Как се учим да тренираме правилно?

Намерете краткия път до правилната техника

публикувано: 11 Май 2010
последна промяна: 13 Фев 2011

Преди да се научим да плуваме, първо се учим да се задържаме над водата и да изпълняваме движенията. Преди да започнем да караме колело, първо е нужно да се научим да пазим баланс. Същото е и с… нека го наречем най-общо "фитнеса". Независимо дали тренираме за сила, за големи мускули, за релеф или просто за да се поддържаме форма, в началото всички тръгваме от едно и също място. Пътят, който започва от него, се нарича Обучение.

Как се учим да тренираме

Защо е нужно да се научим да тренираме правилно?

Както няма здрава къща, която да не е започната от стабилна основа – така няма и стабилна и качествена тренировка, която да не е започната от усвояването на правилни тренировъчни навици и умения.

Откъде започваме?

Естествено, започваме от правилната техника на изпълнение на различните упражнения. Има няколко начина да се научим на правилна техника:

  • От интернет – тук включвам и всички книги, списания и филми с обучителна насоченост. Този начин е най-бърз, най-лесен и в доста случаи – най-подвеждащ. На много места можете да намерите обяснения как да изпълните дадено упражнение. Клипчетата в YouTube пък валят отвсякъде. За съжаление обаче, когато сме начинаещи още нямаме критерии, според които да преценим кое е правилно и кое грешно и трудно можем да отсеем ценното от плявата. Т.е., ако няма до кого да се допитаме, шансовете са горе-долу 50 на 50 – или ще се прецакаме, или няма да се прецакаме. А започнем ли да правим нещо с неправилна техника – това може да доведе до мускулни дисбаланси и дискомфорт в най-добрия случай и до тежки контузии в най-лошия (с времето мускулните дисбаланси също водят до контузии). В този контекст BB-Team е надежден източник на качествена информация. За момента – безплатен, както и по-голяма част от материалите в интернет. Относно надеждността на голяма част от последните обаче може да се поспори.
  • От приятел – тук определено е плюс, че упражненията ще ви бъдат показани и обяснени от човек, който ги е правил и който има някакъв опит. Плюс също така е, че той ще ви наблюдава и ще ви дава обратна информация за това как се справяте и евентуално – дали се справяте по-добре. Голям минус е, ако човекът има калпава техника – начинът, по който изпълнявате упражненията, ще бъде абсолютно копие на начина, по който той ги изпълнява. Като начинаещи тук пак няма как да знаем със сигурност дали и нашите приятели тренират добре, така че стискаме палци да имаме добри (с добра техника) приятели. Този начин за обучение също е безплатен (приятелската почерпка след тренировка не се брои).
  • От фитнес инструктор – предполага се фитнес инструкторът да ни инструктира как да изпълняваме упражненията безопасно и правилно. Плюс в случая е, че на този човек това му е работата и се предполага, че има по-добра техника от тази на нашите приятели, както и това, че може да я преподаде по-добре. Минус е, че това невинаги е така и доста често хората биват препращани към секцията с машините, защото там рискът от грешка е сведен до минимум (уж). Не ме разбирайте погрешно – познавам и много свестни момчета и момичета, което определено си разбират от работата. За съжаление в случая обаче статистиката е против мен. Отново е важно да попаднем на човек, на когото да му се занимава с нас и освен това – да има познанията да ни научи как да клякаме добре или как да вдигаме тежки предмети от земята (примерно), а не да ни прати да правим коленни разгъвания и бедрени сгъвания. Тази услуга или е включена в цената за посещение на спортната зала, или ще е нужно да доплатите малко над цената за единична тренировка.
  • От персонален треньор – това е начинът да получите най-много внимание и най-качествено обучение и инструктаж. Или поне така се предполага. Както обаче хората не са еднакви, така и персоналните треньори не са правени по калъп – всеки със своите силни и не чак толкова силни страни. Тук голям плюс е това, че приходът на персоналния треньор зависи директно от броя на трениращи, които има. Ако трениращите са доволни – ще има повече трениращи, ако не са – сещате се. ОТ друга страна, обикновено фитнес инструкторът е на твърда заплата и в някои зали персоналното внимание се заплаща допълнително, в други – не. Т.е., независимо дали е добър или не – на края на месеца получава някакви пари. Докато на персоналния треньор просто му се налага да бъде добър. И това правило има своите изключения, разбира се, но като цяло е валидно. Тази услуга е най-скъпа от всички, но се предполага, че е най-качествена.

На кого да се доверим?

Нека отново разгледаме случаите според това от къде сме избрали да черпим своята информация или от къде сме избрали да получаваме помощ:

  • От интернет – задължително проверете информацията, която ви интересува, ПОНЕ на 3 места. Ако срещнете противоречащи си на 180 градуса мнения (което ще се случи в почти 100% от ситуациите) – не прибързвайте и не се ядосвайте на всички. Има време за това. Преди това задължително тествайте (внимателно и разумно!) и проверете кое е най-добре за вас.
  • От приятел – тук също е важно да подходите съзнателно. Какво имам предвид? Искам да кажа, че не винаги най-напомпаният ви приятел (за момчетата) и най-кльощавата ви приятелка (за момичетата) са хората, към които е добре да се обърнете за съвет и демонстрация. Освен това, ако приятелят/ приятелката ви е прегърбен/а, има чупка в кръста (като тези например) и/или често се оплаква от контузии и болежки – то въпросният човек едва ли е най-добрият избор.
  • От фитнес инструктор – задължително се обърнете към човек, за когото сте чували добри отзиви. Ако не сте чували за никого или познатите ви ги мързи да тренират (или поне не тренират в зала и с инструктор), то не ви остава нищо друго, освен да стреляте в тъмното. Все пак можете да обърнете внимание на две неща – ако човекът е изгърбен и или има  голяма извивка в кръста, то лично аз не бих му се доверил да ми показва как да изпълнявам упражненията правилно и как да тренирам балансирано тялото си. Разбира се, отново правим уговорката, че всяко правило има своите изключения.
  • От персонален треньор – тук важи същото като за фитнес инструктора – добрите отзиви от други трениращи са важни. Важно е и човекът да не изглежда крив.

Как да разберем дали се справяме добре?

Има множество фактори, които трябва да се вземат предвид, и ефектът от повечето си проличава едва след време. Има обаче едно правило, което важи на момента и във всички случаи:

"Има ли болка – не го прави!"

Да, да, знам популярното "No pain, no gain!" или пък "Bodybuilders do it till it hurts". В случая обаче не става въпрос за бодибилдъри, а за хора, които се учат как да правят нещо правилно. Както и придобивките (gains), за които говорим в случая, не са нито мускули, нито сила, нито релеф. Въпросните придобивки са знания и най-вече  умения.

Нека го повторим още веднъж: "Ако има болка – не го прави!" Това разбира се, може да значи няколко неща:

  • Упражнението, което правим, е глупаво;
  • Техниката, с която го изпълняваме, е лоша;
  • Упражнението не е подходящо за скелетната ни структура (примерно хората с дълги бедрени кости и къси торсове имат проблеми със задния клек до хоризонтала);
  • Нямаме необходимата мобилност в някоя става, което води до това друга става да компенсира.

Кратко обяснение на последната точка – ако раменете ни са стегнати, не можем си вдигнем ръцете вертикално нагоре, без да огънем кръста назад, когато правим военна преса с щанга прави – ще усещаме голямо натоварване в кръста. Или пък ако нямаме достатъчно мобилни тазобедрени стави, за да клекнем докато бедрата ни стигнат хоризонтала, ще се наложи да се извием в кръста. А това е едно от най-лошите неща, които можем да направим… особено ако имаме и щанга на раменете.

Изключение

Разбира се, и това правило си има изключение, макар че изключение е силна дума. Сещам се за следния случай – мой колега тренира дама на средна възраст и я кара да прави странична преса със зашеметяващата тежест от 1кг. В никакъв случай не се подигравам – всяко упражнение, тежест, брой повторения в серия, почивка и т.н. се подбират специфично за въпросния човек и спрямо ситуацията. В случая обаче на 3-тото (!!!) повторение жената спря и каза: "Ох, не мога да повече – заболя ме ръката!"

"Къде те заболя?", пита треньорът. Жената сочи трицепса. Усмихнах се. Има и хора, които са страшно декондиционирани и мускулите им са толкова атрофирали, че дори и минимално натоварване води до нови и различни усещания в мускулите, които често се интерпретират като болка. Та, в този случай това усещане по-скоро казва: "Почини малко и повтори!"

Ако сте в тази категория - най-добре си вземете треньор. Поне за началото.

Отново интернет

Понеже болшинството от четящите тук (а и не само) се обучават от клипове и обяснения, прочетени в интернет - ще се повторя - бъдете крайно критични към новата информация И към себе си. Като за финал пускам две клипчета на изпълнение на мъртва тяга. Решете сами за себе си на кое от двете клипчета искате да прилича вашата тяга и изберете начините, по които да го постигнете. 

Ако смятате, че тягата не е важно упражнение или че не е нужно точно вие да го правите - поне се научете да вдигате разни (не особено леки) неща от земята с щадяща кръста техника.

Успех!

Коментари

Solomon Kane
1
12 Май 2010 08:50

Поредна много добра статия от Лазар. За съжаление осъзнаването на такива азбучни истини обикновено става по трудния начин.

magister
2
12 Май 2010 09:13

Mens sana in corpore sano

acidwear
3
12 Май 2010 11:06

Чудесна статия, г-н Радков!
Удоволствие е да чета вашите текстове.
Ще си позволя една молба - ако може да драснете няколко реда за “дишането”. Когато говорим за начинаещи и любители, правилното дишане е от първостепенна важност, като част от правилното изпълнение на упражнеията. Във форума е пълно с теми, отнасящи се към техниките за правилно дишане и би било интересно да прочетем мнеието на експерт.
Очаквам с нетърпение следващите ви публикации.
ПоЗдрави!

VEGATA
4
12 Май 2010 16:35

x2 за дишането - ще бъде полезно! ;)

Поли Василева
5
12 Май 2010 17:57

Браво. Много добра статия!

Лазар Радков  
6
13 Май 2010 10:07

Радвам се, че материалът ви е допаднал :)

acidwear,
последно време при мен идват все повече хора, които дишат по начин твърде далеч от оптималния, не само в залата, но и в ежедневието си. Та мислех си, че ще е добре да се обърне по-подробно внимание и на този аспект от тренирането. Щом има и интерес, обещавам да подготвя материал по темата.

поздрави

acidwear
7
13 Май 2010 10:56

Радвам се, че ви зарибих =)
В ежедневието ни много рядко се замисляме върху това какво поемаме като храна и течности, камо ли за това как дишаме. А то е в основата на всички процеси в тялото ни и дори извън него, според някои източни учения ;-). Човек, който обръща внимание на това в определени моменти какво се случва с дишането му, може да постигне тотален контрол върху реакциите си. Така би си спестил един развод например =)
Всички йога и медитационни курсове започват с изучаване на дишането като първите упражнения спомагат за повишаване ползваемостта на пълния капацитет на белите дробове.
Нещата са малко като при мозъка - ползваме само 5-6% от капацитета му, а хората които ползват повече смятаме за изключителни.
Обаче докато тук говорим за генетична даденост, то белите дробове могат да се тренират. А започнем ли да дишаме пълноценно ... ще бъдем винаги усмихнати. =))
Очаквам с интерес следващите ви публикации.

Пена Фурията
8
Пена Фурията
13 Май 2010 12:47

Само не разбрах, кое беше “браво” във втория клип ...
Иначе Браво за статийката :)

Vladimir Stoyanov
9
13 Май 2010 13:18

Едно уточнение за втория клип с мъртвата тяга, показан като пример за грешен начин на трениране. Снимах го миналото лято с телефона по време на тренировка с Коста Рашев, който е на клипа.Той живее и тренира в Сънивейл , до Сан Франциско в залата на Франк Шамрок- бивш ММа Състезател. От гледна точка на фитнеса е погрешно изпълнението, но точно в този ден трнеирахме над 2 часа тренировка за издръжливост, граплинг и спаринги. След което правихме спринтове и т. н. След тези 2 часа и изморени влезнахме в близката зала, Резист в Стара Загора и Коста реши да пробва няколко упражнения на макс, след изморителното трениране, за да се довърши. Затова е грешно показано, защото е изморен, но той не се занимава с тъпи фитнеси,и не го интересува формата на изпълнение (Рони Колман също използва такъв тип натоварване с частични повторения), а е маниак, а маниаците не се занимават с фитнес, фитнеса е за жените.

Лазар Радков  
10
13 Май 2010 17:30

Фитнесът може да е за жените, но здравето е за всички.
А здравето на опорно-двигателния апарат е неизменно свързано с:
- умното тренираме
- добрата техника на изпълнение
- балансираното трениране
- доброто възстановяване

поздрави

Коста
11
Коста
13 Май 2010 23:00

Съгласен с теб относно здравето. Всеки трябва да тренира правилно, но най-вече всеки трябва да разбере какво работи за него най-добре. На клипчето наистина изпълнявам мъртва тяга с ужасна техника, дори не изпълних цялостно повторение. Макар че, можех да го завърша, просто не исках да го правя още по-грозно, все пак бях без колан, а пък и тежестта не беше малко, 180 кг ако не се лъжа. Тренирам от 10 години, нямам никакви проблеми със здравето, както и не съм страдал от по сериозни контузии до сега. А и още едно нещо, да кажем, че съм на състезание, ММА например и съм в последните рундове уморен и искам да съборя противника си на земята. Всеки знае, че той няма да стои и да ме чака да го вдигна с идеална техника, а ще се опитва да избяга. Ето в такива моменти ми трябва просто сурова сила, дори и да липсва техника. Все пак всеки трябва да тренира както му понася най-добре и да следва целите си. Това правя и аз. :)

PS.
Благодаря, че използва клипа ми за пример! :)

Лазар Радков  
12
14 Май 2010 07:11

@ Владимир и Коста,

единственото нещо, което съм казал относно видео клиповете пуснати в статията е:

“всеки решава на кой от двата видео клипа иска да прилича неговата тяга”

Т.е. всеки има свободата да избира и съответно всеки има свободата да понесе последствията от своя избор. Относно събаянията и булдозенето - да, участват същите мускули като при муртвата тяга и да - векторите на силата са доста по-различни и оттам съответно - натаварването върху дисковете на гръначни стълб.

Така че - дали това, което правиш, е оптимално, е въпрос на друга дискусия, която можем да проведем друг път и в по-подходящи за темата обстоятелства.

Относно състезанията:
- имам състезател, който спечели второ място на състезание по ММА с аматьорски правилник
- имам сътезател по Муай Тай, републикански вицешампион и който победи в първия проведен в България професионален двубой по Муай Тай - с хвърляния, лакти и без каквито и да било други протектори освен ръкавици
- миналата година консултирах профи ММА състезател, който след това спечели болшинството от срещите си
- консултирал съм и състезател с травма на гръбначни стълб точно кофти техника на тяга и там трябваше да закърпваме нещата с доста рехабилитация. Освен това трябваше да си промени начина на водене на бой.

Та така - добрата техника на вдигане има огромно значение за здравето и постиженията в дългосрочен план. И да - има огромна разлика между тяга с крив гръб и събаряне с крив гръб.

поздрави

Vladimir Stoyanov
13
14 Май 2010 07:54

Браво, хубаво е че се занимаваш стези неща. Вярно е че трябва да се спазва правилната техника. Преди 2 години получих много тежка контузия в корема от къртенето на бетон, с което се занимавах около година и накрая получих тежко разтежение в корема, така че не мога да си позволя тежки тяги и клекове (единствено с 20 повторения се поотпуснах накоро).

Обаче победата на състезание и в един уличен бой особено ако те нападнат няколко противника да те ограбват ( както се случи с мен на 25 януари 2005 г с мен) няма нищо общо.

Затова нямам и интерес да ходя на такива състезания. Тренирам защото съм маниак, а не заради доброто здраве.

Лазар Радков  
14
14 Май 2010 08:28

Здравей Владо,

аз лично не виждам противоречие между това да тренираш за здраве и това да тренираш, “защото си маниак”. :)

Най-малкото здравето ще ти трябва, за да си “маниак” и сле 10-20 години :)

поздрави

Vladimir Stoyanov
15
14 Май 2010 13:05

Имах предвид, че тренирам защото ми се тренира, а не защото е здравословно. Пристрастен съм към тренировките и ако 2 поредни дни не тренирам нещо почвам да се чувствам зле. При мен вече е болестно състояние. Спирам с коментарите и ви желая весели мигове във фитнеса.

Dimitar Nanov
16
11 Юни 2010 14:17

Браво, Лазаре. Браво, не само за статията ами за всичко. Възхищавам се на това, с което се занимаваш и на вниманието, което му отделяш. Ако има повече хора като теб, в такъв баланс и разбиране на себе си и толкова истини около нас щеше да е по-различно. Имам чувството че те познавам отдавна.
    P.S. Мился, че на момчето от втория клип трябва да му се забрани да прави мъртва тяга а вероятно и много други упражнения.

Лазар Радков  
17
11 Юни 2010 19:57

Здравей Митко,
радвам се, че ти допада статията. А относо послеписа ти - не смятам, че подобно нещо е наша или на когото и било друг работа, освен на въпросния човек. Нека уважаваме правото на избор на всеки.

поздрави
Лазар

Sunny Shines
18
22 Апр 2012 20:35

Относно умереното трениране, искам да попитам, има ли такова нещо като ‘’претрениране’‘. Т.е. кога идва в повече? Ако не си поставям цели, а като един средностатистически човек, търся просто здравословните ползи и добрият външен вид, може ли да прекаля?
Аз например(жена, 20г, 47кг), всеки ден правя кардио по 55-60мин. Това много ли е, ако не ходя на фитнес? И правилно ли е всъщност, да се тренира ежедневно?

Споделете своя коментар

Влезте във вашия Shapie акаунт или се свържете чрез Facebook.