Биологичният ни часовник

Циркаден ритъм на организма

Биологичен часовник - понятие, познато на всички ни. Ползваме го по подразбиране, но дали го разбираме и какво всъщност е той? Циклите на живите организми са много добре известни в природата. Действително, те са астрономически добре обосновани – от годишните кръгове на дърветата, през месечния цикъл, та до дневния цикъл на храненията на коралите, който също бива регистриран.

Основата на биологичния часовник

Имаме ли основания да допуснем, че такъв цикъл е налице и при хората? Може ли да се смята, че дневният цикъл важи и за нас?

Китайската народна медицина е създала цикъл на организма; според нея от 5 до 7 часа се чисти дебелото черво; а от 7 до 9 часа – стомаха. Съответно закуската трябва да започва най-рано в 9 часа. От 13 до 15 часа се чистят тънките черва, т.е. обядът трябва да е преди това. От 17 до 18 – вечеря, в 19 започва пречистването на кръвоносната система. Хранене след 19 уврежда нервната система, жлъчката и други органи.

Според доцент Стоянов в някои дни от седмицата организмът се чисти сам. Най-важните са сряда и петък.

Доколко този цикъл има логика е трудно опитно да се докаже, но едно е ясно: организмът има свойството да привиква към дневен режим, така че и да не става дума за биологичен часовник, определено има някаква дисциплина на организма. Например повечето трениращи знаят отлично, че организмът се нагажда към часа на тренировката; а ако започнете рязко да сменяте времето на трениране, резултатите се понижават. Тялото привиква към часа на натоварванията, и метаболизмът и енергийният цикъл се ориентират към тях.

Циркаден ритъм

Режимът на организма, метаболизма и умствената активност през денонощието се нарича "циркаден ритъм". Произлиза от латинската дума "около", и касае дневните колебания в режима. Циркадните ритми са проследени от най–дълбока древност, първоначално при растенията, впоследствие и при животните и хората.

Няма единодушно мнение по въпроса какво предизвиква точно циркадните ритми. Има предположения, че това е сънят, че това е външната за организма енергия – режимът на светлината и слънчевото греене, вътрешната енергия – приетата чрез храната или използваната посредством активност.

Във всеки случай едно е сигурно: имаме основание да считаме, че циркаден ритъм и при хората съществува, макар и да не е толкова еднозначен, еднотипен  и повторяем, както е например при лотосите или слънчогледите.

За да можем да говорим изобщо за ритъм на организма, трябва да са налице следните критерии:

Ежедневна повторяемост на режима и съвпадение на белезите; проявление на белезите на режима дори и при пропадането му по независещи от субекта обстоятелства (т.е. например огладняване към часа на обичайното хранене, дори и при невъзможност да се наядете, сънливост към часа за сън, дори и ако сте в движение).

Важно в случая обаче е режимът да не е бил преднамерено или случайно изпреварен – т.е. да сте яли или спали по-рано от съответния час, защото това влиза в конфликт с по-високо ниво от циркадния ритъм – физиологичните нужди, и на практика е начин ритъмът да бъде променен.

Циркадният ритъм се проявява ясно при часова разлика; впоследствие организмът "улавя" промените в средата и приравнява циркадния и местния ритъм.Т.е., съществува вариант, в който циркадният ритъм да бъде объркан с най-обикновени навици, но разделянето му от тях е работа на самия засегнат, който следва да установи важността на всеки от елементите в него и дали става дума за естествен ритъм или просто за навик.

Очевидната идея на циркадния ритъм е проста: в рамките на деня условията на средата се променят, температура, светлина, активност и прочие. Респективно организмът е изработил този метод за справяне с проблемите на променливата среда – предварителна подготовка на организма за тях, вместо да се налага постоянно да се нагажда и настройва. Този ритъм съществува и на ниво клетка, и на ниво човек.

Основата на циркадните ритми

Връзката на ритъма със светлината не е случайна, очевидно слънчевата енергия има за нас по-голямо значение от очакваното. Оказва се, че жив организъм или човек в пълна тъмнина започва да губи циркадния си ритъм и преминава във "фрийрън режим". Същото става и при постоянно осветяване с еднаква интензивност. Поради тази причина НАСА разработва системи, които да имитират слънчевото греене и дневния режим в космически условия, за да могат астронавтите, особено при по-дълги полети и престой в космоса да не губят вътрешния си режим.

Основата на циркадния ритъм се намира в хипоталамуса на човека. Това е така нареченото супрахиасматично ядро. То има пряко отношение към режима на събуждане и заспиване – ликвидирането му води до бърза загуба на логика в съня. Информацията си този център черпи директно от ретината на очите. При загуба на източника на информация те поддържат своя ритъм. Основата му са различни агенти, производни на мелатонина, които реагират и се влияят по секреция от светлината. Оказва се, че процесът е доста деликатен и биологичният часовник на практика регистрира не само светлината, но и различни спектри от нея, за да се задейства.

Изследване на Дъфи показва, че повечето хора клонят към 25-часов естествен циркаден ритъм. Изследването е силно критикувано поради невъзможността 100% да се ликвидират източниците на допълнителна светлина, но може и да има своята логика, тъй като се оказва, че организми в пълна тъмнина реагират по подобен начин.

По–актуално изследване на Чайслър скъси времето за циркадния ритъм, но показа, че то също е по-дълго от 24 часа.

Циркадните ритми носят и определена патология на нарушенията. Има много здравословни проблеми, свързани с нарушения на циркадния ритъм на човека, като сезонното афективно разстройство, синдром на забавени фази на съня. Няколко изследвания (напр. Мартино, 2008) показват, че светлината влияе на здравето именно посредством циркадните ритми на организма. Биполярното разстройство може да е свързано с драстични нарушения в циркадните ритми.

Потиснатото производство на мелатонин може да е раковоактивиращ фактор, докато общото нарушение на циркадните ритми има лошо дългосрочно въздействие върху съществуващи сърдечно-съдови проблеми. В допълнение изобщо наличието на лоша циркадна регулация е възможен симптом на проблеми с бъбреците.

Някои психотропни вещества, като например кокаинът, могат да повлияят негативно на циркадните ритми.

Как да управляваме циркадния си ритъм?

Спазвайте следните прости правила. Следете съня си, дали ви се спи по цял ден или сте бодри. По този показател опитайте да коригирате съня, като преди всичко го изместете напред или назад във времето според това как би изглеждало по-близко до нормалното, и ако не, опитайте да го удължите. Кратка дрямка през деня не влияе съществено на циркадния ритъм, но може да има доста ободряващ ефект.

Регулирайте си храненето и го въведете в норма, режим, в който не преяждате, но не се чувствате и гладни.

Рано сутрин не е удачно време за силови натоварвания; сърцето все още е "несигурно", и кръвното е ниско или играе, а е и спорно концентрацията дали може да устои на напрежението.

Различните сайтове дават различни препоръки и за това как да си настроим биологичния часовник. Поради тази причина ще избегнем да навлизаме в твърде подробни класификации, тъй като явно имаме разлики и ще се спрем на вечната препоръка: установете си своя собствен режим.

Важно за него е каква ви е цялостната физическа активност и колко рано се будите.

Просто следете организма си; имайки диета за подхода и ключовите му променливи, следва да можете сами да управлявате денонощните си ритми.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1