Интервю с Виктор Каров (Vic)

"Щастието е чувството за нарастваща сила, за поредното преодоляно препятствие."

В серията интервюта с популярни потребители на форума на BB-Team, този път ви представяме Vic. На всички зададени въпроси той отговаря максимално изчерпателно.

Виктор Каров

Представи се на читателитe?

Казвам се Виктор Каров, на 38 г., роден и живея във Варна. Завършил съм Френската гимназия и "Морското" (ВВМУ "Вапцаров") по времето, когато все още беше 5 г. на военен режим.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Учих за капитан, но останах на брега и не съжалявам. Корабен агент съм, т.е. пак си вадя хляба с морето и корабите. Ежедневието е доста натоварено и напрегнато понякога, но време за спорт винаги намирам. Особеното на моята професия е, че корабният агент е на ненормиран работен ден, което понякога се изразява в 24-часова ангажираност. Това доста обърква режима, но човек свиква почти с всичко.

Как се запали по кросфит-тренировките? Помниш ли какво беше усещането след първия направен комплекс и какво включваше той?

Тук има няколко виновника и то от bb-team.orgВенци, Лимка и Славко.
Преди време, още преди да започна дневника, бях попадал на сайта crossfit.com, но честно казано, не се впечатлих много. Изтеглих си няколко клипчета на по-особено изпълнени лицеви опори и... забравих за него. Просто отстрани изглежда лесно, а лесното никога не ме е привличало.
През февруари 2009 г. започнах да пиша дневник и докато четях тренировките на другите, попаднах на "извратени" упражнения и методики в дневника на Венци Атилова – swing, thruster, Табата и др. Изпробвах ги, разбира се и споделих в моя дневник. Лимка, която ми е колежка, ми пускаше разни линкове с кросфит комплекси. Славко ме предизвика с "Фран" и ме "зариби" с няколко клипа, единият от които "Кинг Конг" на Джош Евърет. Тогава Венци ми предложи да опитам следния комплекс:

  • 10 х Румънска тяга
  • 10 х Обръщане от стоеж + преден клек + пуш преса
  • 10 х Отпади, като си сменяш краката на всяко повторение
  • 6 рунда, на всеки 2 рунда по 30 секунди почивка

Венци препоръча да ползвам само лоста или в краен случай 30 кг, но мъжкото ми его не ми позволи да сложа по-малко от 40 кг на щангата.
(Ей това харесвам при тренировките на жените - не се вманиачават на тема тежести като нас, мъжете. Като им се каже 5 кг, слагат 5 кг. Като трябва да сложат 50 кг, слагат ги и си тренират точно както са им казали инструкторите. А ние - срам ни е да сложим по-малки тежести... Всъщност, може и да не съм прав и останалите мъже да не са твърдоглави маниаци като мен...) И така... направих го и останах поразен. Смятах се за силен и в добра форма, а буквално драпах да завърша. Такова нещо не ми се беше случвало от години... и е доста объркващо.

Защо точно кросфит?

Защото съм човек на предизвикателствата. А предизвикателство от ранга на кросфит не съм имал много отдавна. И колкото повече навлизах в материята, толкова повече нови предизвикателства откривах. В началото се хвърлях основно на силовите комплекси, а тези за издръжливост ги подминавах, за което Лимка доста ме критикуваше. А може би има значение и факта, че аз съм от този тип хора, които не се отказват и за които гроздето не става "кисело" само заради това, че е високо.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Фитнес целите? Citius, altius, fortius - по-високо, по-бързо, по-силно. Винаги съм искал да стигна границата на възможностите си и дори да я надскоча. Не съм роден атлет и при мен нещата се получават по-бавно, с болка и упорито трениране. Всеки от нас започва по различни причини - да заякне, да свали излишни килограми, да поизбие някой и друг комплекс. Но по пътя към целта, ако междувременно не се откаже, нещата се променят. Светогледът се променя. Целта може и да остане, но значението й вече е друго. Или още по-философски казано - пътят към целта е не по-малко важен от самата цел. Докато мога, докато съм здрав, ще си подобрявам постиженията - още един диск към щангата или още едно повторение, малко по-бързо пробягано разстояние... Колко му трябва на човек да се почувства добре. Ако цитирам неточно Ницше - щастието е чувството за нарастваща сила, за поредното преодоляно препятствие.

Промениха ли ти се целите след започване на кросфит?

Може да се каже, че по-скоро с кросфита нацелих по-правилен, от моя гледна точка, път за постигане на същите цели  - качествена и функционална мускулатура, сила, силова издръжливост, здраве и душевно равновесие.

Активно си се занимавал със сърф. Сега отделяш ли време за него?

Много по-малко, отколкото ми се иска. Събота и неделя, когато имам време... Ветроходството е голяма страст, а без морето не мога. Но състезателният сърф вече не ме влече. Доста дълго време бях един от най-добрите сърфисти в България, а това освен хубавите моменти донесе и доста разочарования от интригите във федерацията и то по време на "комунистическия" период. Как да продължаваш с хъс и желание, когато размазвахме на всички вътрешни състезания тогавашния отбор на ЦСКА, а на международните регати изпращаха основно тях?

Навремето, когато си бил сърфист, тренирал ли си с тежести и ако да, как?

Когато се захванах със сърф, бях едва 12-годишен, въобще не можех да се нарека спортен. За едно лято се превърнах в съвсем различен – жилав, с мазоли като докер по ръцете. Изведнъж вече можех да правя набирания и кофички на лостовете, научих се на коремни възлизания. В къщи си имах пружини. С железа и щанги започнах да се занимавам едва 1990 г. в Морското. Един колега се беше изхитрил да вкара в училището, с помощта на приятели от горните курсове, дървена лежанка и правена щанга и дъмбели с общо към 150 кг дискове. Той ме научи на основните неща, серии, повторения, пирамиди... И оттогава не съм прекъсвал за повече от 2 седмици. Много грешки съм правил преди и доста травми получих, но поне научих всичко от собствен опит. За мен тогава "повече" значеше "по-добре". Затова се хвърлях на непосилни тежести, безкраен брой серии и повторения и двучасови всекидневни тренировки. И най-странното беше, че имах значителен напредък основно като сила и по-малко като размери. Влязох в Морското 65 кг, излязох 75 кг. За 5 години 10 кг не е много, но без никакви добавки и с казармено хранене – толкова. Същевременно не спирах да се състезавам, включиха ме във военния многобой и състезания по плуване, бягах много. В резултат бях в отлична форма, с нацепена преса, а когато качих една снимка от онова време в дневника, имаше коментари, че тогава съм изглеждал доста по-добре.

Спазваш ли хранителен режим и кои са основните принципи, от които се ръководиш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Слабото ми място – храненето. ВМ-НВД с някои отклонения е добро описание. Храня се почти инстинктивно. Никога през живота си не съм броил калории и си признавам, че за режимите на хранене понаучих най-вече от bb-team.org и Лимка, която си е направо експерт в това отношение. Опитвам се да използвам чисти, необработени храни. Доколко това въобще е възможно у нас е друг въпрос. Признавам си, че много съм грешал особено в периода 1998-2005 (1998 г. спрях да се състезавам и не беше необходимо да ограничавам теглото си), тогава въобще не броях шоколадите, колата и др. такива. Същевременно продължавах да тренирам тежко, вече доста по-разумно и от 75 кг постепенно станах 104 кг. Имах значителен положителен напредък в мускулните обеми и силата, но определено жертвах дефиницията.

Как протича един твой ден?

Различно. Общото е, че винаги се старая да заделя време за тренировка и за четене. Работата отнема твърде голяма част от времето ми, за съжаление и от това за почивка. Тренировката е един вид освобождаване от всичко това. И ти връща усмивката и чувството, че живееш.

Кое е най-екстремното нещо, което си правил (в това число и в залата)?

Труден въпрос... Може би ще е по-добре да споделя някои от нещата, които трудно се забравят. Първият ми бънджи скок например. Или една буря в Северно море, по време на Европейското по ветроходство за младежи в Талин 1989 г, когато от 150 участника успяхме да финишираме едва 20-тина. А може би един нощен щорм в Средиземно море на първото ми учебно плаване 1992, когато се качих на върха на мачтата и стоях вкопчен там, докато вятъра ме блъскаше зверски, а вълните заплашваха да обърнат кораба (което си беше доста глупаво, още повече, че никой не знаеше, че съм там, и ако паднех, щяха да установят липсата ми на вахтата едва на следващия ден). Сещам се още и за това, как буквално на втория си ден на ски се спуснах по Стената в Банско. И за едно корабокрушение с гребно-ветроходна лодка ЯЛ-10 при буря, която ни изхвърли на скалната коса близо до устието на река Ропотамо. Или как спасявах един приятел сърфист, изкарвайки го от морето през разбиващите се вълни на бетонните тетраедъри на вълнолома във Варна. Най-екстремното в залата? Може би първата ми "Линда" - беше безумно натоварване. Или пък първият път, когато вдигнах 100 кг с изпънати ръце над главата си.

Има ли нещо, което би те отказало от щангите? Кое е то?

Хе! В момента не се сещам за такова нещо! Дори да се случи инцидент и да осакатея (да не предизвикваме съдбата), мисля, че пак ще намеря начин да вляза в залата.

Какво развитие са претърпяли тренировките ти през целия ти "стаж"? Как са се променяли?

През 1990 г. започнах с много упражнения и серии и откази почти във всяка една от тях. Нямаше много литература по въпроса, нито опитни хора да ме вкарат в правия път. Първата книга за тренировки, която ми попадна, беше "Културизъм за всички" на Атанас Джананов. Който я е чел, знае, че не е най-доброто в жанра, но друго за момента нямаше. Впоследствие започнах да изкупувам всички списания по темата, които бяха издавани у нас. Книжките на Еньо Рангелов оказаха доста сериозно влияние над мен. Постепенно трупах опит и знания. Намалих упражненията и сериите, а отказите оставих за най-тежките серии. Наблягах на горната половина на тялото, а за краката предимно бягах. С клековете започнах доста по-късно, може би след 3 години тренировки. Нямаше стойка за клек и "вземах" щангата от два стола, т.е. започвах от най-долно положение, което автоматично ограничаваше максималната работна тежест. С тягата се запознах още по-късно, но пък прогреса при нея беше много бърз, благодарение на силния ми гръб от сърфа и лостовете.

Как се виждаш след 20 години в тренировъчно отношение (някъде беше споменал, че искаш на 60-тия си рожден ден да правиш "Фран")?

Живот и здраве, виждам се почти толкова силен, колкото съм в момента. Е, добре, иска ми се да бъде така. Но пък в момента съм по-силен и издръжлив, отколкото когато бях на 20, така, че... И да, смятам да направя "Фран" на 60 г. Колкото и време да ми отнеме. Имах един преподавател от Морското, който на 60 г. си правеше серийки по 10 набирания, защо не и аз?

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

В това отношение съм скучен. Не ползвам нищо интересно. А това, което вземам – креатин и глутамин на Нутрим, го вземам в доза около 1/3 от препоръчваната, само след тренировка. И то не винаги. Мултивитамини и отскоро Омега 3. Не пия протеин на прах. Трудно ми е да изкажа мнение за нещо, което не разбирам добре. Изпитвам дълбоко подозрение към хапченца, които те правят да изглеждаш като братчето на Конан за някакви си 4-5-6 месеца. И ми се струва, че човек твърде лесно би станал зависим от тях. Не толкова физически, колкото психически. Една таблетчица и си звяр в залата... Ами без тях? Силата ти трябва винаги, не само пред огледалото. Не твърдя, че не съм се изкушавал да си поръчам от "магическите" прахчета. От любопитство и "да видим какво ще се случи". Но... мисълта, че вътре в себе си ще знам, че постигнатото не е от мен, винаги ме е спирала. Не твърдя, че моята гледна точка е правилна. Но аз съм си такъв – не пия алкохол и кафе, не пуша, не се дрогирам и... не вземам стероиди. Да, знам, че добавките не са хормонални препарати, но вярвам, че човешкото тялото е фино настроено и всеки прекален дисбаланс неминуемо ще доведе до нежелан ефект след време.

Привърженик на крайностите или на златната среда си? Защо?

По-скоро съм екстремист в спорта и в залата и в морето. С много състезателен хъс. Извън това съм спокоен и стабилен като поведение. Защо ли? Вероятно защото съм преборил демоните си в залата и не е нужно да ги боря и извън нея.

Мислиш ли да станеш БГ Кросфит представител пред целия свят, или да направиш кросфита в България твоя марка?

Да направя кросфита моя марка е невъзможно и ненужно. Кросфитът си има създател. Още повече, че е "open source", ще рече, че има основни принципи и всеки е неограничен да създава комплекси и тренировъчни комбинации по свое усмотрение. Ако някой иска да използва търговската марка "CrossFit", за това си има точно установени правила и... годишни такси. Виж, да представлявам България е по-интересно, което предполага, че преди това ще съм създал асоцииран клуб, изкарал съм всички възможни курсове, организирал съм федерация и кросфитът има достатъчно последователи у нас. Което, трябва да призная, звучи чудесно. Май трябва да си пусна фиша за следващия джакпот.

Къде е най-сладък спортът? На сушата, на плажа или във водата?

Не мисля, че правя голяма разлика. Усещането доста сходно. Карал съм сърф със скорост, която кара финката (кърмови плавник) да трепти до степен на пищене и това е близко до еуфория. Но съм яздил и кон и чувството е сходно. Вдигал съм пределна за мен тежест и това също е щастие, от преодоляното препятствие, от чувството за нарастваща сила.

Ако се върнеш 20 години назад, кросфитът ще е основният ти спорт, или важна част от подготовката за всички водни активности, които си развивал?

Не мисля, че бих се ограничил само с едно нещо. Аз и сега не го правя. Играя тенис на корт и на маса, плувам, бягам, ветроходствам. Но е интересно да си поиграя с мисълта за спортното ниво, което бих достигнал, ако се занимавах 20 години с кросфит.

Ако имаш достатъчно пари и възможности, кое от следните би направил:

  • национални официални кросфит игри;
  • национална кросфит асоциация с регистрация, сайт, клонове в различните градове и т.н.;
  • национални кросфит лагери на морето и в планината за деца и възрастни;
  • популяризиране на кросфита и вкарването му в програмата за физическо възпитание в училищата?

Когато бях играещ сърф треньор и учител, вземах работата си доста насериозно. Половината ден се занимавах с абсолютно начинаещи, а другата със състезатели и с моята подготовка. И честно казано, не мисля, че бих се отказал от която и да е от тези активности. Създам ли асоциация или федерация, то ще организирам и официални игри. А за целта ще се постарая да популяризирам кросфит и сред малките, и сред възрастните. А едно от най-добрите средства за това са тези лагери. Тъй че не мога да избера само една от опциите. Въпрос на мащаби е. С достатъчно средства ще е в национален мащаб, с минимум средства ще е на ниво клуб или просто "кросфит на зелено" с приятели от форума и желаещи да опитат.

Ако те поканят за кросфит треньор, кое предложение би приел:

  • полицейски части;
  • военни;
  • специализирана клиника за хора с наднормено тегло;
  • поп-фолк певици;
  • деца в неравностойно положение?

Пак ли да избирам само едно? С поп-фолк певици определено въобще нямам желание да се занимавам. Специализирани клиники за хора с наднормено тегло – "дебелариумите" а ла д-р Емилова? Много съм против това. Това не е здраве, това е доходоносен бизнес. Всъщност, кросфитът е за хора, които са осъзнали, че гладът НЕ Е начин да се справят с проблемите си. Военни и полицейски части – бил съм и в армията, по-точно флота, а поради особености на професията ми имам всекидневни контакти с гранични полицаи. И в двете групи има и много свестни хора. Да, бих се занимавал с тях. По-точно с тези от тях, които го пожелаят. Насила хубост не става. Деца в неравностойно положение – тук казвам ДА без всякакво колебание.

И един заядлив: Знаеш ли, че мравката вдига 15 пъти собственото си тегло, а кросфитър, който никога не специализира - едва 2 пъти?  

О, да! Знам това. Но мравките са по-скоро ръцете и краката на по-голям и сложен организъм – мравуняка. Знам също така, че могъщият слон вдига едва 1/3 от собственото си тегло. А дори и най-силните пауърлифтери не вдигат повече от 4 пъти собственото си тегло. Така че предпочитам да съм кросфитър, който вдига 2 пъти собственото си тегло, но в допълнение може да управлява кораб и да пише стихове.

Какво е отношението на семейството ти към тренировките?

Винаги съм бил заобиколен с хора, които обичат и уважават спорта. Баща ми е на 65 години, но редовно играе тенис, бил е участник на европейско и световно за журналисти. Приятелката ми е отличен спортист. Бившата ми съпруга е добър лекоатлет, а дъщеря ми е "форсиран двигател", родена е за спорт. С лекота й се отдават и бягането, и гимнастиката, и плуването, а колко момичета познавате, които на 10-11 години да правят набирания? Е, трябва да призная, че въпреки това доста често срещам неразбиране по отношение на високото натоварване, на което се подлагам. Свикнал съм.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Да, така мисля. Но се задържат само тези, които са упорити.

Какво те мотивира и прави по-силен в живота и тренировките?

Това, че е трудно. Че не е нещо, с което всеки би се справил. Предпочитам да се потрудя сериозно за успеха си и "гроздето" да е достатъчно високо, за да оценя вкуса му, като го достигна.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнес индустрията – разочарован съм от нея. Вместо да се радват на всеки ентусиаст, който влиза в залата и който си дава левчетата за фитнес списание или за протеинче и да го окуражават, в по-голямата си част "фитнес бизнесмените" гледат на хората като на овце. И още нещо, което безумно ме дразни – Иречек го е казал най-добре - "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."

Здравословният начин на живот – тук нещата са малко по-добре. Има хора, които наистина разбират много от материята. Но колкото и да се опитват, не могат да спасят всички от заблудите им. Основните проблеми идват не толкова от обездвижването, а от храненето от най-ранна възраст с боклуци. По мое време май нямаше толкова затлъстели от снаксове и седене с часове през компютъра и телевизора деца. Искрено симпатизирам на хора, които са почувствали нуждата от промяна и обуват маратонките или хващат железата. Да, в началото ще грешат. Да, процесът е дълъг. Но поне се опитват.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Преди 7-8 години попаднах на BB-Team в интернет, търсейки български сайтове за бодибилдинг и тренировки. Допадна ми и дори запомних адреса. След което не бях влизал в сайта до началото на 2008-а, когато се наложи да се поогледам за оборудване за обновяване на заличката в офиса. Тогава се и регистрирах, но отново не се задълбах кой знае колко. По-късно Лимка започна фитнес дневник и ми разказа за това, а на мен ми стана интересно. Дотолкова, че в началото на февруари 2009-а се престраших да направя свой дневник, нещо, което не бях правил никога.
Определено съм доволен. Намерих компетентни хора, които с желание отговарят на въпроси. Намерих ентусиасти, и начинаещи, и сериозно напреднали. И си признавам, че въпреки солидния си тренировъчен стаж, научих доста полезни неща за тези десетина месеца активно ровене в сайта и форума.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Бъдете здрави, уравновесени, упорити и успешни!

Този текст е публикуван на 07.12.2009 и е актуализиран на 08.12.2009.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
apple-placeholderarrowback-arrowbb-hexbb-lettersbeginner-wizardbodyweight-wizardbookmarkcalendar-foodcalendar-notescalendar-trainingGroupcartcheckoutclosecrossdiarydocumentdumbbell-wizardexpert-wizardfacebook-iconfacebookfemale-wizardfemalefootnotesforumgains-wizardghost-image-squareghost-imagegoogle+gym-wizardhabitinstagramleft-arrowlinkedinlogo-smallloss-wizardmailmaintain-wizardmale-wizardmaleman-placeholdermeasurementsmedium-wizardmessagesmy-bbnewsletterphotosplaceholderpollprofilereaction-greatreaction-negativereaction-neutralread-laterreadingright-arrowsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestarstoresubmit-arrowticktop-arrowtwitterTwitterwoman-placeholderyoutube1