Профилактичен преглед

Защо е задължителен за спортуващите?

Спортуващият човек не е автоматично здрав човек. Има заболявания като остеопороза и остеоартроза, които на практика са трудно забележими, докато не стане твърде късно. Затова е важно спортуващият човек да е наясно, носи ли му спортната практика здраве и дълголетие или му ги отнема.

Как да запазим здравето си?

Важно е да приемем, че здравето не е константа. Макар да е сложно за определение, то подлежи на измерване и изменения, променя с нарастване на възрастта, но не в наша полза. За да задържим себе си по-здрави, е нужно да се интересуваме от процесите, които протичат в нас. В ранния период на живота си можем да генерираме здраве, докато в зряла възраст се налага да се борим с биологичните си часовници и враждебната среда, за да го поддържаме.

Какво влиза в понятията преглед, профилактика и мониторинг?

Преглед в най-общия случай е посещение при медицински специалист, който назначава изследвания за наблюдение (мониторинг). Системният мониторинг пък е част от комплексното понятие здравна профилактика. Последната се грижи за здравето ни, като съдейства за ранно откриване на здравни отклонения.

Защо се налага да правим системни прегледи, мониторинги и профилактики?

Профилактичният преглед е застраховка. Все още не се продават резервни телесни части и се налага да пазим здравето си. Когато сме на 20, това ни изглежда маловажно, защото се чувстваме здрави, жизнени, бодри или образно казано, почти неуязвими. После се говори за лечение, а не за профилактика.

Какво рискуваме без профилактичен преглед?

Без профилактичен преглед рискуваме да пропуснем кога сме спрели да сме здрави. Здравето не винаги си отива шумно. Много, много често то ни напуска на малки порции през продължителни периоди от време. Влошаването на здравето не бива да се бърка с остаряването. Оценка за това трябва да сложи отговорен лекар, който да следи състоянието на пациента си през годините. За спортуващият човек профилактиката е още по-важна. Без рутинни прегледи, позволяващи направа на мониторинг, как да разберем, дали спорта ни вреди или помага?

Какво печелим от профилактиката?

Профилактиката винаги излиза по-евтино от лечението на заболяване, което би могло да бъде предотвратено в резултат от провеждането й;
Профилактиката прави по-евтино и резултатно от лечението на неизбежни заболявания;
Воденето на системни изследвания е задължително за професионалните спортисти, защото им показва връзката между спортните резултати и здравето им. Това важи със същата тежест за спортуващите за здраве любители;
Благодарение на профилактиката можем да планираме спортния си живот с по-голяма сигурност и да правим по-големи инвестиции в себе си, а това е важно, понеже изкуственото повдигане на спортната форма с лошо здраве е най-нетрайната инвестиция на света.

Видове профилактики:

Ще разделя профилактиките според причината за тяхното извършване в три групи:

периодични (рутинни) профилактики
симптоматично предизвикани профилактики

Рутинни профилактики (без причина, на основа на превенцията)
С това общо име наричаме прегледи, изследвания и здравни манипулации, проведени с цел превенция на заболяване, когато липсват симптоми или съмнение за влошено здраве. Периодът на профилактика може да е на всеки три, на всеки четири или шест месеца. При някои изследвания на хора в млада възраст и липса на симптоми е прието за достатъчно да се провеждат веднъж в годината.

Изследвания:

системно пускане на основни изследвания на базовите метаболитнифункции;
изследване на чернодробни;
изследване на бъбречни функции;
хормонална картина;
остеопороза.

Ваксинации:

сезонни противогрипни ваксини;
антибактериални ваксини;
специфични ваксини (сифилис, рак на шийката на матката, хепатит, заушка и др.).

Симптоматично предизвикани прегледи (симптом -> преглед -> изследване)
Без провеждане на профилактична терапия при здрави хора или профилактика и мониторинг при хора с отклонение от здравните норми, симптоматичната терапия е задължителна за всеки отговорен човек, но в повечето случаи е закъсняла. Често, когато се стигне до преглед, до който е довел наличието на някакъв тревожен симптом, се говори за диагноза и лечение. Като изключим инциденти като контузии и натравяния, повечето заболявания подлежат на ранна диагностика.

Някои от възможните симптоми:

сетивно осезаеми за почувствалия ги човек (болка, изтръпване, крампи, треперене, загуба на сетивност и др.);
визуално различими за притежаващия ги човек (обрив, зачервяване, синина, оток и др.);
комплексни физиологични (кашлица, диария, повръщане, слабост, температура и др.);
психологични и поведенчески (депресия, безпокойство, безсъние, сънливост).

Спирам до тук с изброяването на възможната симптоматика, тъй като темата е неизчерпаема. Макар всички да познаваме телата си, често подценяваме проблемите заради ниска или висока информираност (типично за лекари, биолози и фармацефти), или просто забравяме здравето си покрай другите неща.

Профилактики и мониторинг на известни заболявания

Това са редовни профилактики и контрол върху вече известни заболявания. Те са отделна група, защото изискват по-голяма честота на провеждане, а да се чака симптоматика като причина за консултация и мониторинг е безотговорно спрямо здравето. Спортуващите с хронични заболявания следва да не пропускат прегледи и изследвания. Последните са гаранция и критерии за бъдещето на спортуващия човек.

Изследвания:

рутинни изследвания по препоръка на личен или лекуващ лекар, през указан от него период между два прегледа;
контрол чрез елекроннодиагностични апаратури (ядрено магнитен скенер, ренген, ехограф и др. според спецификата на диагнозата).

Манипулации:

такива могат да бъдат периодична мануална терапия;
рехабилитация с електронна апаратура;
ерготерапия, кинезитерапия.

Каква е нужната ни периодичност?

Общите здравни рискове изискват един до два годишни профилактични прегледа със съответния мониторинг в зависимост от възрастта на човека. Хората с хронични заболявания следва да провеждат допълнителни и специфични за заболяванията им прегледи и мониторинги. Сериозно спортуващите хора са по същество застрашени от някои заболявания, в по-голяма степен от неспортуващите.

Как да реагираме при неочакван резултат?

Ако резултатът ви изненада, не бива да изпадате в паника. Консултирайте се с лекаря си, а ако имате съмнения, потърсете още мнения от други специалисти. Повторете изследването.

Когато резултатът от изследванията е по-скоро негативен?

Тук всичко е според случая. Едва ли има универсална реплика, която да ви разведри. В такава ситуация здравето е преди всичко останало, включително спортната форма и свободното време. Укрепи ли се здравето, спортната форма е възвратима.