Смърт по време на тренировка
Иван Фъртунов
18.12.2007
11 
Обикновен тренировъчен ден. Някакви си 7 км за професионален маратонец, който обикновено тича 17 км на ден, 7 дни в седмицата. Никой не знае защо той спира 40 или 50 крачки от входната си врата - може би проверява пулса си? Може би си връзва маратонките? - но всеки знае какво се случва след това на Джим Фикс, 52 годишният патрон и светец на тичането. Умира. Може би сте чували тази история или тази за Едмънд Бърк, който е бил в карането на големи разстояния на велосипед, както Фикс в бягането. Той умира по време на тренировъчно каране, миналата есен, на възраст 53 години.
И почти сигурно не сте чували за Фредерик Монц, Деивид Нагей или Джефри Уилямс, трима брилянтни физиолози от Университета Йон Хопкинс, които умират по време на тичане. Най-старият от тримата е бил на 51.
Всеки си мисли, че иконите в спорта би трябвало да доживяват 100? И все пак, всяка година, няколко от тях гушват букета на половината от тази възраст.
В този момент може да си зададем 2 въпроса. Първият е очевиден: Защо сърцата на такива високо тренирани мъже сдава багажа по време на упражнение, предвидено да направи сърцата им по-силни? Вторият е толкова радикален, че граничи с измяна спрямо каузата за здравето и фитнеса: Има ли нещо нередно в цялата тази тенденция да се обявяват за здравословни и удължаващи живота продължителните упражнения като маратонското бягане, карането на колело десетки км и т.н.?
Настроен съм скептично относно ползите от аеробните упражнения вече години наред. Но отговорите изненадаха дори и мен. Дръпнете си стол - ще искате да седите, докато четете това!
Идеята, че добре трениран атлет може просто така да се просне мъртъв на земята, беше непозната преди едно поколение. Томъс Баслер отиде даже толкова далеч, че каза: "който може да завърши маратон за по-малко от 4 часа, не би могъл да има сериозни сърдечни проблеми". Той проведе изследване върху 14 маратонеца, които бяха починали вследствие сърдечна болест, и заключи, че всичките са били недохранени.
Днес никoй не вярва, че тренировката за издръжливост носи някакъв имунитет, бил той срещу внезапна смърт от сърдечен удар или друг летален проблем на сърцето. Всеки път, когато завързвате маратонките си, има шанс последния ви ритник да включва кофа с цветя ...
"Мисля, че рискът е неизбежен, и е по-голям, отколкото признаваме" казва Паул Томпсън, директор на отделението по превантивна кардиология в болницата Хартфорд в Кънектикът и изследовател, който изучава внезапната смърт и упражненията. Едно от проучванията на Д-р Томпсън показва, че 10 % от сърдечните удари, лекувани в болницата му, са свързани с тренировки. Те са най-вече при хора в слаба физическа форма, но случаите при такива в добра са притеснително много.
Любопитно, но най-сериозните атлети изглежда са под най-голям риск.
Ето статистиката:
- Една смърт на 17 000 души, които тренират усилено 1 до 19 минути на седмица
- Една смърт на 23 000 души, които тренират усилено 20 до 139 минути на седмица
- Една смърт на 13 000 души, които тренират усилено 140 или повече минути на седмица
Мисля, че и сами може да си извадите горчивото заключение: Най-високата смъртност е сред тези, които тренират дълго и тежко и е далеч по-висока от тази при хората, трениращи късо и тежко. Още по-лошото е, че тези, които не правят почти никакви упражнения имат по-ниска смъртност от тези, които тренират най-много!
Сигурно милиарди изследвания показват, че аеробните упражнения водят до по-здраво сърце и по-дълъг живот. Тук е моментът да се запитаме къде са сгрешили тези изследвания, щом фактите от живия живот ни показват обратното?
Множество изследвания се опитват да определят колко физическа активност е нужна за да се предотвратят болестите на сърцето, И с каква интензивност. Едно от тях открива, че рискът за сърцето започва да намалява, щом изгаряте повече от 500 калории на седмица и продължава да намалява, докато не стигнете до 2000 калории на седмица. След това нещата се изравняват - повече упражнения не носят по-голяма защита.
Един 90 кг мъж, вървейки 2 часа на седмица с 3 км/ч ще изгори 600 калории. Съответно нашият 90 кг мъж ще трябва да тича около 27 км със темпо 9 км/ч, за да изгори 2000 калории за 1 седмица (по-леките хора ще горят по-малко калории за минута или километър от по-тежките).
Една от причините, че е толкова трудно да се разбере целия този феномен на 'смърт-чрез-упражнения' е, че твърде малко хора умират по време на формални упражнения. Едно важно проучване, разглежда 1228 нефатални сърдечни удари, 54 от които се състоят по време или скоро след сериозни упражнения. (Отправната точка е била 6 метаболични единици или МЕТ. Това значи напрежение по-голямо или равно на 6 пъти по енергията, необходима на тялото по време на почивка. Тежки силови тренировки се смятат за 6-МЕТ дейност, като цепенето на дърва и риенето на сняг; маратонското бягане с 9 км/ч се счита за 8 МЕТ)
Изследователите разделили случаите на три категории и открили, че около 18% от причинените от упражнения сърдечни удари са се състояли по време на вдигане и бутане, 30% по време на джогинг или спорт, и 52% по време на работа на двора, като цепене на дърва.
И това ни довежда до главната причина на смъртта чрез упражнения - риненето на сняг. Тежкото усилие, комбинирано със студеното време, което стеснява кръвоносните съдове - комбинация "смърт"!
Интересен момент: Хората, които са ринали, за да срещнат създателя си, или тези обадили се на бърза помощ, след като са цепели дърва, не са извършвали аеробна дейност. Няма включена издръжливост. Риненето на сняг и рязането на дърва са анаеробни дейности - такива, които могат да продължат само няколко минути (около 2) без почивка. С други думи тези дейности имитират тренировката за сила и са много различни от бягането или карането на колело. Затова вероятно ще предположите, че при фитнеса също има висока смъртност?
НЕ. В действителност смъртност реално НЯМА. Няколко души умират на година от това, че изтърват лоста на трахеите си, но ще ви е наистина трудно да откриете случаи на сърдечни удари, свързани с вдигането на тежести.
Силовите тренировки защитават сърцето ви по два начина: Първо, получавате предвидимо увеличаване на диастоличното кръвно налягане, което гарантира завръщането на кръв в коронарните ви артерии. (Ако кръвното ви налягане е 120 на 80, 80 е диастоличното.) Това е различното от аеробното упражнение, в което систоличното кръвно налягане (първото число) се увеличава, но диастоличното остава същото или даже намалява. И двете се увеличават доста, когато вдигате тежести, което значи, че кръвта бива връщана към сърцето ви със същата сила, с която бива изтласквана от него.
Второ, повечето от нас имат склонността да задържат дъх, докато вдигат. Това увеличава кръвното налягане драматично и преди плашеше докторите. Но новите изследвания показват, че краткото задържане на въздух всъщност упражнява един вид контраналягане върху артериалните стени, което неутрализира увеличаването на кръвното.
С други думи, тялото ви излгежда е проектирано, така че да защитава себе си по време на кратки, тежки напъни, и трениращите с тежести не би трябвало да се притесняват изобщо от ‘смъртта-чрез-упражения'.
Истината е, че бягането за издръжливост и въобще всички дейности, свързани с издръжливост, натоварват не толкова мускулите, колкото сърцето. И при това положение е редно да се запитаме - защо да си хабим сърцето - каква е ползата? Ползата е, че рискувате приятелите да ви ядат житото преждевременно. Да сте видели някъде из природата някое животно да тича в бавно темпо километри наред?
Малко упражнения за издръжливост са добре, ако ви харесват. Силовата тренировка е вероятно най-доброто, тъй като подготвя тялото ви за шока от внезапно, тежко усилие, като риненето на сняг, което е най-вероятно да ви убие, ако тялото ви не е готово за това.
Това не значи, че няма риск. Всяко нещо, което е прекалено, Ви вреди. Не трябва да се увличaме и да забравяме, че идеята на тренировките за здраве е да сме здрави, а не да натоварим тялото си отвъд предела му на издръжливост и преждевременно да потропаме на райските двери.
Ресурси
1. http://www.arthurdevany.com/Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.
0 гласа
Имейл бюлетин
Получавайте имейл известие винаги, когато публикуваме нов материал за Вас. Освен това периодично ще Ви информираме за всичко интересно от света на здравословния начин на живот.
При въвеждане на Вашия имейл адрес ще е необходимо да активирате абонамента си чрез писмото, което ще Ви изпратим. Услугата достига до Вас чрез Feedburner.
Получавайте имейл бюлетин
21.49 лв
23.75 лв
26.75 лв
Страхотен материал! Рядко човек се замисля за такива неща, а би трябвало.
Водя се редактор в изданието, но като потребител ще си позволя да адмирирам на стила на Иван, а и този материал много ми хареса като замисъл и композиция. Нали съм си хлътнал по социалните теми, за които пишем, много се радвам, когато се застъпват все повече.
“...повечето от нас имат склонността да задържат дъх, докато вдигат.”
Аз задържам дъха си при доста упражнение, при някои даже през цялта серия (или почти цялата). Това ли е причината да ми става леко замаяно и да ми се променя кръвното след тежки серии? Това лошо ли е? Обикновенно се чувствам разглобен след тежки серии за крака и при тяга.
В това, че не дишам правилно ли е проблема, смисъл на всяко повторение да вдишвам и издишвам.
Много добра статия!
Благодаря на всички за добрите отзиви!
До Йосиф
Най-добре пробвай да направиш една тренировка, като дишаш и идишваш при всяко повторение, така ще разбереш дали от това идва замайването при теб. Иначе задържането на дъха ти помага да вдигнеш по-голяма тежест. Моето лично мнение е, че ако след тренировка не се чувстваш особено добре, трябва да намалиш обема на тренировката…
Поздрави!
Макар и интересна статията дава много съмнителни обяснения на тази тема.
Според мен е нормално Ултра спортисти , цял живот вземали какви ли не стимуланти , анаболи и химии, да се гътват на 50 годишна възраст. Те са изцедени и изсмукани от спорта.
Нека си товарим тялото само по естествените начини които ни е дала природата и ще живеем дълго!
Така е, но статията дава обективни обяснения на базата на наличната информация, а не на предположения с какво са се хапирали въпросните спортисти, което и без това няма как да знаем със сигурност
И аз споделям мнението на bluewater - не само за 50годишните шампиони с десетки кръвопреливания зад гърба си, но и за тези трениращи над 140 мин седмично аеробно. Първо, организмът остарява независимо колко трениран е. Продължителната тренировка обаче малко или много забързва леталните процеси, така да се каже, при претрениране на един, вече на възраст организъм. Също така простата логика подсказва, че тези хора се занимават сериозно и с останалата част на културистичния живот. И сумистите са спортисти… Всичко е полезно до определена степен, прекрачването на която води и до негативни ефекти. Изтощаването на организма до предела на възможностите му със сигурност стресира всички системи повсеместно, което с времето дава своето отражение. Освен това довод като “няма как да знаем какво са правили/с какво са се “хапирали” “ не може да се приеме като правдив, защото невзимането в предвид на такива странични елементи правят статистиката неточна и донякъде - подвеждаща. По мое мнение маратонците-любители са тези с най-ниска смъртност
интересно ми е ако има някъде информация (надали), ще се окажа ли прав. Да, смъртността при силно трениращите аеробно е завишена, но не защото то като цяло е несъвместимо по природа с организма, а защото има допълнителни фактори, свързани с живота на спортиста, които допринасят за леталния ефект на упраженията
По никакъв начин не искам да кажа, че статията не е написана добре, но според мен трябва да се наблегне повече над спекулациите “защо има такава висока смъртност при трениращите?”, отколкото преимуществата на силовата тренировка, като превантивна мярка за сърдечни удари и т.н.
Целта на статията не е да разсъждаваме върху факти, относно които просто няма как да сме достатъчно добре информирани, а именно за страничните фактори, водещи до по-голяма смъртност при професионалните спортисти, като стимуланти и прочие. Идеята е да си извадим принципен извод относно ефекта на даден тип спортуване върху организма. Следвайки тази идея, статията се основава на базисни постановки и статистики, които ни дават достатъчно оптимален извод относно спорта в живота на нормалния човек. Мисля, че на всеки му е ясно, че каквито и стимуланти да приемат спортистите, то това е явление засягащо всички спортове, и като такова ги засяга в приблизително еднаква степен, така, че просто може да се абстрахираме от тях като фактор, всеки занимавал се с математика е наясно с метода на съкращаването при сравняване на две неизвестни умножени с еднакъв параметър, защото точно това ми беше целта - да изведа този спорт, който ни поставя под най-голям риск, сравнявайки два коренно различни принципа в спорта....
Надявам се, съм се изказал досатътчно обосновано и ако има нещо неясно се извинявам предварително, тъй като в момента на този отговор не съм спал от почти 30 часа!
И смъртността е принципно по-висока при аеробно трениращите именно, защото този тип спортуване не е съобразен с организма. Пак повтарям, че сравнявам, а не измервам количество…
Поздрави
Материала е много добър.
Относно задържането на дъх: когато започнах да тренирам и аз задържах дъх, в резултат на което ме заболяваше главата! После се научих да дишам докато вдигам и нямам проблеми.
Ето статистиката:
* Една смърт на 17 000 души, които тренират усилено 1 до 19 минути на седмица
* Една смърт на 23 000 души, които тренират усилено 20 до 139 минути на седмица
* Една смърт на 13 000 души, които тренират усилено 140 или повече минути на седмица
Тази статистика се отнася за хората трениращи аеробно и анаеробно(т.е. кардио+силова тренировка) или само аеробно(само кардио)?