Интервю с инж. Марин Маринов

Предлагаме ви да се запознаете отблизо с възгледите за спорта, цикличното хранене и живота като цяло на един от най-популярните ни потребители - инж. Марин Маринов, известен още и като freelancer.

Представи се на читателите (име и фамилия, възраст, откъде си)?

Казвам се Марин Маринов, на 29 години. Роден съм в Пловдив, живял съм 6 години в София, тогава учех и работех.

В момента живея в Плевен, чувствам се плевенчанин, защото най-голяма част от живота ми мина в този град.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

С тренировките започнах в края на десети клас, а със самия фитнес една година по-късно.

По онова време си бях позволил да стигна до отчайващо физическо ниво – много подкожни мазнини и минимално количество мускули.

Може би по-добре ще ме разберете, ако ви кажа, че тогава не можех да направя нито една лицева опора, а набирането беше абсолютен мираж.

Съвсем присъщо за мен отначало започнах с теоретичната подготовка – купих си книгата на Еню Рангелов "Мега мускули за вас", от нея се запознах с основните движения, мускулните групи и разбрах, че трябва да проям месо.

Не знаех къде в Плевен има фитнес зала и първите ми тренировки бяха само от коремни преси и клекове със собствено тегло.

След като позаякнах, почнах да правя и кофички на облегалките на два стола вкъщи.

Година по-късно един мой приятел ме заведе във фитнес залата и тогава разбрах, че това ще е голямото ми хоби.  

Това беше началото, след него имаше няколко години, в които наблягах на теорията, тогава тренирах изключително рядко. По-сериозно тренирам едва от 3-4 години.

Какво те провокира и имаше ли определена причина да обърнеш по-голямо внимание на спорта, да го направиш част от ежедневието си? Какво ти даде и какво ти взе това твое решение?

Както ви казах по-горе, отначало започнах, за да вкарам тялото си в някаква що-годе прилична форма. Впоследствие целите и интересните ми еволюираха.

Осъзнах, че спортът дава много повече, не само добър външен вид. Той е едно от необходимите условия, за да сме пълноценни хора, защото подпомага правилната работа на различните системи в организма.

Тренировките провокираха интереса ми към това как действа човешкото тяло, как са навързани процесите в него.

Трупането на знания в тази област за мен е най-големият бонус. С ръка на сърцето мога да кажа, че не съжалявам за нито една минута, прекарана в тренировки или четене на материали по темата.

С какво се занимаваш и как съчетаваш работа с тренировки и най-вече с четенето на толкова материал?

По образование съм компютърен инженер и в момента работя в ИТ отдела на една от големите банки в страната.  

По принцип работата ми е свързана с проблемни ситуации и когато те липсват, ми остава време да прочета някоя интересна статия на тема спорт и здраве.  

В интерес на истината не чета толкова много, просто го правя редовно от 10 години насам.

Харесвам сегашната си работата и перфектно я съчетавам с тренировките.

На едното място се натоварвам умствено и си почивам физически, а на другото място разпускам умствено и се натоварвам физически. По този начин работата и тренировките взаимно си помагат. 

Откакто се върнах от София в Плевен, нямам проблем с намирането на свободно време за "желязното" хоби.

Това беше и една от причините да избера да живея в по-малък град. Тук разполагаш с много повече свободно време. Няма го проблема с транспорта, с разпръснатите институции.

Всичко е на 5-10 минути с колата. В София пътувах един час до работа, за още един се връщах. В Плевен за това време успявам да се придвижа, да направя тренировка и да напазарувам.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са да опознавам тялото си и да ставам относително все по-силен, без да правя компромиси със здравето си.

Харесват ми силовите тренировки и съм голям фен на силовия трибой.

Много отдавна не тренирам за външен вид. Той по-скоро е добър страничен ефект от тренировките за покачване на сила.

Към момента бутам на лежанката 1.7 пъти личното си тегло, а на тягата го дърпам 2,6 пъти. Клекът ми е отчайващо слаб, но съм се заел да го оправя.

Слабите постижения там ги отдавам главно на структурата на тялото ми, която ме ощетява доста при това движение. Другата причина е, че клякам едва от няколко месеца.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Аз изключително рядко тренирам на 100% от възможностите си, за сметка на това почти винаги тренирам около 90%.

Тези 90% са достатъчни за предизвикване на тренировъчен ефект, но в същото време ти позволяват да се възстановяваш по-бързо и съответно да тренираш много по-често.

Цялата си сила дължа на принципа: "Колкото се може по-тежко, колкото се може по-често, колкото се може по-свежо (далеко от отказа) и никога да няма повече от две съседни еднакви тренировки".

Номерът е в намирането на пресечната точка между тези  условия . 

Когато говорим за хранителни принципи, доста хора ме отъждествяват с цикличното хранене. Наистина в момента се храня така, но не следвам конкретни часови схеми.

Другият вид хранене, което според мен е здравословно, е ВМ-НВД. Много дълго време бях доста краен негов привърженик и оттогава имам изграден навик да наблягам на животинските храни.

Основно се храня с месо, яйца, краве масло, свинска мас, вътрешни органи и зеленчуци. Няколко години следвах стриктно ВМ-НВД. 

През това време се чувствах страхотно, но преминах на циклично хранене, защото то има един много голям плюс - премахва психическия натиск от това да ядеш само "правилните храни", пък и осъзнах, че при определени условия въглехидратите не са чак толкова вредни. 

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Не съм голям фен на хранителните добавки, но целогодишно приемам Омега-3 мастни киселини.

Също така от време на време пия витамини и минерали, но само когато усетя признаци на недостиг на някое от тези вещества.

Като цяло за постигането на целите си разчитам на качествената храна и редовните тренировки.

Опиши накратко един свой ден?

Обичам да ставам рано, защото сутрините са любимото ми време. Тогава съм най-продуктивен и винаги в отлично настроение.

Събуждам се към 7:00-7:30, в 8:00 излизам за работа. В обедната почивка почти винаги пия кафе, най-често със Slavko, който е доста добре познат на BB-Team обществото.

Приключвам работа към 17:30, след това се виждам с приятели или тренирам. Вечерта е времето за обилно хранене и разпускане, тогава при мен явно доминира парасимпатикуса.

Обичам да пътувам и през почивните дни гледам да разнообразявам с туризъм - разходки, преходи в планината, посещение на различни спортни събития.

Тренировката основен приоритет ли е за теб пред (да речем) излизане по заведения или обратното?

Тренировките ми доставят голямо удоволствие и са много важни за мен. Заведенията бяха приоритетни през студентските ми години.

Откъде дойде тази идея за цикличното хранене (ЦХ), кога, как и защо започна?

За цикличното хранене за пръв път научих от една книга на Павел Цацулин. На последната страница имаше ревю на книгата на Ори Хофмеклър "Войнска диета". 

Това мисля, че беше през 2003 или 2004 година. Идеята ми се стори хубава, но не посмях да я пробвам, защото бях предубеден и наплашен от тогавашните фитнес списания. 

В тях катаболните процеси бяха описани като абсолютен враг на мускулите. Целенасочено започнах да практикувам цикличното хранене преди около 5 години.

Тогава се хранех ВМ-НВД, но през седмицата имах 1-2 дни, в които ядях само на вечеря, но доста обилно. Впоследствие увеличих малко въглехидратите и преминах изцяло на ЦХ.

С колко са се увеличили силовите постижения, откакто спазваш ЦХ?

Цикличното хранене ми помогна да сваля доста подкожни мазнини, но не мисля, че има чак толкова голям ефект върху силовите постижения. Те зависят в най-голяма степен от тренировките.

Като цяло в последните години имам малък силов прогрес, но причината е, че три пъти трябваше да направя голяма тренировъчна пауза, която така да се каже, ме зануляваше.

Какво мислиш за комбинацията на ЦХ и билдърски тренировки?

Ще има ефект, но не мисля, че е най-добрата и продуктивна комбинация.

Мислиш ли, че цикличното хранене е подходящо за всеки?

Цикличното хранене е в гените ни. Стига да няма здравословни проблеми, които да пречат на прилагането на принципите, не виждам проблем всеки да може да се храни по този начин и да се възползва от положителните ефекти.

Какво мислиш за твърдението, че цикличното хранене ограничава максималните постижения на сериозните атлети (при двуразови тренировки, 6 тренировки седмично и т.н.)?

При сериозните/професионални атлети има нещо, което изкривява цялата картинка. За никого не е тайна, че те въобще не са толкова "натурални".

Там пречка са забранените вещества, които приемат променят метаболизма и позволяват съвсем различен вид натоварване и хранене.

На кого не би препоръчал ЦХ?

На враговете си.

Подходящо ли е цикличното хранене за всякакъв тип тренировки? Ако не, при какви тренировки не би го препоръчал?

Храненето трябва да е съобразено с тренировките. Много хора си мислят, че цикличното хранене е глад през деня, преяждане вечер и така всеки ден.

Това е само един частен случай. Цикличното хранене е редуване на симпатикус и парасимпатикус и извличане на максимална полза от функциите, които се засилват при доминирането на единия или другия дял на вегетативната нервна система.

Това позволява този вид хранене да е доста гъвкав инструмент, който може да се пригоди за доста различен тип тренировки.

Кои спортисти, най-общо казано, могат максимално да се възползват от режима и кои биха изгубили от него?

Цикличното хранене има много положителни ефекти. Всеки спортист може да го напасне за себе си и да извлече нещо ценно от него.

Най-хубавото е, че дори не е нужно да се храните постоянно по този начин и може да го прилагате само в отделни дни. Все пак отзивите са, че работи най-добре с кратки, но доста интензивни тренировки.

Как си представяш ЦХ без кафе и без витамин C?

Въобще не мисля, че кафето и витамин С са толкова важни при цикличното хранене.  Съвсем спокойно може да се мине и без тях.

Правиш ли опити да контролираш допаминовите (освен кофеин и тирозин) и серотониновите нива в мозъка си и в какви посоки?

Тази тема ми стана интересна, след като прочетох част от книгата на доктор Eric Braverman - The Edge Effect.

В книгата се разказва за четирите основни невротрасмитера и техните функции в тялото. Пробвал съм да влияя на нивата им само чрез храна, хранителни добавки и физически упражнения.

Не съм ползвал лекарства или наркотични вещества.

Как го правиш и постигал ли си интересни резултати и изводи?

Експериментите ми потвърдиха информацията от книгата, която сама по себе си е доста интересна, но това е доста обширна тема, която няма как да изчерпим тук.

Има ли цикличното хранене недостатъци, които да ти пречат - на психиката, здравето, тренировките, личния живот или на каквото и да е? Има ли решение за тези недостатъци или се примиряваш?

Цикличното хранене се вписва перфектно в моя начин на живот. Това е и причината да избера да се храня по този начин. Не съм забелязал никакви недостатъци или отрицателно влияние.

Сериозен последовател си на периодичното гладуване. Мислиш ли, че има нещо, което може да те накара да промениш този си начин на хранене?

Има две неща, които могат да ме накарат да променя начина си на хранене. Първото е по-добра алтернатива, която предлага повече положителни ефекти при по-малко вложени усилия.

Второто е вариантът да променя целите и приоритетите си и цикличното хранене вече да не се вписва толкова добре в новия ми начин на живот. Това второто е малко вероятно, но никога не се знае...

Какво е от първостепенно значение за теб - силата или визията? Ако трябва да жертваш едното в името на другото, би ли го направил и какъв ще е изборът ти?

При мен приоритетите вървят така – здраве, сила, визия. Бих жертвал силата и визията за здраве, но не бих направил обратното.

Ако все пак трябва да избирам между сила и визия, предпочитам силата. Хубавото е, че моята цел – голямата относителна сила, винаги върви ръка за ръка с добра визия.

Би ли стигнал до крайности, за да постигнеш това, което искаш? Къде и каква е границата според теб?

Крайността е доста относително нещо. Кой казва кое е крайност? Крайност според кого? Все пак в различните посоки има различни крайности, някои от тях бих прескочил, други - не.

По принцип предпочитам да действам по друг начин - винаги когато нещата не се получават, първо търся грешката си, след това сменям подхода и така няколко пъти, докато не успея.

Досега винаги се е получавало и не ми се е налагало да стигам до крайности.

Защо на всеки нов потребител, който е начинаещ или с кофти хранителен план, предлагаш циклично хранене? Не мислиш ли, че човек, който се изхранва само с бисквити, шоколад и солети е твърде неподготвен физически и психически за циклично хранене?

Защото цикличното хранене е ефективно, заложено е в гените ни, принципите му  могат да се съберат в няколко изречения, и има и нещо много важно - позволява ти да правиш грешки в избора на храната. 

Много по-малко усилия и знания се изискват, за да почнеш да се храниш циклично, отколкото да си съставиш работещ хранителен план с правилните храни, сметнати калории и нутриенти.

Имаш ли някакви пороци? Ако да, мислиш ли да приключваш с тях или човек без пороци няма?

Не пуша, не взимам наркотици, пия изключително рядко и то в малки количества. Все пак сигурно имам някакви други пороци, които дори може да не осъзнавам.

Безгрешни хора няма, важното е да компенсираме с повече положителни качества.

Каква е жизнената ти философия и кои ценности са водещи за теб?

Бъди себе си. Не следвай сляпо правила и догми. Винаги подлагай на съмнение избора на мнозинството, защото най-вероятно е грешен.

Помагай когато можеш, защото добрините винаги се връщат. Уважавай хората без значение от социалния им статус.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Мисля, че при мен това са ръцете.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Не съм тренирал друг спорт. Не, излъгах, като малък тренирах айкидо, но се отписах, защото тренировките бяха точно по времето на "Костенурките нинджа".

По принцип харесвам футбола и леката атлетика, но мисля, че вече съм намерил спорта, който ми допада и ми носи най-голямо удоволствие.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Случвало ми се е няколко пъти да отлагам ангажименти, но това е било само когато денят е ключов за тренировката ми.

Имам предвид ден за максове или ден, в който е трябвало да си проведа някакъв експеримент и специално съм се подготвял за него. 

Всеки обикновен тренировъчен ден може лесно да се навакса и не си струва това да е някакъв вид ограничение.

Какво мислиш относно така разпространения мит, че за да прогресираш, трябва да "стресираш" мускулите, като постоянно разнообразяваш тренировките с всякакви причудливи упражнения? Или пътят към прогреса е в увеличаването на тежестите и повторенията, а не в смяната на упражнения?

Искаш ли да станеш силен в дадено движение, трябва да го правиш колкото се може по-често. Според мен няма нужда постоянно да се въртят различни упражнения. 

Аз съм на принципа: "Тренирай едно и също, но по различен начин". Ако прегледате дневника ми, ще видите, че тренирам само 5-6 движения, но винаги си играя със сериите, повторенията, общия обем, интензитета и плътността на тренировката. 

Тази периодизация помага тялото да не изпада в застой и да реагира на тренировъчните стимули.

Имаш сериозни резултати по отношение собствено тегло-работни тежести. Мислил ли си за участие в състезания по силови вдигания?

Замислял съм се, но това не ми е цел за момента. Все пак, ако оправя клека, може да се запиша за участие ей-така, за да усетя какво е.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Принципите и идеите ми по отношение на тренировките и храненето са доста различни от масово приетите за правилни.

Това ми пречи да предам ентусиазма си на всички около мен. Успявам да мотивирам само тези, които се стараят да осмислят нещата.

Те виждат логиката зад думите и съветите ми и това им помага да повярват.

Такава е картинката при първоначалната мотивация, а след това, като дойдат резултатите, всичко е много по-лесно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

В нашето изкривено съвременно общество, където всичко се прави за печалба, няма как да съществува индустрия, която да служи изцяло в полза на хората.

За жалост фитнес индустрията потвърждава това. Прекалената комерсиализация и играта с егото на хората изродиха хубавата първоначална идея за здравословен начин на живот.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да не търсят бързите резултати, защото дори и да ги спостигнат, те са най-нетрайни.

Да бъдат търпеливи и постоянни, да си изградят стабилна основа, която да могат постепенно да награждат до най-високи нива.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

За BB-Team знам доста отдавна. Още от времето, когато сайтът беше от няколко html странички и вместо форум имаше IRC канал. 

Тогава влизах от дъжд на вятър и в крайна сметка реших, че това не е моето място. Хората там следваха стриктно догмите от фитнес списанията, а на мен това не ми харесваше.

Много голяма беше изненадата ми, когато преди година попаднах случайно на тема от форума и се зачетох.

Страхотно впечатление ми направиха изказванията на някои хора, а и видях доста познати никове от форумите, в които пишех преди това. 

Няколко дни ми бяха нужни, за да си променя коренно мнението за BB-Team.

Допадна ми функционалността, намерих много нови приятели и в момента е любимият ми фитнес форум. 

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да са здрави, да постигат целите си и никакви контузии!