Пътека - бягаща, ходеща или катереща се?
Владимир Недков
25.08.2007
5 
Какво е бягаща пътека?
За тези, които никога не са виждали такава ще поясня - пътеката е кардио машина, която благодарение на движеща се платформа дава възможност на спортуващия да тича на място. На нея пълноценно може да се тича и ходи по или без наклон. Единственото, което пътеката не може да симулира, е чистият въздух в гората.
Кои мускули работят по време на тичане и ходене на пътека?
Тук навлизаме в дълбоки води. Истината е, че са малко мускулните групи, които бездействат, докато тичаме. Въпреки всичко, няколко мускулни групи отнасят големия процент от цялото натоварване и това са: квадрицепси, задна бедрена мускулатура, глутеуси, прасци, тибиалиси и солеуси. Останалите мускулни групи са или подпомагащи движението на водещите мускули или стабилизират действията им. При ходенето квадрицепсите се натоварват по-слабо.
Каква функционалност имат съвременните пътеки?
Движенията, които могат да се изпълняват на пътека са два основни типа:
- Тичане
- Ходене - намалено участие на квадрицепсите, спрямо тичането
- Тичане по наклон - увеличен акцент върху задната бедрена мускулатура и глутеусите
- Ходене по наклон - увеличен акцент върху глутеусите
- Ходене по обратен наклон (надолу) - увеличен акцент върху квадрицепсите
За какво служи електронният дисплей на пътеката?
С негова помощ можете да въвеждате и извеждате информация или да програмирате наклона и скоростта на пътеката. Умните пътеки имат много програми, някои от които зависят от пулса Ви, а други се стремят да изгорят дадено количество калории за въведено от вас време. Повечето пътеки имат дисплеи за изразходвани калории, моментна скорост, моментен наклон, пулс, изминато разстояние, а някои по-напреднали модели ви подсказват средна скорост, среден наклон, среден пулс и други показатели подпомагащи анализа на свършената вече работа.
Какви рискове и ползи носи пътеката и как да се предпазим или възползваме от тях?
Тук ще обсъдим отделно тичане и ходене. Тичането е свързано с високи стойности на пулса, изразходва доста енергия и е по-неикономично движение от ходенето. То натоварва мускулатурата по-интензивно и я подтиква към растеж. Същевременно обаче, натоварва агресивно стави и кости. При здрав човек това само подпомага растежа на костната тъкан и увеличава плътността и. За човек с контузии нещтата са различни и последната дума има личният терапевт. Най-добре е хората с травми в глезени, колене, тазобедрени стави и гръбнак да имат едно наум и да се консултират с личния си лекар и/или спортен физиолог преди да решат да потичат. Ако попадате в група със завишен сърдечен риск, не тичайте!
Ходенето или бързото ходене от друга страна е по-ниско разходваща калории дейност, но същевременно и не толкова агресивна. Ползите за стави и мускули тук са по-ниски, точно както е и с потенциалните рискове. Ходенето е дейност, която няма възрастова граница и се смята за по-безопасна за сърцето от тичането, понеже по-трудно се поддържа висок пулс с вървене, отколкото с бягане. За да повдигнем енергоразхода при ходенето, трябва да покачим наклона на пътеката. По този начин ходенето по максимален наклон на повечето пътеки (15 градуса) с 5 км/ч., е близко по енергоразход с тичане при скорост 5-6.5 км/ч., като същевременно пулсът се регулира много по-плавно. Максималната скорост, при която е комфортно да се ходи дори от високи хора е 7-7.5 км/ч.
За Владимир Недков
Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.
1 глас
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:
Имейл
RSS
Прочетете още и тези полезни материали
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:
Имейл
RSS
В залата, в която ходя бягащата пътечка е механична, уреда за отчитане на калории и пулс е повреден. Пътечката има лек наклон и е доста трудно, защото бягащия с движението си задвижва и лентата. На мен специално като начинаеща ( от три седмици ходя на фитнес) ми е много трудно да тичам на тази пътечка, затова започвам с бавно ходене, после започвам бързо ходене и поддържам темпо, след това правя наколко минути тичане - едва ли успявам да тичам повече от 3-4 минути, след което пак минавам на бързо ходене и накрая завършвам с бавно - всичко това за 25 минути. Бягащата пътечка винаги я оставям за последно след всички останали упражнения. Единственото от което се притеснявам на пътечката е да не получа грозни мускули на прасците, а освен това започнах да получавам схващания на задната част на прасеца внезапно - през нощта или сутрин в леглото - събуждам се от болката. Как да се избегне това? Вече си мисля да редувам за кардио всеки ден уредите - велоергометър, кростренажор и пътечката да я оставя за веднъж седмично.
Здравей!
Крампите (схвашанията), които получаваш са в следствие на преумора в прасците и/или липса на минерали. Ползвай комбинирана програма - малко велоергометър, малко пътека, малко степер. За да не товариш прасците, ходи бързо по-наклон (ако е възможно на пътеката). Вземи си някой минерален комплекс или мултивитамини с минерали, за да облекчиш крампите.
Благодаря за съвета. Така и правя вече - тъй като няма степер, редувам велоергометър, кростренажор и веднъж в седмицата пътечката - то на тази пътечка просто е невъзможно да се бяга, тя е механична с лек наклон и повече от ходене не може да се прави - на най-слабата степен е доста тежка.
Magnolia, като личен съвет, който аз лично съм установила с времето: най-добре ми действа комбинирането на 2 кардио-уреда при една тренировка. Действа ми положително по отношение на чувството за ‘издути мускули’, както и практически не чувствам нужда от стречинг след това. А и явно натоварва различни мускули.
Тук вече по-разбиращите ще кажат доколко това е препоръчително и полезно. :)
Иначе пътечката ми действа най-експлозивно - т.е. се чувствам най-натоварена от всички други уреди :) И все пак предпочитам кростренажора :))
ИМАМ ВКЪЩИ СКИ ТРЕНАЖОР-КАК МИСЛИТЕ-ДОБРЕ ЛИ Е?
ПРИ НЕГО НЕ СВИВАШ КОЛЕНАТА?