Отвъд стълбовете на Мелкарт

Финикия и Картаген и раждането на спортния дух

Днес използваме много дарове на цивилизацията, сякаш че винаги ги е имало. Когато нещо ни е необходимо, ние си го купуваме. За целта се стараем винаги да носим пари. Когато търсим информация, четем книги. Когато се интересуваме от нещо, записваме въпросите си и ги изпращаме. Даденост ли са тези неща? Днес по-скоро да. Но не винаги е било така. Ще се опитаме да обърнем поглед назад, за да открием люлката на всички тези днешни дадености и да открием връзката й със спорта и развитието на личността.

Отвъд стълбовете на Мелкарт

Историята

Финикия, позиционирана на източния бряг на Средиземно море, обхваща части от територията на съвременни държави като Ливан. Сирия, Палестина и Израел. Първите сведения за страната идват през 1500 г. пр. н.е. с отстъплението на египтяни и хети от тези територии.  Истинското й могъщество обаче идва около 1200 година, когато тя се превръща в средиземноморски фактор.

Бедна и неплодородна, земята благоприятства финикийците да станат първата организирана международна търговска държава. За това помага и изобретяването на биремите - кораби с два реда гребци. Финикия е твърде вероятно и първата средиземноморска държава с колонии - при това доста мощни, като Гадес (Испания), Утика и Картаген (до днешен Тунис). Финикийците са измислили парите - във формата на златни монети, които улеснявали търговията им по света. Финикийците са измислили и първата фонетична азбука, в противовес на доминиращите йероглифни.

Финикия многократно е била завоювана - от Египет, от Асирия и Вавилон, от Персия, от Македония и други. Макар никога да не е губела значението си като моска сила, постоянните войни и подчиненост правят Финикия да загуби влиянието си над колониите, като особено западните се групират около ставащият все по - могъщ Картаген. Финалният удар са войните на Картаген с Рим, след края на които Картаген е напълно разрушен, а в последвалите войни Римляните овладяват и Финикия. И двете държави вече не се възстановяват в стария си вид.

Днес се счита, че нос Добра Надежда е заобиколена за пръв път по море не от Бартоломео Диаш, а от финикийски капитан, действащ по заповед на египетския фараон. Финикиец е и първият средиземноморец, видял бреговете на Британия. Според легендата дори континентът Европа е кръстена на финикийска принцеса, отвлечена от влюбеният Зевс отвъд океана, а брат й, безнадеждно тръгнал да я търси, основал първият град в континентална Гърция, като го заселил с войни, родени от зъбите на дракона, който убил.

Родината на олимпиадата?

Според гръцките автори още с основаването на гръцката Тива финикиецът Кадъм дал началото на игри по борба, хвърляне на копие, диск и други, в чест на Мелкарт (почитан от гърците като Херкулес). В разкопки дори на самата зона на олимпиадата в Гърция, в Олимпия, са намерени остатъци от посвещения и надписи, които говорят за наличието на по-стари финикийски светилища там, вероятно на Мелкарт.

Разкопките в северна Финикия разкриват древен финикийски храм, централно градско светилище. Само на 200 метра от него има огромен за времето си стадион - 225 метра дълъг и 300 метра широк. Времето според датировката е около 15 век преди новата ера. Стадионът е по-голям от идващите хилядолетия по-късно стадиони в нормалните палестри. А градът - Амрит - дори не е бил голям град.

Счита се за доказано, че стадионът е олимпийски. Той не е бил подходящ за колесници, а отделенията му силно приличат на зони за бягане, борба и спортове с мятане. Нещо много интересно - някои постройки в непосредствена близост до стадиона навеждат на мисълта, че финикийците не се задоволявали само с обичайните "олимпийски спортове" от древността. Изглежда, че в рамките на игрите се е практикувало състезателно гребане, плуване, гмуркане и други водни спортове. Това е много интересен факт, но не е особена изненада за такъв доминиращ по море народ.

Спортът и обществото

Картагенското общество е класическо робовладелско, с голям брой роби и бедно гражданство. Доколкото мореплаването и колонизацията са били основна политика на Финикия и Картаген, в градовете е имало много тренирани роби гребци, както и свободни мъже - гребци и моряци. Финикийските гребци са били прочути по цял свят, а моряшкият живот е изисквал много, включително и физически умения. Не са останали свидетелства как са тренирани, но е ясно, че в ерата на черупчестите лодки без палуба, изобретателите на кораба с два реда гребци не са обиколили половината земно кълбо без необходимата подготовка на гребците - моряци. Картагенският флот е ключов дори в инвазията на Гърция от армиите на Ксеркс.

Големите спортни съоръжения в един все още примитивен свят пък предполагат масовост, трениране на спорта и на любителско ниво, не само като опиум за народа, а и като физическа форма.

Обществена динамика

С течение на годините Финикия и Картаген на практика създават опорни бази по цялото Средиземноморие, с което доминират търговията. Качеството на живот на гражданите се покачва, те все повече предпочитат да се занимават с частните си дела, да живеят от такси, наеми, комисионни по сделки, лихварство или по-богатите да участват финансово в търговски предприятия, отколкото лично. Хората се комерсиализират и, нечувано за древния свят, основната им армия става наемна - те са пионери в това отношение. Макар че по този начин се възпитава индивидуализмът, промените са драстични. Военната подготовка на населението куца, куца и спортната такава. Тези фактори изиграват много лоша шега на Картаген в ключов момент.

Почивка и рекреация

Вероятно изобретателите на туризма и почивката са в Картаген. Според свидетелствата древните финикийци първи са започнали туристическите пътувания според възможностите в онази епоха - предимно в техните колонии. Според историята на Полибий картагенският пълководец, Ханон, истински виртуоз в тренирането на войска, след като нанесъл поражение на въстаналите наемници, което счел за тежко, се оттеглил на бани, за да лекува здравословен проблем. Тъй, като много от финикийско-картагенските градове са разрушени из основи и после пак са застроявани, не са останали много свидетелства, но се счита, че картагенците са имали подобни на римските терми.

Войската

Картагенците и финикийците имали изключителна изкусност при тренирането на войските. За това съдим по факта, че на няколко пъти, изправени пред смъртна заплаха, градовете им за кратко успяват да сформират боеспособна войска от гражданите си. Аристократите по принцип служели в специално звено в армията и те били единствените картагенци, полагащи задължителна военна служба.

Характерно за картагенци и финикийци е, че те имат добре развити особени войски, специални звена с по-изкусна тактика и умения. Докато обичайно армиите на древния свят предпочитали да сформират сериозни пехотни армии, картагенците са били прочути с флота си, с конницата и слоновете, армии, които предполагат специални умения и познания както в тактиката, така и в тренировката и по принцип не са обичайни за масовото беднячество - в Рим даже тези, които можели да издържат кон, били отделно съсловие.

Храната

Живеейки в бедната земя на Африка и Ханаан, финикийците нямали възможността да развият кой знае каква диетология. Освен домашните животни, основна месна храна за населението била рибата, обичайна за техните пътешественици и моряци. Естествено, те ползвали   зърнени храни, набавяни вероятно от Египет, ценели високо и гроздето. Подобно на римляните картагенските воини носели в армията големи количества оцет, т.е. вероятно са правили напитка, подобна на римската поска. Финикийците са и бащите на винопроизводството. Виното е било една от любимите им стоки. Във всеки случай нямаме основания да считаме, че те са развили специфична култура на храненето, която много да ги отличава.

Залезът

В течение на историческо време Финикия по-скоро се лута между кратки периоди на независимост, отколкото да сформира някаква специфична империя. Истинската сила става Картаген, желана плячка още от атиняните по времето на пелопонеските войни*. Ставайки имперска сила в средиземноморието, Картаген се сблъсква с Рим. В три войни, хазартно накланящи везните ту на една, ту на друга страна, в които всеки от противниците постоянно е близо и до унищожението и до победата Картаген накрая пада.

След защитна война срещу нумидийците следва реакция на Рим, който не е разрешил войната. Изплашени и искащи да съхранят търговските си привилегии, картагенските аристократи предават Картаген - предават на своя глава цялото оръжие на града. Римляните веднага поискват унищожение на град Картаген и заселване на гражданите по-навътре в пустинята.

Бесни, картагенските граждани решават да защитят града си и избиват аристократите, предали оръжието. После рушат частните си сгради, за да строят кораби и правят въжета за катапулти от дарени женски коси. Три години защитават града, като на два пъти именно гражданите, а не армията за малко не унищожават римските войски. Накрая са предадени от главния си генерал, който заедно с армията си преминава на страната на Рим, където получава гражданство и парична награда. Римляните притискат тежко града. В този момент ги предава и техният главен магистрат и римляните влизат в града.

Но гражданите, макар и без армия, оръжие и пълководец, предадени от всички магистрати и военни, отчаяно бранят града си и начина си на живот. Последните дни са най-трагичните и ужасни дни на превземане на град от човешката история. Само ще кажем, че въпреки тоталното си превъзходство във военно отношение, римляните на практика не владеят града почти цяла седмица, след като нахлуват в него и от около 6-700 000 жители оцеляват не повече от 50 000, които веднага са продадени като роби.

Картаген е изпепелен, след това сринат до основи и разоран. Мястото е засято със сол - някаква форма на проклятие на римляните към страховития им враг. Това е и причината да нямаме много съчинения или архитектурни паметници, за да разберем как са спортували картагенците и да почиваме на догадки и предположения.

Макар и финикийците да са основоположници на спорта, днес трябва да ги оценим не толкова и не само заради това, което е стигнало върха при други култури. Те са безспорните изобретатели на човешката индивидуалност. Докато другите култури са предпочитали уравняването, внушението, тук дори любовта към държавата е плод на свободния избор на гражданина. Те са безспорно общество от индивидуалисти, първото в историята на света. Това е твърде важно откритие, много над един стадион или организацията на игри. Този факт дава поглед към духа и човешката същност и въобще е базата, от която личността започва да се развива, независимо дали със спорт, рекреация, тренировка на духа или друго.

*Пелопонески войни - войни между гръцките полиси с основни действащи лица Атина и Спарта, V в.пр.х. Години по-късно наследниците на Александър Македонски твърдят, че и той, преди да умре, е готвил планове да заоюва едновремено Рим и Картаген.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1