Генно модифицираните храни
Стефан Симеонов
20.07.2008
Обичате ли шоколад? Колко от вас биха отговорили с откровено "НЕ" на този въпрос? Всеки човек, провеждал някога хранителен режим, знае за опасностите на шоколада. Знае, че той съдържа най-опасната комбинация от бързи въглехидрати и сложни мазнини, знае, че какаото не е полезно и го избягва. Всяко дете знае: шоколадът е вреден за зъбите. Ами ако ви кажем, че шоколадът обичайно съдържа генно модифицирано мляко, генно модифицирана захар и мазнини от генно модифицирана соя?

Кой е виновен?
Виновникът се казва генно инженерство. Генното инженерство е науката за идентифициране на гените и пренос на гени от един организъм към друг или манипулацията им в рамките на организма.
Историята на генното инженерство се простира назад във времето, към средата на 19-ти век, когато прочутият руски ботаник Иван Мичурин създава науката за присаждане и кръстосване на цветни растения и хибридизацията на плододайните култури. При все това можем да кажем, че истинското генно инженерство започва едва в края на 20-ти век и бързо набира скорост.
Генното инженерство днес използва два основни подхода: молекулярно клониране, подмяна на молекули и др. структури в живата клетка или директна трансформация и пренос на гените. За целите си то използва за носители бактерии и вируси, които внасят генни изменения директно в живата клетка. Гените внасят и нетърсени изменения, а даже ако генът на търсена характеристика е идентифициран и изолиран, няма гаранции, че този ген ще промени само и единствено тази характеристика на живия организъм.
Въпреки всички рискове този изследователски подход не би бил опасен, а интересен, ако продуктите му не се използваха предимно за храна. Това са т.нар. генно модифицирани храни (ГМХ), които представляват готови за консумация продукти на базата на генномодифицирани организми (ГМО). За пръв път на пазара в САЩ излиза генно модифициран домат през 1994 г. Той е получен скоро преди това. Новият домат не е гниел като стария си събрат. Излязъл е на пазара без какъвто и да е контрол и регламент. Това се случва и днес.
Изненадващо е колко дълбоко са проникнали генно модифицираните храни в нашето ежедневие. Често дори не подозираме. Те са не само доматът на сергията или царевицата в консервата, но често са масла, маргарини и други субпродукти, които се използват при подготовката на тортички, бисквитки, хлябове, сладоледи, колбаси, вафли - неща, които ядем и за които често даже не знаем, че са базирани на такива несигурни източници.
Именно в тази насока генното инженерство е най-развито. Когато говорим за генномодифицирани зеленчуци например, трябва да знаем, че това не значи само увеличен размер или добив на декар. Генното модифициране често атакува и характеристики, които не са видими на пръв поглед и не винаги касаят пряко клиента. Например трайността на зеленчука, устойчивостта му, докато е жив на заболявания и насекоми, възпроизводителната му способност. Ако зеленчукът е застрашен от вредители, повишава се устойчивостта му към отрови и се пръска почти неограничено. Често модифицираният зеленчук няма никаква външна разлика с нормалния.
Генномодифицираните храни стават част от нашия живот
Това поставя нови въпроси:
Безопасно ли е да се приема такава храна?
Няма категоричен отговор на първия въпрос, но прогнозата не е много оптимистична. След 90-дневно хранене на опитни мишлета с генетично модифицирана царевица на "Монсанто" (при хранене с нормална преди това) през 2005 г. е установен увеличен черен дроб и резки промени в кръвната картина на животните. Макар че крайното заключение на изследването, платено от самата фирма "Монсанто" е, че измененията са "в рамките на допустимото", всеобщата реакция на опитните животни сама по себе си не може да се нарече незначителна.
Друг подобен случай е бразилският орех и соята. В соята са пренесени гени от бразилски орех, целящи първата да произвежда повече от есенциалната аминокиселина метионин и да подобри качествата си. Резултатът е бум от изключително рядката алергия към бразилския орех. Изследването на причинителите на заразата е прекратено със заключението, че сходството, постигнато по генетичен път, е причината за алергията. По този начин косвено е обвинен метионинът, а този "заподозрян" е крайно невероятен - той е есенциална аминокиселина, необходима за всеки жив организъм. По-вероятно в соята заедно с увеличеното производство на метионин да протича и паралелен процес, неустановен, водещ до алергиите. Все пак фирмата производител, предвид неприятните последствия, е прекратила опита и соята не е намерила пазар.
И всичко не свършва дотук. Промените в наследствената информация могат да накарат организма да си промени нормалния метаболизъм, натрупвайки и предавайки дори токсични субстанции. За генно модифицираният картоф е доказано, че съкращава живота на полезните калинки, които не ядат картофи, но често се хранят с вредители по растенията. Токсичността се увеличава, цели полета стават отровни за живите организми, екосистемата се нарушава. Токсичността не е само за малките организми, тя е и за големите, като за всеки е различно.
Ще приведем и пример: фирмата "Монсанто" инженерно манипулира говеждия соматотропен хормон (ГСХ), вкарвайки го в бактерия-преносител - E. Coli. В ГСХ променят една съставна аминокиселина. Така се повишава добивът на мляко при кравите с близо 1/3. Освен редицата странични ефекти у кравите обаче се установява, че в млякото им се увеличава съдържанието на IGF-1 - инсулиноподобен растежен фактор, често свързван с рак на гърдата и гастроинтестинални тумори у човека, както и играещ ключова роля при всеки вид човешки тумор. Крави, инжектирани с ГСХ удвояват IGF-1 фактора в млякото си.
Има ли генно модифицираната храна качествата на чистата храна?
Често отговорът е не. Уголемени и увеличени, зеленчуците задържат предимно вода, нямат добри вкусови качества и съдържание. Все пак в защита на инженерното манипулиране трябва да кажем, че то често се стреми да подобрява вкусовите качества и съдържанието на културите. Ако и все още да е в начален етап и да допуска грешки, насоката не е грешна и вече има успехи с увеличаване на витаминното съдържание или вкусовите качества.
Какви са общите рискове и цената на този вид манипулации?
Влизаме в най-комплексния етап на изследването... прогнозите са неизчислими.
- Ясно е, че редовата продукция не е конкурентоспособна на генно модифицираното нашествие в чисто икономически план. При 30 литра добив на мляко от крава на ден вместо 20 продавачът може да намали цената. Опасността е малко по малко да стане изместване на нормалните култури от инженираните, поради намаляващата икономическа сила на производителите на естествена продукция.
- Нараства опасността от "инфилтрация". Изпуснато навън, едно растение с генетично предимство може да се размножи, да унищожи другите растения или даже да се кръстоса с тях и да създаде неизвестни генни мутации. Може да унищожи насекоми, да нанесе повече вреда на природата, отколкото един завод.
- Не са ясни механизмите за предаване и прехвърляне на гени. Не се знае дали не може да стане директно прехвърляне на гени. Например, за подобрената рапица е установено, че е успяла да прехвърли гени на бурени, които са станали "супербурени".
- Генните изменения водят до изменения и на обичайните генни манипулатори - вирусите. Те почват да мутират и да създават непознати щамове с непредвидими ефекти. Ще споменем само един факт: дискусията относно генно модифицираните храни се засили, когато се появи опасността от "луда крава". Много учени считат именно генните модификации отговорни за тази епизоотия.
- Генното инженерство е още в много ранен етап на развитието си, за да бъде безконтролно допускано до внедряване. Екологичният и социалният ефект, както и ефектът върху здравето на хората трябва много внимателно да бъдат изследвани. За да стане масово, генното инженерство трябва да престане да бъде достояние само на генните инженери и с него да се занимаят и ред други учени.
- Генното инженерство води до използването на "помощни" материали като пестициди, хербициди, антибиотици и други, които увеличават мутациите във вредители, вируси, бактерии и други, и носят и собствен химико-токсичен риск.
Как да се предпазим?
ЕС и България имат може би най-рестриктивното законодателство в света по отношение на генните модификации. Проблемът обаче е в това, че законодателство има, но не се спазва, а в някои случаи даже отвързва ръцете на корпорациите, които имат средства и юридически умения и в рамките на забраната регистрират патенти или изключителни права, сякаш ограниченията важат за другите, а са в услуга на компанията.
Кои са основните стъпки, които да следвате?
- Следете внимателно етикетите на стоките. Съгласно разпоредбите на ЕС на етикета на продукта е задължително да бъде написано "Този продукт съдържа ГМО";
- Научете се да разпознавате рисковите продукти; даваме примерна таблица с най-често срещаните и най-масови генно модифицирани култури;
| Храна | Характеристика на модификацията | Име на първоначалния производител |
| Соя | Устойчивост на хербициди | Roundup Ready, Monsanto |
| Жито | Устойчивост на пестициди в убийствени дози | Няма данни |
| Памук | Устойчивост на пестициди | Няма данни |
| Домати | Не гният | E.g. FlavrSavr |
| Картофи | Увеличават добива | Няма данни |
| Рапица | Устойчивост на пестициди | Няма данни |
| Захарна тръстика | Устойчивост на пестициди | Няма данни |
| Сладка царевица | Сама произвежда отрова - инсектицид | Bt corn |
| Ориз | Увеличено съдържание на витамин "А" | Golden rice |
- Бъдете активни, проучвайте храната и реагирайте против нерегламентирано и неописано съдържание на ГМО пред комисията за защита на потребителите, Министерство на екологията и други институции; само реакцията на хората може да доведе до реални мерки.
От това, което научихме тук, е видно, че генно модифицираните организми са
Дявол, но точно колко черен?
Големият бум на световното население, наближаващо вече 7 милиарда, поражда недостиг от храната и трудности с нея. Генно модифицираните храни стават основно оръжие в решаването на този проблем, особено в пренаселените райони.
Ако при генно модифицираните организми добивът примерно може да се удвои, това означава, че ако тотално отхвърлим ГМО, ще трябва да садим два пъти по-големи масиви за същия добив. При ръста на световното население това означава изсечени гори, култивирани диви територии, увеличена потребност от напояване, химическа защита и други подобни. Чисто екологичните възражения срещу ГМО се показват слаби в такъв случай, защото само със спирането на генно модифицираните организми дори можем да навредим на екологията.
Отделно остава икономическата цена - повишеният добив гарантира повишен икономически ръст при по-малки вложения, така необходим при растящо население. За съжаление генно модифицираните организми изглеждат проклятие на растящото човечество, а всъщност могат да бъдат нещо, от което не можем и не бива да бягаме. Това, към което следва да се стремим, не е унищожаването им, а разумното им прилагане.
Изводи за генно модифицираните храни
Генното инженерство в смисъла на генно модифициране на храните все повече настъпва в съвременния свят. Бивайки все още във фаза на прохождане, то допуска редица грешки и проблеми и странични ефекти върху хората и природата. Ние трябва да се научим да идентифицираме и да се пазим от тази опасност, както и активно да я контролираме.
Опасностите са големи, но изглежда, подлежат на регулиране. Именно натам трябва да се насочат усилията на хората: генното инженерство не бива да бъде спирано, а пътят към пазара трябва да намира не всеки продукт, синтезиран в лабораториите, а продукт, получен от генните инженери, но проучен и от социолози, лекари, икономисти, еколози, биолози, маркетолози и други учени, които да преценят обективно всички опасности и ползи от допускането до света на тотално нова култура.
Ресурси
- По данни от Monsanto, 2002. 13-Week Dietary Subchronic Comparison Study with MON 863 Corn in Rats Preceded by a 1-Week Baseline Food Consumption Determination with PMI Certified Rodent Diet #5002
- content.nejm.org/cgi/content/abstract/334/11/688?ck=nck
- bluelink.net/gmo
- en.wikipedia.org/wiki/Genetically_modified_food
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:

15








Всеки човек, провеждал някога хранителен режим, знае за опасностите на шоколада. Знае, че той съдържа най-опасната комбинация от бързи въглехидрати и сложни мазнини, знае, че какаото не е полезно и го избягва.
Кое не му е полезно на какаото само не разбрах. Това е един от най-полезните продукти, стига да е в натурален вид.
Статията е много добра, но аз пак си оставам против ГМО.
Много полезна статия и искрено се радвам, че намери място в нашето издание, а не някъде другаде, защото подкрепя много от позициите ми, включително тази, че точно комерсиалното мляко, което консумираме от магазина, не е от най-полезното, поради голямото съдържание на хормони в него. Освен увеличени растежни фактори съдържа хипофизни, стероидни и щитовидни хормони, антибиотици, което по-друг начин казано е растежен хормон, нездравословни мазнини, холестерол, алергични протеини, вируси, бактерии и още + намаляване на полезните съставки чрез процеса на пастьоризиране. Съвет при избирането на млечни продукти: избирайте непастьоризираното, високомаслено мляко.
Хареса ми много и позицията за разумното приложение на ГМО - те намират своето широко приложение по света и безспорно са стъпка напред в хранителната индустрия в едно отношение, но в друго като воденето на здравосовен начин на живот са по-скоро пречка.
Пастьоризирането не намалява полезните свойства на млякото, а е наложителна и задължителна стъпка при производството, целяща унищожаване на бактериите, намиращи се в млякото. Дори не предполагате колко много видове бактерии нормално могат да съществуваг в него преди процеса на пастьоризация.
Вече пазаруването стана уравнение с няколко милиона неизвестни… Ту генно модифицирано, ту нездравословно, ту повечко въглехидрати, мазнини, следене на не знам си колко показатели - гликемични индекси при ВХ, наситеност при МКи, усвояемост и пр.
Аз ще се побъркам след като не съм чак толкова взискателен какво слагам в устата си, пък си представям какво прави здравословно ориентираният напреднал билдер… Просто не искам да си помисля. Трябва скоро сигурно висша математика да следвам, за да си съставям хранителния режим и да се ориентирам към правилните храни в супер маркета…
:)
Статията ми звучи като “бъртвежи на квартална астроложка”. Къде са доказателствата, къде са фактите? Горепосоченото въобще не успя да ме убеди, че генно модифицираните храни са лоши. А то всъщност не храната се модифицира генно, а растенията и животните, от които тя се добива. Даже ефектът от статията е негативен - вместо да ме накара да се изпълня със съмнения относно “генномодифицираните храни”, аз започнах да се съмнявам относно “съмненията към така наречените генномодифицирани храни”.
Държа да отбележа, че не само, че не съм привърженик на “генномодифицираните храни”, ами сам бих ги избягвал, ако мога. Само че статията с нищо не ме убеди, че тези неща са вредни!
Увеличили се на мишките някакви органи - защо са се увеличили - установено ли е? Какви са причините?
Изобщо статията е доста неиформативна, направо си е дезинформативна и ми прилича повече на разпространяване на слухове, отколкото нещо да се опитва да ни поучи и информира.
Здравейте!
Благодаря на всичи за мненията :)
По въпроса за какаото: доколкото аз знам, това какао, което се използва в шоколада, е извлек от мазнини на плода какао(често даже ферментирали), примесени с кофеин и др. Истинският плод на какаото се използва за намаляване кръвното - нещо, което определено не може да се каже за Нескуик например :) В шоколаденото какао какаовият плод е една от съставките. Но даже и да може да се приеме че и то има и полезни ефекти, друга е основната идея, не това да се обсъжда какаото.
Zingam,
Не знам защо реши, че “статията е против генномодифицираните храни”. Чете ли я до края? Статията се старае непредубедено да разгледа проблема с генномодифицираните храни. Целта не е да се всява паника или да се тръгва на война, а да се огледа от няколко страни един наболял проблем, обществена дискусия, без да се взема страна.
Както е казано там, мишките са увеличили черният си дроб и са променили кръвната си картина след 90 дневно хранене с генномодифицирана царевица, а преди това не са имали подобни симптоми. Няма отговор от какво, понеже е счетено че изменението не е патологично. Пише го в статията и струва ми се че е ясно. Може да е от генното модифициране. Може да е от пестицидите в царевицата. Може и от нещо друго да е. Само че това, коеот пропускаш, е изследването, направено от фирмата Монсанто, т.е. фирма, която няма интерес да задълбава проблемите в такива изследвания.
Въобще, всичките “брътвежи”, както ги нарече, са от познати проучвания или източници, които до едно са цитирани в използваната литература. Няма нито един споменат случай в статията, зад който не стои източник. Моля, прочети източниците и ги и ги обследвай внимателно, щом имаш интерес!
Поздрави!
Евала за статията, определено трябва хората да са наясно с боклуците, които ни налагат да консумираме, а че генно-модифицираните храни са боклуци е повече от ясно.
Всеки проучвал по-обстойно въпроса с генното инжинерство си е извадил изводите сам за себе си.
Тези до които аз стигнах, са че никой, дори корпорациите и лабораториите, които си играят с мама природа не са наясно дори на 70 % с материята.
Грозно е, не ме кефи, и съм твърдо против!
Във всяка балансирана система, промени ли се един параметър той разбалансирва системата, като влияе с различна степен върху всички останали параметри. В сферата която работя (инженер съм), след като се направи промяна в някое устройство, се правят много сериозно тестове, преди да се пусне на пазара.
В сложна система като природата с безкрайно много параметри е смешно да се твърди, че променяйки гените на дадено растение (все още тъмна зона и за учените), се постига промяна само на желания параметър. А това, че се пускат на пазара непълно тествани продукти и се гледа какви са резултатите върху хората след като ги ядат си е ужасно.
Разбирам че е невъзможно да се тестват напълно, но това не е причина да се ядат.
Аз съм 100% против използване на ГМО и ГМХ като храна. За изхранването на хората, трябва да се търсят начини които не ги увреждат/убиват.
За всички, които искат да разберът малко повече за ГМХ препоръчвам този филм - http://www.livevideo.com/video/embedLink/1C4FB64D50354B9A856504954B453CC9/580798/the-world-according-to-monsant.aspx
Филма си заслужава да се види и мисля, че и сами ще можете да прецените до каква степен са вредни ГМХ. За съжаление всичко това ни чака в близко бъдеще.
За по-любопитните аз също препоръчвам един филм : The future of food се казва. Разисква историята на генно модифицираните храни и най-вече 80% от филма касае именно тази корпорация, която няколко пъти се спомена в статията : Monsanto . Стотици фермери са си изпатили от тях и продукта им Roundup Ready, който представлява семена генно модифицирани по такъв начин, че пръскай ги с пестицида им RoundUP те стават отровни за всички масекоми и вредители и плевели. Оказва се, че не само за тях, но и за натуралните култири в съседните ферми. Разискват се и други конспирации целящи налагането на именно тези продукти на пазара(в недоказано безопасен вид за хората), както и тестове правени в/ху хора, чрез пускането на продуктите в някой малки градчета в USA, в резултат на което се е стигнало до проблеми с дихателните пътища и др. Доказателства, че не е достигнат етапа на свободно пускане на ГМХ колкото искаш. Аз лично съм за ГМХ. Смятам, че ще има голяма нужда от тях в бъдеще и изследванията трябва да продължат. Само имам 1 опасение. След ГМХ и животни познайте науката, кой ще посочи за следващо лабораторно зайче ?? Хората.
хаха, кой е казал, че хората не са? Кой ще ти каже колко точно генетично модифицирани храни си изял тази година? Тези дни попаднах на едно изследване на генетично модифицираните храни в България - и то не какво да е, а конкретизиращо марките на саламите, вафлите и пр. храни с установено наличие на ГМО над допустимите граници. Освен това лесно се забелязва, че задължителния надпис “Този продукт съдържа ГМО” липсва от всички продукти с ГМО, вкл. и наднормените. Изобщо някой да е виждал такъв надпис? На шоколада или салама? Изобщо не би трябвало и да си помислим да разчитаме на българското законодателство - пуснем ли ги веднъж официално, иди контролирай после. После кой ще се извинява на нащите внуци? Е, може и да нямаме внуци, таман няма да се червим.
Статията е добра. Въпреки че смятам, че това е много неразумна и не особено полезна заигравка с природата, съответно не одобрявам края на статията. Но се вижда, че Стефан отново си е направил добре домашното. И на мен ми трябваше доста време и четене, за да изградя отншението си по въпроса.
Все още не употребявам био продукти, с изключение на био прясното мляко, което давам понякога на децата. Всъщност друго мляко не им давам… обаче като гледам, не само млякото трябва да им огранича. Изобщо, подозирам, че скоро ще има бум на търсенето на биопродукти. Докато не изчезнат напълно. Колко от вас ще отидат на следващия протест? На първо четене ГМО вече официално са допуснати на наша територия. От нас зависи!
Каквото и да си говорим с вас, никой никак няма да се откаже от генното инженерствокакто ясно съм писал, сега сме 6+, ако след 20 години сме 10 милиарда… Без генно инженерство ще ядеме камъни.
Но едн ое то да се използва поради обществна, респективно държавна необходимост.
Друго е за частно обогатяване.
В нашата страна се случва само второто.
Ние сме традиционно земеделска страна, дори сме били световна сила в земеделието.
Сега 9/10 от земята не се обработва, а се внасят генномодифицирани храни.
А ние имаме капацитета д храним примерно и Гърция с наша биопродукция. Да сме китай или мексико сити, разбирам, ама....
При това любимите ни американци знаете ли какво внасят?
Храни, от които имат добиви ама им е забранена или ограничена продажбата на другите пазари. Т.е. ние сме не просто пазар за генно модифициран ихрани, ами и БОКЛУКЧИЙСКА КОФА за генномодифицирани храни. Пр инас идват тези от тях, които другаде са отхвърлени.
Така че всичк ипротести не стигат.
Н онай лошоо е , че някой всъщност знае че законите при нас не функционират. Даже може би някой нарочно и за параван е сложил такъв баламски закон. Все едно ние сме защитени.
Е, не сме.
И по - лошо даже има, но затова може би по - нататък… Например оказва се че нашите ваксини - за които бях писал друга статия - имат най - често живак за консервант.
Тоест единственото сигурно, което постигате с тях е бавно самоубийство…
Много благодаря на автора за чудесната и изчерпателна статия!!! Определено ми отоври очите за доста неща, т.к. предполагам като мн други българи бях “боса” по въпроса. Лошото в случая е, че колкото и да не ни харесва ние наистина сме боклукчийската кофа на света за продукцията, която не върви на друго място - и това се отнася не само за храната, а и за всичко останало. Дано скоро положението се подобри, че иначе не знам на къде отиваме :(
Статията е журналистическа, т.е. определено ненаучна (и дори антинаучна).
Абсолютно безвредни хранителни съставки не съществуват. Почти за всеки протеин може да се намери индивид (човек, животно или растение), който да е алергичен към тази съставка в храната. Например, има много хора, които са алергични към протеина лактоза в млякото, но никой не протестира срещу млекопроизводителите. Да не говорим колко много токсини се съдържат в обикновеното кафе и т.н. и т.н. Дълго е да се обяснява.
На истинските учени отдавна им е известно, че традиционните (конвенционални) организм (ТКО) в някои случаи са много по-вредни от ГМО. Няма обвинение по адрес на ГМО, което да не е валидно в по-голяма степен и за ТКО. Това е защото биохимичният контрол върху ТКО е много по-труден, а често пъти невъзможен, докато при ГМО той се извършва с инженерна точност. Но и това е дълго за обясняване. Трябва да се четат учебниците, научните книги и статиите в рецензирани академични списания, а не да се вярва на преднамерени журналистически публикации по Интернет.
Уважаеми българи! Генното инженерство се развива преодолявайки множество трудности от морално естество. Подобни трудности е имало в миналото разпространението на такива обичайни растения в нашия бит като картофите, доматите и царевицата. Те са били обявявани за причинители на болести (например - на проказа), за небогоугодни (забранявани от църквата) и т.н. Едва в епохата на просвещението те са започнали да навлизат масово в порциона на европееца, за да се превърнат в днешно време в нещо обичайно за неговата трапеза. Науката и новите технологии са хуманни и не могат да бъдат спряни. Ще дойде време, когато в целия свят, в т.ч. и в Европа, ГМО ще се приемат доказано за по-безвредни, по-вкусни, по-изгодни икономически и много по-екологични отколкото са ТКО. Последните също са генно модифицирани, (в това по принцип няма нищо лошо), но и това е дълга история. Четете избирателно и не вярвайте на еко-активисти!
Колега, не зная защо сматаш статията за ненаучна но твоят пост направо ще ни събори от наука и никак не е емоционален. Генномодифицираните храни са полезни, щото картофът е анатемосан от църквата… Еми добре.
Аз също ясно съм казал, че не можем да се откажем от генното инжинерство, и мисля за по - нормално мислещите е ясно че в статията пише и доста неща про генното инжинерсво и антито е по скоро анти на внедряването му в живота му от скъпоплатени псевдоучени, без въобще да са изследвани последствията, само заради пари. И набиването в главите на будалите, колко правилно е това.
Ти приятелю ако изнесеш коала или кенгуру от Австралия ше те арестуват. Законът защитава хиляди биологични видове.
Колко празен мозък се иска тогава да има човек, за да създава нови видове и да ги пуска на свободно ползване и производство? Като голя мучен, чувал ли си термина “Еутрофикация”? Съществува преди да измислят термина “генно инженерство”. СЛучвало се е и без да сме манипуирали растенията и животните до свръхрастения и свръхживотни.
Моля те да не четеш като дявола евангелието, а при желание да оговориш на следните ясно дефинирани проблеми:
- хормонални отклонения при животните и животинските продукти вследствие на терапиите, има или няма?
- унищожаване на биоземеделието и животновъдството от ГМ индустрията, има или няма?
- мутации на вирусите вследствие на инжинерните игрички, има или няма?
- инфилтрация и унищожаване на екологичния баланс от модифицираните реколти, има или няма?
- предаване на гени, както в описаният случай с рапицата, има или няма?
- увеличено съдържание на инсектициди и пестициди заради “защитните отрови"- основна насока на “инженерството” - има или няма?
- опасност за здравето както в описания опит с мишоците, има или няма?
И най вече: Генното ти инжинерство е почти изцяло в частния сектор. НИто на Монсанто рзработките, нито ако щеш клонираната овца Доли са нещо друго освен частни патенти.
Кой и как ми гарантира на мен тогава че тия патенти се разработват и се грижат за моето здраве, а не за портфейла на фирмата?
Слугите на тея фирми ли ?
Ти къде работиш?