Дископатия

Гръбначният стълб е основната механична опора на тялото. Развитието му става по пътя на обособяване на неговите отдели във връзка с преминаването към земен живот и движението по земята с помощта на крайниците. При човека гръбначният стълб е изграден от 33-34 костни сегмента, наречени прешлени (24 прешлена - шийни, гръдни и поясни, кръстна и опашна кост. Кръстната кост е изградена от срастването на 5 кръстни прешлена, а опашната - от 3-4 недоразвити опашни прешлена).

Прешлените са подредени един над друг и са свързани посредством хрущялни, плоски и здрави съединителнотъканни връзки, образувайки гръбначен канал, в който е разположен гръбначният мозък. Те са изградени от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото е най-масивната част на прешлена.

Вътрешността му е изградена от гъбесто вещество, а външната част е покрита с тънък слой компактно вещество. Отгоре-надолу прешлените стават все по-големи. Хрущялните дискове, които са разположени между телата на прешлените, играят ролята на "ресьори" и при натиск променят дебелината си, като по този начин осигуряват слабо разместване на прешлените.

А намаляването на височината на хрущялните дискове и загубата на амортисионните свойства, е свързано с появата на патологични изменения - най-често това е дископатия или т. нар. остеохондроза.

Дископатия

Дископатията, както и дисковата херния, наблюдаващи се най-често в шийната и лумбалната област на гръбначния стълб, заемат най-голям процент от заболяванията на периферната нервна система. Наблюдава се дегенерация на хрущялния диск под влияние на външни пренатоварвания и възрастови изменения, появява се силна болка в областта на кръста, която се разпространява към долните крайници.

Съществуват и редица други причини от токсикоинфекциозен, ендокринен и вирусен произход. Гъбестото вещество (нуклеос) от вътрешността на прешлена загубва своята еластичност, намалява по обем и дори може да калцифицира. Постепенно настъпват изменения във фиброзната дъга, връзките и телата на прешлените. Вторично се засягат и междупрешленните стави, като междупрешленното пространство силно се стеснява.

С времето възникват деформации - лумбална хиперлордоза (огъване в кръста над нормалното), торкална хифоза (оформяне на гърбица), сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб). Получава се ускорено износване на междупрешленните дискове, което води до пренапрежение в отделните мускулни групи. Мускулният спазъм от своя страна води до нарушение в кръвоснабдяването, обездвижване и притискане на междупрешленните дискове (дископатия).

Клиничната картина на остеохохдрозата понякога може да бъде доста бедна и да зависи изцяло от начина на деформация на хрущялните дискове. Но основна роля играе механичният фактор - притискането на задните коренчета. Наблюдава се силна болка, сетивни смущения и нерядко и двигателни нарушения, в съчетание с отслабени или липсващи коленен и Ахилов рефлекс.

Защитната реакция на организма в този случай е образуване на калцификати (натрупване на соли в болната става). Появява се функционално намаление на подвижността поради разрушаване на нуклеоса. Вследствие на деформирания диск се разрастват остеофити (костни израстъци), които увеличават опорната плоскост в мястото на деформирания нуклеос.

Различни автори твърдят, че около 35% от дископатиите са в областта на долните шийни прешлени, и около 45% в долните лумбални. Най-рядко дископатия се наблюдава в гръдния сегмент, предимно отпред, поради по-силното натоварване на фиброзния пръстен в неговия преден сегмент, където минава линията на тежестта.

Причини за развитие на болестта

Причините за развитие на дископатия са доста разнородни, но в основата стои нецелесъобразният начин на живот, съчетан със стреса от интензивното ежедневие.

• Неправилна поза през работния ден;
• Чести микротравми;
• Нарушено психично равновесие;
• Неправилен двигателен режим;
• Небалансирано хранене;
• Наднормено тегло;
• Хълбочинно изместване;
• Генетична предразположеност.

Важна роля в патологичните изменения имат и често повтарящи се стресови ситуации или шокови изживявания, които рефлектират в координацията между централната нервна система и мускулатурата на тялото.

Лечение на дископатия

Лечението на остеохондроза се оказва нелека задача, включваща серия от методи с комплексен характер. Важно е да се запомни, че това лечение е строго индивидуално, като различните пациенти реагират по различен начин на прилаганите методи. Диагностицирането на дископатия става с помощта на рентгенографско изследване, компютърна томография и ЯМР,  като при наличие на пареза се прилага и електромиографско изследване.

• Терапия с медикаменти - използват се нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици и витамини от групата В, които особено добре повлияват заболявания, свързани с нервната система.
• Масаж - той заема централно място в лечебния план на пациенти, страдащи от дископатия. Комбинацията от различни масажни техники, както и броят на процедурите зависи изцяло от патологичното състояние на организма. Масажът има за цел да премахне микроразместванията на прешлените и да подобри предаването на нервните импулси от гръбначния мозък към вътрешните органи. Освен това той подобрява кръвообращението и лимфообръщението, както и обмяната на веществата. Възстановява се тонусът на отпуснатата мускулатура и се увеличава отделянето на токсични вещества от организма.
• Серия от физиотерапевтични упражнения, които се определят изцяло от патологичната особеност на пациента.
• Болкоуспокояващи процедури.
• Ултразвук с медикамент - използват се различни масажни гелове като Feloran gel, Fastum-gel, Voltaren, Ibutop gel и др.
• Хранителен режим - поддържането на оптимално телесно тегло и доброто състояние на мускулатурата и костите са от първостепенно значение за лечението на дископатия.

В забързания ритъм на интензивното ежедневие, спортът и физическото натоварване са едни от най-важните неща, които съвременният човек може да направи за своето физическо и духовно здраве. Активното спортуване поддържа теглото ни в нормални граници, намалява риска от: диабет, високо кръвно налягане, атеросклероза, подагра, ревматични заболявания, но също и преждевременно изхабяване на ставите и междупрешленните пространства. Спортът, съчетан със здравословно и балансирано хранене, със сигурност би ни осигурил крепко здраве и дълъг живот.