Убиквинол

Тялото е сложен механизъм от множество метаболитни процеси и реакции. За да изпълнява функциите си, то има нужда от най-разнообразни макро- и микронутриенти. Сред тях са белтъчините, определени видове мазнини и въглехидрати, и изключително нужните и редовно подценявани минерали и витамини. Сред микронутриентите своята роля имат и антиоксидантите, котио участват в метаболизма, неутрализират вредните свободни радикали и засилват защитните механизми. Един от най-популярните антиоксиданти е всеизвестният коензим Q10, за който има да научим още много.

Коензим Q10 и неговите форми

Коензим Q10 е мастноразтворимо вещество, което има структура, наподобяваща тази на витамините. Коензим Q10 се съдържа естествено в тялото, като изпълнява своите функции в еукариотите (клетки с ядро и плазмена мембрана) и по-точно митохондриите.

Основната функция на коензим Q10 е участието му в електронната транспортна верига и генерирането на основната енергийна единици в тялото – аденозин трифосфат. Антиоксидантът е важен най-вече за органите с голям енергоразход, затова и неговите концентрации са най-високи в сърцето, черния дроб и бъбреците.

Като вещество, чиито източник е не само човешкото тяло, но и храната, коензим Q10 се въздейства от метаболитните реакции, като в зависимост от неговото състояние се различават три различни форми.

Най-популярната и разпространена форма е убиквинонът, който е напълно окислен коензим Q10. Съществува и полуокислена форма, която се нарича убисемикинон. Последната форма е убиквинолът, който е редуциран коензим Q10.

Разликата между окисление и редуциране е в това дали молекулата, атомът или йонът губят или добавят електрони. При окислението се губи електрон и се засилва оксидантното състояние, докато при редуцирането се добавя електрон и се регулира оксидантното състояние.

Именно свойството на антиоксиданта да съществуват в различни фази на редуцирането и окислението е основната причина да има толкова важно значение за енергийното производство и антиоксидантната защита. Но въпреки сходните си функции, основните две форми на коензим Q10 - убиквинон и убиквинол притежават множество различия.

Какво е убиквинолът и как се отличава?

Убиквинолът е обогатен с електрони коензим Q10  и затова е редуцирана форма. Не може да се каже, че убиквинолът е натуралната форма на коензим Q10, тъй като и двете форми, убиквинол и убиквинон, се синтезират в тялото и се съдържат в редица хранителни източници.

Особеностите на коензим Q10 са свързани с възможността да променя своето редуцирано-окислително състояние, като убиквинолът и убиквинонът участват в един общ цикъл, при който взаимно преместват своите електрони. Така двете форми взаимодействат и си влияят при изпълнението на своите функции, които всъщност се различават.

Установено е, че окислената форма, а именно убиквинонът, активно участва в производството на аденозин трифосфат и затова се нарича енергиен коензим Q10.

От друга страна убиквинолът е редуцирана форма, която по своята природа неутрализира свободните радикали и изпълнява антиоксидантни функции, което я прави антиоксидантен коензим Q10.

При нормално състояние на човешкото тяло съотношението между убиквинола и убиквинона е 95% към 5%. При увеличаването на окислителния стрес нивата на убиквинол се понижават, защото неутрализира свободните радикали и се трансформира в убиквинон.

Въпреки че изпълняват различни активни функции, двата коензима Q10 са свързани помежду си. Освен че предават своите електрони един на друг, приемът на която и да е от двете форми води до увеличаване на нивата на другата в тялото.

Установено е, при орален прием на 100 мг и 200 мг убиквинон плазмените нива на убиквинола се увеличават с 80% и съответно 150%. Обратната конверсия също е доказана, като във всички случаи двете форми поддържат постоянен баланс помежду си.

Освен разлики във функциите, убиквинолът и убиквинонът се концентрират на различни места в клетъчните мембрани. Когато не произвежда енергия, убиквинонът се концентрира в средата на втория слой на клетъчните мебрани, докато убиквинолът се намира във всички останалите части на втория слой, като по-този начин предпазва клетката, включително и митохондриите, срещу увреждания от свободните радикали. Така убиквинолът може да взаимодейства и с други антиоксиданти като витамин C и витамин Е, като ги активира отново.

Източници на убиквинол

Убиквинолът се съдържа в солидни количества в най-разнообразни хранителни източници, които биват както животински, така и растителни.

В животинските храни най-високи концентрации на убиквинол има в телешки дроб, свинска плешка, пилешки сърца, скумрия и риба тон. Сред най-богатите растителни източници са магданоз, броколи и портокали. 

Като цяло по-високи са количествата в месото (от 2,63 до 84,8 мкг/г), морските дарове (0,38 до 23,8 мкг/г), зеленчуците (0,17 до 5,91 мкг/г) и плодовете (0,22 до 3,14 мкг/г).

Доказани и потенциални ползи

• Убиквинолът подобрява драстично здравословното състояние при остра сърдечна недостатъчност, като проявява по-силни свойства от убиквинона. При едно сравнително изследване първоначално се дават средно 450 мг убиквинон дневно на пациенти с остра сърдечна недостатъчност, след което терапията се променя на прием от средно 560 мг убиквинол дневно. Плазмените нива на коензим Q10 се увеличават от 1.6 мкг/мл до 6.5 мкг/мл, като се отбелязва два пъти по-силно подобрение на фракцията на изтласкването в сравнение с убиквинона.
• По-реактивоспособният антиоксидант. Свойствата на коензим Q10 като антиоксидант се широко известни. Убиквинолът като редуцирана форма на коензим Q10 проявява по-силни антиоксиданти свойства. Изследванията демонстрират, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на периоксидацията в митохондриите и само той функционира като антиоксидант в митохондриите, като ги предпазва от увреждания и индиректно подпомага производството на енергия.
• Убиквинолът проявява силна антиоксидантна активност при потискането на липидната пероксидация. Неговите качества се доближават до тези на витамин Е (а-токоферол), като превъзхождат витамин C и ликопен. При едно от изследванията се твърди, че убиквинолът е по-ефективен при потискането на липидната пероксидация дори от алфа-токоферола, нужни са още изследвания във връзка с това сравнение.
• In vitro, както и in vivo изследванията върху животни демонстрират потенциалните ползи от убиквинола при понижаването на възпаленията. Убиквинолът въздейства положително върху експресията на противовъзпалителния ген miR-146a, който бива потискан чрез метаболитните пътища, които са зависими от провъзпалителния цитокин ядрен фактор капа-б. Убиквинолът също така потиска и други провъзпалителни цитокини, като туморен некрозен фактор и два други хемокина.
• По-широко въздействие върху ДНК полезните гени. При тестове върху плъхове се установява, че убиквинолът въздейства положително върху 11 гена, които са свързани с холестерола, мастния и мастнопротеиновия метаболизъм, докато убиквинонът въздейства само върху един.
• Срещу патологично намалени нива на убиквинол. Установено е, че при засилване на окислителния стрес вследствие на конкретни заболявания се отбелязва драстично понижаване на плазмените нива на убиквинол, докато общото количество коензим Q10 не се изменя. Това предполага нуждата на тялото от допълнителен прием на убиквинол, за да отговори на окислителния стрес при състояния като хепатит, хематоми и заболявания на коронарната артерия.
• Срещу възрастов дефицит на убиквинол. Наблюденията при възрастни хора отбелязват, че с напредването на възрастта нивата на убиквинол в тялото намаляват значително, докато тези на убиквинона не се влияят в толкова големи граници. Също така тялото става неспособно да произвежда убиквинол от убиквинон. Това е и една от основните причини производителите да препоръчват прием на убиквинол на хора, които минават 30-годишна възраст, тъй като убиквинонът би бил неефективен.
• Убиквинолът демонстрира по-силен защитен ефект от убиквинона срещу невротоксичния ефект на MPTP, който въздейства върху мозъчните клетки по същия начин, както при болест на Паркинсон.
• Изследванията върху животни с хронични бъбречни заболявания демонстрират силните антиоксидантни свойства на убиквинола, като неговите концентрации в бъбречните тъкани се увеличават и се потиска действието на радикала супероксид.

Странични ефекти

Коензим Q10 не се отличава със странични ефекти или токсичност. Всъщност убиквинолът и убиквинонът притежават изключително ниска токсичност. При тестовете се стига до заключението, че високи дози от рода на 3600 мг дневно убиквинон не са токсични при здрави и болни индивиди, но могат да предизвикат странични ефекти, свързани с диария и стомашен дискомфорт. Границата, която се препоръчва като напълно безвредна, е 1200 мг убиквинон дневно.

Няма данни за горната граница на убиквинола и неговата токсичност при прием на високи дози. Доказано е, че 900 мг убиквинол дневно е напълно безвреден и не проявява странични ефекти.

Усвояемост и препоръчителни дози

За убиквинона съществуват различни виждания относно потентността му и възможността да се усвои напълно, като при някои изследвания се демонстрират положителни резултати, докато при други се отбелязва ниска усвояемост и нужда от прием на дози над 100 мг дневно.

Липсват и достатъчно надеждни изследвания за потентността на убиквинола. Едно от малкото целенасочени изследвания, което достига до положителни резултати, е спонсорирано от фирмата патентоносител, Канека, което внася съмнение в надеждността му.

Въпреки това, като се направи кратък анализ на всички изследвания върху убиквинола, може да се стигне до заключението, че той е добре усвоим през интестиналния тракт и увеличава плазмените концентрации при орален прием от 90 до 300 мг дневно.

Коензим Q10 се усвоява по-добре при прием с храна, богата на мазнини и има по-ниска усвояемост при прием на гладно. Установено е, че когато убиквинолът се приема под формата на течни дражета с мастно съдържание, неговата абсорбация се увеличава.

С какво да комбинираме убиквинол?

Убиквинол е мощен антиоксидант, поради което може да се комбинира с други силни антиоксиданти. Поради неговите свойства да реактивира антиоксиданти като витамин Е и витамин C, комбинацията им с убиквинол е препоръчителна.

Поради полезните си свойства, свързани със сърдечното здраве и енергопроизводството, убиквинолът може успешно да се комбинира с L-карнитин и рибено масло.

Убиквинолът би се допълнил с рибено масло, въпреки, че едновременният прием на рибено масло с антиоксиданти е непрепоръчителен, поради което трябва да се приемат в различни части на деня. Комбинацията с L-карнитин или ацетил L-карнитин би била също удачна, като ацетил L-карнитинът спомага за увеличаването на плазмените концентрации на убиквинол.

Не се препоръчва прием на убиквинол с лекарства от класа на статините (понижаващи холестерола), медикаменти за понижаване на кръвното налягане и бета-блокери.

В изследвания е установено, че приемът на статини може да понижи с 40% серумните концентрации на коензим Q10. Не е изследвано как би повлияла допълнителната администрация на коензим Q10 по време на терапията със статини.

Къде можем да открием убиквинол?

Убиквинолът не е придобил голяма популярност сред потребителите, като към него имат интерес най-вече доктори и потребители, които проявяват силен интерес към хранителните добавки или страдат от влошени здравословни състояния.

Убиквинолът е патентовано вещество, което през 2006 г. е представено на пазара от японската фирма Канека, която до този момент е известна с производството на фармацевтично най-чистия коензим Q10. Патентът гарантира качеството на убиквинола, като в плюс е това, че се държи от реномиран производител. Недостатък е отрицателното влияние върху цената на продукта.

Поради високата си цена убиквинолът почти не се включва в комплексни формули като мултивитамини, антиоксиданти и продукти за сърдечно здраве. В повечето случаи той се продава под формата на дражета или капсули, в концентрации от 50 до 100 мг.

Убиквинолът може да се намери в гамите на по-известните марки за здравословни хранителни добавки.