Потене

Нека разсеем популярните митове и легенди

Кой ли не е срещал издайническите летни петна под мишниците или тъмните "якички" на тениските. За едни потта е неприемлива, нарушение на етикета, нехигиенична. Други пък гледат на нея със задоволство, като към постигната цел - да се поизпотят от усилията. Но пък всички искат да я контролират и много хора страдат от заблуди относно нея.

потене

Какво представлява потенето, значи ли то ефективна тренировка и как да го управляваме?

Време е да разбулим митовете и споровете.

Потта представлява прозрачна течност със специфичен мирис, която се отделя от потните жлези по кожата.

Те са около 2,5 милиона в човешкото тяло и общата площ на изходните им каналчета е 90 кв. см средно.

Което означава, че са достатъчно на брой, за да са пръснати и разпространени по кожата на цялото тяло. Те изпомпват потта посредством слаби контракции на гладката си мускулатура.

Болшинството жлези са от т. нар. екринен тип. Те секретират преобладаващо водно съдържание, под 2% примеси.

Има обаче и друг тип потни жлези - апокринен тип. Те се активират през пубертета. Концентрирани са в подмишниците и срамните области.

Техният секрет е само 90% вода. Останалото са соли, багрила, мазнини - комбиниран секрет, който свързват със сексуалното привличане.

Тези жлези са нещо като преходен вид между потни и мастни, но за разлика и от двата типа нямат нито защитна функция за организма, нито изхвърлят мъртви мастни клетки, а се активират периодично.

Свързват се с половото привличане (феромони). Самият източник на потта, обозначен като "жлези", вече ни дава насоката за следващото заключение.

Потта не е вода, а секрет?

Точно така. Не може да се очаква от отделителна система, директно имаща връзка с кръвната плазма и преминаваща през кожата, да има характера на сухо вещество.

Потта действително съдържа 98-99% вода, но това не е ключовата й съставка.

Потта съдържа още урея. Уреята е специфичен метаболит, остатък от белтъчната обмяна. Най-често той се преобразува от амоняка, който е токсичен за клетките (и от други вещества като въглероден диоксид и аспартат).

Посредством безвредната урея излишните количества азот се преработват и изхвърлят. Уреята е тази, която причинява специфичната миризма на пот.

В потта също се съдържа и лактат. Този метаболит на млечната киселина ни е добре познат и всъщност той показва косвено връзката между потенето и спорта.

При активно спортуване се отделя много лактат, част от който организмът не успява да обработи веднага и да включи в нов енергиен цикъл. Част от този лактат напуска организма с потта при спорт.

Потта е богата на минерални вещества и соли. Най-често това са метални соли. Солта е една от най-разпространените й съставки, а с нея - натрият и хлорът.

Освен тях в потта се среща мед, калий, магнезий, калций, хром, желязо, цинк и редица други. И не само.

Някои съвременни изследвания показват, че апокринните потните жлези отделят и вещества, класифицирани като феромони (т.е. въздействащи на противоположния пол, служещи в животинския свят за маркиране на територия и пр.) с потта (андростенон), но тази връзка не е изследвана напълно.

Функции на потта

Потта играе две ключови функции в организма (ако изключим феромоните). Тя е отделителна система и система за регулация на телесната температура.

Като отделителна система потта има едно радикално предимство: моментално, бързо и директно действие.

Това може да е ключов момент при интоксикация, нарушения в хомеостазата и прочие.

Като добавим към сметката и фактът, че габаритите на тази отделителна система никак не са малки - до 4 литра на час, става ясно, че потта, макар и слабо използвана като отделителна система, никак не е пренебрежима.

Потта като топлообменна и топлоотдаваща система е ключова за организма; с изпаряването на един литър пот от тялото се отнемат 585 килокалории.

Това е твърде много; представлява около 20% от денонощната продукция на топлина от организма (а тъй като потенето е предимно при бозайниците, голямата част от тази топлина е необходима за поддръжката на постоянна телесна температура).

При тежка физическа работа отделеното количество може да стигне до 2 литра на час в продължение на 3-4 последователни часа.

Кои други процеси са свързани с потенето?

С потта определено имаме загуба на две основни неща: вода и енергия. И докато загубата на енергия може да е целева - да се пази организма от прегряване, загубата на вода е нещо, за което активно трябва да се мисли при потенето.

Потта е механизъм на терморегулация, а терморегулацията, както знаем, е функция на хипоталамуса.

Респективно и потенето е под регулацията на хипоталамуса, който пък се активира при стрес, т.е. и стресът може да повлияе на потенето.

Потенето и потните жлези се намират под нервна регулация.

Прекаленото потене може да говори както за нервни смущения, така и за хормонални. Твърде слабото потене пък е директна опасност, защото говори за слабо топлоотдаване и заплашва с топлинен удар организма.

То също може да се дължи на нервни и хормонални смущения, а също така на кожни заболявания и дехидратация. От двете състояния твърде слабото потене може да бъде по-притеснително.

Тъй като потенето е "прелюдия" на изпаряването, то е в зависимост с още един фактор, този път на средата. Това е атмосферната влажност.

Ефективността на потенето и оттам на топлоотдаването е толкова по-голяма, колкото по-топъл и сух е климатът.

Най-опасен за прегряване и топлинен удар е именно топлият и влажен климат, тъй като наситеният с влага въздух трудно поема изпарения.

Потенето: какво ни говори и какво не?

Познаваме редица разпространени твърдения около потенето. Нека споменем някои от тях.

Потенето говори за ефективен анаболен процес на белтъците в организма

Не. Наистина уреята е белтъчен остатък от метаболизма, но наличието му може да говори за ред процеси, включително и метаболитни или органни проблеми, а и определена концентрация си е обичайна.

Освен това наличието й не говори кога, нито как и с каква скорост е преминал процесът. Заключение само на тази основа би било прибързано.

Потенето говори за добре свършена работа в тренировката

Би могло - увеличените катаболни процеси и произведена топлинна енергия да намират "пътя навън" посредством потта, но наличието й нищо не гарантира; потенето и потребността от пот на различните хора са различни и тренировката се отразява по различен начин.

Много хора се потят доста и при неефективна тренировка, някои пък растат/спадат и без много-много да се потят.

Потенето значи, че топя мазнини

Не значи. Нито един от метаболитите на мазнините не се отделя с потта. Но все пак потта може да съдържа улика: лактатът.

Лактатната концентрация се увеличава в кръвта в момент, в който мускулните клетки и тъканите вече не смогват чрез дишането да осигуряват необходимата енергия.

Тъй като горенето на мазнините е именно процес на образуване на енергия чрез клетъчното дишане, може да се счита, че лактатът се появява, когато този капацитет е надвишен.

За целта обаче трябва да сме сигурни, че "горенето" в клетката е било на фаза мазнини. По-възможно е това да си е обичаен анаеробен цикъл при т.нар. "кислороден кредит" - впоследствие просто лактатът се окислява.

Лактатът далеч не е най -разпространената съставка на потта, а и при това даже много висока концентрация на лактат не е фактор за активиране на потене.

От друга страна малко лактат си има в организма при каквито и да е условия. Тоест, потенето може да е придружено с горене на мазнини, но не носи каквато и да е гаранция за това.

Потенето нарушава равновесието на солите

Да, хипотетично. Проблемът е във факта, че с потта отделяте и сол, която после компенсирате с пиене на чиста вода.

Действително, солта е в много ниска концентрация, около 1/1000 или малко повече от водното тегло.

Така че опасността не е толкова силна и по принцип важи предимно при крайно интензивни тренировки или твърде обилно потене.

Все пак в такива случаи помислете и за приема на сол, например за литър пот (колкото обичайно можете да отделите за час кардио тренировка) и се старайте да осигурите грам сол допълнително.

Основните функции на потенето са две: терморегулация и отделяне. Потенето е зависимо от състоянието на нервната система, телесната температура, хормоналното равновесие.

То е естествен процес, по който не можете да съдите за качеството на извършената работа, но е добре да следите и управлявате, защото е в състояние да наруши хомеостазата и да провали усилията ви или дори да създаде опасност за здравето.

Този текст е публикуван на 21.02.2009 и е актуализиран на 06.12.2011.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% полезно съдържание и съвети. 0% спам.

apple-placeholderarrowback-arrowbb-hexbb-lettersbeginner-wizardbodyweight-wizardbookmarkGroupcartcheckoutclosecrossdiarydocumentdumbbell-wizardexpert-wizardfacebook-iconfacebookfemale-wizardfemalefootnotesforum-blockforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-new-postforum-recommendforum-subscribeforumgains-wizardgoogle+gym-wizardhabitinstagramleft-arrowlogo-smallloss-wizardmailmaintain-wizardmale-wizardmaleman-placeholdermeasurementsmedium-wizardmessagesmy-bbnewsletterphotosplaceholderpollprofileread-laterreadingright-arrowsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestarstoresubmit-arrowticktop-arrowtwitterTwitterwoman-placeholder1