Езда
Незабравимо преживяване и любов за цял живот
Незабравимо преживяване и любов за цял живот
От 07.05.2012, чете се за 14 мин.
Един от най-популярните спортове в света е ездата. Тя помага за доброто физическото развитие и за регулиране на телесното тегло, учи на контакт с животните и допринася за постигане на вътрешен мир и спокойствие. Използвана за всичко - от война до лечение, днес, в епохата на бързите автомобили и Интернет ездата е сякаш малко забравена и пренебрегната. Дали не е време да си я припомним?
Всъщност ние спокойно можем да се гордеем, че сме дали на света не само киселото мляко и компютъра, но и дружбата с коня. И не е това, което много от вас си мислят. Много по-древно е. Ние сме наследници на многобройния народ на траките, гробниците на които са останали по днешните земи в неизчислим мащаб. Траките са опитомили коня, превърнали са го в "оръжие", създали са ездата и впоследствие - прототипът на бойната колесница.
Това е станало повече от хилядолетие преди новата ера - в трихилядигодишната омирова традиция повсеместно наричат траките "конеборци", конете на тракийския цар Рез са били най-голямата и ценна плячка на гърците, а победата над човекоядните коне на тракийския цар Диомед е подвиг, достоен за 12-те геройства на Херкулес.
Още по-стара гръцка традиция, от митичния период, говори, че в Тракия живели на племена кентаврите - страшните воини полухора-полуконе, а един от най-умните сред тях бил кентавърът Хирон, учител на богове и герои по разум и военно майсторство.
Лесно можем да си представим какво са имали предвид гърците в епохата, в която не познавали коня (те нямат конница дори за доста късната война срещу Персия), а траките в продължение на хиляди години са известни като първокласни воини и са търсени и наемани в професионалните армии по целия свят.
Днес за съжаление е останала само сянка от спомена за това величие. Не знаем дори кои са оригиналните тракийски породи; съвременните развъдници създават полукръвни местни породи предимно от кръстоска на наши кобили с производни на английската порода жребци (популярната източнобългарска порода например).
Ездата е единственият спорт, практикуван масово, който зависи от синхрона и разбирането между коня и ездача като изпълнение, и абсолютно зависи от коня, а не от ездача, като постижение. Независимо дали е скок или бързо бягане, от коня зависи да си прецени силите до края или да направи правилен разчет на стъпките. Той може да се подчини и на ездача, но това рядко води до успех, ако конят не знае и не е подготвен за това, което прави.
Ездата е упражнение за сила в краката. Ездачът се държи за коня, притискайки с крака, ръцете са напълно свободни. Втора основна част в работата на ездача е да си опази стойката. Изправен гръб право нагоре, и движение от таза и седалищната част, копиращи движенията на коня в синхрон - това е основата на доброто движение.
Важно е също така да спазите правилна позиция на краката - пръсти в стремето, пети-по-ниско долу; както и позиция на ръцете зад холката на коня, с леко изпънати, но не стегнати юзди.
Стягайки с краката, вие се държите здраво за коня, притискате го срещу непозволени движения и усещате неговите движения и отклонения. Винаги стягайте крака от коляното и нагоре, и се стремете да упражнявате натиск колкото се може по-ниско, за по-добро равновесие.
Предполагам, че именно това изискване, теглото, както и телесната структура (мъжете са по-високи и с масивен гръден кош) прави жените по–често добри жокеи, и което никак не е маловажно: по-желани от конете за жокеи.
Поддържайки юздите стегнати, но не изпънати, карате коня да е с изпъната красиво глава и да е нащрек за ваши команди. Не изпъвайте юздите обаче. И не ги ползвайте за опора или за да се задържите на седлото, освен ако положението не е критично.
Юздите свършват в устата на коня в метален уред с остри ръбове - транзела, чиито функция е да боде коня в устата и да му притиска зъбите, указвайки му посоката. На практика юздите управляват коня чрез болка и ако постоянно му я прилагате, в най-добрия случай ще го изнервите, а може и по-лошо.
Следвайки движенията на коня, вие облекчавате самия кон и той издържа повече, а облекчавате и себе си, като избягвате търкане, друсане, подскачане, следвано от наранявания, претърквания и прочие.
Ездата ще ви помогне много добре в спорта - първо, за да придобиете чувство за баланс и равновесие, и после, да развиете мускули, като бедрените, глутеуса, абдуктори и аддуктори на краката, мускулите на таз и гръбначен стълб, изправяне на стойката и т.н.
И не на последно място, ездата е психология. Бързо ще разберете колко много зависи от настроението и чувствата дори на коня, от неговия страх или надъханост, и ще започнете да ги управлявате.
Освен написаното по-горе, има още редица други правила, преди да започнете с ездата.
Първо трябва да научите основните ходове на коня (наричат се алюри), да свикнете да ги ползвате и да облекчавате и наблюдавате животното.
Най-доброто начало е без стремена и юзди, за да свикнете да се държите на седлото. Обичайно треньорът ще е до вас и ще върти коня в кръг, т.нар. въртене на корда. Конят се движи бавно, а постоянното въртене и скорост създават и центробежна сила, която ви приучва да се въртите на седлото.
Първо ще започнете с упражнения за стабилност и баланс. Не се бойте, конят е под контрола на треньора през цялото време, дори го наблюдава и се старае да предугажда жланията му, защото той може да държи освен юздата и камшик в другата си ръка.
Слушайте командите, как му говори, как му тактува и се опитайте впоследствие да ги приложите.
Помощите са следващият етап. Помощи означава средствата за управление на коня. Те обикновено са три:
Помощите са на практика управлението на коня. Без да осъзнаете принципите му сте заникъде. Като цяло е добре да не използвате шпори и камшик, освен при много мързеливи животни - първо, не ви помагат да усвоите добре уроците, и второ, лесно могат да превърнат малка грешка във фатална. Оставете ги на напредналите ездачи, особено шпорите са много опасни.
Вариантите за напредналия ездач са много. От разходки и тичане сред природата, които определено не са нежелани за коня, живял в обор 3х2 метра, до състезателни надбягвания или скачане на препятствия (т.нар. конкурипик: Concours Hippiquе - конско състезание).
Изключително красива е и манежната езда-обездка, в която конят марширува и изпълнява сложни фигури, но за целта ви трябва добре обучено животно. Има и комбинирани дисциплини – всестранна езда.
Какъвто и път да поемете, ви предстои едно незабравимо преживяване и удоволствието от трайната връзка с конете.
Все повече набира скорост тази насока на ездата. И докато в делфинотерапията ключът е в контакта между човека и нежно и мило същество от друг свят, което изпълнява кратък заучен номер, с който да се докосне до човека, тук докосването е истинско.
Конят комуникира през цялото време, взаимозависимостта е много голяма - както той вас, така и вие него можете да нараните; той мисли, чувства и подхожда по различен начин към различния ездач, внимателен е със слабите, към силните може да приложи и сила.
Връзката с коня е по-истинска и директна, ако и той да се подчинява на команди и силата на човека. Истината е, че работата с кон действа успокояващо на нервите, разтоварваща е и е по хубава за духа и спокойствието от повечето спортове, които съм практикувал.
И дори отива по-далеч. Не знам виждали ли сте някога пламъка в очите на дете, което е обречено да е частичен инвалид цял живот, привързано към помощни средства и колички, а изведнъж се качва на цял кон и се движи и дори го управлява. Истината е, че много деца, включително и такива с проблеми отиват при конете и това дава ефект, а и конете са по-внимателни с такъв ездач.
Неписаното правило е, че на кон не е желателно да се качват повече от 130 килограма, като това важи и за теглото на амуницията - седла, кобури и прочие.
Важи принципът, че колкото по-лек е ездачът, по-леко му е на коня, но това важи само за професионалистите.
Истинският конен спортист е длъжен стриктно да следи теглото си и да спазва диета. Тъй като в конния спорт се иска много движение и издръжливост, диетата обикновено залага на нулев или отрицателен калориен баланс и храни с белтъчини и бавни въглехидрати, но нисък глекимичен индекс (поради експлозивността, която трябва да се приложи при някои тренировки и случаи).
Храни, богати на мазнини по принцип се ядат рядко. Залага се на меса, плодове и зърнени култури. С диетата на коня няма да ви занимавам.
Абсолютно лесно и дори желателно е да комбинирате ездата с други спортове. С оглед на теглото професионалистите обикновено комбинират ездата с кардиодейности, но по принцип комбинацията с фитнес е много добра и работеща. Само не претоварвайте краката, защото те са ви опората!
За 1 час галопиране 90-килограмов мъж губи около 900 калории (средно, зависи и от скоростта и опита на ездача), около 600 при разходка в свободен ход и по-малко, според различните източници до около 300, при облекчен тръс. Вероятно при манежния цифрата ще е малко по-висока, отколкото при свободния ход.
За съжаление не е гъзария и фукня и бързо ще го разберете. Като се върнете с продрани панталони, като опасът и катарамата му ви оставят белези под прасеца на крака, като стремената почнат да се изплъзват, а конят не ви се подчинява… Най добре се подгответе предварително.
Следващите неща не са задължителни, но са много желателни, ако ще се занимавате сериозно:
Тази група аксесоари са задължителни, като напреднете и започнете по-смело да управлявате коня. Имайте предвид, че той е живо същество, може да се удари, уплаши, препъне, стресне… и това да рефлектира върху вас, колкото и да сте добър.
Има и допълнителни аксесоари, като шпори, нагайки и прочие, които можете да имате, без да са от критична важност.
И никога не забравяйте, че не просто спортувате, а от вас зависи и друго живо същество, способно също да мисли, чувства, да изпитва болка и да го е страх. Изградете връзка на взаимно доверие с него. Успеете ли, ви гарантираме, че ездата ще стане за вас не само спорт, а едно истинско магическо преживяване.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече