Генномодифицираните храни

Какво точно знаем за тях и можем ли да ги различаваме?

Обичате ли шоколад? Колко от вас биха отговорили с искрено "не" на този въпрос? Всеки човек, провеждал някога хранителен режим, знае за опасностите на шоколада. Знае, че той съдържа най-опасната комбинация от бързи въглехидрати и сложни мазнини, знае, че какаото не е полезно и го избягва. Всяко дете знае: шоколадът е вреден за зъбите. Ами ако ви кажем, че шоколадът обичайно съдържа генномодифицирано мляко, генномодифицирана захар и мазнини от генномодифицирана соя?

Генномодифицирани храни

Кой е виновен?

Виновникът се казва генно инженерство. Генното инженерство е науката за идентифициране на гените и пренос на гени от един организъм към друг или манипулацията им в рамките на организма.

Историята на генното инженерство се простира назад във времето, към средата на 19-ти век, когато прочутият руски ботаник Иван Мичурин създава науката за присаждане и кръстосване на цветни растения и хибридизацията на плододайните култури.

При все това можем да кажем, че истинското генно инженерство започва едва в края на 20-ти век и бързо набира скорост.

Генното инженерство днес използва два основни подхода: молекулярно клониране, подмяна на молекули и др. структури в живата клетка или директна трансформация и пренос на гените.

За целите си то използва за носители бактерии и вируси, които внасят генни изменения директно в живата клетка.

Гените внасят и нетърсени изменения, а даже ако генът на търсена характеристика е идентифициран и изолиран, няма гаранции, че този ген ще промени само и единствено тази характеристика на живия организъм.

Въпреки всички рискове този изследователски подход не би бил опасен, а интересен, ако продуктите му не се използваха предимно за храна. Това са т.нар. генно модифицирани храни (ГМХ), които представляват готови за консумация продукти на базата на генномодифицирани организми (ГМО).

За пръв път на пазара в САЩ излиза генномодифициран домат през 1994 г. Той е получен скоро преди това. Новият домат не гниел като стария си събрат, излязъл е на пазара без какъвто и да е контрол и регламент. Това се случва и днес.

Изненадващо е колко дълбоко са проникнали генномодифицираните храни в нашето ежедневие.

Често дори не подозираме. Те са не само доматът на сергията или царевицата в консервата, но често са масла, маргарини и други субпродукти, които се използват при подготовката на тортички, бисквитки, хлябове, сладоледи, колбаси, вафли - неща, които ядем и за които често даже не знаем, че са базирани на такива несигурни източници.

Именно в тази насока генното инженерство е най-развито. Когато говорим за генномодифицирани зеленчуци например, трябва да знаем, че това не значи само увеличен размер или добив на декар.

Генното модифициране често атакува и характеристики, които не са видими на пръв поглед и не винаги касаят пряко клиента. Това са например трайността на зеленчука, устойчивостта му, докато е жив на заболявания и насекоми, възпроизводителната му способност.

Ако зеленчукът е застрашен от вредители, повишава се устойчивостта му към отрови и се пръска почти неограничено.  Често модифицираният зеленчук няма никаква външна разлика с нормалния.

Генномодифицираните храни стават част от нашия живот

Това поставя нови въпроси:

Безопасно ли е да се приема такава храна?

Няма категоричен отговор на първия въпрос, но прогнозата не е много оптимистична. След 90-дневно хранене на опитни мишлета с генетично модифицирана царевица на "Монсанто" (при хранене с нормална преди това) през 2005 г. е установен увеличен черен дроб и резки промени в кръвната картина на животните.

Макар че крайното заключение на изследването, платено от самата фирма "Монсанто" е, че измененията са "в рамките на допустимото, всеобщата реакция на опитните животни сама по себе си не може да се нарече незначителна.

Друг подобен случай е бразилският орех и соята. В соята са пренесени гени от бразилски орех, целящи първата да произвежда повече от есенциалната аминокиселина метионин и да подобри качествата си.

Резултатът е бум от изключително рядката алергия към бразилския орех. Изследването на причинителите на заразата е прекратено със заключението, че сходството, постигнато по генетичен път, е причината за алергията.

По този начин косвено е обвинен метионинът, а този "заподозрян" е крайно невероятен - той е есенциална аминокиселина, необходима за всеки жив организъм.

По-вероятно в соята заедно с увеличеното производство на метионин да протича и неустановен паралелен процес, водещ до алергиите. Все пак фирмата производител, предвид неприятните последствия, е прекратила опита и соята не е намерила пазар.

И всичко не свършва дотук. Промените в наследствената информация могат да накарат организма да си промени нормалния метаболизъм, натрупвайки и предавайки дори токсични субстанции.

За генномодифицираният картоф е доказано, че съкращава живота на полезните калинки, които не ядат картофи, но често се хранят с вредители по растенията.

Токсичността се увеличава, цели полета стават отровни за живите организми, екосистемата се нарушава. Токсичността не е само за малките организми, тя е и за големите, като за всеки е различно.

Ще приведем и пример: фирмата "Монсанто" инженерно манипулира говеждия соматотропен хормон (ГСХ), вкарвайки го в бактерия-преносител - E. Coli. В ГСХ променят една съставна аминокиселина.

Така се повишава добивът на мляко при кравите с близо 1/3. Освен редицата странични ефекти у кравите обаче се установява, че в млякото им се увеличава съдържанието на IGF-1 - инсулиноподобен растежен фактор, често свързван с рак на гърдата и гастроинтестинални тумори у човека, както и играещ ключова роля при всеки вид човешки тумор. Крави, инжектирани с ГСХ удвояват IGF-1 фактора в млякото си.  

Има ли генномодифицираната храна качествата на чистата храна?

Често отговорът е не. Уголемени и увеличени, зеленчуците задържат предимно вода, нямат добри вкусови качества и съдържание.

Все пак в защита на инженерното манипулиране трябва да кажем, че то се стреми да подобрява вкусовите качества и съдържанието на културите.

Ако и все още да е в начален етап и да допуска грешки, насоката не е грешна и вече има успехи с увеличаване на витаминното съдържание или вкусовите качества.

Какви са общите рискове и цената на този вид манипулации?

Влизаме в най-комплексния етап на изследването... прогнозите са неизчислими.

  • Ясно е, че редовата продукция не е конкурентоспособна на генномодифицираното нашествие в чисто икономически план. При 30 литра добив на мляко от крава на ден вместо 20 продавачът може да намали цената. Опасността е малко по малко да стане изместване на нормалните култури от модифицираните, поради намаляващата икономическа сила на производителите на естествена продукция.
  • Нараства опасността от "инфилтрация". Изпуснато навън, едно растение с генетично предимство може да се размножи, да унищожи другите растения или даже да се кръстоса с тях и да създаде неизвестни генни мутации. Може да унищожи насекоми, да нанесе повече вреда на природата, отколкото един завод.
  • Не са ясни механизмите за предаване и прехвърляне на гени. Не се знае дали не може да стане директно прехвърляне на гени. Например за подобрената рапица е установено, че е успяла да прехвърли гени на бурени, които са станали "супербурени".
  • Генните изменения водят до изменения и на обичайните генни манипулатори - вирусите. Те почват да мутират и да създават непознати щамове с непредвидими ефекти. Ще споменем само един факт: дискусията относно генномодифицираните храни се засили, когато се появи опасността от "луда крава". Много учени считат именно генните модификации отговорни за тази епизоотия.
  • Генното инженерство е още в много ранен етап на развитието си, за да бъде безконтролно допускано до внедряване. Екологичният и социалният ефект, както и ефектът върху здравето на хората трябва много внимателно да бъдат изследвани. За да стане масово, генното инженерство трябва да престане да бъде достояние само на генните инженери и с него да се занимаят и ред други учени.
  • Генното инженерство води до използването на "помощни" материали като пестициди, хербициди, антибиотици и други, които увеличават мутациите във вредители, вируси, бактерии и други, и носят и собствен химико-токсичен риск.

Как да се предпазим?

ЕС и България имат може би най-рестриктивното законодателство в света по отношение на генните модификации. Проблемът обаче е в това, че законодателство има, но не се спазва, а в някои случаи даже отвързва ръцете на корпорациите, които имат средства и юридически умения и в рамките на забраната регистрират патенти или изключителни права, сякаш ограниченията важат за другите, а са в услуга на компанията.

Кои са основните стъпки, които да следвате?

  • Следете внимателно етикетите на стоките. Съгласно разпоредбите на ЕС на етикета на продукта е задължително да бъде написано "Този продукт съдържа ГМО";
  • Научете се да разпознавате рисковите продукти; даваме примерна таблица с най-често срещаните и най-масови генномодифицирани култури;
Храна Характеристика на модификацията Име на първоначалния производител
Соя Устойчивост на хербициди Roundup Ready, Monsanto
Жито Устойчивост на пестициди в убийствени дози Няма данни
Памук Устойчивост на пестициди Няма данни
Домати Не гният E.g. FlavrSavr
Картофи Увеличават добива Няма данни
Рапица Устойчивост на пестициди Няма данни
Захарна тръстика Устойчивост на пестициди Няма данни
Сладка царевица Сама произвежда отрова - инсектицид Bt corn
Ориз Увеличено съдържание на витамин "А" Golden rice

От това, което научихме тук, е видно, че генномодифицираните организми са

Дявол, но точно колко черен?

Големият бум на световното население, наближаващо вече 7 милиарда, поражда недостиг от храната и трудности с нея.

Генномодифицираните храни стават основно оръжие в решаването на този проблем, особено в пренаселените райони.

Ако при генномодифицираните организми добивът примерно може да се удвои, това означава, че ако тотално отхвърлим ГМО, ще трябва да садим два пъти по-големи масиви за същия добив.

При ръста на световното население това означава изсечени гори, култивирани диви територии, увеличена потребност от напояване, химическа защита и други подобни.

Чисто екологичните възражения срещу ГМО се показват слаби в такъв случай, защото само със спирането на генномодифицираните организми дори можем да навредим на екологията.

Отделно остава икономическата цена - повишеният добив гарантира повишен икономически ръст при по-малки вложения, така необходим при растящо население.

За съжаление генномодифицираните организми изглеждат проклятие на растящото човечество, а всъщност могат да бъдат нещо, от което не можем и не бива да бягаме. Това, към което следва да се стремим, не е унищожаването им, а разумното им прилагане.

Изводи за генномодифицираните храни

Генното инженерство в смисъла на генно модифициране на храните все повече настъпва в съвременния свят.

Бидейки все още във фаза на прохождане, то допуска редица грешки и проблеми и странични ефекти върху хората и природата.

Ние трябва да се научим да идентифицираме и да се пазим от тази опасност, както и активно да я контролираме.

Опасностите са големи, но изглежда, подлежат на регулиране. Именно натам трябва да се насочат усилията на хората: генното инженерство не бива да бъде спирано, а пътят към пазара трябва да намира не всеки продукт, синтезиран в лабораториите, а продукт, получен от генните инженери, но проучен и от социолози, лекари, икономисти, еколози, биолози, маркетолози и други учени, които да преценят обективно всички опасности и ползи от допускането до света на тотално нова култура.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1