Пъстърва - царицата на речните риби

Кратка история на пъстървата

Рибите от семейство Пъстървови са естествено разпространени в три континента: Северна Америка, Европа и Азия. Отделени екологично в процеса на еволюцията те са дали началото на много разновидности и подвидове пъстърви. 

Новата история на пъстървата започва с появата на риболова, а в последствие и на спортния риболов. Пъстървата има честта да е първата изкуствено развъждана риба в света. В днешно време пъстърва може да се намери по два начина: със спортен риболов или замразена в магазина, като разликата е в това, че последната е изкуствено развъдена. 

Какво представлява пъстървата?

Името пъстърва се споделя от три рода на семейство Пъстървови риби. Те имат някои морфологични разлики, живеят в различни местообитания и са приспособили свой начин на живот.

Като цяло Пъстървата е риба, която живее в студени речни и езерни води, а при някои видове като част от жизнения цикъл се наблюдава живот и в солена приморска вода. Повечето пъстърви са хищни риби.

Животът на планинската мигрираща пъстърва минава в почти постоянно пътуване. Тя се ражда, израства по течението на реките и когато узрее се връща обратно до родното си място. Това са горните, студени течения на реките или високопланинските езера. Там тя отива, за да хвърли хайвер, а при някои разновидности и да умре. Смъртта й осигурява хранителни вещества за бъдещото поколение. По време на това изключително пътуване пъстървата изгражда силна мускулатура, която й позволява да плува срещу теченията на реките.

Съществуват разновидности на езерни пъстърви, които мигрират изключително ограничено и имат сравнително дълъг живот (до седем години), като достигат огромни размери в сравнение с езерните си събратя (до 30 кг.). 

Друг жизнен цикъл се наблюдава при соленоводните пъстърви. Почти през целия си живот те живеят в солена морска/океанска вода и навлизат в реките ограничено, но достатъчно далече, за да хвърлят хайвер. 

Познат е и един немигригращ, но изчезнал вид пъстърва - сребърната пъстърва. Тя обитавала няколко езера в Ирландия и се срещала до 1960 г. Причината за изчезването и е изкуственото внасяне  на чужд за езерата вид бързо растящи хищни риби. 

Видове пъстърви

Без да навлизам в биологична систематика на пъстървите ще се спра на няколко, които можете да си купите и приготвите лесно дори и в България.

Дъговидна пъстърва - най-разпространената в Северна Америка пъстърва. Среща се в две разновидности: същинска дъговидна и стоманеноглава. Първата варира между 25 до 65 см. в дължина, а втората - между 50 до 100 см. Същинската дъговидна има по-ниско тегло два до седем килограма, а стоманеноглавата достига до 10 кг. Стоманеноглавата има по-богато на протеин и по-бедно на мазнини месо, но същинската дъговидна е набедена за по-вкусната от двете разновидности.

Охридска пъстърва - скъпа деликатесна пъстърва, среща се изключително в района на Охридското езеро, Македония което е съвсем наблизо. Размерите й варират от 20 до 60 см. с тегло до 15 кг. 

Кафява пъстърва - най-разпространената в Европа пъстърва. Известна е още като балканска речна пъстърва. Най-често с дължина около 40 см. Този вид пъстърва може да достигне до тегло до 20 килограма, като средно е около 1о. 

Тъмна ручейна пъстърва - дребна и деликатесна за Европа пъстърва. Развъжда се в студените планински райони на Северна Америка. Отличава се с малък размер (около 20-25 см.), ниско тегло (около 1-2 кг.) и тъмно маслинов цвят на люспите. 

Видове продукти от пъстърва

Пъстървата предлага свежо и богато на протеин месо, малко количество рибна мазнина, съдържащо омега-3 мастни киселини и хайвер пълен с витамин А. Различните видове от трите рода на семейство Пъстървови имат различно съдържание на мазнини и протеини в състава на месото и хайвера си. Най-често мазнините са до 6% а протеините в рибното месо около 18-20%.

Хранителен състав на Дъговидната пъстърва

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр: