Пътека - бягаща, ходеща или катереща се?

Какво е бягаща пътека?

За тези, които никога не са виждали такава ще поясня - пътеката е кардио машина, която благодарение на движеща се платформа дава възможност на спортуващия да тича на място. На нея пълноценно може да се тича и ходи по или без наклон. Единственото, което пътеката не може да симулира, е чистият въздух в гората.

Кои мускули работят по време на тичане и ходене на пътека?

Тук навлизаме в дълбоки води. Истината е, че  са малко мускулните групи, които бездействат, докато тичаме. Въпреки всичко, няколко мускулни групи отнасят големия процент от цялото натоварване и това са: квадрицепси, задна бедрена мускулатура, глутеуси, прасци, тибиалиси и солеуси. Останалите мускулни групи са или подпомагащи движението на водещите мускули или стабилизират действията им. При ходенето квадрицепсите се натоварват по-слабо.

Каква функционалност имат съвременните пътеки?

Движенията, които могат да се изпълняват на пътека са два основни типа:

• Тичане
• Ходене - намалено участие на квадрицепсите, спрямо тичането

• Тичане по наклон - увеличен акцент върху задната бедрена мускулатура и глутеусите
• Ходене по наклон - увеличен акцент върху глутеусите
• Ходене по обратен наклон (надолу) - увеличен акцент върху квадрицепсите

За какво служи електронният дисплей на пътеката?

С негова помощ можете да въвеждате и извеждате информация или да програмирате наклона и скоростта на пътеката. Умните пътеки имат много програми, някои от които зависят от пулса Ви, а други се стремят да изгорят дадено количество калории за въведено от вас време. Повечето пътеки имат дисплеи за изразходвани калории, моментна скорост, моментен наклон, пулс, изминато разстояние, а някои по-напреднали модели ви подсказват средна скорост, среден наклон, среден пулс и други показатели подпомагащи анализа на свършената вече работа.

Какви рискове и ползи носи пътеката и как да се предпазим или възползваме от тях?

Тук ще обсъдим отделно тичане и ходене. Тичането е свързано с високи стойности на пулса, изразходва доста енергия и е по-неикономично движение от ходенето. То натоварва мускулатурата по-интензивно и я подтиква към растеж. Същевременно обаче, натоварва агресивно стави и кости. При здрав човек това само подпомага растежа на костната тъкан и увеличава плътността и. За човек с контузии нещтата са различни и последната дума има личният терапевт. Най-добре е хората с травми в глезени, колене, тазобедрени стави и гръбнак да имат едно наум и да се консултират с личния си лекар и/или спортен физиолог преди да решат да потичат. Ако попадате в група със завишен сърдечен риск, не тичайте!

Ходенето или бързото ходене от друга страна е по-ниско разходваща калории дейност, но същевременно и не толкова агресивна. Ползите за стави и мускули тук са по-ниски, точно както е и с потенциалните рискове. Ходенето е дейност, която няма възрастова граница и се смята за по-безопасна за сърцето от тичането, понеже по-трудно се поддържа висок пулс с вървене, отколкото с бягане. За да повдигнем енергоразхода при ходенето, трябва да покачим наклона на пътеката. По този начин ходенето по максимален наклон на повечето пътеки (15 градуса) с 5 км/ч., е близко по енергоразход с тичане при скорост 5-6.5 км/ч., като същевременно пулсът се регулира много по-плавно. Максималната скорост, при която е комфортно да се ходи дори от високи хора е 7-7.5 км/ч.