно 1937-1938. Номерата на Гьорнер варирали и се увеличавали през годините.
Един от най-запомнящите му се номера бил всекидневната борба със слонче, тежащо 640 кг. Гьорнер изпълнява много номера и невероятни силови постижения като професионалист пред британската публика, представен от самия Уилям Пулум.
Мерки на Херман Гьорнер, взети на 16-ти декември 1934 г. от Едгар Мюлер (един от най-добре информираните експерти и хроникьори от миналото на Желязната Игра), когато Херман е бил на 43-годишна възраст с лично тегло 131,5 кг с 14 килограма над най-доброто си състезателно тегло.
Едно от най-любимите и силни упражнения на Херман Гьорнер било мъртвата тяга с нейните разновидности, които той практикувал:
Гьорнер смятал, че един истински силач трябва да се наслаждава на живота и да прави това, което обича. Той обичал да плува – за него това било задължително, да тича леко из пресечен терен преди или след тренировка. Слънчевите бани и масажите не били от особено значение за него.
Диетата му била разнообразна с акцент към месото или немските наденички, предпочитал свинско и телешко месо. В неговата диета участвали много плодове и зеленчуци, както и сирене, яйца и ядки.
Той не пиел големи количества мляко, но за сметка на това обичал да пие бира. За него ключът към успеха бил в пълноценната храна и добрия 8-10 часов сън, в който тялото се възстановява.
През 1929 г. Херман получава травма на ръката от падане, но това не го спира да тренира и да показва способностите си до Втората световна война. През войната за кратко е задържан в концентрационен лагер, но не загубва теглото и силата си.
След войната се установява в малко селце близо до Хановер, Германия с жена си. Жена му Елзи умира през 1949 г. Херман често е посещаван от почитатели в малкия си апартамент. Въпреки смъртта на жена си и травмите си от войната, той доживява до 65-годишна възраст и умира през 1956 г.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече