Работохолизъм

Изгубени в баланса

Съвременният човек е в постоянна конкуренция с обкръжението си и непрестанно трябва да се доказва. Младият, амбициозен и с ясно желание за успешно професионално развитие млад човек се сблъсква ежедневно с куп служебни изпитания, интелектуални предизвикателства и най-вече - с лишаване от личен живот. Цената на успеха обикновено е висока, но не са малко хората, които я плащат, без да се замислят. Стремежът към успех в кариерата и финансов просперитет на всяка цена доведоха съвременното работещо общество до висша форма на вманиачаване. Разпространено е мнението, че именно този тип хора успяват най-бързо в кариерата, получават най-високите оценки, определят се като умни, успели и амбициозни.

Дори извън офиса, съвременният работохолик разполага с достатъчно възможности, за да продължи да работи - мобилен телефон, лаптоп ... Но да се обвиняват технологиите за работохолизма е все едно да се хвърля вината за алкохолизма върху кръчмите. Затрупването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик ... там обаче е същината на проблема. В случая определящ е балансът - ако човек започне да пренебрегва семейството, приятелите, забавленията, значи е загубил мярката, включително в грижата за здравето си.

Негативите на работохолизма са факт, но в никакъв случай не може да бъде заклеймен като изцяло вреден. Защото на практика той до голяма степен е двигател на конкуренцията, а оттам и на прогреса. Разковничето е в намирането на златната среда. Трудна, но не и непосилна задача, с която всеки трябва да се справи според способностите и желанието си.

Отличителни черти на работохолика:

Работохоликът иска да контролира и знае всичко, което се случва на работното му място;
Не може да разговаря за нищо друго, освен за своята работа, в краен случай - за тази на другите;
Дори и хобито си превръща в работа.

Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася - работохоликът няма да си вземе отпуск, дори когато е свръхпреуморен и вижда, че от това страда качеството на работата му. Привидно работохоликът изглежда идеалният служител - ранно пристигане на работа, стоене до късно, неползване на отпуск, вземане на "домашна" работа. Но това е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от това, което всъщност може да свърши качествено, не е сопособен да работи успешно в екип, нерядко е дори по-дезорганизиран от повечето си колеги.

Най-разпространените причини за работохолизма са:

Страх от самотата
Ниска самооценка
Неумение за общуване
Семейни проблеми

За определена категория хора трудът не е наркотик, а лекарство. С негова помощ те забравят за своите болести, физически недостатъци, неуспехи в личния живот и загубата на близки хора. В повечето случаи, когато проблемът се реши, човек престава да бъде работохолик.

Опасен ли е за здравето работохолизмът?

Като всяка форма на пристрастяване работохолизмът може да има значителни последствия за здравето. Въпреки наличието на такива признаци работохоликът категорично отрича съществуването на проблема. Трудно е да се посочи къде е тънката граница между напрегнатия, но все пак нормален работен ритъм и работохолизма. Пристрастеният към професията си е подложен на редица рискови фактори: повишено ниво на стрес, раздразнителност, умора, липса на концентрация, лош сън, нервност, опасност от стомашно-чревни заболявания, сърдечни болести.

Социалните проблеми

Работохоликът се чувства най-полезен на себе си и на обществото, когато работи, при това много. Заради амбициите си е готов да се лиши от способността да се радва на живота. Но това не му пречи - за него продължителността на работния ден няма значение, а допълнителната работа е удоволствие.

Не всичко е наред и в семейството на работохолика. Неразрешените проблеми се натрупват, а отношенията тихомълком се разрушават. Работохолизмът е честа причина за развод. Проучване над 1000 жени в Центъра по медицински изследвания на поведението в медицинския университет Дюк в Дърам, САЩ, показало, че в семейства с поне един работохолик браковете приключват с развод 30% по-често, отколкото в "нормалните" семейства. Оказва се, че съпругите трудно понасят пристрастеността на съпрузите си към работата, което от своя страна се отразява зле на семейната среда и възпитанието на децата. Жените от изследването посочили, че половинките им са загубили интерес към обществените занимания, станали са прекалено затворени, изолирали са се от реалния свят.

Невротичен сандвич "на крак"

Денят на работещия човек обикновено започва с кафе на гладно, разваля се мазен сандвич по обяд и завършва с обилна вечеря. 60% от хората, работещи в големите градове, смятат вечерята за основно ядене. В такъв случай на вечеря се поглъща двойно и тройно на необходимото количество храна, нерядко гарнирано с обилно количество алкохол ... и всичко това преди лягане. В крайна сметка организмът получава концентрирана калорийна бомба за "лека нощ" ... или безсънна такава.

Въздействието на т.нар. desk dining е не само физиологично, а и психологично. Този лош навик да прекаравме обедната си почивка отново на работното място генерира допълнително безпокойство, напрежение и стрес.

Работохолик ли сте?

Кое има приоритет в ценностната ви система - работата, семейството или нещо друго?
Изпитвате ли състезателна тръпка в работата си спрямо другите колеги?
Поемате ли допълнително работа, защото сте загрижени, че иначе тя няма да бъде свършена?
Страхувате ли се, че, ако не работите много, ще загубите поста си?
Мислите ли за работа, докато шофирате?
За задълженията ви в офиса ли говорите най-много?
Носите ли служебни задачи у дома, през уикендите или по време на почивка?
Често ли отказвате семейни или приятелски сбирки заради работни ангажименти?

Човек не се ражда работохолик. Работохоликът се създава от семейството или обществото. Работохолизмът е начин да се избяга от действителността и първокачествен предлог да не се решават собствените проблеми. За да бъде балансиран животът ни, ние сами трябва да подредим приоритетите си така, че да не се взаимоизключват и същевременно да се чувстваме полезни и пълноценни на всички фронтове от ежедневието си.