Брюкселско зеле

Сигурно всички сте виждали миниатюрните зелки, които ви карат да се чувствате като великани. Това, което наричаме брюкселско зеле, е познато в ботаниката като Brassica oleracea и принадлежи към кръстоцветните растения. Отглежда се заради ядливите си „пъпки“ (макар и по-малко популярни), растящи на стъбла.

Счита се, че брюкселското зеле е започнало да се култивира на Апенинския полуостров още в римски времена, а около 1200 г. и в Белгия. Първото му масово производство започва през ХVI в. в Белгия, откъдето идва и името на зеленчука.

Здравословни ползи от консумацията на брюкселско зеле

Брюкселското зеле е един от най-ненавижданите зеленчуци в историята. Това се дължи най-вече на факта, че когато не е приготвено добре, може да придобие натрапчива и отблъскваща миризма. Тя се дължи на съставка от групатa на глюкозинолатите – вещества, които се срещат изключително в растенията от семейство Кръстоцветни, и на които последните дължат много от качествата, заради които са високо ценени.

Брюкселското зеле е с ниско съдържание на калории, но за сметка на това съдържа завидни количества витамини К1 и С. Добър източник e на фибри, манган, калий, холин, фолати и други витамини от група В, както и антиоксиданти. Растението е известно с качеството си да предпазва от недостиг на витамин А, загуба на костна плътност и редица сърдечносъдови заболявания.

Срещат се изследвания, в които растението се свързва с превенцията на различни видове рак , в т.ч. рак на червата и на яйчниците. Друго изследване стига дори до предположението, че някои от съставките на брюкселското зеле предизвикват пред-раковите клетки да се „самоубиват“. Това се дължи на глюкозида синигрин.

Брюкселското зеле помага при разтоварващи и детоксифициращи режими, тъй като серните съединения, които влизат в състава му, подпомагат фаза две на детоксикацията на черния дроб.

Глюкозинолатът индол-3-карбинол, който се съдържа в брюкселското зеле, показва противовъзпалителни свойства на генетично ниво, което помага за „потушаване“ на възпалителните реакции в съвсем ранна фаза.

В брюкселското зеле се намира и каротеноида зеаксантин, който помага за предпазването на очната ретина от ултравиолетово увреждане.

Хранителни стойности за 100 грама суров продукт

• 43 калории
• Протеини 3 г
• Въглехидрати 9 г
• Фибри 4 г
• Мазнини 0 г

Здравословни рискове от консумацията на брюкселско зеле

Тъй като брюкселското зеле принадлежи към кръстоцветните зеленчуци, също като тях често бива окачествяван като щитовиден супресор, когато се консумира в сурово състояние. Това не е съвсем коректно, тъй като растението не представлява потенцилна опасност за хора без оплаквания от щитовидната жлеза, дори и консумирани ежедневно, в дългосрочен план.

Полезни съвети за съхранение и консумация

• Избирайте зеленчуци, които са твърди и ярко зелени. Избягвайте такива с пожълтели листа, омекнали или с надупчена повърхност, което би означавало, че имат листни въшки или други вредители;
• Пресните зеленчуци могат да се съхраняват в хладилник до десет дни. Ако искате да ги замразите, предварително ги сгответе на пара за 3-4 минути. По този начин можете да ги съхраните във фризер за около година;
• Можете да консумирате брюкселското зеле като го задушите на пара, добавите зехтин и пармезан, или като разполовите и запечете "пъпките", а след това ги добавите в салата с лук, балсамов оцет и бяло сирене;
• Запомнете – ако брюкселското ви зеле замирише след като го сготвите (или стане кашкаво), а зеленият му цвят започне силно да бледнее, това означава, че сте прекалили с готвенето му. Гответе само до тогава, докато цветът му е яярко зелен и все още е леко хрупкаво.