Антидепресанти

Лесно решение на депресията или просто поредната зависимост?

публикувано на 5 дек 2008
обновено на 12 дек 2010
Четиво за 9 минути

Чувството депресия (или по-скоро безчувствието) е състояние, което зависи не само от сезонността, но и от денонощния ритъм. Приемът на достатъчно течности (вода и особено пресни плодови сокове), здравословни храни (плодове, зеленчуци и не на последно място - зърнени храни), разходките през деня и активната спортна дейност (аеробика, джогинг), както и навременната консултация със специалист, са фактори, които биха ограничили до минимум възможността депресията да ни завладее.

Антидепресанти

Какво предизвиква депресията?

Оказва се, че няма единна причина за депресията, различни психологически, биологични и външни фактори могат да доведат до това чувство. Състоянието на депресия се разглежда като реакция от загубата на нещо, което е било много ценно в живота на човека. Например, неадекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранна детска възраст, развод или загуба на работа също се приемат за фактори, които повлияват върху устойчивостта на психиката на човека в зряла възраст. При нужда от адаптация към променени социални условия или силна стресова ситуация, съществува голям риск тази личност да изпадне в дълбока депресия. А също така приемът на определени медикаменти или алкохол може да отключи депресия. Важно е да се отбележи, че депресивното състояние не се предизвиква от слабост на характера, мързеливост или липса на воля, а много често то възниква спонтанно.

Какво се случва в нашия мозък?

Депресията е състояние, което предизвиква нарушение в комуникацията между невроните, дължи се на неравновесието на трите вида химични съединения в мозъка (норепинефрин, серотонин и допамин), които предават електрическите сигнали между клетките. Установява генетична връзка, което пък от своя страна не означава непременно, че всеки, който има генетична предразположеност, развива депресия. Съществуват фактори на уязвимост при депресия, които предизвикват особен интерес и са обект на интензивни проучвания от дълго време. Уязвимостта се дефинира като наследена или придобита предразположеност, свързана с повишен риск от развитие на заболяване. Изследвания на д-р Маркус Изинг от Института по психиатрия в Мюнхен показват, че рискът за децата на двама заболели родители също да се разболеят от депресия е два пъти по-голям в сравнение с този при децата на здрави родители.

Данни сочат, че жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете. Нежният пол е по-уязвим поради хормоналните смущения, които са характерни за предменструалния, следродовия и климактеричния период. Според американска статистика всяка четвърта жена и всеки седми мъж поне веднъж в живота си преживяват депресия. Но определено всички расови, етнически и социално-икономически групи страдат от депресия, като пикът на заболяваемост е 25-44 годишна възраст.

Характерни симптоми при депресия

  • усещане за безполезност или вина („никой не ме харесва")*
  • лесно или безпричинно плачене
  • чувство за тъга или емоционална празнота
  • усещане за емоционална потиснатост, до степен на невъзможност за плач
  • загуба на интерес или удоволствие при заниманието с хобита („нищо никога не става, както трябва")*
  • забавено мислене и лоша концентрация
  • чувство на постоянна умора
  • затруднения при вземането на ежедневни решения
  • загуба или наддаване на тегло
  • проблеми със съня, особено рано сутрин
  • мисли за самоубийство или за смъртта („на никой не му пука, дали ме има или не")*

* - Изследване на психолога Бек (1967 год), който разглежда негативното отношение на хората в депресия към самите себе си, околните и света като цяло.

Когато някои от тези симптоми се появят по едно и също време, с продължителност по-голяма от две седмици и нарушават нормалното функциониране на организма, е необходима професионална помощ.

Видове депресия, познати в медицината

В зависимост от тежестта и продължителността на симптомите се наблюдават следните типове депресия:

  • Клинична депресия - симптомите при този вид съществуват през целия ден или почти всеки ден: понижено настроение, спад или загуба на удоволствие в почти всички сфери на живота.
  • Дистимия - повече от двугодишно потиснато настроение, намаляване или увеличаване на храненето, ниска самооценка, чувство на безнадежност.
  • Маниакална депресия или още позната като биполярно разтройство - преобладават периоди на мания и депресия, като се сменят рязко. При депресивния период се наблюдава потиснато настроение, хората се чувстват много тъжни и обезверени. Те не желаят да вършат нищо, защото това не им носи радост. Докато в маниакалната фаза наблюдаваме един еуфоричен човек, за когото всичко е постижимо. Но понякога е възможно това приповдигнато настроение да премине в раздразнителност, агресия и гняв.

За биполярното разтройство са характерни следните симптоми: повишаване на собствената самооценка, високо самочувствие, намалена необходимост от сън, свръх приказливост, повишаване на целите, прекомерно движение, неразумни и рискови дейности. При тези болни често се налага хоспитализация, за да се предотвратят застрашаващи тях и околните действия.

През последните години популярност добива т. нар. спортна депресия, която може да бъде отнесена към маниакалните депресии. При този вид депресия болните тренират прекалено и фанатично. Те системно се пренатоварват, поддържайки суров тренировъчен режим единствено със силата на волята си. Но с времето спортните резултати се влошават, а болните упорито отказват да променят режима си. При маниакалната депресия се наблюдава и натрупване на бром в организма, като този процес блокира възможностите на черния дроб за самоочистване. Познати са и други типове депресия, които не са така често срещани:

  • след - родилна депресия
  • сезонно афективно разтройство
  • атипична депресия
  • хронична депресия
  • двойна депресия
  • реактивна депресия
  • психотична депресия
  • кататонна депресия
  • ажитирана депресия
  • меланхолична депресия

Лечение на депресия

За щастие депресията може да бъде успешно лекувана с медикаменти (антидепресанти, МАО-инхибитори) със съдействието на психолог или с комбинация от двете. Лечението, което лекарят избира, зависи от много фактори, като тежест и вид на симптомите, начин на живот, прием на други медикаменти и др..

Антидепресанти - за разлика от психостимулаторите те активират психичната дейност, само когато тя е патологично потисната. При здрави хора антидепресантите не оказват стимулиращ ефект. При депресивно болни те премахват тъгата, потисността на психиката и моториката и активират волевите процеси. Но не всички антидепресанти повлияват тревожността, която може да бъде изразена при някои депресивно болни.

  • Бициклични антидепресанти - представляват инхибитори на обратното поемане на серотонин и норадреналин, не предизвикват тремор при продължителен прием на медикаментите. Представители: Флуоксетин (Прозак), Парокситин, Сертралин
  • Трициклични антидепресанти (тимолептици) - едни от най - често използваните лекарства за овладяване на депресивната симптоматика преди няколко години. Действието им се базира на повишаване на концентрацията на два основни невромедиатора - серотонин и норепинефрин, чиято активност е потисната при депресия в определени зони на ЦНС. От особено значение за активността на трициклични антидепресанти, е плазмената им концентрация и характера на депресивното състояние. При тези антидепресанти се наблюдават и някои странични ефекти: сухост в устата, констипация, парализа на акомодацията, а понякога дори обилно изпотяване. Представители: Амитриптилин, Клопрамин, Дезипрамин, Имипрамин, Нортриптилин, Опипрамол, Тримипрамин.
  • Тетрациклични антидепресанти - проявяват антагонизъм на адренергичните рецептори, действието им е подобно на това на трицикличните антидепресанти. Представители: Мапролитин (Людомил), Миансерин, Пиразидол

Странични ефекти на антидепресантите

При около 50% от хората, които приемат антидепресанти, се наблюдават неприятни странични ефекти през първата седмица на лечението, но те обикновено са леки и временни. Повлияват се чрез промяна в дозата или смяна на медикамента или с терапия, насочена срещу страничния ефект. Много са случаите, когато пациентите спират да приемат медикаментите поради факта, че не могат да издържат тези неприятни странични симптоми. А внезапното спиране може да предизвика симптоми на отнемане.

  • гадене - обикновено изчезва, когато тялото се приспособи към антидепресанта.
  • повишен апетит, увеличено тегло - дължи се на задътжането на течности, липсата на физическа активност, както и на премахване на неприятните симптоми на депресия, от което се засилва и апетита.
  • странични ефекти в сексуалния живот - включват намаляване на желанието, забавяне на еякулацията и оргазма. При трицикличните антидепресанти се наблюдава еректилна дисфункция.
  • лесна уморяемост и сънливост - те са характерни най - вече в началото на терапията (първата седмица).
  • безсъние - възможно е, тъй като антидепресанта влива енергия в организма, корто пък води до по - трудно заспиване.
  • сухота в устата - това е честа нежелателна реакция на антидепресантите, които имат антихолинергичен ефект, като блокират действието на ацетилхолина. Води до нарушаване на функцията на храносмилателния тракт, като намалява слюноотделянето.
  • замъглено виждане - дължи се отново на блокирането на ацетилхолина, което предизвиква сухота в очите.
  • запек - често срещан при приема на трициклични антидепресанти, отново се дължи на ацетилхолина, чието блокиране нарушава функциите на стомашно - чревния тракт.
  • замаяност - често се среща при трицикличните антидепресанти, тъй като те понижават артериалното налягане, което води до замайване.

МАО-инхибитори на моноаминооксидазата (тимеретици) - в сравнение с трицикличните антидепресанти тези медикаменти намират ограничено приложение, защото имат доста странични ефекти (Cheeze - синдром, хепатотоксичност и са особено опасни за хипертоници). Днес ролята им е поета от по-новите антидепресанти. МАО-инхибиторите са използване предимно при лечение на атипична депресия, при която са на лице симптоми на тревожност, паника, фобии, повишена склонност към сън. Те оказват изразен антидепресивен ефект при манийно-депресивна психоза, ендогенни и реактивни депресии. Представители: Ипрониазид, Моклобемид, Транилципромин

С какво могат да бъдат комбинирани средствата за лечение на депресия?

Антидепресантите и МАО - инхибиторите са медикаменти, които успешно могат да бъдат комбинирани с други вещества, например: болкоуспокояващи средства, витамини от групата В, аминокиселини, хранителни добавки и др. Но, абсолютно недопустим е приемът на медикаменти за лечение на депресия с алкохол, наркотични вещества, стероиди.

За автора
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
Мнения по темата
Питона
1
5 дек 2008 22:37

Строхотен материал! Поздравления!

Стефан Симеонов
2
6 дек 2008 01:59

Ставаме двама поздравители, Белчо!

Winnie
3
6 дек 2008 08:15

Трима ;-)
Отвратително е наистина да си в депресия. Обаче... тези антидепресанти май имат повече странични/ негативни ефекти, отколкото помагат.
Според мен е напълно възможно с правилно хранене, добавки и спорт (естествено, без претрениране) да се надскочи отчаянието и безчувствието.

Димитър Михайлов  
4
6 дек 2008 09:45

Четирима. На база на написаното излиза, че съм бил няколко пъти в спортна депресия. :)

Ирена Стефанова
5
6 дек 2008 10:02

Оооо....., много благодаря! :)

Winnie
6
6 дек 2008 11:03

Оф, Митко, аз почти постоянно съм в спотрна депресия, когато тренирам...то от претрениране става. Обаче, се свиква. В един момент даже е трудно да направиш разлика между нормалното и депресираното/невротичното си състояние.

Tsetso
7
6 дек 2008 13:25

Един от бичовете на съвремения начин на живот... Депресията

Ива Павлина
8
6 дек 2008 18:05

Петимаааааааа

Daniel
9
6 дек 2008 18:20

много добър материал, рядко коментирам, но този наистина си заслужава. За жалост виждам все повече хора в депресия и си мисля, че броят им сериозно нараства. Проблемът може би е в това, че нямат мотивация или просто не виждат смисъл в живота си. Според мен всеки един трябва ясно да си даде сметка какво иска от живота и какво го радва, за да намери сили да продължи напред.
Ще цитирам една култова реклама лично за мен : ) - “keep walking…..”
Още веднъж браво за статията!

Neda
10
10 дек 2008 10:47

Изчерпателно!  И ароматерапията  може да е  добро средство против депресии, особено най-леките форми-  например на  след-родилна депресия...., но винаги  с  “вещо лице!”,  когато  се провежда  с чисти етерични масла.
А иначе  чайовете  от ароматни растения  могат да  са наистина Приятна Добавка към общата стратегия.  +  “Кeep going”....
Поздравления за автора!
Приятен ден на всички читатели! :)

Д-р Пеев
11
17 яну 2009 19:26

Д-р Димитър Пеев
Здравейте, поздравления за избора на статията. Ще добавя само, че антидепресантите са безвредни и могат да се приемат с години. Особеното при тях е, че в първите дни от приемането им може да се повиши тревожността и това да се окаже причина за спирането им. Това е преходно състояние, което след 10-14 дни се преодолява, след насищане със серотонин. Алкохолът намалява действието на антидепресантите, и ако е възможно най-добре да се спре поне в началото на лечението.
Лечението не трябва да се прекъсва за повече от два дни и трябва да продължи минимум шест месеца. Спирането на антидепресантите става с постепенно намаляащи дози.
С поздрав: Д-р Пеев
peevmd@abv.bg

Ирена Стефанова
12
17 яну 2009 21:44

Благодаря Ви, д-р Пеев! Съгласна съм с това, което казвате, но като химик съм на мнение, че употребата на алкохол трябва да се прекрати през целия период на терапия с антидепресанти.

Сребърен облак
13
4 март 2010 11:21

хм.. само на мен ли не ми хареса статията? Прилича на реклама на антидепресанти. Още повече, че въз основа на написаното мога да сложа диагноза депресия на дъщеря си и на поне половината си познати. Пък и на мен понякога. Аз лично бих включила това, че така наречената депресия остава на заден план при активен начин на живот, изпълнен с движение, общуване, гонене на цели... Тръгнеш ли да си слагаш диагнози и да се определяш като депресиран, няма начин просто да не се депресираш наистина. И друго - ако все пак наистина има проблем, не са споменати нито ползите от алтернативните лечния - например бахови есенции (които са точно за подобни състояния) и хомеопатия, както и вредите от антидепресантите. Говорили ли сте серизоно с човек, който пие от месеци или години подобни лекарства?

Ирена Стефанова
14
4 март 2010 14:16

Сребърен облак-моята статия със сигурност няма за цел да рекламира антидепресантите, тя просто е предназначена за тях. :) Вярно е, че съществуват различни алтернативи за борба с депресията, но тук идеята е съвсем друга, а пък и в този сайт има достатъчно други статии, даващи пример в това отношение. Освен това, искам да ти кажа и още нещо-понякога депресията може да бъде толкова сериозна, че дори някои от пациентите изобщо не желаят да стават от леглото си, а да не говорим, че голяма част от тях посягат и на живота си. В подобни ситуации медикаментите са просто задължителни. Аз самата съм изпадала в депресия вследствие на няколко сериозни събития, които преобърнаха живота ми, и-да приемала съм антидепресанти, които ми помогнаха и определено не ми нанесоха големи вреди. Но съм съгласна с теб за едно нещо-колкото повече спортува човек и комуникира с други хора, толкова по-бързо излиза от депресията. А и смятам, че диагнозата все пак се поставя от специалист в  областта, защото само тогава тя би била точна, не мислиш ли?

kalena jelqzkova
15
7 юни 2010 16:16

Мисля(значи не съм много сигурна),че Ирена е права,вярно е че <антидепресанти>

,звучи стряскащо,но когато човек е в безпомощно състояние,не трябва ли да се опита да пие лекарства,които ще му помогнат по-бързо да се възтанови психически,а в комбинация с комуникация и спорт,ще се справи със себе си и проблема много по-лесно...ааа забравих ,а е важно,трябва много любов да се дава на такъв човек,за да намира смисъл да продължи смело напред-така като се замисля май това е най-важното

Феро
16
Феро
19 юни 2010 20:42

Хубава статия. Накара ме да видя ,че няма да съм единствения който ще си отнеме живота
скоро време, ако се вярва на това , че самоубилите се остават да бродят из земята защото Господ не ги взема при себе си нито Дяволът им отваря портите си то поне съм щастлив , че след като сложа края на тази болка ще се срещна с много ‘личности’ като мен и ще си споделим мъката си един на друг. Повярвайте ми хората са умни създания и са ги измислили тези лекарства но знайте ,че има неща за които вълшебно хапче няма! Мен Ради ме остави и не съм някое дете на 15, а съм на 25, завършил съм програмиране и повярвайте ми имам много акъл в главата си просто както сте го написали много любов именно тя е цярът и тя е причинителят на депресията. Ходих на психиатър и онзи ми вика спокойно ще ти мине. РАЗБЕРИ господин ПСИХИАТЪР аз не искам да ми минава не искам да намирам друг не искам нищо- аз просто си искам Ради и сега след като го няма живота ми няма смисъл защото той беше моя живот.
Успех на всички които искат да се борят с това състояние наречено депресия, аз просто ще го туширам по най- бързия лесен и сигурен начин - СМЪРТ! Просто мозъкът е това което ни контролира не ние него ;) Успех и лек живот Ви желая. Благодаря много за статията...

kalena jelqzkova
17
20 юни 2010 18:27

Много раздели ще преодолееш в живота си и всяка следваща ще те прави по-мъдър и по-силен и най-вече ще те кара да съхраниш ценните качества в себе си и да не потъпкваш приоритетите си-така ще почнеш да обичаш повече себе си и ще разбереш,че светът е любов ,а когато го откриеш,ще се докоснеш до нея и ще намериш човек,който е достатъчно качествен,че да може да ти я даде,затова скъпи,продължавай да се люшкаш в бурните емоции,така поне се чувстваш жив-успех!!!

Светослав Бацоев
18
23 ное 2010 22:57

Аз пък от тия антидепресанти не мога да плача. Станал съм като зомби. Нито мога да се смея нито да плача. Емоционално изстинал съм. За ssri става въпрос. И затова смятам да ги спра тъй като тоя ефект може би няма да изчезне.

Коко
19
Коко
12 фев 2011 12:40

Феро, мъж ли си или жена ?
Не разбрах ! Както и не разбрах дали Ради е мъж или жена.
Но ако имаш толкова много акъл в главата ,както казваш,трябва да знаеш ,че няма нищо случайно в живота.Не винаги всичко което искаме е най-доброто за нас.
Трудно е ,но опитай да се занимаваш с приятни за теб неща.И не мисли много за болките ,а за хубавите наща от живота.С годините човек се променя.След време ще си кажеш “Брей,голяма глупост щях да направя”.
Другия вариант е вечно да си споделяш проблема с тези като теб...В зоната на здрача.
Избора е твой.

Валери Владимиров
20
Валери Владимиров
17 ное 2011 02:57

Много добър материал!Поздравления от сърце!Искам да кажа на тези, които са”убедени”, че депресивния синдром може да се повлияе с позитивни мисли, че са прави но само 30 процента.Позитивните мисли са нещо прекрасно и много красиво, но ако биохимичния баланс в организма е трайно нарушен и основните хормони, серотонин и норепинефрин са в постоянно ниско количество, тогава просто няма друг начин, освен медикаментозния.И както казва колегата д-р Пеев, при състояние, изискващо дълготрайно лечение е добре препаратите да се вземат поне шест месеца, няма проблем, няма да се привикне към тях.Важното е тук да се определи какъв тип антидепресивен препарат е нужен-бицикличен/ SSRI Прозах, Сероксат, Серопрам/, трицикличен /Амитриптилин, Инсидон или нещо друго/ или тетрацикличен/четирицикличен/-Миансерин, Пиразидол или Лудиомил.Подходящата комбинация с добър психотерапевтичен режим, движение и правилно хранене осигуряват  едно доста добро лечение.За жалост има все повече и повече депресирани хора, които не искат да потърсят помощ от страха да не ги помислят за луди и с това си вредят десеторно повече.Не се страхувайте, психиатрите не са лекари само за луди, те са и за хора, които имат нарушения от рода на тези, за които става въпрос в гореписаното.Но решението дали да сте пълноценни или да се влачите по улиците и да не сте в състояние да вършите нищо от елементараните си ежедневни задължения, е единствено и само ваше.Успех на всички!!!

Камелия Дълбокова
21
12 юни 2012 02:47

Здравейте !
От няколко години пия антидепресанти и оттогава доста съм качила. Моля да ми кажете дали е възможно да отслабна докато ги пия или трябва да чакам чак докато ги спра. Досега не съм спирала да се опитвам да намаля теглото и мерките си, но ако стане изобщо, то е с мноооого лишения и всекидневни усилени тренировки! Нормално ли е да е така? Да продължавам ли? Има ли нещо по- специално, което да правя, пия, ям....?
Благодаря предварително !!!

cheri leri
22
14 юни 2012 01:40

Транквилизаторите, както показва името им, успокояват нервната система. Още в малки дози те премахват чувството на безпокойство и улесняват съня. В по-големи дози ефектите им са много сходни с алкохолните – нарушена двигателна координация, затруднено мислене, неясен говор, мускулна релаксация и накрая сън. Те рядко предизвикват типичното за алкохола агресивно поведение, но има изключения. Най-опасни в това отношение са нитразепама и халциона, които най-често водят до неудържими изблици на насилие. По тази причина халционът, така популярен у нас, неотдавна бе забранен в Холандия и Великобритания.

Барбитуратите постепенно излизат от употреба, тъй като са най-токсични. При хронична употреба те увреждат черния дроб. Освен това, смъртните дози са не много по-големи от ефективните и тази разлика намалява силно с развитието на зависимост; така вероятността за фатално отравяне силно нараства. Допреди две-три десетилетия барбитуратите са били предпочитано срадство за самоубийство. Бензодиазепините са много по-безопасни в това отношение, тъй като смъртните дози са 100 и повече пъти по-големи от действащите, и даже при хронична употреба относително по-слабо увреждат здравето.

Приемането на какви да е транквилизатори заедно с алкохол е изключително опасно; данните от САЩ показват, че тази комбинация води до повече смъртни случаи, отколкото хероина.

Продължителната употреба на транквилизатори води до не много силно, но необратимо увреждане на интелекта.

При продължителното използване на транквилизатори се развива толерантност и дозите трябва да се повишават. Много хора, които ги вземат в малки дози, не изпитват такава необходимост, докато други постепенно вдигат дозите до немислими висоти, напр. по 70 лексотана дневно. Транквилизаторите предизвикват физическа зависимост, която, в зависимост от начина на употреба, може да варира от слаба до изключително силна. Както при опиатите, бързодействащите средства (ксанакс, халцион) могат да доведат най-бързо до силна зависимост – за по-малко от месец.

Абстинентният синдром е почти идентичен на алкохолния. В леките си форми той се изразява в безпокойство, безсъние, напрегнатост и треперене. В тежките случаи може да се стигне до състояние, сходно с алкохолния delirirum tremens – обърканост, халюцинации, гърчове. Особено опасна е барбитуратната абстиненция, която може да доведе до смърт. Бензодиазепините рядко се вземат в големи дози, затова абстинентния синдром е по-слабо изразен, но в някои случаи (напр. при употреба на диазепам) може да продължи повече от месец, като неприятните симптоми периодично се усилват и отслабват.

Камелия Дълбокова
23
14 юни 2012 01:58

Има разлика между тези успокоителни, за които Чери Лери пишеш и обикновените антидепресанти, които НЕ са със зелена рецепта, нали?
Аз пия от години антидепресанти, прекъсвала съм за около година и мога да кажа, че след като се спрат БАВНО, по схема , нямах никаква зависимост !
Имаш ли някаква информация / наблюдения по моя въпрос?

Александър Славков
24
6 авг 2013 21:26

На  63 години съм. За депресията ми предписаха atarax i zopiclon-nycomed
Първият прием ми оказа доста сковаващо и сънливо състояние. Лекуващият психолог ме посъветва да намаля дозата . На своя глава започнах да приемам и билкови продукти
/глог, мента , валериана и една билкова отвара/ за компенсация и уж за по- безвредно.
Какво ще ме посъветвате? бъркам ли?

Камелия Дълбокова
25
7 авг 2013 13:29

Не мисля, че бъркаш, само провери дали са съвместими, независимо, че е билков единия препарат! Сигурно ли е, че не е на хормонална основа, а на психическа?

Споделете своето мнение

Влезте със своя акаунт, преди да коментирате. Ако нямате акаунт, може да се регистрирате за минута.

Вход с Shapie Вход с Facebook