Голямата промяна на... Богдана

Здравей, Богдана! Представи се с няколко думи на читателите!

Здравейте, и благодаря за поканата. Казвам се Богдана, на 23 години съм, слeдвам магистратура по илюстрация в Arts University Bournemouth, работя като бариста, а в свободното си време поддържам личен фитнес блог, тренирам и чета.

Трансформацията ти през последните години е впечатляваща, но няма как да не попитам за предисторията – защо се стигна до излизането ти извън форма?

Излизането ми извън форма бе съвкупност от множество фактори. Никога не съм била слабо дете и бих казала, че съм доста лакома.

В училищните години не съм стъпвала в час по физическо, но за сметка на това пушех, пиех и генерално злоупотребявах със здравето си по всевъзможни начини, и то с голям хъс. Нямах значителни проблеми с теглото си, вероятно заради дългите парти вечери, многото танцуване и рядкото хранене. Ежемесечната 5-6 дневна диета от типа “чай и една салата на ден” също вероятно е допринесла както за нормалното ми тегло тогава, така и за качените в последствие килограми.

Когато влязох в университет обаче забавих темпото, намалих цигарите за сметка на безцелното похапване по време на дълги вечери учене и килограмите започнаха да се трупат. Мисля, че голяма роля изигра също фактът, че в нова държава бях изложена на много нови вкусове и храни, както и на много фаст-фууд и бързи, лесни и крайно нездравословни полуготови ястия.

Кога реши, че трябва да вземеш нещата в ръце и да започнеш голямата промяна?

Множество пъти в миналото съм предприемала инквизиции срещу теглото си - всевъзможни драстични и изтощителни гладувания.

Последното такова беше в края на 2011, последвано от епизод на неконтролируемо тъпчене с храна, често тайно или нощем. Този цикъл се повтори, потрети и прерастна в система - като резултат отключи хранително разстройство, с което се борих 2 години.

По онова време и започнах да тренирам за пръв път и оттогава не съм имала дълги периоди без спортна активност, но в резултат на небалансираното ми хранене, усилията ми в залата оставаха незабележими. Така постепенно през август 2014 теглото ми достигна 74 кг. Коренната и ефективна промяна започна през същия септември и продължава и до днес - 15 килограма по-лека, с повече енергия, сила, дефиниция, и най-вече – с психическо здраве.

През какви принципи на хранене и методи на трениране си преминала до този момент?

Хаха, преминала съм през всичко - от пълен глад до тотално неконтролируемо тъпчене.

Шегата настрана, в първите години на трениране съм се придържала към НВД, с кратки периоди на ВПД. Бях уверена, че след като целият фитнес свят се храни нисковъглехидратно, то не може аз да съм единственото изключение, но резултати не виждах, дори напротив. Допускам, че методиката ми е куцала, но в един момент тялото ми започна да се чувства ужасно. От септември миналата година, когато започна голямата промяна във физиката ми, се придържам към РБД.

Тренировките започнаха с много кардио, преминаха в свободни тежести, оттам във високоинтензивни кръгови, а сега са синтез от всичко. Повечето хора вероятно биха нарекли тренирането ми хаотично.

Повечето хора (да не кажа всички) допускаме грешки по пътя на промяната си. Какви бяха твоите и взе ли си поуки?

Грешките ми са били твърде много, за да ги вместя в един параграф.

Най-сериозната според мен (може да се стори странна на читателите) беше колко време живях в отрицание и омаловажаване на проблемите свързани с разстроеното ми хранене.

В България, за съжаление, съществува огромна стигма и неразбиране около проблема - всеобщата представа е, че е анорексията е едва ли не слабо телосложение, нехраненето е прищявка или мода, хиперфагията е лакомия и слаба воля, и подобни - като цяло не се акцентира достатъчно върху натурата на тези състояния такава, каквато е - а именно, че те са психични разстройства; сериозни, животозастрашаващи заболявания, на които страдащите са до голяма степен подвластни.

Повлияна от подобни разбирания, прекарах близо 5 години мразеща тялото си и редувайки епизоди “10 дена на чай с лимон” с “2 катми, голям пакет чипс и 2 кутии сладолед на вечер”, не съзнавайки, че проблемът може да е много по-сериозен и дори клиничен. В това отношение посещението на терапевт в Англия се оказа катализатор за постепенното ми възстановяване - за пръв път проблемът ми бе възприет (и обяснен) в медицински контекст и сложен в границите на тежко хронично заболяване.

За съжаление, докато растях около мен имаше само жени на диети, настървено стискащи бричове и кореми, а още по-настървено - ядящи диетични бисквити и оплюващи телата си. Абсолютно откровено, нямам спомен през годините си на подрастване да съм чула някоя жена около мен да каже, че спортът ѝ доставя удоволствие или че обича тялото си, дори и с недостатъците му.

Едва на сегашната си възраст започнах да разбирам колко необходимо е този вграден (от рано) модел на поведение да бъде позитивен - имам две малки сестри и се надявам да бъда техният пример за това как да се отнасят към телата си с уважение, благодарност и грижа.

Сподели как тренираш и се храниш в момента.

Тренирам разнообразно. Бих казала, че знам доста повече за храненето, отколкото за тренировъчни методики.

Харесвам високоинтензивни кръгови тренировки - и с тежести, и със собствено тегло. Не винаги обаче намирам достатъчно енергия в себе си за тях, изизскват много експлозивна сила, а след дълъг работен ден (динамичен и на крак) ми тежат пожече от обикновено.

Тогава се насочвам към базови упражнения със свободни тежести или машини.

Както казах, не разбирам от методика и такава най-вероятно напълно липсва при мен, но това което знам със сигурност е, че тялото ми продължава да се изненадва и да се променя.

Харесвам дългите кросове на открито, дават ми свобода и ми носят удоволствие. Правя и интервално кардио, но по-скоро заради ефекта му върху физиката.

Храня се по принципите на РБД, с елемент на IIFYM.

Разкажи повече за IIFYM (If It Fits Your Macros).

За хората, които следят дневника ми има шанс да се повторя.

При практикуването на IIFYM се определят единствено дневните количества на макронутриентите и съотношениято между тях, като грубо казано идеята е, че няма значение от какъв източник се набавят - стига да са в допустимите, предопределени граници.

Без да изпадам в твърде много подробности, аз лично прилагам IIFYM според своите разбирания, а именно - 80% за тялото, 20% за душата.

Някои спортуващи използват методиката за да се тъпчат с мазно, джънк и сладко, но за мен това не е нито съобразно с целта ми за физическо здраве, нито съобразно с целта ми за баланс. Истината е, че рядко се чувствам ограничена хранейки се пълноценно, с минимално преработени продукти и с домашно приготвена храна, но когато реша, че искам нещо извън стандартното ми меню, “вплитайки” го в дневните ми количества, за мен значи, че си доставям удоволствия, без чувство на вина, и без да компрометирам целите си.

Използваш ли хранителни добавки?

Някои постоянно, някои епизодично. Омега-3 почти постоянно присъства в сутрешната ми доза добавки, суроватъчният протеин е част от ежедневното ми меню - помага ми в моментите в които ми се прияжда сладко или искам умерено засищане между хранения.

Какво би казала на начинаещите, които искат да променят себе си?

Предприемайте промяната със своята собствена скорост!

Метафорично казано, непродуктивно е според мен да сравняваш своята страница първа с нечия страница петдесета. Моята промяна започна с леки разходки, например.

Вторият ми съвет е четене, четене и пак четене.

Комбинирано с подбор на достоверни източници, емпирични доказателства, където е възможно, и активно отсяване на полезното от безсмисленото и вредното. Бих казала също, да намерят тренировъчна методика и хранителен режим, които пасват на собственото им темпо и ежедневие и да ги превърнат в начин на живот - рецепта за успех, според мен.

Успяваш ли да мотивираш околните да спортуват и да обръщат внимание на храненето си?

До някаква степен. Приятелят ми тренира отскоро, но пък на майка си не мога да повлияя и това си е. Често срещам и негативизъм и опозиция - въпроси от порядъка дали не е нездравословно вманиачаване, когато с пържолата си поръчвам салата вместо пържени картофи, че и без дресинг?!

Стандартната Американска Диета (SAD) навлиза проактивно на много места в Запада и информация за вредата от нея има много - но реалната сериозност на последиците е масово подценявана. Все пак британците са най-прогресивно затлъстяващата нация в Европа.

По какъв начин се запозна с нашето издание и помогна ли ти то по някакъв начин?

Мисля, че бях попадала на статии, но по-активно започнах да участвам през 2012, когато във вихъра на хранителното ми разстройство си направих дневник във форума.

Смятам, че ББ-тийм притежава най-пълната, добре организирана, професионално и обективно изложена система от информация за сферата на фитнеса и здравословния живот на български език, което го прави незаменим ресурс за начинаещи.

В дневника си публикуваш снимки на апетитни ястия. Каква част от менюто ти заема домашно приготвената храна?

Този отговор ще бъде значително по-кратък от останалите. Просто и ясно - 90%. Готвенето ми доставя удоволствие и ястията ми са ми точно по вкуса - поради което от много време у мен не съществува значително желание или изкушение да се храня навън.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team!

Бих им пожелала нещо простичко, но общовалидна цел на всички ни - здрав дух, в здраво тяло!