Интервю с Мария Никифорова

"Човек не бива да се лишава от нищо, защото лишението води до крайности"

Мария Никифорова е известна на повечето от посетителите на нашия форум като любител на спорта с нестандартен подход. Искахме да я попитаме много неща - за живота, спорта, диетите, гладуването и какво ли още не, свързано с мотивацията й да поддържа здраво и красиво тяло. Надяваме се в това интервю да намерите отговорите и на вашите въпроси към нея.

Представи се на читателите?

Казвам се Мария Никифорова, родена съм на 14-ти януари 1980 г. в гр.Никопол. Живяла съм в Правец, малко в Русе, а от 9 години съм в София.

Кога и как започна да се занимаваш със спорт  и какво те накара да започнеш да тренираш?

Започнах да се интересувам истински от фитнес през пролетта на 2009-а година. Това е периодът, в който се разделих с машините и се насочих към тежкото и свободните тежести.

Тренировки на Лимка и Венци по онова време ме запалиха. Така постепенно тренировките ми станаха изчистени и даваха резултат. Тялото ми се оформяше, ставах силна, научих се кое как да правя и започнах да се чувствам в свои води в която и да е зала.

Знаех от кое упражнение по колко серии да правя и как да подбирам оптималната за мен тежест.

Наблюдавах се в огледалата докато вдигах и се самоконтролирах. Усещането е неописуемо.

Всички посещения преди това из фитнес залите не ги броя, защото са били неефективни и непостояни. Тогава, влизайки в залата, минавах през всички машини, завършвайки накрая с безсмислено кардио.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си? Как спортът влияе на личния ти живот (и обратното)?

Занимавам се с международен транспорт. Работата ми понякога е много напрегната, но като цяло аз съм много спокоен човек и не се впрягам. В крайна сметка практиката показва, че всичко се оправя.

Обикновено тренирам в понеделник, сряда и петък. След работа се прибирам при любимите същества, слагаме вечерята да се готви, режем салата, почивам си половин-един час и към 20-21 ч. си правя тренировката, която ми отнема към час. Спортът по никакъв начин не влияе на личния ми живот. Както и обратното.

Има дни, в които съм по-изморена или ме домързява, но съм отговорна, ставам и тренирам. Понякога правя по-големи почивки между серите, тъй като все пак тренирам вкъщи и вниманието ми бива ангажирано с детето или нещо друго.

Друг път пък съм супер нахъсана и давам всичко от себе си по време на тренировка. Нищо невероятно, обикновени неща.

Какви са ти целите?

Здраве, постоянство и стегната фигура.

Какви са приоритетите ти в живота?

Любовта. Всичко останало е следствие. Аз обичам и съм обичана жена.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

В резултат на грешките, които съм правила, минавайки от една крайност в друга, се убедих, че всички диети са неефективни, защото няма как да се спазват постоянно. Диетата трябва да стане начин на живот, защото храната е в основата на успеха. Тя трябва да е качествена, да е питателна и вкусна.

Човек не бива да се лишава от нищо, защото лишението води до крайности. В крайна сметка тялото ни е дадено за цял живот и трябва да се грижим за него.

Наскоро си купих дървената кутия с трите излезли към момента томчета картички с рецептите на Галина Толкингтън "Изкуството на истинската храна". Започнах да си готвя от картичките, направих си едни страхотни бадемови крекери с риган, уникални.

Готвенето ми носи удоволствие, кефя си се като дете когато видя, че това, което съм приготвила, е вкусно.

Всеки ден ям по една ябълка или сезонен плод. Обожавам бъркани яйца със сирене, готвя с масло или зехтин. Обожавам да пазарувам и да си избирам продукти.

Имам си няколко любими хранителни магазинчета в които мога да убия маса време, разглеждайки щандовете. Не ме е страх да изям половин шоколад, примерно. Всяко нещо си има подходящото време.

Относно тренирането – спрях с кардиото. Програмата, по която тренирам, ми е за цяло тяло. Имам си от всичко: активации, сила, пояс, кондиция. Екстра е.  

След честите ти залитания към танците с глада и обожествяването на Лидия Ковачева, полезен ли е гладът за постигане на желаното тяло и като цяло за здравето?

Думата "обожествявам" не ми допада. Истината е, че когато съм гладувала, винаги съм го правила с цел сваляне на килограми. Никога не съм започвала гладуване с мисълта за пречистване.

Пречистването съм го приемала като бонус или съм го ползвала като камуфлаж. Гладуването е нещо, с което не се гордея. То е резултат на асинхрон и на желанието да сваля 10 килограма за 2 дена, образно казано.

Пролетта изкарах 20 дена на чай, мед и ябълки. Тогава проявих желязна воля. Признавам си, че понесох тези три седмици лесно и се чувствах добре, но през цялото време усещах, че правя нещо против моите разбирания.

След тези 20 дена не се захраних правилно, визирам, че още на втория ден ядох луканка, а това не го пише никъде. Нищо не ми стана де, все пак познавам тялото си.

Факт е обаче, че с глад хубаво тяло не се постига и свалените килограми с глад се възстановяват обратно за отрицателно време. Не мисля, че някога ще гладувам пак.

Гладът не е заложен вътре в мен. Със сигурност си има своите ползи, но за хора с някакви здравословни проблеми, а не за здрави такива.

Още ли подкрепяш тезата, че човек периодично трябва да гладува, за да се "пречисти"?

Никога не съм подкрепяла подобна теза.

Смяташ ли, че начинът ти на хранене и трениране са пример за подражание от останалите съфорумци?

Не искам да съм пример за никого. Всеки човек е неповторим и си има своите истини. Аз съм открила своя начин и той работи за мен.

Нека всеки търси и експериментира. Няма по-добър индикатор от себеусещането.

С какво "нестандартният ти подход" би бил полезен за други хора?

Всъщност другата дума за "нестандартния ми подход" е "грешният ми подход". Всичко при мене е било по метода проба-грешка.

Полезен за останалите би бил дотолкова, ако умеят да се учат от грешките на другите и не ги повтарят.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Нямам нужда от хранителни добавки. Мисля, че употребата им е необходима дотолкова, доколкото да заменят някое междинно хранене. Гледам да се храня оптимално, тренирам три пъти седмично по добре балансирана програма, изготвена специално за мен. Почивам си между тренировките.

Единствено май сънят ми е малко, тъй като си лягам след полунощ. Аз не съм професионален спортист и смятам, че за хора като мене водещо е постоянството, насладата от всяка една хапка истинска храна, напрежението в мускулите при всяко едно движение по време на тренировка и осъзнаването, че нещата се получават бавно и с любов.

В момента пия рибено масло. По програма Лазар Радков ми е казал да взимам между 3 и 6 г на ден, но обикновено ми се събират по 2 г.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам към 7 часа. Винаги се събуждам преди алармата на телефона. Оставям детето в детската градина и след това отивам на работа. От 9 до 18 ч. съм в офиса, на бюрото пред компютъра. След работа се прибирам, готвим си нещо вкусно с приятеля ми, докато детето си рисува или решава задачки.

Вечеряме, и ако ми е тренировъчен ден – тренирам, ако не – гледаме Нова Спорт, някой мач или обзор, разговаряме. Ние сме част от легендата Ливърпул и си имаме традиции в нас, когато мърсисайдци имат мач.

Обличаме си блузките на Ливърпул, слушаме химна "You will never walk alone", пеем си, правим си пуканки в микровълновата или меся страхотна фокача (тъничък блат тесто като за пица, а отгоре 1 яйце, много кашкавал и малко сусам, опича се за 10-15 мин. във фурната и става много вкусно).

Обикновено, ако няма мачове, винаги си пускаме филм. Лягаме си късно, винаги след полунощ. В повечето случаи към 1:30 ч.

Уикендите много си ги обичам. Уж се кефя, че ще спя до обяд и хоп, събуждам се към 8-9 часа.

Тогава гледаме мачове, пазаруваме, чистя в нас, за да ни е подредено и уютно, ходим на гости или просто се наслаждавам на това, че съм с хората, които обичам.

Щастието в притежанието на хубаво тяло ли се изчерпва, или стремежът към хубаво тяло е просто начин да избягаш от действителността?

Този въпрос е много увъртян. Аз съм реалист и не бягам от действителността. Все пак съм жена и малко или много съм суетна. Хубавото и здраво тяло е самочувствие.

Щастието е много обширна тема. Това е усещане. Много ясно, че ако имам перфектно тяло, а съм заобиколена с проблеми, не бих била щастлива. А и формата е временна. Други са важните неща.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Не съм тренирала нищо преди това. Като малка в училище май ходих на волейбол, но това беше за не повече от година и този спорт не успя да ме плени.

Искам да отида на съботно-неделните кросфит тренировки. Все още не съм ходила. Искам да видя какво е да удряш с чук по гума.

Малко ме е страх, понеже там са събрани само машини, но не ме е срам, че ще бъда начинаещ и че ще започна от нулата. Това е плюсът, че ще има над какво да градя и какво да гоня. Особено сред хубавите и надъхващи хора от форума като Юли.

Какво научи за себе си в спортно отношение? Намери ли баланса? Какъв е той?

Мисля, че съм на път да открия баланса в тренировките. Преди се скапвах от изтощително кардио, тренировки някакви и на втората седмица тялото ми ревеше за почивка, съответно минавах в другата крайност – спирах.

Лично за мене балансът е в тренирането три пъти седмично. Нито две, нито четири тренировки. Три са оптимални за тялото и духа ми.

И без никакво кардио, тук визирам велоергометъра, който имам в нас. Откакто започнах да тренирам така, вече 7 седмици съм постоянна. А постоянството е начин на живот и баланс.

Смяташ ли, че си достатъчно постоянна и последователна с тренировките и храненето си, в отношението си към тренирането и здравословното хранене като цяло?

Вече да.

Какво се промени в теб след срещата ти с Лазар Радков и не смяташ ли, че си твърде податлива на външни фактори и влияния, а не търсиш решенията вътре в себе си?

Срещнах се с Лазар Радков на 17-ти април в зала "Академик". За около час време му споделих много неща, свързани с мен. В онзи ден изглеждаше изморен.

Извади тефтера си, в който с дребен почерк отбеляза важните щрихи за мен и си поговорихме относно начина ми на хранене, навиците ми и проблемите ми. Каза ми неща, които няма да забравя, а именно да сприятеля тялото с духа си, че волята не е достатъчна, и в един момент, ако другите компоненти липсват, тя се пречупва.

Да се храня с храни, на които няма съдържание, да тренирам, да почивам и да медитирам.

Не мисля, че съм податлива на външни фактори. Единствено ако усетя, че те са правилни за мен, тогава действам. Отидох при Лазар, защото знаех, че това е треньорът/ментор за мен.

Нещата при него не са нещо ново за мене, от доста време следях новостите в сайта на LTL и Фейсбук, това беше решението, което намерих вътре в себе си.

От месец тренирам по негова програма и се храня по негова система. Постоянна съм. Това е същественото за мене. И това говори много.

Кои са трите най-мощни стимула в спорта за теб?

Знам ли? Усещането, че правя нещо добро лично и единствено за себе си. Това ми носи вътрешен мир, усещам се хубава, смея се и дарявам щастие на хората около мен.

Друг стимул ми е да си оправя бедрата и дупето, които най не харесвам в тялото си. Клековете, нападите и тягата вършат чудеса, ама време си иска, нормално.

Нещата са комплексни и всичко е навързано. От Лазар Радков осмислих, че тялото е производно на отношението, което имаме към себе си и действията, които предприемаме с течение на времето.

Тоест, колкото по-дълго време сме имали дадено отношение към себе си и сме действали по него, толкова по-стабилни резултати ще имаме в момента, факт. Това е и третият ми стимул – стабилността.

Докъде си готова да стигнеш в спорта и защо?

Не съм професионален спортист. Спортът не е на първо място в живота ми. Той просто е част от него и целта ми е тонизиране и поддържане на едно добре сложено тяло.

Има ли нещо, което би те отказало от тренировките и какво е то?

Е, това са вече крайности. Ако забременея, примерно, но и тогава няма да спра, тъй като тренировките по никакъв начин не пречат на бременността.

Мога да спра за известен период да тренирам, но чак пък да се откажа... Знам ли, всичко е възможно и не знам какво ми предстои. Надявам се много хубави неща.

Колко "струва" спортът за теб? Какво ти дава и какво ти отнема?

Спортът ми отнема напрежението и ми дава сила. Понякога ме мързи да тренирам и се сещам за една приказка на Лазар Радков: "А не те мързи да те мързи, нали?". Тогава се усмихвам и си правя тренировката.

Във всичко си има пиниз. Общо взето тренировките са нещо вътре в мен. Не се вманиачавам, не идва краят на света, ако не съм успяла да си направя трите тренировки за седмицата, нямам амбиции да прява тяга с 50 кг и т.н.

Тренирам за себе си и според моментните си възможности. Искам това да ми носи удоволствие и да продължава във времето.

Иначе много се кефя, че вече правя ренегатско с тежест. Преди ми беше много трудно и се кривях дори без тежест. Сега се старая да правя чисти серии.

Радвам си се ентусиазирано, когато съм по-издръжлива на планка и споделям тези детайли с приятеля ми, който, докато тренирам, си пише футболните анализи.

Мисълта ми е, че не си поставям за цел утре да вдигна еди-колко си кила, да направя еди-колко си бърпита и т.н.

Нещата просто се получават с времето. А аз бърза работа нямам.

Кога можеш с ръка на сърце да кажеш "Аз съм доволна от това, което съм постигнала"?

Аз се радвам на всяка една успешна крачка. Не съжалявам и за грешките си, защото именно те са ме научили. Доволна съм от много неща, които съм постигнала, но животът е пред мен и има още в пъти по толкова предизвикателства, които ми предстои да преживея.

Човек никога не трябва да остава в застой. Винаги трябва да иска още, да търси нови хоризонти, да преоткрива себе си. Животът е жив.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Май да. По едно време в LTL се поде едно 60-сет-дневно предизвикателство и го споделих с приятеля ми. Обясних му идеята и той се нави. Беше готино, всяка вечер си правехме упражненията.

Е, не изкарахме до 60-тия ден, но поне го преполовихме. Понякога, когато тренирам, детето гледа от мен и повтаря някои от упражненията. Тогава се стремим да му обясним как да ги изпълнява правилно.

Засега ентусиазмът му минава бързо. Той обича да си рита с топката в детската стая. Прави си врата и си вкарва дузпи сам.

Иначе приятелят ми само ми казва да питам Лазар да му изготви една тренировъчна програма и за него. Ама все му казвам, че така не става и че ще го заведа при Лазар, за да може Лазар след като си проговори с него, да прецени какво ще включва тренировката му.

Освен с тренировки зарибявам и с правилно хранене. Миналата седмица правих кюфтета от истинска кайма, смляна пред мен в магазина от телешко и свинско месо.

Моите кюфтета си ги опекох във фурната, а тези на мъжа ми ги овалях в брашно и опържих в олио. През цялото време той ме наобикаляше в кухнята и ми говореше как иска да му правя кюфтета като моите, а не пържени.

Това вътрешно ме погъделичка и зарадва страшно много. И фактически това бяха последните му пържени кюфтета.

Научих го да яде сурови ядки, вместо печени такива, хлябът е ограничен до минимум. Изобщо смея да твърдя, че се храним на едно добро ниво. Имам едно здраво и слънчево семейство.

Кой от трите варианта ти допада най много за почивните дни: разходка сред природата с най-близките ти хора, почивка в някой луксозен спа комплекс по женски или излежаване пред телевизора цял ден?

Този въпрос ми прилича на въпрос като от лексикон. Навсякъде се чувствам добре, стига да съм с човека, когото обичам и детето да е добре. В спа комплекси не съм ходила, сигурно е хубаво.

Наслаждавам се на всеки един миг през уикендите, когато съм заедно с мъжете ми и се излежаваме пред телевизора, зяпайки някой мач.

Или пък когато обикаляме магазините, или когато ходим на гости. Нямам търпение да дойде юли-август и да заминем някъде извън София.

Аз съм едно обикновено момиче и не си падам по префърцунените неща.

Трудно е да не забележи човек мотивацията и положителните мисли, които разпръскваш из дневници и теми. Винаги ли си била така позитивна и има ли неща, на които гледаш негативно?

Аз съм си позитивен и усмихнат човек. Никога не се предавам. Вярно е, че много неща правя на своя глава, уча се от грешките си чак от третия или петия път, понякога се държа като дете. Все още не мога да порасна, факт.

Иначе съм целеустремена, и за да направя нещо, независимо какво е то, трябва самата аз да го поискам и да вярвам, че то е правилно за мене. Не мога да се сетя за нещо конкретно, на което да гледам негативно. Няма нищо непоправимо, това е.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Осъзнаването започва отвътре. Човек трябва да започне да се интересува и пита. BB-Team е една обширна енциклопедия относно фитнеса и храненето, а форумът е извор на опит.

LiveToLift пък е пълен с образователни статии, а хората там са някакси философски настроени и се обръща голямо внимание на най-важното – духа. Защото всичко започва отвътре.

Уважавам и Спайдър Спорт. Иначе съм ходила и в лъскави фитнес зали, където инструкторите са само за камуфлаж. Разкарваха ме из всички машини, киснех по час и половина в залите, тренировките ми не бяха ефективни.

За съжаление масата българи не следят за това какво ядат. По улиците срещам много затлъстели момичета и момчета.

Винаги съм си представяла как ги хващам с две пръстчета и ги оставям в залата при Лазар, сигурна, че след първия си разговор с него те вече ще са различни и ще започнат да правят нещо за тялото и здравето си.

Момичетата трябва да разберат, че рекламите, течащи по телевизията, на "Активия", на "Фитнес" от Нестле, която за 2 седмици вае тела и т.н. са просто маркетинг. Хапчетата за отслабване са също прах в очите.

Трябва да се приемат възможно най-чисти и естествени продукти, които да хранят тялото, да се тренира балансирано и да се дава почивка на сетивата. Истината е в простите неща.

Четеш и пишеш в изданието от доста време. Какво ти даде BB-Team досега?

BB-Team е нещо много съкровено за мене. Той е част от мене, както и аз от него. Той ме научи да ходя. Получавах подкрепа в трудните ми моменти.

Запознах се с хора като Венци, Десо, Тони, тренирах с тях, обикаляхме напред-назад, обсъждахме си всякакви неща относно храненето, тренировките и не само.

BB-Team ми помогна да намеря себе си.

Има ли нещо в този форум, което да ти промени светогледа и начина на мислене, а оттам и живота ти?

Много са нещата. Преди форума нямах никаква хранителна и тренировъчна култура. Вярвах, че с ябълки се вае хубаво тяло, а с вдигане на тежко се правят огромни и грозни мускули.

Може би около 3-4 месеца ми бяха нужни да осмисля, че това са пълни глупости. Тогава се видях и с Венци, която тренираше базово, със свободни тежести, а изглеждаше фина и много женствена. Това ме впечатли.

Започнах да тренирам с тогавашния й приятел, Павел, на когото също дължа много, страхотен треньор. Той ме научи да клякам, да правя тяга и т.н.

Тренировките ми носеха удоволствие и удовлетворение. Започнах да обръщам внимание на храната си, имах си 3-4 любими хранителни магазинчета. Харесвах се и се чувствах жива.

Някак животът ми се осмисли. Определено сега съм един позитивен и щастлив човек, различен от преди.

Каква е причината да спреш да водиш дневника си тук и въобще за липсата ти на активност в този форум?

Благодарение на дневника, който имах в BB-Team, ежедневно научавах по нещо ново. Винаги съм пречупвала информацията спрямо себе си, защото никой друг освен мен не познава нуждите на тялото ми спрямо досегашния ми начин на живот, спрямо грешките ми, спрямо усещанията ми.

За годините в BB-Team положих една стабилна основа от знания и опит, върху която сега успешно градя цялостното си аз.

Мисля, че постигам мир със себе си, заслуга за което безспорно има и Лазар Радков. Прекратих дневника си тук, тъй като в един момент той вече се изчерпа, животът ми някак премина на друго ниво, мислите ми също.

Реших да слушам един човек (и себе си, естествено), затова отидох в LTL, където постигам това, към което се стремя: мир, постоянство и стегната фигура.

В момента си водя дневник там, в който вписвам храната и тренировките си, за да може Лазар Радков да има поглед върху мен и евентуално каквото не ми е ясно си го питам. Харесва ми обстановката и спокойствието там. Няма разводняване.

Липсата ми на активност във BB-Team се дължи на еднотипността на темите. Във форума има около десетина човека, които наистина разбират от тренировки и хранене. С голям кеф чета техните коментари и съвети.

Харесва ми и разделът за кросфит, и ентусиазмът и себераздаването на момчетата и момичетата. Преглеждам го редовно, както и новите статии в изданието, които винаги са изчерпателни и богати. 

Другите теми във форума май не ги следя. Общо взето чета само това, което ме интересува, нормално.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Разказвала съм го много пъти. Една сутрин дойдох по-рано на работа и реших да убия време с някакво списание от бюрото на шефа. На една от последните страници се зачетох за фитнес и уелнес културата, и стигнах до визитката на Владимир Недков, където пишеше, че е редактор и главен публицист в електронното издание за фитнес и здравословен начин на живот bb-team.org.

Веднага влязох в сайта. Спомням си, че едно от първите неща, в които се зачетох, беше дневникът на Лимка. Идеята, лекотата на изказа, симпатичните проблеми и подкрепата на съфорумниците ми допаднаха страшно много.

На 20-тата минута и аз вече имах дневник. Така започна моята трансформация. А с времето се запознах и сприятелих с Венцеслава Атилова и други готини хора от сайта.

Между другото, списанието се казваше BGBusiness и досега си го пазя в нас като нещо съкровено и специално.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Животът не започва "от утре". Всичко, за което ви пука и към което се стремите, трябва да започне сега или има шанс то никога да не се осъществи.

Не се срамувайте от това, което сте. Не позволявайте никой да ви съди. Не обръщайте внимание на дреболии. Бъдете отговорни за действията си.

Успехът се случва първо в ума, а след това се проявява и в живота. Вярвайте в себе си, в способностите си, в положения труд и особено в целта, която гоните.

Усмихвайте се много и бъдете здрави.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1