Фибромиалгия

Причини

Точна и генерална причина за възникване на заболяването до момента не е открита. Счита се, че то е резултат от множество комплексни фактори. Налице са много връзки на синдрома с различни особености на биохимично и физиологично равнище.

Установено е, че у болните с фибромиалгия (FM) болката се възпроизвежда по различен начин. При тях са налични особености в механизмите и системите за генериране и предаване на болковите усещания. За това допринася и увеличеното производство на така нареченото вещество P, което може да доведе до увеличаване на сигналите от периферните сензорни рецептори и оттам разширяване на обхвата на болезнеността.

Болните с FM се отличават с намален праг на болката и променена чувствителност към звукови, температурни и допирни стимули. Това състояние се характеризира и със свръхвъзбудимост на невроните, които предават болковите сигнали към нервните влакна на гръбначния мозък.

Също така се предполага, че болестта се съпровожда с промени в морфологията на определени зони от главния мозък, в които сивото вещество е в ненормални количества в сравнение със здрави хора.

Това състояние се свързва още с:

• фамилна обремененост и генетични фактори;
• стрес – психосоциален (напрежение в семейна или работна среда и т.н.), посттравматичен (физическо насилие, преживявания в детството и т.н.) и физически;
• разстройства на настроението;
• невроендокринни отклонения – при пациенти с FM се наблюдават нарушения във функциите на участък от главния мозък, наречена хипокампус. При стрес активността на така наречената "хипоталамусно-хипофизно-надбъбречна ос" е понижена в сравнение с нормални стресови реакции на хора без FM. При болните от FM е налице слаба продукция на кортизол, растежен хормон (GH) и инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1). Някои заболявания, характеризиращи се с ниски нива на кортизол, се проявяват със сходни на FM симптоми. За GH се смята, че играе роля във възстановяването от мускулни микротравми. След експериментално инжектиране на GH у пациенти с фибромиалгия настъпило значително подобрение. Редица експерти правят връзка между FM и понижените равнища на някои полови хормони при пациентките. Организмът на болните се отличава с нарушено образуване на възбудни невротрансмитери като серотонин и допамин.
• нарушения на съня – освен до типичната за FM умора, прекъсването на определена фаза на съня може да доведе до намален праг на болка и понижено отделяне на IGF-1. Това от своя страна спомага за активирането на болковия синдром.
• тютюнопушене – интересно американско проучване, проведено през 2011 година с участието на 6092 пълнолетни жени показва зависимост между пушенето и оплакванията при различни болкови синдроми. Заклети пушачки отчитали повече оплаквания в сравнение с бившите такива или непушачките.
• травми - някои изследователи считат, че пътно-транспортни произшествия в ролята на стресов фактор могат да отключат FM. Други отбелязват повишена склонност на хора с притискане на гръбначния мозък в шийните прешлени да развиват FM.
• инфекции - според няколко експеримента пациенти с хепатит B и HLTV-I вирус са с повишен риск да се разболеят от FM.
• биохимични аномалии – италианско изследване предполага взаимовръзка между заболяването и нивата на някои пуринови съединения в кръвта. Други тестове пък отчита ниски нива на витамин D, желязо, магнезий и цинк у болни от синдрома.
• Нови данни показват връзка между FM и вид полиневропатия (small-fiber polyneuropathy). Гореизброените фактори влияят в различна степен върху пораждането и протичането на FM.

Симптоми и свързани признаци

• Универсален белег на FM е болката. Тя се разпространява в различни зони на тялото. Обхваща шията, задните части, раменете, ръцете, горната част на гърба и гръдния кош.

  За FM е характерна високата чувствителност и крехкост на т. нар. "нежни точки" около раменете, лактите, колената, тила, ханша и гръдната кост (виж илюстрацията). При болните тези точки реагират болезнено и при леко опипване. Болката обикновено ирадиира навън от тези зони.

  Тя може да е дълбока, остра, пулсираща и пареща. Въпреки че ставите може също да болят, те не са източник на тези усещания. По принцип мускулите и сухожилията не са структурно или функционално увредени, макар че оплакванията идват основно оттам.

  При едни пациенти болката намалява през деня, при други е целодневна. Може да се влоши след двигателна активност, промени в метеорологичните условия и стрес.

• Друг основен симптом е умората. Тя е представена при почти всички страдащи от FM. Дължи се най-вече на типичните за тези болни сънни нарушения. Те пропускат една от основните фази на съня.
• 90% от хората с FM имат проблеми със съня – събуждат се заради болките или не си доспиват.
• Синдром на раздразненото дебело черво (IBS);
• Проблеми с паметта и концентрацията през деня;
• Депресия;
• Главоболие;
• Нервност;
• Сънливост;
• Скованост и изтръпване.

За основен диагностичен критерий се използват показателите на Американския колеж по ревматология, които пациентите трябва да покриват. Болката трябва да е широкообхватна, с продължителност минимум три месеца и да съществува болезненост в поне 11 от 18-те "нежни точки". Рентгенови и лабораторни изследвания не се правят, освен ако не се цели изключване на други заболявания.

От FM страдат предимно жени на възраст от 20-50 години.

Прогнозата на заболяването е добра – FM не е животозастрашаващо или увреждащо органите състояние.

Лечение

Тъй като все още не е открита първопричината за FM, се използват медикаменти за облекчаване на симптомите и лечебни методи, подобряващи качеството на живот. На този етап единствените одобрени лекарства за специално за FM са milnacipran, pregaballin и duloxetin. Още се предписват мускулни релаксанти, аналгетици, антидепресанти.

Прилагат се и се препоръчват и други терапевтични опции, като когнитивно-поведенческа терапия, йога (най-подходящи), акупунктура, тай-чи, масажи, физиотерапия, магнитотерапия, балнеолечение, хомеопатия, диети, хиропрактика и други.

Ефективността на всяка практика за пълноценно лечение е спорна. Необходимо е тези мерки да бъдат насочени към редуциране на болката и стреса, поощряването на леки физически упражнения и оптимизиране на нощния сън.

Фибромиалгията е мистериозно разстройство с неясен произход. Много фактори се свързват с отключване на някои от симптомите му и тяхното обостряне. Синдромът се проявява с типични белези (болки, умора, сънни нарушения), към чието облекчаване следва да бъде насочен всеки лечебен подход.