Адренална умора

Тежката, непреодолима умора - на какво се дължи?

Умората. Най–големият враг и най–добрият познайник на трениращия. Умората е нашият стимул за справяне с проблемите. Ние познаваме умората като фактор, породен от труд или болести. Но има още една умора, хормоналната. Позната е като адренална умора.

Тя е резултат от проблем с надбъбречните жлези, най-често предизвикан от шоково състояние. В спорта може да бъде предизвикана от хормонални терапии или от стероидни препарати. В този случай жлезата привиква за дейността й да има заместители и трайно намалява производството на хормони.

Възможни са промени и след някои операции или медикаментозни лечения, макар че лекарствата по–скоро влияят на бъбреците, а дейността на бъбреците и надбъбречните жлези не е така пряко свързана. Проблемът е, че поради редица фактори намаленото производство на хормони е трудно обратим процес.

Умора и хормоните -  каква е връзката?

Адреналинът е хормонът, който "отговаря" за въглехидратната обмяна (заедно с инсулина и глюкагона) и нервните импулси, т.е. той пряко влияе на енергията и нервната активация на мускулите.

Както вече споменахме, той е в пряка връзка с ключови за метаболизма хормони като инсулина. По тази причина не е изненада, че липсата му води до "умора". Нещо повече, намаляването му е характерен признак за остаряване - възрастните хора имат плавно редуцирано адреналинно ниво.

Проблемът е, че тази умора засяга психическото и физиологическото ниво трайно; тук вече се говори за намален капацитет на организма за трудоспособност и праг на уморяемост, т.е. проблемът е доста по–сериозен от изтощаване вследствие на труд – тъй като при второто е възможно презареждане.

Съществуват и други фактори, които умората може да отключи. Например в организма са налице някои основни хормонални оси, които имат пряко и  непряко комбинативно влияние. Най-често срещана основа на тези оси са хипоталамусът и хипофизата, които имат ос и с надбъбречните жлези, и с щитовидната. Ако през тази ос бъде повлияна щитовидната жлеза, може да се развият симптоми като неконтролирано потене, проблеми със сърдечната дейност и т.н., тоест втори вид "умора".

Когато свързаният с надбъбречните жлези кортизол не е достатъчно голям по производство, се проявява още един фактор на умора: кортизолът е хомеостатичен хормон и подпомага водозадържането. Намаляването му води до преки последствия в кръвния обем и клетъчното дишане и хранене. Тогава стигаме до състоянието на относителна адренална недостатъчност.

Какви са симптомите на умора и крайно изтощение?

Разбира се, тук разглеждаме "крайни фази" на процеса. В много случаи отклоненията са леки, преодолими и просто се развиват някои от посочените симптоми:

  • Болки в ставите;
  • Понижено либидо;
  • Задържане на вода;
  • Сънливост и недоспиване;
  • Постоянна нужда от храни с изразен остър вкус – соленост, сладост и прочие;
  • Много бърза уморяемост;
  • Качване на мазнини;
  • Нервност, напрежение, постоянен стрес;
  • Неустойчивост към болести;
  • Алергични и астматични проявления при склонните;
  • Лошо настроение;
  • Нередовна менструация;
  • Кофеинова пристрастеност, зависимост (компенсаторен механизъм);
  • Апатия.

Пряката причина за такава умора най-често е неконтролираният стрес. Стресовите състояния трябва да се управляват.

Във всеки случай адреналната умора лесно може да се обърка със други заболявания, като синдром на хроничната умора или общата преумора изобщо.

Усещате някои от симптомите... Ами сега?

Ако усещате подобни симптоми, има комплекс от общи мерки, които можете да предприемете, преди да започнете сериозно да се притеснявате, и в повечето случаи те ще окажат ефект:

  • Дълго наспиване, по възможност две или три нощи подред.
  • Спазвайте диета и пийте много вода.
  • Поемайте витамин С, по възможност от естествени източници – цитруси, домати, чушки и други. Добре е да приемате В5 (царевица) и от минералите – желязо (зелени листни зеленчуци/салати).
  • Правете си натурални зеленчукови сокове.
  • Опитайте се да разберете кой е причинителят на стреса. Ако сами не можете, консултирайте се с трети човек или психолог. Предприемете мерки, които да премахват стресовата ситуация, или поне такива, които да ви дават усещането, че смислено се борите. Стресовите причини трябва да бъдат премахнати или редуцирани, в противен случай лечението е палиативно.
  • Опитайте се да си наложите спокойствие, чувство за стабилност и усещане за справяне с проблемите или за преходността им. Психическата нагласа е ключов фактор за справяне със стреса, колкото и банално да звучи.

Ако продължително време нищо от това не работи, се опитайте да потърсите квалифицирана лекарска помощ. Положението едва ли е трагично, но все пак подобни отклонения могат да са както хроничен адренален проблем, така и скрити заболявания, на които този тип умора е само симптом.

И най-вече, опитайте се да се мотивирате в живота и да живеете щастливо, не ставайте самообричащ се пленник на стреса!

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1