Таурин и бета-аланин

Функции и взаимодействие между двете аминокиселини

Ще разгледаме две от най-популярните аминокиселини за спортни цели – таурин и бета-аланин. Често ги срещаме заедно в комплексна формула, а много потребители ги приемат едновременно като част от своя стак, но поради особеностите на техния метаболизъм, комбинираният им прием може да не е толкова ефективен, а според някои дори е противопоказен.

В спортната суплементация се използват широк кръг от вещества, много от които са аминокиселини. Аминокиселините са основни съставки в предтренировъчни и стимулиращи формули, както и в такива, които целят възстановяване.

Въпреки научните доказателства за действието и ефективността на голяма част от аминокиселините, някои от тях могат да си взаимодействат негативно, като крайният резултат да води до потискане на свойствата или затрудняване на усвояемостта.

Какво представляват таурин и бета-аланин?

Тауринът е условно есенциална бета аминокиселина, защото може да се синтезира в тялото от аминокиселините метионин и цистеин, с участието на кофактора витамин B-6. Тауринът съдържа сяра и е главният изграждащ елемент на жлъчните соли. Тауринът, въпреки че е наричан аминокиселина, всъщност не такава в класическия смисъл на думата, защото е киселина, съдържаща аминогрупа.

Бета-аланинът е натурална бета аминокиселина, която не е есенциална за тялото. За разлика от други аминокиселини, бета-аланинът не участва в синтеза на нито един главен ензим, но е мощен прекурсор на дипептида карнозин. Бета-аланин се образува в тялото при разграждането на карнозин и дихидроурацил.

За разлика от таурина, бета-аланинът не се съдържа в големи количества в тялото поради това, че е неесенциален елемент. От друга страна, основният продукт на бета-аланина, карнозинът, се съдържа в значителни количества в мускулната тъкан, и по-точно в тип 2 мускулните фибри.Това са така наречените анаеробни мускулни влакна, отговорни за сила, мощност и бързина. Определени количества карнозин се съдържат и в мозъка.

За разлика от карнозина, основните концентрации на таурин са в мускулните влакна тип 1, които са свързани с аеробното натоварване и консумацията на кислород и аденозин трифосфат. Така концентрацията на двете вещества е съсредоточена в напълно различни мускулни тъкани. Тауринът се съдържа още в ретината и централната нервна система.

В природата и двете аминокиселини се срещат в храната. Тауринът се синтезира по-лесно в човешкото тяло, но много често се проявява дефицит, най-вече поради консумацията на бедни на таурин храни. Това по-често се среща при вегетарианците и веганите, защото най-богатите на таурин храни са месото, млечните продукти и яйцата.

Бета-аланинът се образува по-трудно в човешкото тяло, затова основният негов източник е храната. Най-богатите източници на бета-аланин са месото (особено телешкото) и рибата. Интересно е да се отбележи, че месото е богат източник както на бета-аланин, така и на таурин.

Основният метаболитен проблем

За да изпълнят своите основни функции в тялото, аминокиселините се усвояват, като преминават през отделни метаболитни и транспортни пътища, които са свързани с определен рецептор.

Основният проблем, който възниква при едновременен прием на таурин и бета-аланин е, че те използват един и същ метаболитен път, който е зависим от глициновия рецептор.

Глициновият рецептор е свързан с функционирането на нервната система поради това, че той изпълнява функцията на рецептор на аминокиселината глицин, която действа като невротрансмитер.

Глициновият рецептор е всъщност един от най-разпространените в централната нервната система и изпълнява редица важни функции, една от които е действието му като медиатор на потискащите невротрансмисии в главния мозък и гръбначния мозък.

Особеност на глициновия рецептор е, че той може да бъде активиран не само от глицина, но и от други аминокиселини, в това число таурин, бета-аланин, но бива блокиран от вещества като стрихнин и кофеин.

Когато се активира глициновият рецептор, се предполага, че по-силният агонист, който влияе по-значително върху рецептора ще измести останалите и така ще блокира тяхното действие.

Всъщност при едно изследване се изчисляват рейтингите на въздействие върху глициновия рецептор, като се установява, че най-силният агонист е глицинът, следван от бета-аланин и най-накрая е тауринът. Въз основа на тези предположения стои и потенциалната възможност, че при едновременен прием на таурин и бета-аланин, вторият ще блокира таурина.

Взаимосвързани функции?

Твърди се, че тауринът и бета-аланинът са конкуренти, които се блокират взаимно, като притежават функции в сходни системи на тялото, което предполага, че едновременният им прием би имал отрицателно взаимодействие и негативно отражение върху тяхната ефективност и функции.

Една от общите черти на двете аминокиселини е връзката им с GABA и нейния рецептор. Бета-аланинът действа като инхибитор на извеждането на невротрансмитера от синапсите и така повишава неговите нива извън клетките.

От своя страна тауринът засилва действието на GABA рецептора и действа като мощен невромодулатор в GABA-нергичната система. Така двете вещества могат да имат и потенциални синергични свойства при въздействието върху gaba.

Двете аминокиселини, включително и зависимия от тях невротрансмитер GABA се свързват с появата на диабет. Всъщност при заболяване от болестта се наблюдава драстичен спад в плазмата на нивата на карнозин, таурин и GABA, поради което едновременният им прием би имал положителен ефект при превенцията или третирането на диабет.

При едно изследване върху плъхове, болни от диабет, в рамките на 7 седмици се дават бета-аланин и таурин и се отбелязват драстично подобряване на състоянието поради положителния ефект върху панкреасните бета-клетки и инсулиновата чувствителност.

Поради това, че двете аминокиселини са свързани с функцията на нервната система, тауринът като невромодулатор и антиоксидант, а бета-аланинът като невротрансмитер в мозъка, те въздействат и върху поведението.

Така при продължителен прием от мишки тауринът отбелязва антидепресантни свойства, докато бета-аланинът води до разтревожено и неспокойно поведение. Резултатите за бета-аланина противоречат на други твърдения, които свързват приема на бета-аланин с повишаване на нивата на GABA, което води до успокояващ ефект.

In vitro и in vivo изследванията доказват значението на таурина за сърдечната функция и последиците при негов дефицит. Тауринът не само притежава силни антиоксидантни свойства върху сърдечните тъкани, но също така понижава кръвното налягане, регулира завишените нива на калций, притежава защитни свойства при исхемия и има потенциални ползи при превенцията на много сърдечни заболявания.

Тестовете върху възрастни плъхове показват, че тауринът засилва антиоксидантната защита и понижава липидната пероксидация, докато при прием на бета-аланин се отбелязва спад в нивата на таурин в сърдечните клетки и драстично повишаване на липидната пероксидация.

Учените стигат до извода, че високи дози бета-аланин могат драстично да намалят нивата на таурин в сърдечните миоцити и това да доведе да силна активност на свободните радикали и особено радикала супероксид. Това води до затруднения с дишането и понижаване на консумацията на кислород.

Изследвания отново върху плъхове показват, че тауринът е есенциален за изграждането на ретината и фоторецепторната структура. Приемът само на бета-аланин води до отклонения във фоторецепторната структура, поради което е препоръчително да се приема с таурин.

Двете аминокиселини си взаимодействат в черния дроб при завишен прием на алкохол. Когато бета-аланинът е добавен към алкохола, се отбелязват влошени показатели в сравнение със самостоятелен прием на алкохол.

Бета-аланинът води до понижаване на нивата на таурин в черния дроб и до значително увеличаване на хомоцистеина и цистеина в черния дроб, и на жлъчните киселини и алкалин фосфатаза в серума.

Изследвания върху концентрациите и взаимодействието на таурин и бета-аланин върху различните тъкани?

Тауринът и бета-аланинът се съдържат в различни тъкани, но най-силните им концентрации са в нервните тъкани, мускулите и сърцето. Изследванията показват, че двете аминокиселини си влияят различнo в отделните видове тъкани.

При едновременен прием резултатите водят до извода, че тауринът или понижава изключително малко, или изобщо не променя концентрацията на карнозин в тялото. Причината за това е, че тауринът е по-слаб агонист на глициновия рецептор и не влияе върху усвояемостта на бета-аланина.

Докато тауринът не влияе върху бета-аланина, то обратното не може да се потвърди напълно. Повечето изследвания върху бета-аланин обхващат периоди, не по-дълги от три месеца, като дозите варират между 4 и 8 грама дневно. В рамките на подобен прием до 12 месеца се отбелязва незначителен спад на таурина в мускулната тъкан.

Други изследвания също стигат до извода, че двете аминокиселини не си взаимодействат в мускулните тъкани, и причината за това е, че концентрациите на бета-аланин са главно в тип 2 мускулни влакна, а тези на таурин са в тип 1.

Някои изследвания свързват завишения прием на бета-аланин с появи на мускулни крампи, което може да не е свързано с понижаване на нивата на таурин в мускулите и не се изразява като дългосрочен ефект.

Докато за мускулните тъкани няма голямо значение, то в нервните клетки и сърцето могат да се отбележат изменения. При едновременен прием на таурин и бета-аланин е установено, че всяка от аминокиселините потиска усвояемостта на другата в невроните и астроцитите в церебралния кортекс.

Това показва, че те се конкурират при действието си като невромодулиращи агенти върху централната нервна система и по-специално мозъка. Именно това е причината дефицитът на едната до доведе до отклонения в поведението като депресия, нервност или меланхоличност.

В сърдечните тъкани двете аминокиселини също си влияят. Докато високите нива на таурин не водят до нежелани странични ефекти, то прекомерният прием на бета-аланин, във високи дози и за продължителен период от време може да доведе до остър дефицит на таурин в сърдечните тъкани, което да е предпоставка за сърдечни заболявания.

Поради това, че тауринът и бета-аланинът са популярни добавки в спортната суплементация и са прилагани заедно в голяма част от формулите на пазара, е редно да се постави въпросът дали си взаимодействат при едновременен прием, особено преди тренировка.

В случая могат да се изразят становища, свързани с тяхното взаимно потискане и неефективност или липса на всякакви пречки при използването им на общия метаболитен път при прием в нормални дози, което да доведе до оптимизирани спортни резултати, поради свойствата на двете аминокиселини. Засега липсват конкретни изследвания върху едновременната употреба на таурин и бета-аланин за спортни цели.

Препоръчителен прием при комбинирането на двете аминокиселини?

Проблемите, свързани с приема на таурин и бета-аланин са основно два.

На първо място е едновременният им прием, който може да доведе до конкуриране на двете аминокиселини и блокиране усвояемостта на едната. Това може да се случи при прием на високи дози, но ако бъдат разделени през деня или се консумират умерени дози, тялото притежава достатъчно ензими, за да успее да усвои определени количества и от двете аминокиселини.

Друг вариант е разделянето на приема им през деня или редуването им през определени цикли. Ако се раздели приемът им, тогава бета-аланинът е добре да се приема на равни интервали и преди тренировка, докато тауринът може да се употребява след тренировка и вечер.

На второ място е проблемът с евентуален дефицит при дългосрочен прием. Това би се проявило при приема на високи дози бета-аланин, което може да доведе до дефицит на таурин, най-вече в сърдечните тъкани.

В такъв случай е редно да се ограничи приемът на бета-аланин до 3 месеца, след което да се направи почивка. Също така дневната доза не трябва да превишава 8 грама. За хора със сърдечни проблеми или такива, които искат да вземат превантивни мерки, заедно с бета-аланина могат да бъдат приемани таурин или негови прекурсори като метионин, н-ацетил цистеин и цистеин.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Десимир Петров

Десимир Петров

Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1