Teст на Купър

Дамите имат своя бог (или дявол?) – кантарът; всеки билдър използва шивашкия сантиметър, а някои си мерят и мазнините; кросфитърите се пробват периодично на своите benchmark girls; военните, полицаите, специалните части покриват своите си нормативи, всеки спорт се гордее с рекордьорите си и постигнатите от тях резултати.

За какво служат тестовете?

Успехът на дадена тренировъчна програма зависи от покриването на целите, които са поставени при изготвянето й.

За целта избираме характеристиките, които ще следим, подходящ тест за тяхната оценка и периодично измерваме, записваме и анализираме резултатите от провеждането им.

Нещо повече, резултатите от тестовете могат да се използват и за:

• предсказване на бъдещи резултати;
• показване на слабите места в подготовката;
• измерване на подобренията във формата;
• следене на ефективността на тренировъчния план;
• поставяне на атлета в подходящата тренировъчна група (при групови занимания);
• мотивация на трениращия;
• разбиване на скуката от тренировъчната програма;
• задоволяване на "състезателния глад" извън сезона.

Изисквания и фактори, оказващи влияние

При избора/създаването на тест трябва да се убедим, че обективно, а не субективно се измерва желаната характеристика, т.е. тестовете трябва да бъдат специфични (създадени са, за да измерят специфичната характеристика на атлета), валидни (дават точна оценка на дадената характеристика), надежни (могат да бъдат използвани многократно) и обективни (резултатите не зависят от извършващия теста или от използваните измервателни уреди, екипировка и условия на провеждането му).

Добрият тест измерва само един фактор, не изисква техническа компетентност от атлета (тук изключения са тестовете за оценка на техниката на дадено движение) и цялата процедура по провеждането му е стандартизирана чрез указване на точните условия за провеждането и оценяването му.

Редица фактори могат да повлияят на провеждането на даден тест: както персоналните за атлета (емоционално състояние, прием на кофеин, време от последното хранене, загрявката, дали влага максимални усилия), така и на независещите от него (температура и влажност на околната среда, точност на измерването, присъствието на други хора, място на провеждане на теста – лекоатлетическа писта, трева, зала).

Видове тестове

Тестовете могат да бъдат максимални и субмаксимални.

При първия тип атлетът работи с максимални усилия или е тестван до достигане на изтощение/отказ. Пример за анаеробен такъв е бягането на 60 м, а за аеробен - тестът на Купър.

Като недостатъци могат да бъдат посочени трудността да се определи дали е използвано максимално усилие и възможността от претоварване и получаване на травми.

При втория тип атлетът работи под максималното усилие и затова се използва екстраполация на измерените резултати за определяне на максималния капацитет.

Малка неточност обаче би довела до големи разлики при екстраполацията. Според вида на тестваната характеристика тестовете попадат в голям брой групи:

• издръжливост;
• ловкост;
• баланс;
• координация;
• гъвкавост;
• време за реакция;
• сила.

Всяка група от своя страна може да бъде разделена на множество подгрупи, например аеробна и анаеробна издръжливост. Освен това всеки спорт си има своите специфични тестове за различните движения, което прави систематизацията на тестовете трудна, обемна, и до голяма степен ненужна задача.

Тест на Купър

Тестът на Купър е създаден от Кенет Х. Купър през 1968 г. за употреба от американската армия, но се превръща в един от най-известните спортни тестове и днес рядко се среща литература за бягане, в която да не е споменат.

В оригиналния му вид целта на теста е да се пробяга максимално дълго разстояние в рамките на 12 минути.

Резултатите от него дават оценка за физическото състояние на тествания, като възможните резултати се групират в следните нива: Отлично, Над средното, Средно, Под средното и Лошо, и зависят от възрастта и пола.

Необходим инвентар за провеждането му

Тестът е "скромен" откъм изисквания.

Всичко, което е нужно, е:

• 400 м писта с марка на всеки 100 м;
• Хронометър;
• Асистент.

Провеждане на теста

Преди началото атлетът загрява подходящо, след което:

• В продължение на 12 минути атлетът бяга/ходи по трасето.
• Асистентът записва постижението с точност до близката отметка на 100 м.

Нормативи за теста на Купър

Нивото се определя според пола и възрастта по долните таблици:

Следващата таблица е за напреднали атлети:

VO2 max

Със следната формула може да се изчисли VO2 max* на провелия теста: (изминато разстояние - 504.9) / 44.73

* VO2 е фитнес характеристика, която може да бъде измерена чрез използвания обем кислород при натоварване с максимален капацитет. VO2max е максималното количество кислород в милилитри, което може да бъде използвано за 1 минута за килограм телесно тегло, т.е. то ни дава индивидуалния максималния аеробен капацитет на индивида.