Влиянието на емоциите върху външния вид

Три стандартни случая

• Човек, който не се движи достатъчно – когато се появи такъв човек, обикновено самият факт, че започваме да тренираме редовно и интензивно (според случая) с него, води до това, че човекът подобрява тонуса си, цялостното си физическо състояние, а оттам и начинът, по който изглежда тялото му, още в рамките на първите няколко месеца.
• Човек, който се храни ужасно – редовно се появяват хора, които се хранят с каквото им падне и когато им падне (най-често с ужасни гадости) или пък спазват разни безумни диети от рода на "Една ябълка на ден и 10 пъти "Отче наш" преди лягане!" (най-често не закусват и понякога не обядват, понеже така са свикнали от години). Като оправиш храненето на такъв човек (т.е. научиш го да се храни редовно и с качествена и подходяща за него храна), му се подобрява тонусът, цялостното физическо състояние, а оттам и начинът, по който изглежда.
• Човек, който не се движи достатъчно и се храни ужасно – този е комбинация от предишните два и е общо взето най-тежкият случай. Но пък от друга страна се усеща и най-осезателна промяна когато започне да тренира редовно и да се храни добре. Крайният резултат е като при горните два случая, но обикновено доста по-силно изразен (което е съвсем нормално, предвид факта, че човек с подобна характеристика стартира от доста под нулата).

Един нестандартен случай

Дотук изброихме стандартните случаи. Нестандартен случай имаме, когато налице е човек, който се храни с качествена храна, не прекалява с количествата и тренира редовно и интензивно... и въпреки това е напред с процента мазнини.

За какво точно говоря?

Хранене:

• Въпросният човек е пробвал с глад;
• Въпросният човек е пробвал с негативен калориен баланс;
• Експериментирал е дълго (сам или с наша помощ) и е открил комбинацията от храни, от която се чувства добре и не качва мазнини (РБР, НВД, ВМ-НВД, разделно хранене и т.н. + специфични за човека настройки);
• Открил е от какви количества храна се нуждае и се чувства добре в различните ситуации (ден със спорт, ден без спорт, ден с повече психическо натоварване и т.н.).

(Добавките няма да ги коментирам, понеже там има доста противоречия. Само ще кажа, че най-често подобни случаи не минават без една кофа добавки.)

Спорт:

• Въпросният човек спортува редовно;
• Тренира и за сила, и за кондиция (и двете с доказан ефект в горенето на мазнини);
• Тренира и по-интензивно, и по-ниско интензивно (т.е. не претренира).

И въпреки това мазнините не искат да си ходят!

Да, зная, ще кажете, че повечето хора с излишни мазнини по себе си или не тренират, или не тренират достатъчно интензивно и сериозно... или се хранят ужасно, или пък правят разни ужасни йо-йо диети и т.н. Зная обаче, че повечето от вас познават поне един човек, който тренира яко в залата и извън нея, храни се с качествена храна, без да прекалява и въпреки това си изглежда все по един и същи начин.

N.B. Моля, преди някой от феновете на групировките НВД, ВМ, РБР, кардио до припадък, глад, тежки щанги, кросфит и т.н. да е скочил с лозунга, че въпросният индивид "не се е хранил/не е тренирал правилно" (като в случая "правилно" е едно доста променливо понятие, чието значение зависи основно от това от кой лагер и коя групировка идва лозунга), та, моля въпросните привърженици да обърнат внимание на факта, че в случая говорим за хора, които са преминали през по-голяма част от рестрикционните, както и през балансираните диети без особен резултат. За тренирането вече писахме - тренират редовно и интензивно.

Липсващата променлива?

Всички "знаем", че :

• когато се храним с 200 ккал отрицателен баланс, ще сваляме;
• за целта е нужно да държим въглехидратите ниски или мазнините ниски (според това от кой лагер идва препоръката), трети казват просто - РБР;
• е хубаво да тренираме тежко, за да не губим мускули (а помага и при горенето на мазнини);
• е хубаво да тренираме и кардио, понеже гори мазнини добре.

Ако бяхме машини - всичко щеше да се получава едно към едно, както е на теория. Опитът обаче показва следното:

1. Доста често на практика нещата се получават малко (а понякога много) по-различно.
2. Няма правило, което да важи за 100% от хората в 100% от случаите.

Да, определено ако бяхме билогичните машини, които се опитват да ни убедят, че сме - нещата щяха да са доста прости.

Енергиен разход - Енергиен прием = Енергиен излишък/недостиг

Двата компонента - спорт и храна - би трябвало да определят дали ще сваляме или ще качваме. Практиката обаче показва, че това невинаги е така. Значи пропускаме важен елемент от това уравнение. Какво липсва?

Силата на емоциите

Дори само една мисъл за човека, когото харесваме, може да предизвика силна възбуда. Също така мисълта за колегата в службата, който не само се държи нагло, но и не си върши работата, заради което целия отдел не получаваме бонуси, може да ни вдигне адреналина.

Преди да напиша каквото и да било, искам да направя следното уточнение - случаите, които ще споделя по-долу, НЕ са представителна извадка. За сметка на това обаче са повтарящи се тенденции, които съм наблюдавал при различни хора, влизащи в категорията "нестандартен случай".

По-тежкото и по-голямото е по-стабилно

В този случай връзката между килограмите, мазнините и душевното състояние на някои хора е следната - човекът се чувства несигурен в себе си, чувства се нестабилен. Съответно тялото реагира на тези сигнали като... започва да трупа. Защо? Защото за вятъра е далеч по-трудно да издуха един 100-килограмов предмет, отколкото един 50-килограмов.

"Да си тежиш на мястото" означава да си уверен в себе си и да не позволяваш да те люшкат насам-натам външните въздействия (например - чужди коментари). Когато не можем да постигнем тази стабилност в главата си, тялото я постига вместо нас. Честито.

Мастната тъкан има защитна функция

Освен топлоизолационна и енергийна, мазнините имат и защитна функция. Тази функция на мастната тъкан осигурява защита на вътрешните органи от - най-просто казано - механичен стрес. Това ще рече вибрации и удари от всякакъв вид. Прави ли обаче тялото разлика между действителна и недействителна опасност, между физическа и нефизическа такава?

Какво имам предвид ли? Нека разгледаме следния пример - човек, собственик на няколко големи бизнеса, притежаващ дан в бойно изкуство, трениращ яко ежедневно и хранещ се доста качествено и умерено. И въпреки това един пласт от мазнини си седеше и не искаше да се разкара. Защо? Защото това беше "бронята" на човека, която тялото си беше изградило, за да го предпази от всички източници на стрес, които тялото явно интерпретираше като физическа заплаха.

Мазнините като преграда

Това е подслучай на представения по-горе. Тук обикновено става въпрос за емоционален проблем... обикновено доста тежък такъв, пред който не искаме да се изправим. Т.е. проблем, от който буквално се дистанцираме, казвайки си: "Не, не... не искам да се докосвам до това... много е неприятно/болезнено и т.н. "  И тялото ни изгражда слой, който да създаде дистанция между нас и проблема... въпреки че последният не съществува във физическото пространство.

В този случай на няколко пъти съм наблюдавал следния развой - човек с нормално телосложение (най-често момиче) се изправя пред някакъв проблем, но не иска да поеме отговорност за нещата и да се занимава със съответния казус, понеже смята, че "Не е моя работа!". Въпросният проблем може да бъде от най-различно естество, но в случая говорим за неща в областта на психологията и емоциите. Вследствие се качва рязко едно не малко количество килограми... след което започва едно непрекъснато вайкане и безкрайни диети.

Но проблемът си стои, защитният слой също. В такива случаи съм наблюдавал и бързото качване, както и бързото сваляне, когато човекът най-после се изправи пред това, което го мъчи, поеме отговорност и прости, признае или направи там каквото е нужно, за да разреши ситуацията.

Няколко разяснения

Моля, нека забележим, че никой никъде не казва, че калориите за качените изведнъж килограми или за поддържаните в повече идват отникъде. В повечето случаи емоционалните дупки ни карат да тъпчем повечко храна или повечко рафинирани въглехидрати и/или мазнини само и само да се почувстваме по-добре. Това обаче ни пречи да си следваме хранителния план или най-малкото не отговаря на физиологичните нужди на тялото. Или пък депресията ни кара да пропускаме тренировки, защото "не сме в настроение", което допълнително ни скапва настроението и... не познавам нито един човек, чието здраве да се е подобрило от залежаване и бездействие (тук не броим контузените, въпреки че и за тях бездействието е контрапродуктивно).

И въпреки това...

Както вече споменах по-горе - нивата на различните хормони в тялото ни до голяма степен зависят от емоциите и настроенията ни, които пък зависят от мислите ни, които пък зависят от обстоятелствата и по-скоро начина, по който ги интерпретираме. А всички знаем или поне подсъзнателно сме усетили, че занижен тестостерон, повишен кортизол, постоянно висок адреналин или ниски тироидни хормони не вещаят нищо добро на телосложението и здравето ни като цяло. Изброените случаи могат да се получат както вследствие от недобро хранене и трениране, така и по чисто нефизически причини. В следващата публикация по тази тема ще ви разкажа за няколко физически трансформации, които съм наблюдавал от първо лице единствено число, случили се единствено и само вследствие на промяна в нефизическите фактори. А дотогава:

Няколко препоръки

Понеже съм сигурен, че веднага на един или двама ще им хрумне: "Ха, ами да! Моито проблеми са емоционални и не могат да се решат с физически средства, затова ще си ям каквото и колкото искам и ще тренирам когато ми падне ... "  

Внимание: Качествената храна и редовният спорт са есенциални, незаменими, жизнено необходими!!! Те са основата.

Преди да тръгнете да търсите нефизични прични за състоянието си - осигурете хубава и качествена храна на тялото си, както и редовно физическо натоварване (от различен вид). Както вече писах в началото на публикацията - голяма част от случаите се подобряват само като им се промени и подобри режимът на хранене, физическото натоварване или и двете. Междувременно можете да се погрижите да подобрите възстановяването и спокойствието си (сън, релакс, вътрешен мир), както и да редуцирате стреса, на който сте подложени или да преразгледате отношението си към източниците му. Преди всичко обаче, независимо както правите - не спирайте да си задавате въпроса:

"Това отразява ли ми се добре?"

Ако не можете да отговорите категорично "Да!", значи е време да преосмислите въпросното "това".

Успех!