Интервю с Андроника Мартонова (kozunak)

Представи се на читателите ни?

Здравейте! Преди да започна, бих искала да благодаря на любезния екип на BB-Тeam за вниманието към мен и към всички хора, които са ми помагали с постовете си и съветите си (къде пряко, къде индиректно) и на тези, които ще отделят време да изчетат съответното интервю. И не на последно място – на треньора ми – Димитър Киров (mitaka 101) за ценните съвети, интелигентния подход и широкото отваряне на очите за правилния фитнес.

Ами да започваме... казвам се Андроника Мартонова и съм половин българка / половин унгарка. Иначе – от София. На 34 години съм, зодия Овен, което значи упоритост, инат и проклетия понякога.  По професия съм киновед, което няма нищо общо с кинолог. Завършила съм НАТФИЗ, специалност кинознание и Софийския университет – Източноазиатска културология с профил корейски език. Доктор съм по кинознание и работя като научен сътрудник в БАН, като специалист по азиатско кино. Същевременно преподавам и в НАТФИЗ, както и се съм редактор в  бизнес списание.

От колко време се занимаваш с фитнес и до каква степен темата е част от ежедневието ти?

Флиртът ми с фитнеса започна отдавна – още когато бях втори курс студентка. Това ще рече май 1997- 1998 г. Тогава нищо не знаех. Просто реших, че задължително трябва да спортувам. Тялото и душата ми крещяха за това. Причините са много – първо, часове наред прекарвах или наведена над книгите или в кинозалата, или пред компютъра. Второ – винаги съм обичала спорта. Яд ме е ужасно, че като дете тъкмо бях започнала да тренирам акробатика и да ходя на джаз танци – в къщи се намесиха и някак движението отиде на страни. А с акробатиката напредвах добре и също няма да забравя треньора си , който от 20 и кусур години не знам къде е и как е. Но му помня името – Стоил Данаилов, който се е занимавал и с цирка. Никога няма да забравя часовете в залата на Герена, неговото търпение и благост, както и способността му да ме мотивира да науча нещо адски сложно. Но да се върнем към фитнеса.

Млада и зелена, чула – недочула за какво иде реч – реших да пробвам да видя какво е това фитнес.  Нямах много време и познати, които да се занимават с това за щателно разузнаване и се набутах наслуки на първата попаднала ми фитнес зала в близкия периметър около филмовата академия. Малък дамски фитнес салон зад площад Славейков, в който преди да отидеш си записваш час, който стриктно спазваш. Прекрасно място за абсолютно, ама абсолютно начинаещи. Инструкторката и собственичката (Стефи, благодаря ти!) ми направи програма, следеше ме зорко и така три години. В началото бе страшен зор. Задъхвах се като куче на царски лов след 3 минути на велоергометъра, а розовките гирички от кило и половина ми тежаха, колкото на Атлас земното кълбо. Но лека – полека напреднах, научих основните упражнения и уреди. После нещо с времето и заетостта го закъсах и ми бе невъзможно да спазвам точните часове на посещение. Един приятел, който си тренираше здравата, ме заведе в неговата зала – някъде из училищата на Люлин и тогава видях как могат да изглеждат и по-друг начин фитнес салоните.  И тук научих разни неща, на които тъпо се съпротивлявах, защото си знаех повелите от дамския фитнес..

С хранителния режим бях пълна нула, както и с образоваността по темата. Постигнатите резултати в тези години могат да се обобщят така: кашкавалените ръце изчезнаха, силовите постижения се увеличиха, издържливостта също. Стойката ми се оправи, тонусът и въобще усещането бе страхотно. Негативи – натрупване на мускулна маса паралелно с мазнина. Никаква кардио култура, никаква систематичност, никакви ясно дефинирани цели.  След прекъсване поради писане на дипломна, докторска дисертация и какво ли още не се отпуснах. Миналата година реших, че всичко това не може така да продължава, подходих доста по-научно и интелигентно по въпроса с цел да въдворя ред в хаоса и отново тръгнах на фитнес. След четене, ровене, питане започваш да получаваш отговорите в съзнанието си. След това – в тялото си. Фитнесът се оказа моят спорт. Друг приятел – супер готин художник - ми каза за хубава, голяма зала в центъра и почнах да ходя редовно там. Ако трябва да определя смисълът на тренировъчните си заниманията с няколко думи, то биха били: здраве, тонус, баланс, хармония, усещане за теб самия, самопознание, вяра, самовглъбение.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Със сигурност не мога да кажа , че съм намерила най-добрия хранителен режим. Но – НВД-ВМ прекрасно ми се отразява. Сега пробвам с въглехидратна ротация – трудно ми е, но като че ли ще се получи. Все още не съм стигнала до това, което искам – да седна на спокойствие и най-сетне да си изчисля калориите, въглехидратите, белтъците, мазнините, които приемам на всяко хранене. Нещата се движат малко на око. Иначе си купих кантарче и меря. Научих се да си слушам тялото. За щастие съм от хората, които не обичат сладко. Така че това не ме изкушава. Проблем ми е баницата – много я обичам. И въобще тестени солени неща.

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

Димитър Киров, който срещнах благодарение на вас, ме уцели право в десятката. Принципът – високоинтензивна тренировка с цел релеф, сваляне на мазнини и същевременно подобряване и преформулиране на цялостната визия. Обичам да тренирам тежко горната част на тялото, която бързо върви напред. Страшно мразя да се занимавам с краката и ханша, но те са ми проблемна зона, затова се налага да впрегна цялата си воля, хъс и желание, както и да понеса тежките, страшно интензивни тренировки за долната половина. Никога не оставям краката да почиват. Дори и да нямам много време в залата – поне едни напъди, клекове, тяга и кардио ще направя. Тренирам 4 пъти в седмицата, като въртя два варианта на тренировки. В краен случай – 3 пъти. Резултатът не закъсня, но има още какво да се работи по въпроса.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тяхната употреба по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Добавките са важни според мен. Имам по-специално отношение към тях, защото въпреки професионалната си хуманитарна ориентираност, съм завършила химико-биологичен гимназиален профил, прекарала съм часове в микробиологията и бях приета медицина. Е, отказах се, както е ясно, но винаги кое, как, на какво действа, от какво е съставено ме вълнува. Приемам стандартни неща – рибено и ленено мясло, витамини. Понякога правя цикъл с магнезий и калий, защото често правя крампи. Иначе винаги течен л-карнитин, гуарана, цитросепт. Понякога протеинов шейк, аминокиселини, глюкозамин. Все пак не съм в първа младост и ставите се обаждат. И отново – слушам тялото си и според това как се чувствам, как се храня и как тренирам в сезона приемам добавки. Общо взето редувам. Така се чувствам най-добре.

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те?

Да – адски трудно, с много воля се справям с алкохола. Преди време добре се представях особено с концентратите. При високо ниво на стрес просто рева за едно голямо уиски с лед.  С цигарите съм на танго – изчистих ги за няколко месеца, като стане напечено, запалвам. Наблюдението обаче е следното – колкото повече тренирам, толкова по-добре. Сега си позволявам рядко да пия и то супер малко в празнични дни. Стриктна ли съм в залата – нито ми се пие, нито ми се пуши. Мързелът е друг порок – понякога се изнасилвам да отида в залата, направо се завлачвам до там и хич, ама хич не ми си тренира. След загрявката и 15 минути фитнес ми идва прилив на енергия и се чудя как е могло да не ми се ходи.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас? Възприема ли се положително, има ли развитие или всичко е твърде в началото, за да може да се направи оценка.

Огледайте се на улицата и си направете извода сами. Или ако отидете на море, вижте хората по бански.  Толкова дебели и безформени деца има, млади жени като преждевременно остарели лелички, мъже на по 30-40 години с бирени шкембета, трениращи вдигане на чаша и лъжица. Масово българите измираме от рак, инфаркт, диабет, високо кръвно и холестерол...  Всичко това ми напомня преди години шокът ми от Канада – супер фитнес зали и армия от безформени лоени топки по улицата, които си приличат като две капки мазнина. Направо откачих от припознавания. Индустрията може да си е окей у нас, но не е влязла в съзнанието като идея, че движението въобще (ерго фитнесът) са нещо много важно. Българите сме егоисти, консервативни, единаци и не се водим – нека тази енергия я впрегнем в позитивния вектор на собственото здраве.

Не съм съгласна хубавите, майсторски изпипани фитнес зали с уреди последен крясък на технологиите да са хипер скъпи и средище на псевдо-хайлайфа и елита ни. Всеки има право да тренира във все по-цивилизовани условия, нали? Без това да го докара до фалит, а не след опит да подкара велоергометъра със счупените педали, да се тъпче като сърдели в съблекалните и да пръска с хлор мухъла в баните, преди да си вземе душ. Културата на движението принципно е супер занемарена у нас. Да не говорим за качеството на храната, липсата на вело алеи, екологията, сигурността в парковете, хигиената (ужас). Въобще – както държавата, така и всеки индивидуално трябва да предприеме мерки за създаването на навици, традиция, постоянство, ритъм. Една от причините да се заема отново с фитнеса не съм само аз самата – реших да дам пример на „по-добрата” половинка. Уви, засега не се справям много удачно, но упорствам.

Фитнесът е твоето свободно време или то е ангажирано с други хобита?

Може да се каже така. Иначе като ме прихванат лудите, захвърлям всичко наоколо, хващам бои, четки, шаря стъклата, чашите в къщи, правя си разни декоративни предмети, гледам все нещо да майсторя с ръцете си. Друго хоби ми е ученето на чужди езици – но вече не ми остава време и за това. Нещо, което съчетава хобито със задъжението, е готвенето – обожавам да го правя и не ми тежи.

Представи си, че водим този разговор след 5 години. Кой от дадените отговори би бил драстично различен?

Ще ми се да е различен отговорът за индустрията в посока на положителни тенденции спрямо създаване на култура. И нещо по-лично - да има един малък човек, който водя да речем в някаква зала за бойни изкуства за деца, а след години с мамчето във фитнеса. Така де – като имам претенции за възпитаване в движение, правилно отношение към тялото, храната, дисциплина  – нали първа трябва да дам пример.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Сайтът ви е прекрасен! Браво на вас!  Доколкото си спомням, приятели ми го бяха казали. Можете да се развивате в различни посоки на бранда и този сайт да се превърне в нещо повече от място за обмен на информация. Вярвам, че ще придобиете институционален характер. Мисля, че по ваша инициатива и желания, можете да инициирате различни кампании и да бъдете един прекрасен клуб не само във виртуалното пространство, но и с по-широка обществена значимост. И колкото повече знаят за bb-team толкова по-добре.

Би ли искал да споделиш или пожелаеш нещо на (другите) наши читатели?

За тези, които за първи път кликват върху сайта ми се ще да бъда по-стимулираща. Затова ще цитирам любима моя реплика на  Робърт де Ниро в „Шофьор на такси” – „Трябва да си организирам организацията”. Така че, действайте! Можете! На всички потребители - успех, много здраве. И постигане на поставените тренировъчни цели с разум, сърцe и хъс.