Амигдалин (Amygdalin)

Всичко започва през далечната 1830 година, когато двама френски химици, Пьер-Жан Робике (Pierre-Jean Robiquet) и Антоан Боутрон-Чарлард (Antoine Boutron-Charlard), успяват да изолират интересно вещество от семената на горчиви бадеми. Наричат го амигдалин (amygdalin).

Години наред това вещество бива промотирано като цяр за заболелите от различни видове рак хора. Дали обаче амигдалин притежава чудотворни свойства? Нека разгледаме неговата история.

Какво е амигдалин?

Амигдалин е натурално вещество, цианогенен гликозид, което може да се открие в различни растения – най-вече в суровите ядки и семките (вътрешността) на някои плодове.

Най-известни сред тях са кайсиевите ядки, костилките на прасковите и сливите, лимски фасул, детелина, сорго и разбира се – горчиви бадеми.

В присъствието на определени ензими, амигдалин се разпада до три основни вещества – глюкоза, бензалдехид и хидрогенен цианид, последното от които е токсично в определени дози.

За пръв път се използва като антираково вещество през 1845 година в Русия, а по-късно, през 1920 година, за пръв път и в САЩ.

В началото амигдалин се приема орално, под формата на таблетки, но бързо се установява, че подобен прием води до цианидова токсичност и има сериозна опасност за здравето и живота. Това води и до следващата стъпка в историята.

Създаването на Лаетрил

Амигдалин не остава незабелязан и някои хора виждат в него възможност за голяма печалба и по техни думи – лек срещу рака.

През 1950 година, Ернст Кребс (Ernst Theodore Krebs), често наричан “д-р Кребс” въпреки липсата на акредитирана докторска степен, патентова синтетична форма на веществото амигдалин. Нарича я Лаетрил (Laetrile).

Лаетрил представлява форма на амигдалин за интравенозна употреба. Тъй като химичната структура на амигдалин и Лаетрил е подобна, на много места тези две наименования се използват взаимозаменяемо, но между тях има разлика.

Терминът laetril е акроним от думите laevorotatory и mandelonitrile и представлява патентованата в САЩ синтетична форма на амигдалин (D-mandelonitrile-ß-glucuronide), докато натуралната форма laetril/amygdalin (D-mandelonitrile-ß- gentiobioside) се произвежда от пресовани кайсиеви ядки. Оновните производители на натуралната форма се намират в Мексико.

След патентоването си Лаетрил бавно, но сигурно започва да набира интерес. През 1970 година Лаетрил е набрал сериозна популярност, а 8 години по-късно има регистрирани повече от 70 000 човека третирани с него.

Теориите зад Лаетрил

През 1945 година Кребс основава John Beard Memorial Foundation, в подкрепа на теорията на Джон Беърд (John Beard).

Джон Беърд е шотладсткия ембриолог, който през 1902 година създава своя теория за това защо хората се разболяват от рак.

Според неговата теория, раковите клетки и клетките, които се произвеждат по време на бременността на жената и се наричат трофобласти, са едни и същи.

Трофобластите са необходими за формирането на плацентата и пъпната връв, след което панкреасът секретира ензим наречен химотрипсин. Този ензим от своя страна унищожава наличните трофобласти.

Ако обаче панкреасът не успее да секретира достатъчно химотрипсин, то неунищожените трофобласти навлизат в кръвообращението на майката и детето, правейки ги уязвими от превръщането им в ракови клетки.

Със създаването на John Beard Memorial Foundation Кребс заявява, че амигдалин има способността да унищожи трофобластите, които химотрипсинът не е успял.

Според Кребс, раковите клетки притежават ензим, който води до разпадането на амигдалина до описаните по-горе вещества - глюкоза, бензалдехид и хидрогенен цианид. Именно отпуснатият цианид от този разпад унищожава раковите клетки.

Нераковите клетки остават невредими, тъй като те притежават друг ензим (rhodanese), който конвертира цианида в безвредната форма тиоцианид.

Тъй като Кребс пропагандира лечебните свойства на амигдалин и го обявява за лекарство / медикамент, това не се понравя на съответните законови организации.

За да бъде обявено дадено вещество за лекарство / медикамент, то трябва да мине през определени процедури и да бъде подкрепено от научни изледвания. Такива обаче за лаетрил на този етап няма.

В този момент се заражда и една от другите теории зад амигдалин.

За да избегне конфронтациите със закона, Кребс обявява амигдалин за витамин, по-точно витамин B17.

Новата му теория е, че образуването на ракови клетки е породено от дефицита на този витамин.

Променят се и твърденията за ефективността на Лаетрил. В началото твърденията са, че може да лекува рак, след това да контролира раковите клетки, а с появата на теорията за витамин Б-17, че действа превантивно и има способността да намалява болката причинена от раковото заболяване и неговото лечение.

Историята продължава

Въпреки съпротивата от съответните институции, Ернст Кребс не се отказва и започва да търси начини да промотира своето патентовано откритие.

През 1956 г. Кребс се среща с Андрю МакНоутън (Andrew R.L. McNaughton), син на известен генерал и командир на канадските войски по време на Втората световна война.

Срещата се осъществява малко след основаването на McNaughton Foundation - фондация, която търси проекти “извън границите на науката”.

Фондацията МакНоутън се заема сериозно с промотирането и диструбуцията на Лаетрил. Стига се до построяването на фабрики в 7 страни.

МакНоутън, с помощта на Кребс, успява да убеди хирурга John A. Morrone от град Джърси да започне да използва Лаетрил върху негови пациенти. Morrone дори написва доклад за 10 от пациентите си третирани с Лаетрил, който е публикуван през 1962 година в журнала Experimental Medicine and Surgery.

МакНоутън също така уговаря писател на свободна праткика да напише две статии за списание Coronet, а по-късно и цяла книга със заглавие “Laetrile: Control for Cancer”, от която се издават 500 000 копия.

Макар продажбите на книгата да били нищожни, усилията не били напразни.

През 1959 година, прочитайки книгата, Сесил Хофман, учителка от Сан Диего, отива във Фондация МакНоутън и получава Лаетрил.

Тъй като не успява да открие лекар на територията на САЩ, който да се заеме с инжектирането и лечението, се налага да търси помощ извън страната. Стига до отвъд мексиканската граница, където намира д-р Ернесто Контрерас в град Тихуана.

След като д-р Контрерас инжектира Лаетрил на Сесил Хофман, тя решава, че е напълно излекувана и животът и е спасен, без това да бъде потвърдено от съответните изследвания.

Тя се превръща в сериозен последовател и поддръжник на Лаетрил, като през 1963 година дори основава собствена асоциация в подкрепа на магическото лекарство наречена International Association of Cancer Victims and Friends (IACVF).

Сесил Хофман умира от метастатичен рак на гърдата през 1969 година.

През следващите години редица доктори започват да третират пациенти чрез Лаетрил, да пропагандират неговата ефективност. Успяват да спечелят стотици хиляди и дори милиони долари. Повечето от тях биват съдени, най-вече поради факта, че употребата и дистрибуцията на Лаетрил е официално забранена и незаконна.

Доказателствата “за” и “против”

Зад падението на Лаетрил стои теорията, че то бива забранено за употреба и производство заради интересите на големите фармацевтични компании, които не искат подобно лекарство да бъде открито.

Но има ли доказателства за ефективността на Лаетрил?

Лабораторни / животински / предклинични изследвания

Има редица научни изследвания, които използват клетъчни култури и различни животни за потвърджаването на ефективността на Лаетрил.

Няколко изследвания тестват теорията за нуждата от ензими за разграждането на амигдалин и отпускането на цианид, който да унищожи раковите клетки. За съжаление при тези изследвания обектите получават сериозна цианидова токсичност.

Провеждат се няколко изследвания, при които различни типове ракови клетки биват трансплантирани в телата на плъхове и мишки. Те биват подложени на различни дози интравенозни инжекции амигдалин, но не се стига до статистически значим положителен резултат.

Десетки изследвания се провеждат върху клетъчни култури, отново без положителни резултати.

Клинични изследвания въхру хора

Макар Лаетрил да е използван за антираково лечение в много страни по света, съществуват само 2 публикувани клинични научни изследвания.

Не съществуват никакви контролирани клинични изследвания (изледвания включващи контролна група).

Съществуват обаче малко повече данни, предоставени от лекари на частна практика, болнични и клинични здравни заведения. Най-вече от поддръжниците на Ернст Кребс, които са му помагали в популяризирането.

През 1962 година гореспоменатият хирург John A. Morrone публикува данни за 10 от своите пациенти. Лечението е проведено с разнообразие от дози интравенозен Лаетрил.

Основният докладван положителен ефект е намаляване на болката. Наблюдавано е също така намаляване на подуването на лимфните възли и големината на туморите. За съжаление пациентите не са наблюдавани в дългосрочен план, след спирането на терапията и няма данни дали резултатите са се запазили.

През 1956 година Cancer Commission of the California Medical Association публикува друг доклад, включващ досиетата на 44 пациенти третирани с Лаетрил. Не е открита обективна връзка между състоянието на пациентите и Лаетрил.

Пациенти, които докладвали намаляване на големината на рака, също така са получили скорошно или успоредно с приема на Лаетрил лечение чрез лъчетерапия или химиотерапия. Съответно няма как да се определи кое от всичките лечения е довело до положителните резултати.

През 1978 година Националният Институт по Ракови заболявания (National Cancer Institute) разпратил писма до близо 385 000 лекари на територията на САЩ и още близо 70 000 до лекари извън страната.

NCI призовава да се споделят досиетата на пациенти, за които техните лекуващи лекари вярват, че са получили положителни резултати в следствие от терапията с Лаетрил.

Получени са едва 93 досиета, от които 67 са били годни за оценка. Прегледът показал, че двама от пациентите имат пълни положителни резултати, а други четири имат частични.

На база на тези 6 досиета NCI разрешава да се проведат клинични научни изследвания, които да копират използваните методи и според резултатите да може да се прецени реалната ефективност на съответния метод.

В проведеното изследване участват 175 пациента, от които само 1 получил частичен положителен резултат, който се задържал за 10 седмици, докато продължавал и самият експеримент. При всички останали пациенти заболяванията продължили да се влошават.

Съществуват и други доклади и досиета за пациенти, лекувани с Лаетрил, но гореспоменатите са едни от най-известните.

През 2006 година е публикуван доклад, който разглежда всички налични данни за употребата и ефективността на Лаетрил. Заключението на този доклад е същото както на всички останали – Лаетрил е неефективно средство за борба с рака.

Безопасност и странични ефекти

Тъй едно от разпадните вещества на laetril / amygdalin е цианид, който е силен невротоксин, то и наблюдаваните странични ефекти се припокриват с тези при цианидова токсичност:

• повръщане

• главоболие

• цианоза

• увреждане на черния дроб

• хипотония

• птоза

• атаксична невропатия

• кома

• смърт

Важно е да се отбележи, че цианидовата токсичност се наблюдава най-вече при орален прием на лаетрил. Причината за това е, че в бактериите в чревната ни флора и някои често употребявани растения съдържат ензима бета-глюкозидаза, който води до разпадането на амигдалина и отпускането на цианид.

Такова разпадане се наблюдава много слабо при инжекционна употреба.

В заключение

Амигдалин и синтетичният му брат Лаетрил са едно от нещата, които ще останат в историята. Веществото, от което много хора са направили много пари, на гърба на страдащи хора.

От 1980 година Лаетрил е забранен за употреба и разпространение в САЩ и държавите в Европейския съюз.