Неписаните правила във фитнеса

Всеки знае сам за себе си защо посещава фитнес залата. Някои искат да тренират здраво и тежко и не ги интересува нищо друго, освен да има достатъчно свободни тежести.

Други отиват по-скоро заради социалната среда, предпочитат да разпуснат и тренировките са им по-разкъсани. Каквито и да са ви мотивите, не бива с (без)действията си да пречите на другите.

Тъй като това е обществено място, е редно да се съобразяваме един с друг - така всички ще са доволни.

Нека направим едно уточнение, преди да се впуснем в списъка с правилата: все пак всичко зависи от фитнес залата! Била съм в лъскави, където всичко е като в аптека. Била съм в рехабилитационни, където всичко е потънало в тишина.

Била съм в типично железарски, където повечето неща са изпокъсани, но атмосферата е "хард".

Всяка една от тях си има своите особености – например "лъскавата" зала има куп правила, които не са необходими в "железарската". "Рехабилитационната" изисква атмосфера, която не би се срещнала в останалите две.

В едната се ходи на пръсти, в другата се хвърлят щанги, в третата се мълчи, в четвъртата… Зали много, зали различни, хора всякакви, но с една цел – здрав дух в здраво тяло. Все пак спортът води до там, нали?

Каквато и зала да посещавате, е хубаво да следвате някои правила.

(Не)писаните правила

Уредите

"Искаш ли да се редуваме?"

Често се случва да отидете с предварително изготвен план за действие и да видите, че единственият уред, с който трябва да започнете е… зает.

Няма нищо, ще изчакате малко, тъкмо ще позагреете.

5… 10 минути. Много е!

Не е срамно да попитате човека преди вас дали иска да се редувате.

• "Да, няма проблем!" – супер. Ще си помагате, тренировката ще е по-интензивна, няма да прекалявате с почивките. Докато първият почива или прави суперсерия с друго упражнение, вие ще направите своята.

Редно е, ако сте вторият на уреда, да връщате първоначалната тежест. Също така смятам, че е редно и първият да връща вашата. Все пак вие сте го попитали, а той се е съгласил. Нищо не коства. Едно навеждане повече.

Редуването на уред има и предимства, и недостатъци. Хубавото е, че наблизо винаги ще има някой, който би ви пазил, например. Лошото е, че някой ви чака и в притеснението си може да не почивате толкова, колкото чувствате, че ви е нужно.

• "Не, съжалявам" – може да се случи. Не се обиждайте, не се сърдете. Може би този преди вас изпълнява по-специална програма. Може би има лоши спомени с такова редуване.

Вярно е, че уредите са за всички, но все пак той първи е отишъл там. Защо да стигате до конфликти?

Какво бихте могли да направите? Започнете с друго упражнение – на друг уред, натоварващ същата мускулна група, а защо не и със свободни тежести.

Всъщност това би разнообразило тренировката ви и може да има положителен ефект. Едва ли ще се случва често – досега не съм ставала свидетел на подобна ситуация.

Нека това не ви повлияе на останалата част от тренировката.

И още: ако правите дълги почивки, не се задържайте върху уреда – през това време някой може да си направи серията; след като приключите с упражнението, не оставяйте принадлежностите си (кърпа, телефон, шише с вода) върху него, има по-подходящи места за това.

Свободните тежести

"Извинявай, свободен ли е този лост?"

Влизате в залата. Днес ви е ден за тяга и се насочвате към лоста. Да, но той е натоварен с дискове, а в близост има човек. Хубаво е да зададете този въпрос.

Грубо е да тръгнете да разтоварвате тежестите, а колегата ви да има още серии. Може да се случи и на вас.

За тази точка важи и правилото за разтоварването на лоста след приключване на работата. Нещо, което не всички правят. Аз лично нямам проблем – приемам го като част от загрявката и допълнителна физическа активност, но не за всеки би било така.

Връщайте си дисковете по местата. Разтоварвайте лостовете си. Това е особено важно, когато щангата е върху стойките за клек.

Ако не искате да го правите заради някой друг, поне го правете заради самия лост, който ви помага и с който ще се виждате още много пъти.

Защо ли? За да не се деформира, докато тежките дискове са наредени върху него. Кой знае кога ще идат по местата си. А земното притегляне работи.

"Къде ли е другият дъмбел 20ка?"

А сега де? Сигурно е някъде из залата. Зарязан.

За да не се стига до това – след като приключите упражнението си, върнете дъмбелите на стойката. Подредено е и знаете, че те винаги са там. В комплект.

И още: нормално е след много тежки серии, максимален брой повторения или работа до отказ да хвърлите дъмбела/лоста.

Ако залата ви не е покрита с теракот (което, между другото, е необяснимо за мен) – действайте. По-добре е, отколкото да се контузите тежко. Възможно е и за цял живот.

Хубаво е преди това да се убедите, че наоколо няма хора, които бихте застрашили. Случвало се е дъмбел да отскача върху крака ми. Не е от най-приятните неща.

А това ни води до:

"Ще ме пазиш ли?"

Не се притеснявайте да поискате помощ, ако знаете, че серията ще е тежка. По-добре е да играете на сигурно.

И тук има две особености:

• Ако вие сте питащият – обръщайте се към хора, в чиито умения сте убедени.
• Ако сте попитаният – съгласете се само, ако имате опит и знаете, че ще се справите с тежестта. Ако не можете да дръпнете 100 килограма мъртва тяга, как ще пазите някой със 200 килограма лежанка? Ако откажете – обяснете защо (примерно: "Съжалявам, но нямам достатъчно опит, защо не се обърнеш към…").

Хигиената

"Е-е-е. Тук има цял гьол. Как да легна сега?"

В залата се потим. Факт. Даже място, където няма капки пот… би било съмнително.

Носете си кърпа с вас, забърсвайте се. Така ще е комфортно за всички – вие няма да се чувствате неудобно, че сте оставили локва на лежанката, а човекът след вас няма да ви псува наум.

Виждала съм и спортуващи, които слагат кърпите си върху уредите – всичко е според личните предпочитания.

И още: ако ви е задушно – обърнете се към персонала. Все пак трябва да ви е комфортно. Нека да се проветри (провери климатичната инсталация).

Личните вещи

"Чий е този телефон?"

Прибирайте си вещите или ги слагайте на места, различни от уредите.

Това би могло да бъде и във ваш плюс – представете си паднал от джоба ви мобилен телефон в непосредствена близост до лежанката. Колегата ви по фитнес избутва дъмбели от лег, но вече му тежи. Хвърля ги. И телефонът вече е в историята.

И още: не зарязвайте минералните си води в близост до уредите, особено ако ползвате пластмасови чашки. И в двата случая – не оставяйте празните си чаши и шишета. Колко ще ви отнеме да ги изхвърлите в кошчето?

Няма да ви е приятно, ако следващия път ритнете чашката с кафето.

Други

"Ще се контузиш, оправи си техниката!"

Никой не се е родил научен и в залата често ставаме свидетели на лошо изпълнение на техниката. Но ако искате да коригирате нечий котешки гръб, бъдете внимателни и подходете деликатно.

Защото често в желанието си да помогнем оставаме неразбрани и отсрещната страна си мисли: "Този/тази пък на каква се прави?"

Ако вие сте човекът с неправилна техника – не се цупете и не бързайте да си вадите грешни заключения. Замислете се – изпитвате ли болки, изпълнявайки движението; снимайте се – така ще имате реален поглед отстрани.

И още: не се притеснявайте да поискате помощ или да попитате за изпълнението на дадено движение; не се надценявайте и подбирайте адекватната за вас тежест – не бихте желали да се контузите в опит да направите впечатление.

Моята зала

Залата, която чувствам най-близко до сърцето си, е типично железарска. Няма много уреди за сметка на лостове и достатъчно дискове.

Не е лъскава и няма много удобства, но аз съм там, за да тренирам здраво.

Не ме интересува дали лежанката е чисто нова и не се впечатлявам от скъсаните дрехи.

Въпреки това спазвам тези правила. Чувствам, че е редно. Искам да е приятно - на мен и на хората около мен.

Споделете с нас каква е вашата зала, защо ходите именно в нея и съгласни ли сте с написаните вече правила. А в заключение ще ви пожелая: добри тренировки и удовлетвореност от престоя ви във фитнеса!