6 мита за алкалната диета

В последните години нашумя един начин на хранене, наречен алкална диета. За съжаление обаче около него все още се разпространяват няколко заблуди, които могат да подведат мнозина.

И докато диетата би могла да има своите плюсове при определни условия, то е добре първо да развенчаем митовете и да се спрем по-подробно на всеки един от тях.

Най-често срещаните описания за алкалната диета

Преди да преминем към същността на тази статия, е редно да споменем накратко основните принципи на диетата, които се срещат в интернет.

Алкалната диета може да има няколко разновидности на спазване, но като цяло всички те твърдят, че различни типове храна могат да имат ефект върху баланса на pH в тялото.

Този тип хранене се разпространява най-вече от привърженици на алтернативната медицина с твърдението, че той може да лекува или предотврати рак, сърдечни и други заболявания.

Някои източници стигат доста далеч, като споменават, че pH на храните може да повлияе върху pH на кръвта.

Алкалната диета изключва храни като месо, млечни продукти, риба, яйца, зърнени храни (киселинни храни) и набляга върху консумирането на зеленчуци и ограничени на вид плодове с ниско съдържание на захар (алкални храни).

Теорията ѝ лежи върху вярването, че киселинните храни водят до слабост на костите, увеличавайки риска от остеопороза, а алкалните храни действат точно обратното – намаляват го.

Спекулира се и с твърдения, че киселинните храни водят до загуба на мускулна маса и затова е добре да се храним алкално.

Не са рядкост и твърденията, че с тази диета не само може да се отслабне, но и завинаги човек може да се отърве от излишното тегло.

Основни заблуди, свързани с диетата

Мит 1: алкалната диета влияе върху pH на кръвта

Вярно е, че храните оставят алкални или киселинни остатъци в организма, след като се метаболизират и използват за енергия.

Дали ще е киселинен или алкален остатъкът, това зависи дали съдържа киселообразуващи съставки като фосфат и сяра или алкални вещества като калций, магнезий и калий.

Също така е вярно, че pH на урината се влияе от храните, които човек консумира – твърдение, често срещано в информацията за алкална диета.

Например ако сравним човек, който през деня се е хранел основно със зеленчуци с друг, който е наблягал върху месо и яйца, то урината на първия ще показва по-алкални нива на pH. Това е лесно измеримо чрез хартиени тест лентички.

За съжаление обаче pH-то на урината не е добър показател за цялостното здраве на индивида, както и за pH стойностите в различните органи и системи.

Колкото до нивата на pH на кръвта, видът на храните, които се консумират, няма никакво значение.

Тялото е сложна система, която се стреми да поддържа вътрешна хомеостаза. Нормалната стойност на pH на кръвта е леко алкална – 7,35-7,45 и много леки отклонения могат да причинят пагубен ефект. При стойност на pH от 7,1 настъпва кома, а при pH от 6,8 – смърт.

И имайки това предвид, то трябва да сме щастливи, че приетата храна не оказва влияние върху тези стойности.

Трябва да отбележим, че много високи дози на натриев бикарбонат  (NaHCO3) могат временно да повишат минимално pH на кръвта (7.49), но те неминуемо ще причинят неприятни симптоми в храносмилателния тракт.

Възможни са и случаи на по-киселинно pH на кръвта, но при тях става въпрос за ацидоза, причинена от патологични  състояния.

Мит 2: киселинните храни водят до остеопороза

Следващата голяма заблуда е свързана с вида на консумираните храни и костното здраве.

Привърженици на диетата твърдят, че колкото по-киселинни храни се консумират, толкова по-зле е това за костите, тъй като тялото използва минералите от костите, за да неутрализира киселинността от приетите храни, за да поддържа постоянно нивото на pH на кръвта.

Това е невярно, защото бъбреците играят роля в поддържането на стойностите на pH на кръвта и в този процес не са включени костите и тяхното здраве. За тези компенсаторни механизми се споменава в статията алкално-киселинен баланс.

Aлкалната диета изключва или приема в малки количества консумацията на киселинни храни, а всъщност голяма част от тях са основните източници на протеин.

Съществува връзка именно между по-висок прием на протеин и по-добро костно здраве. В частност животинският протеин, който е и най-киселиннообразуващата храна, се свързва с подобряване на костното здраве.

Ниският прием на белтък в храната може да понижи калциевата абсорбция от храната и това да се отрази на костната плътност, а възможността да не се приема достатъчно протеин чрез алкалната диета е висока.

Мит 3: киселинните храни водят до загуба на мускулна маса

Признавам, че бях доста изненадана, когато разбрах за това вярване, но то реално съществува.

Този мит е развенчан по-подробно от Chris Kresser. Той споменава за 2 проучвания, подкрепящи теорията, в които учените правят хипотеза, че за да се отстрани излишната киселинност и да се поддържа хомеостаза, бъбреците трябва буквално да откраднат аминокиселините от мускулната тъкан.

Заблудата им тръгва от това, че по-високата киселинност увеличава нивата на азот в урината, водещо до вярване, че диетите с повече киселинни храни водят до загуба на азот, а всъщност някои от проучванията пренебрегват да измерят азотния баланс.

Kresser развенчава мита, като споделя проучване, според което диета с по-висока киселинност дори подобрява азотния баланс (9), както и отбелязва факта, че привържениците на мита не отчитат, че протеинът, въпреки че е киселинообразуващ, всъщност увеличава възможността на тялото да отделя киселини (10).

Привържениците на мита подкрепят тезата си с изследване, в което се казва, че алкалната диета увеличава чистата мускулна маса, но в него дори не е измерено общото киселинно натоварване на диетата. Вместо това се взема приема на калий като приблизителна мярка и просто приемат, че наблюдаваните подобрения в мускулната маса са следствие на по-алкалната диета. А такова доказателство няма как да е убеждаващо.

Има обаче една специфична група от хора, при които увеличеният прием на калий чрез храната (плодове и зеленчуци) може да спомогне за запазването на мускулната маса. Става въпрос за възрастни мъже и жени, както и условие като хронична бъбречна недостатъчност, водеща до хронична метаболитна ацидоза и разрушаване на скелетната мускулатура. Това обаче не подкрепя твърдението, че киселинните храни водят до загуба на мускулна маса.

Мит 4: алкалната диета лекува рак

Един от най-силните доводи на привържениците на алкалната диета е, че може да лекува рак. Последователите на режима го твърдят, защото ракът се развивал само в киселинна среда, а алкалната диета пречи на раковите клетки да се развиват и премахва съществуващите такива.

Тази теория е неправилна поради ред причини, като за развенчаването на мита отново ще представим приложените от Chris Kresser доказателства.

Подобни хипотези се основават на вярването, че храната е способна да променя pH на кръвта и вътреклетъчната течност, а както вече споменахме, това не е възможно (11).

Друг е въпросът и че ракът е способен да се развива и в алкална среда. Нормалната стойност на pH на кръвта е 7.4, леко алкална, а в повечето експерименти с ракови клетки, те се отглеждат в среда именно с такова pH (12).

Вярно е, че раковите клетки са склонни да се развиват по-добре в киселинна среда, но в случая причината е друга – след като веднъж туморът се развие, той създава собствена киселинна среда и pH на кръвта на пациента не определя pH на рака. Тоест ракът причинява киселинна среда, а не обратното.

Мит 5: алкалната диета води до трайно сваляне на излишните килгорами

Една от най-големите заблуди в сферата е, че диетата Х ще доведе до трайно и магическо сваляне на излишните килограми.

Да, при някои хора алкалната диета може да се отрази в редуциране на теглото, но това не означава, че при всички хора ще действа по същия начин.

Няма и нещо такова като „трайно сваляне на излишното тегло“ – във всеки един момент човек може да качи килограми, ако създаде нужните условия за това, независимо какъв начин на хранене спазва.

Повечето хора се чувстват по-добре от алкална диета, защото намаляват преработените храни, захарта, хляба и увеличават зеленчуците. Това води до по-нисък калориен прием от обичайното, а от тук – и на сваляне на тегло.

Това обаче не означава, че с алкална диета не могат да се качат килограми, напротив – ако човек усвоява повече калории от изразходваните, то той ще качва тегло, въпреки че изборът му на продукти е от смятащи се за алкални храни.

Мит 6: цялостно алкализиране с алкална диета

Срещала съм циркулиращи коментари в интернет пространството, че чрез алкалната диета се постига алкално pH в целия организъм.

Истината обаче е друга – различните органи и системи в тялото ни имат различни нива на pH, някои от които са и трябва да бъдат киселинни, за да функционират правилно и оптимално.

Така например най-киселинна е средата на стомаха (pH от 1.35 до 3.5), за да се подпомага храносмилането и за да се осигури защита от нежелани микроби, които биха ни навредили.

Кожата ни също е киселинна – нейното pH варира от 4 до 6.5, за да се осигури защитна бариера срещу развитието на микроби. Най-външният слой е с pH 4.

Както споменахме, pH на урината варира от киселинно към алкално в зависимост от нуждата за балансиране на вътрешната среда, както и от консумираните храни и течности.

Киселинността, отделена в урината, може да се установи чрез описана от Remer формула (сулфат + хлорид + 1.8 Х фосфат + органични киселини) – (натрий + калий + 2 Х калций + 2 Х магнезий) mEq, но установяването на ниско pH на урината не може да се ползва като показател за опасност от фрактури на костите или пък да говори за загуба на костна минерална плътност (13).

Може ли да се извлекат изобщо ползи от алкалната диета?

След развенчаването на толкова мита, вероятно някои хора ще се запитат дали изобщо има смисъл и някаква полза от спазването на алкалната диета.

Всъщност има, но беше важно да се отбележи какво реално може и не може да прави това хранене, за да не се спекулира със способностите и да се подвеждат хора, особено онези с нужда от специфично лечение.

Тъй като основните алкални храни са зеленчуците, то добавянето им в режима е добре дошло, особено когато този режим изобилства от бедни на ценни хранителни вещества продукти.

При един здрав човек, е добре в менюто му да присъстват както алкални, така и киселинни храни, но да се следи съотношението между тях – алкалните да заемат до 70% (т.е. по-голям дял), а останалата част да е определена за киселинните. Повече върху тази тема се спряхме в статията оцветете диетата си, която препоръчвам да прочетете, ако имате нужда от идеи за добавянето на повече зеленчуци.

Ако човек страда от бъбречна недостатъчност или подобни състояния, засягащи бъбречната функция, тогава вече нещата стават по-специфични и в лечението им би могло да има място манипулирането на pH на урината, което вече казахме, че се влияе от вида на консумираните храни.

В заключение

Основната идея на алкалното хранене – да се добавят повече зеленчуци и някои плодове – е добра идея, особено за хора, в чиито режими тези храни (почти) липсват.

Но при един здрав човек, храненето не бива да е заето само и единствено от алкални храни и е важно да се осигури нужното адекватно количество протеин. А източниците на протеин, както вече знаем, са именно киселинообразуващи храни.

Също така, от казаното дотук, като бележка може да си вземем заключението, че на определени храни и режими не бива да се приписват чудодейни свойства и да се обявяват като „лек за нелечими болести“.