Какво може да разберем от своята кръвна картина?

Какво може да разберем от своята кръвна картина?

Универсалният тест за редица заболявания

Пълна кръвна картина (ПКК) е може би най-често използваното лабораторно изследване в днешно време. Много хора обаче не разбират напълно получените резултати и същевременно с това се опитват да ги разтълкуват самостоятелно.

В този материал ще обясним най-важното, което трябва да знаете за изследването.

Статията има само и единствено информативен характер и не следва да се използва като средство за поставяне на диагноза.

Какво изследва пълната кръвна картина (ПКК)?

Тялото на средностатистически възрастен човек съдържа между 4.5 и 5.5 литра кръв.

Около 55% от кръвта е течна и се наречена плазма. Тя представлява светла, жълтеникава течност, съставена почти изцяло от вода (~90%) и различни протеини, минерали и други вещества.

Другите 45% от кръвта са съставени от 3 основни вида клетки:

  • левкоцити (WBC; бели кръвни клетки);

  • еритроцити (RBC; червени кръвни клетки);

  • тромбоцити (Tr; Plt).

При ПКК се изследват количествата на тези 3 типа клетки.

Заедно с горните, се дава информация и за:

  • хемоглобин (Hb; Hgb);

  • хематокрит (Ht; Hct);

  • индекси на еритроцитите:

    • среден корпускуларен обем (MCV, mean corpuscular volume);

    • среден корпускуларен хемоглобин (MCH, mean corpuscular hemoglobin);

    • средна концентрация на корпускуларен хемоглобин (MCHC, mean corpuscular hemoglobin concentration);

    • ширина на разпределение на еритроцитите (RDW, red cell distribution width).

Макар хемоглобинът, хематокритът и индексите на еритроцитите да не са технически кръвна клетка, те се включват в кръвната картина, тъй като са пряко свързани и дават специфична информация за определени характеристики на червените кръвни клетки, за което ще прочетете по-долу.

Диференциално броене

Повечето клинични лаборатории предлагат опция за изследването на кръвната картина в комбинация с диференциално броене на левкоцитите.

Диференциалното броене дава допълнителна информация за различните видове левкоцити, тяхното процентно съотношение и абсолютна стойност. За тях ще предоставим по-детайлна информация по-долу.

Макар в някои научни трудове експерти да споделят, че според тях диференциалното броене на левкоцитите е излишно в повечето от случаите, в днешно време цената на тази опция е сравнително ниска, а допълнителната информация може да е от полза за определяне на вида инфекция, ако има налична такава.

Ако изберете пълна кръвна картина с диференциално броене, ще получите информация и за абсолютните и процентни количества на 5-те различни типа левкоцити:

  • неутрофили;

  • еозинофили;

  • базофили;

  • моноцити;

  • лимфоцити;

Неутрофилите, еозинофилите и базофилите се наричат също под общото наименование гранулоцити, поради наличието на гранули в цитоплазмата си.

Подготовка и процедура

Изследването ПКК е препоръчително да се прави рано сутрин, на празен стомах. Препоръчително е през последните 12 часа преди изследването да не са консумирани храни и напитки. Позволена е единствено вода.

За процедурата от пациента се изисква единствено взимането на част от кръвта му, което се извършва чрез венепункция, най-често на лявата ръка.

Клинично значение на резултатите

Пълната кръвна картина може да служи за подпомагане на диагнозата на най-различни патологични заболявания, като различни анемии, определени ракови заболявания, инфекции, алергии. Дава информация за състоянието на имунната ни система, както и за наличието на определени странични ефекти при прием на медикаменти.

ПКК дава важна информация за състоянието на пациенти, на които им предстои операция или са преминали такава.

Всичко това е възможно поради специфичността на различните клетки и тяхната уникална функция в организма ни.

Левкоцити (WBC, бели кръвни клетки)

Левкоцитите са нашата първа защита от различни вражески микроорганизми и клетъчни травми. Те са основните клетки участващи в имунните процеси и процесите на възпаление.

Изследването на нивата на левкоцити е от голяма помощ за диагностицирането на различни хематологични заболявания (заболявания на кръвта), както и за следенето на токсични реакции в организма, например такива причинени от медикаментозна или радиационна терапия.

По-често маркерът служи и за потвърждение за наличие на инфекция (вирусна, бактериална или паразитна), ако е налична такава.

За съжаление резултатите невинаги са 100% надеждни, тъй като различни фактори могат да оказват влияние върху нивата им, например интензивно натоварване/спорт, стрес, бременност и дори менструация, затова при тълкуването им, особено при диагностицирането на инфекция, следва да се взима под внимание и симптоматиката при пациента.

Повишени нива

Когато общият брой бели кръвни клетки надвишава референтните стойности, състоянието се нарича левкоцитоза.

Левкоцитозата обикновено подсказва за наличието на инфекция, възпалена тъкан или тъканна некроза (например при изгаряния, инфаркт на миокарда, гангрена и други).

Левкоцитите обаче могат да се повишат рязко и при неща като интензивен спорт или емоционален стрес, но би следвало след тяхното приключване бързо да се върнат в нормални стойности.

Някои медикаменти като кортикостероиди и бета-агонисти също могат да доведат до левкоцитоза.

Занижени нива

Ниските нива на левкоцити се наричат левкопения.

Левкопения може да настъпи при намалена продукция на левкоцити в костния мозък или при увеличено разрушаване в кръвта. По време на радиотерапия или химиотерапия например, костният мозък е подтиснат и често се стига до левкопения.

Както и при повишените нива, допълнителна помощ в намиране на причината може да помогне и диференциалното броене на левкоцитите. Затова и следва да разгледаме и техните подтипове.

Неутрофили (Neu)

Неутрофилите са най-многобройните от всички бели кръвни клетки и съставят между 55 и 75% от тях.

В някои клинични лаборатории може да срещнете неутрофилите изписани под общия термин гранулоцити, като причината за това вероятно е именно тяхното преобладаване в тази категория клетки (~96% от всички гранулоцити).

Тъй като неутрофилите се делят на два основни типа според зрелостта и ядрото им – пръчковидни и сегментирани, ако ПКК е в комбинация с диференциално броене, е възможно резултатите да включват и броя на двата отделни типа.

Неутрофилите са първата защитна линия на организма ни срещу чужди микроорганизми, основно бактерии. При наличието на инфекция, бързо мигрират от капилярите в инфектираните тъкани, след което започват да поглъщат и унищожават чуждите микроорганизми, след което умират.

Повишени нива

Повишените нива на неутрофили се наричат неутрофилия или гранулоцитоза.

Причината за неутрофилия е най-често бактериална инфекция и повишаването настъпва 4 до 6 часа след инвазията на чуждия микроорганизъм.

При бактериална инфекция по-специфично повишаване се наблюдава при пръчковидните неутрофили. Наблюдава се повишен брой неузрели неутрофили, което подсказва, че зрелите са били твърде малко на брой, за да се справят сами с инфекцията.

След сериозни тъканонарушаващи травми, като изгаряния например, част от неутрофилите имат задачата да “почистят” тъканите от травмираните или мъртвите клетки, което също може да доведе до повишаването на броя им. В този случай се наблюдава повишаване най-вече на сегментираните неутрофили.

Други възможни причини за неутрофилия са затлъстяването и тютюнопушенето.

Занижени нива

Ниският брой неутрофили се нарича неутропения или гранулоцитопения.

Неутропенията води до неспособност на организма да се защитава от различни инфекции и това може да доведе до сериозни последици.

Причините за неутропенията могат да са много и различни, част от които са прием на определени медикаменти, химиотерапия, автоимунни заболявания, заболявания на костния мозък и други.

Възможно е неутропенията да е внезапна и да е временна, например поради прекалено тежка бактериална инфекция, която “изцежда” всички налични запаси от неутрофили, като нивата им се нормализират след справянето с вредителя.

Неутропенията може да е причинена и от силна хронична инфекция, която отново, но този път в по-дългосрочен план, изтощава запасите на тези клетки в костния мозък, който по принцип съхранява известни количества от тях като резерва, за спешни случаи.

При прекалено ниски нива (обикновено под 500 на uL), състоянието се нарича агранулоцитоза, тъй като на практика тялото не разполага с никакви гранулоцити и е застрашено от сериозни бактериални инфекции и такива на кожата, устата, дробовете. При нива под 100 на uL, шансът за грам-отрицателен и грам-положителен сепсис и гъбични инфекции се покачва драматично.

При наличие на неутропения, поддържането на много добра хигиена е от съществено значение.

Еозинофили (Ео)

Еозинофилите съставят между 1% и 4% от общия брой бели кръвни клетки.

Те се отличават с това, че притежават протеин способен да убива паразити. Имат и важна роля в алергичните реакции на организма.

Повишени нива

Повишените нива на еозинофили се наричат еозинофилия.

Причини за това състояние могат да са най-вече паразитни инфекции, включително и паразитни инфекции на храносмилателния тракт.

Алергични реакции на организма към медикаменти, както и хронични алергични състояния като атопичен ринит и астма също водят до повишени нива.

Някои автоимунни заболявания също могат да са причина.

Занижени нива

Ниските нива на еозинофили се наричат еозинопения.

Причини за това състояние могат да бъдат прием на определени медикаменти, физически и емоционален стрес, както и при сериозни инфекции (например сепсис).

Базофили (Ba)

Базофилите са най-малобройните сред левкоцитите и съставят по-малко от 1% от тях.

Те са свързани със системните алергични реакции. Съдържат в гранулите си провъзпалителни вещества като хистамин, серотонин, брадикинин и хепарин. Тези провъзпалителни вещества биват отпускани при стимулация от определени имунни клетки, протеини и други.

Базофилите отпускат също и така наречените цитокини, които участват в междуклетъчната комуникация и подпомагат секретирането на допълнителни имунни клетки.

Повишени нива

Повишените нива на базофили се нарича базофилия.

Подобно на еозинофилите, повишените нива на базофили могат да подсказват за наличието на алергична реакция в оргазнима и това е най-честата причина за това състояние. Базофилията може да е придружена от еозинофилия.

По-рядко срещани причини за базофилия са болестни състояния като хронична миелоидна левкемия, полицитемия вера, първична миелофиброза и други.

Занижени нива

Ниските нива на базофили се наричат базопения.

Състоянието често е трудно да бъде засечено, поради така или иначе ниския брой на клетките.

Макар да не е напълно ясно, се смята, че причини за базопения могат да бъдат овулацията, уртикария (копривна треска) и повишени нива на кортикостероиди.

Моноцити (Mo)

Моноцитите, заедно с лимфоцитите, не са от групата на гранулоцитите, но това не ги прави по-малко важни.

Те съставят между 2 и 8% от белите кръвни клетки, най-големи са като размер и могат да се класифицират като почистващия екип на тялото ни.

Пристигайки на инфектираното място, те започват да поглъщат в себе си гной, клетъчни останки, наранени или остарели червени кръвни клетки. Имат възможност да премахват и гъбички, протозои и паразити, които поради големите си размери, не са могли да бъдат погълнати от неутрофилите.

Не на последно място по важност, моноцитите имат способността да детоксифицират поет чужд за тялото ни материал и да го преработят в малки антигенни фрагмени, които после поднасят на лимфоцитите. С други думи, моноцитите успяват да унищожат чуждия организъм по специален начин, чрез който лимфоцитите после успяват да го съхранят в “базата си данни” от познати вредители.

Повишени нива

Повишените нива на моноцити се наричат моноцитоза.

Моноцитозата е много неспицифично състояние и трудно може да бъде разтълкувана самостоятелно, тъй като причините за появата може да са много и различни. В общия случай моноцитозата е причинена от инфекция или заболяване водещо до хронично повишени възпалителни процеси, но може да има и други причини.

Занижени нива

Ниските нива на моноцити се наричат моноцитопения.

Моноцитопения се среща при състояния засягащи костния мозък, подлагане на химиотерапия или силни инфекциозни заболявания, като сепсис например.

Моноцитопенията също е характерна за космато-клетъчна левкемия.

Лимфоцити (Lym)

Лимфоцитите са вторите по многочисленост бели кръвни клетки. Съставят между 25% и 45% от общия брой и след неутрофилите изграждат втората стабилна защитна линия на организма ни.

Имат изключително дълготраен живот и голяма част от тях живеят от няколко месеца до над 30 години.

Лимфоцитите се борят най-вече с вирусни инфекции и имат две основни задачи в организма ни: да предоставят хуморален (свързан с течностите в тялото) или клетъчен имунен отговор.

Антителата, които лимфоцитите произвеждат при попадане на непокътнат чужд микроорганизъм (антиген) в кръвта ни, е част от хуморалния имунен отговор.

Ако антигенът първо бъде химично променен от друга клетка и след това бъде подаден на лимфоцитите, това се нарича клетъчен имунен отговор.

Лимфоцитите се делят на 3 основни типа:

  • Т-клетки;

  • B-клетки;

  • Естествени клетки убийци (natural killer cells).

B-клетките участват основно в хуморалния имунен отговор. Те имат способността да произвеждат различни имуноглобулини и антитела (IgD, IgM, IgA, IgE и други).

Както моноцитите, B-клетките също могат да денатурират токсични протеини и да ги предават на T-клетките за обработка.

T-клетките от своя страна участват в клетъчния имунен отговор. Обикновено те са причината за закъснели реакции на свръхчувствителност, например кожни обриви или отхвърляне на тъканни присадки.

Те са силно ефективни в убиването на чужди микроорганизми и са специализирани в производството на антигени, които атакуват вътреклетъчни и силно вирулентни (болестотворни) форми на бактерии, гъбички и патогенни вируси.

Тъй като са част от клетъчния имунен отговор, за разлика от B-клетките например, те нямат възможността да произвеждат директно антитела и за тази цел чуждият микроорганизъм първо трябва да бъде обработен и чак тогава да им бъде предаден. След като се сблъскат с даден чужд микроорганизъм, T-клетките “развиват памет” към него и при следваща атака могат да реагират много по-бързо и ефективно.

T-клетките са и основните виновници за автоимунните заболявания. До тях се стига, когато T-клетките не успеят да разграничат правилно чуждите от собствените протеини на организма ни.

Естествените клетки убийци са неспецифични и могат да откликнат на различни антигени. Те са много високоефективни срещу туморни и вирусно инфектирани клетки.

Повишени нива

Повишените нива на лимфоцити се наричат лимфоцитоза.

При лимфоцитоза следва внимателно да се проследи каква е точната причина, тъй като различните инфекции могат да изискват различен подход на лечение.

Някои стандартни вирусни инфекции, като инфекциозна мононуклеоза например, изискват най-вече почивка и време, за да може организмът да се справи сам, докато други, по-злокачествени заболявания, като остра лимфобластна левкемия, изискват сериозно медикаментозно лечение (химиотерапия).

Възможно е обаче повишението (или намаляването) на нивата на лимфоцити да е изкуствено, а не реално. Тоест, лимфоцитите да намаляват или да се увеличават като процент, но не като абсолютна стойност и това да е следствие на промяната в броя на неутрофилите. Затова е важно нивата на лимфоцити да не се тълкуват самостоятелно.

Занижени нива

Ниските нива на лимфоците се наричат лимфопения.

Причини за лимфопения може да има различни, но най-характерни за това състояние са човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ) и синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Еритроцити (RBC, червени кръвни клетки)

Червените кръвни клетки са най-многобройните от всички. Докато при белите кръвни клетки бройката е в рамките на хилядите (на микролитър), то червените кръвни клетки са в рамките на милиони. Те се произвеждат с темпо от около 2 милиона в секунда или около 35 трилиона на ден.

Основната роля на еритроцитите е пренасянето на кислород към останалите клетки в тялото и изнасянето на въглеродния диоксид извън тях.

Еритроцитите имат сравнително “проста” структура, не разполагат с клетъчно ядро и, казано на по-елементарен език, на практика представляват просто обвивка, в която се пренася хемоглобинът. Поради тази тяхна структура и животът им е сравнително кратък – около 120 дни.

Повишени нива

Повишените нива на еритроцити се наричат полицитемия или еритроцитоза.

Някои от причините за полицитемия са заболяването полицитемия вера (първична полицитемия), както и заболявания водещи до недостиг на кислород в организма (вторична полицитемия), например вродени сърдечни заболявания и хронична обструктивна белодробна болест.

Някои естествени фактори също могат да доведат до полицитемия, например живеене на висока надморска височина. Дехидрацията също, поради намаляване на течностите (плазмата) в кръвта и нейния обем.

Занижени нива

Занижените нива на еритроцити се наричат анемия.

Причините за анемия могат да са някои заболявания, като апластична анемия, хронична бъбречна недостатъчност и други.

По-често срещани причини са дефицит на минерала желязо (желязодефицитна анемия), дефицит на витамини Б12 (злокачествена анемия) или Б9 .

По време на бременност също често се наблюдават занижени нива на еритроцити, но причината е най-вече изкуствена – клетките изглеждат по-малко като процент поради увеличение на течностите в кръвта, но реално не са и абсолютният им брой е нормален.

Външна или вътрешна кръвозагуба също може да доведе до намален брой еритроцити.

Хемоглобин (Hb, Hbg)

Хемоглобинът представлява комплекс от протеини. В структурата на хемоглобина се съдържа минералът желязо, към който са прикрепени молекули кислород.

На практика хемоглобинът е преносителят на кислород, затова и той съставя 95% (и повече) от червените кръвни клетки.

Поради това, причините за повишени и занижени нива на хемоглобин се припокриват и с тези на общия брой еритроцити.

Дефицитът на желязо и витамини Б9 и Б12 са сред по-често срещаните, но може и да са други.

Хематокрит (Ht, Hct)

За хематокритът няма какво специално да се сподели. Той показва какъв процент от общото количество кръв заемат червените кръвни клетки.

Хематокритът, хемоглобинът и общият брой червени кръвни клетки са взаимосвързани като стойности и количества. Стойността на хематокрита трябва да е 3 пъти по-висока от тази на хемоглобина, а тази на хемоглобина да е 3 пъти по-висока от стойността на броя еритроцити. Ако това условие не е изпълнено, е възможно да има някаква грешка при изчислението им по време на лабораторния анализ на кръвта, но причина може да бъде ако големината и формата на еритроцитите е абнормална или има някакъв проблем със синтеза на хемоглобин.

Еритроцитни индекси

Всичко разгледано по-горе се брои и измерва директно, докато индексите на еритроцитите се пресмятат чрез формули.

Индексите на еритроцитите служат за определяне на големината, теглото и концентрацията на хемоглобин в еритроцитите. Те служат основно за тълкуване и класифициране на различните видове анемии.

Среден корпускуларен обем (MCV)

MCV описва еритроцитите според тяхната големина и обем.

Стойността на MCV се получава, като стойността на хематокрита се раздели на общия брой еритроцити.

MCV = Hct / RBC

Според стойността на MCV, еритроцитите могат да се класифицират като:

  • микроцитични (микроцитоза);

  • нормоцитични (нормоцитоза);

  • макроцитични (макроцитоза).

Микроцитичните еритроцити са по-малки от нормалните и причини за това може да са желязодефицитна анемия, наследственото заболяване таласемия и други.

Нормоцитичните еритроцити са нормални като големина и обем.

Макроцитичните еритроцити са по-големи от нормалното и честа причина за това е дефицитът на витамини Б12 и/или Б9.

Среден корпускуларен хемоглобин (MCH)

MCH е стойността, която определя еритроцитите според теглото на хемоглобина в тях.

Стойността на MCH се получава, като стойността на хемоглобина се раздели на общия брой еритроцити.

MCH = Hgb / RBC

Промяната в MCH обикновено е свързана и с промяна в MCV. Например, при ниски стойности на MCV (микроцитоза), при които еритроцитите са по-малки от нормалното, съвсем логично е и количеството хемоглобин в тях да е по-ниско, съответно теглото на хемоглобина ще е по-ниско.

Причините за ниски или високи стойности на MCH съответно се припокриват с тези при микро и макроцитоза.

Средна концентрация на корпускуларен хемоглобин (MCHC)

MCHC показва каква е концентрацията на хемоглобин в еритроцитите за единица обем.

Стойността на MCHC се получава, като стойността на хемоглобина се раздели на хематокрита.

MCHC = Hbg / Hct

Причините за високи (хиперхромия) и ниски (хипохромия) стойности на MCHC в голяма степен се припокриват с тези на MCH и MCV.

Ширина на разпределение на еритроцитите (RDW)

RDW показва какво е разпределението на еритроцитите според техния обем.

Припомняме, че MCV показва средния обем на еритроцитите, но не всички еритроцити са с един и същи обем. Например, средната стойност на MCV може да е 92 fL, но не всички еритроцити са точно с този обем. Някои може да са с обем 82 fL, други с 85 fL, трети с 98 fL, 100 fL и така нататък.

RDW показва колко широк или тесен е този интервал от различни обеми, каква е вариацията.

Ако RDW е с твърде висока стойност, тоест има абнормална вариация на еритроцитите, това състояние се нарича анизоцитоза. Обикновено това състояние е свързано със сериозни анемии – дефицит на Б12, Б9, желязо или хемолитична анемия (засилено разрушаване на еритроцитите).

Тромбоцити (Tr; Plt)

Тромбоцитите са най-малките в сравнение с останалите кръвни клетки, но имат не по-малко съществена роля за организма ни.

Тромбоцитите отговарят за процеса наречен хемостаза – процесът на съсирване на кръвта. Ако не са те, дори и най-повърхностните рани могат да доведат до сериозна кръвозагуба.

Изследването на броя на тромбоцити обаче не дава информация за това дали те си вършат работата оптимално. За това трябва да се направи тест време на кървене.

Повишени нива

Повишените нива на тромбоцити се наричат тромбоцитоза.

Тромбоцитоза може да се наблюдава при наличието на кръвоизливи или оперативни лечения. Временна тромбоцитоза може да се наблюдава и като физиологичен отговор при физическо натоварване/стрес, травми, инфекции и овулация.

Тромбоцитоза обаче може да бъде причинена и от заболявания на костния мозък.

При повишени нива на тромбоцити има опасност от патологично кръвосъсирване в кръвоносните съдове (тромбоза), което е рисково за работата на сърцето, мозъка и други органи.

Понижени нива

Ниските нива на тромбоцити се наричат тромбоцитопения.

Тромбоцитопенията се среща при различни заболявания, като HELLP синдромът по време на бременност, мегалобластна анемия, злоупотреба с алкохол и прием на различни медикаменти (естроген, кортикостероиди).

Твърде ниски нива (под 50 000 uL) водят до риск от спонтанно кървене в организма, a нива по-ниски от 20 000 uL са критично опасни.

Среден обем на тромбоцитите (MPV)

MPV също се среща в повечето лабораторни анализи и както името подсказва, маркерът показва какъв е обемът на тромбоцитите.

Стойността обикновено се покачва с повишаване на общия брой тромбоцити, затова и MPV е трудно да се тълкува сам по себе си.

Значително абнормални стойности следва да се тълкуват с помощта на останалите маркери в кръвната картина, но потенциални причини могат да бъдат заболявания като имунна тромбоцитопенична пурпура, Синдром на Bernard-Soulier и апластична анемия.

Използвани източници
  1. Agrawal D, Sarode R. Complete Blood Count or Complete Blood Count with Differential: What’s the Difference? Am J Med. 2017 Aug;130(8):915–6.
  2. Dixon LR. The complete blood count: physiologic basis and clinical usage. J Perinat Neonatal Nurs. 1997 Dec;11(3):1–18.
  3. Tefferi A, Hanson CA, Inwards DJ. How to Interpret and Pursue an Abnormal Complete Blood Cell Count in Adults. Mayo Clin Proc. 2005 Jul 1;80(7):923–36.
  4. Milcic TL. The Complete Blood Count. Neonatal Netw. 2010 Mar;29(2):109–15.
  5. George-Gay B, Parker K. Understanding the complete blood count with differential. J PeriAnesthesia Nurs. 2003 Apr;18(2):96–117.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Тихомир Велев
Тихомир Велев

Ако попаднеш на проучване за нещо, свързано с хранене и тренировки, твърде вероятно е Тишо вече да го познава подробно. Той е изследователят в екипа. Обожава да се рови и да намира най-новото, най-интересното и най-най-онова, което може да приложим в работата с клиентите ни, както и в писането на статии.

Научи още
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1