Брюкселско зеле
Джуджето на кръстоцветните зеленчуци
Джуджето на кръстоцветните зеленчуци
От 24.07.2015, чете се за 2 мин.
Сигурно всички сте виждали миниатюрните зелки, които ви карат да се чувствате като великани. Това, което наричаме брюкселско зеле, е познато в ботаниката като Brassica oleracea и принадлежи към кръстоцветните растения. Отглежда се заради ядливите си „пъпки“ (макар и по-малко популярни), растящи на стъбла.
Счита се, че брюкселското зеле е започнало да се култивира на Апенинския полуостров още в римски времена, а около 1200 г. и в Белгия. Първото му масово производство започва през ХVI в. в Белгия, откъдето идва и името на зеленчука.
Брюкселското зеле е един от най-ненавижданите зеленчуци в историята. Това се дължи най-вече на факта, че когато не е приготвено добре, може да придобие натрапчива и отблъскваща миризма. Тя се дължи на съставка от групатa на глюкозинолатите – вещества, които се срещат изключително в растенията от семейство Кръстоцветни, и на които последните дължат много от качествата, заради които са високо ценени.
Брюкселското зеле е с ниско съдържание на калории, но за сметка на това съдържа завидни количества витамини К1 и С. Добър източник e на фибри, манган, калий, холин, фолати и други витамини от група В, както и антиоксиданти. Растението е известно с качеството си да предпазва от недостиг на витамин А, загуба на костна плътност и редица сърдечносъдови заболявания.
Срещат се изследвания, в които растението се свързва с превенцията на различни видове рак , в т.ч. рак на червата и на яйчниците. Друго изследване стига дори до предположението, че някои от съставките на брюкселското зеле предизвикват пред-раковите клетки да се „самоубиват“. Това се дължи на глюкозида синигрин.
Брюкселското зеле помага при разтоварващи и детоксифициращи режими, тъй като серните съединения, които влизат в състава му, подпомагат фаза две на детоксикацията на черния дроб.
Глюкозинолатът индол-3-карбинол, който се съдържа в брюкселското зеле, показва противовъзпалителни свойства на генетично ниво, което помага за „потушаване“ на възпалителните реакции в съвсем ранна фаза.
В брюкселското зеле се намира и каротеноида зеаксантин, който помага за предпазването на очната ретина от ултравиолетово увреждане.
Тъй като брюкселското зеле принадлежи към кръстоцветните зеленчуци, също като тях често бива окачествяван като щитовиден супресор, когато се консумира в сурово състояние. Това не е съвсем коректно, тъй като растението не представлява потенцилна опасност за хора без оплаквания от щитовидната жлеза, дори и консумирани ежедневно, в дългосрочен план.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече