Аспартам - наистина ли е канцерогенен? (2 от 2)

Ужасна каша от изследвания. Това е краткото ми заключение по пътя към истината за аспартама (Е951) след близо седмици проучване на източници и изследвания. Разбира се, направих своя извод, но той може да не ви хареса. По-долу можете да го прочетете сами.

Какво ще научиш?

В първата част на материала, посветен на мистерията аспартам, започнах преглед на опасните метаболити на аспартама. Ще продължа от мястото, където свършва част първа.

Какво може да кажем за токсичността на метаболитите на аспартама?

Формалдехид и метанол

Група експерти твърдят, че:

• напитките, съдържащи етанол, спират преобразуването на метанола във формалдехид;
• e доказано, че дори малки количества метанол, приемани продължително време, могат да доведат до хронично натравяне;
• е доказано, че нивата на метанола и формалдехида в човешкия организъм са контролирани в ниски граници и рязка промяна може да доведе до хронично натравяне.

А ето и един от по-скорошните спорни резултати - през 1998 г. екип независими учени в Испания провел изследване, в което било установено, че след приемане на аспартам образувалият се формалдехид се свързал с протеини и ДНК, произведени в черния дроб, мозъка  и бъбреците.

Твърдят, че са намерили следи и в други органи. Изследователските групи на компаниите производителки твърдят, че това не е доказателство, поради непрекия начин на измерване на количествата формалдехид.

Фениланин

В телата ни близо половината от аспартама се разпада до фениланин.

Тази аминокиселина сама по себе си е опасна преди всичко за хората, родени с малформацията фенилкетонурия, правеща невъзможно усвояването й.

За всички останали тя не представлява сериозен проблем. Обсъжданията около фениланина са насочени до количествата, в които той влиза в кръвната плазма.

Основните въпроси са свързани с това дали бързото усвояване на аспартама и влизането на голямо количество фениланин в кръвта поражда рискове за здравето.

Обикновено фениланинът, съдържащ се в храната, навлиза бавно в кръвта. Въпросите тук са:

• влияе ли пикът на фениланина, внесен от аспартама на обичайните фениланинови нива в кръвта;
• променя ли се количеството на фениланин, преминаващо кръвно-мозъчната бариера след фениланинов пик в кръвната плазма;
• би ли повлияло по-голямо навлизане на фениланин след кръвно-мозъчната бариера върху синтеза на невротрансмитери в мозъка;
• потенциално токсично ли е за мозъчната тъкан високото ниво на фениланин.

След провеждане на тестове върху животни група учени са убедени, че фениланинът, приет във вид на аспартам, може да предизвика пик в кръвта.

Смятат също, че дори средно завишаване на фениланиновите нива в кръвта може да доведе до трайна промяна в нивата на невротрансмитерите.

Също така са загрижени, че фениланинът може да бъде концентриран в мозъчните клетки до токсично ниво.

Други учени твърдят, че фениланиновият пик в кръвната плазма е незначителен при употребата на аспартам до определени количества дневно, приети от тях за норма.

Според тях няма значително завишаване на нивата на невротрансмитерите и фениланиновата концентрация в мозъчната тъкан, близки до приетите от тях прагови стойности.

Истината е, че този въпрос все още не е добре проучен. Това е още една причина да сме подозрителни при консумация на аспартам, като следим за количеството на приема му за ден.

Аспартат

Около 40% от масата на аспартама се метаболизира до аспартат след усвояване в храносмилателния тракт. Аспартатът е натурална аминокиселина, която може да бъде приета с храната.

Поради бързото й усвояване като част от аспартама обаче, тя предизвиква сериозен пик в кръвните нива на аспартат.

Притеснителното тук е, че тази аминокиселина принадлежи към клас вещества, които в големи количества влияят на тялото като екцитоксини.

За последните се смята, че проявяват силен токсичен ефект върху нервната тъкан. 

Токсичността на аспартата в големи количества е доказана при животни, но въпросът с аспартама се обсъжда от друга гледна точка:

• дали увеличените нива на аспартат в кръвта вследствие прием на аспартам са достатъчно високи, за да причинят невроинтоксикация и ако да, то дали е достатъчна една доза или процесът изисква време;
• дали хората са така чувствителни към аспартата, както тестваните животни;
• увеличава ли аспартатът токсичността на формалдехида;
• мултиплицира ли се ефектът на екцитоксичността при комбинация от аспартат и глутамичната киселина (последната е продукт на мононатриевия глутамат).

Мненията отново са разделени на две. Докато една група учени смятат, че хората са чувствителни към аспартат, друга твърди, че е тъкмо обратното.

Светът на науката все още не е постигнал съгласие за вредата на окцитоксините.

Аспартил-фениланин дикетопиперазин (АФД)

Това е продукт на аспартама, който се получава при дълъг престой на подсладителя във водни разтвоои, съдържащи въглероден двуокис. Такива са всички безалкохолни газирани напитки.

Част от представителите на световното научно съсловие откриват опасност в консуамцията на това вещество.

Те твърдят, че има значителен риск в храносмилателния тракт да протече нитрификация, чиито продукти могат да доведат до поява на ракови заболавяния след преминаване на кръвно-мозъчната бариера.

Други учени отричат подобна възможност или твърдят, че веществата ще са с незначително количество, както и че дори да има такива, те няма да преминат кръвно-мозъчната бариера, достигайки до мозъчната тъкан.

Защо е толкова трудно да се намери истината за аспартама?

Има две основни причини за разкола в научните среди по повод този така разпространен подсладител:

• Първата причина е в липсата на достатъчно данни за канцерогенезата на нервните тъкани. Ракът е много слабо изучена болест.
  Навярно ще открием причинителите на повечето видове рак чак в края на това столетие. Ето защо дълго време ще се спекулира кое вещество представлява потенциална опасност и кое е безопасно.
• Втората причина е в икономическите интереси и обвързаността им със света на науката. В САЩ, Европа и другите развити икономически съюзи се говори за понятието "частна наука".
  
  Това са групи учени, които правят бизнес от откриване или интерпретиране на "платени истини". Полза от този тип наука извличат преди всичко мегакорпорациите. 

Колко изследвания са правени досега и какви са резултатите?

Ще се опитам да отговоря на въпроса. Успях да науча крайните заключения на около 166 изследвания, проведени върху аспартама  в периода 1976 - 1998 г.

От всички тях, 74 са спонсорирани от корпорации, произвеждащи аспартам, а останалите 92 от независими огранизации. 100% от всички корпоративно финансирани изледвания имат потвърдена безопасност на продукта.

92% (84/91) от независимите изследвания съобщават за поява на проблеми вследствие консумация на аспартам. От седемте неспоносорирани изследвания, ненамиращи вредни страни при употреба на аспартам, шест са проведени от американската администрация по добавки в храните и едно е публично писмо с явно "поръчков" характер.

Относно по-горе споменатата администрация, която одобрява добавянето на аспартам в сухи храни на територията на САЩ през 1981 г. ще спомена само, че директорът й по онова време успява да наложи мнението си след дълга борба.

Точно три месеца след този му успех да издейства премахване на забраната за влагане на аспартам в напитки, директор Хъл Хейс приема пост на консултант по разплащанията в компания, притежавана от собственика на патента за аспартам в САЩ.

Извод

Този извод е личен и не засяга позицията на изданието.  Мнението ми е, че всеки уважаващ здравето си човек следва да избягва приема на аспартам, така както избягва консумацията на метанол, формалдехид, големи дози аспартат и фениланин.

Колкото до АФД, това важи и за него. Следващият път, когато си купите нискокалорична храна или напитка, погледнете за аспартам и вземете решение. Всяка глътка е важна!