Езда

Незабравимо преживяване и любов за цял живот

Един от най-популярните спортове в света е ездата. Тя помага за доброто физическото развитие и за регулиране на телесното тегло, учи на контакт с животните и допринася за постигане на вътрешен мир и спокойствие. Използвана за всичко - от война до лечение, днес, в епохата на бързите автомобили и Интернет ездата е сякаш малко забравена и пренебрегната. Дали не е време да си я припомним?

История на ездата

Всъщност ние спокойно можем да се гордеем, че сме дали на света не само киселото мляко и компютъра, но и дружбата с коня. И не е това, което много от вас си мислят. Много по-древно е. Ние сме наследници на многобройния народ на траките, гробниците на които са останали по днешните земи в неизчислим мащаб. Траките са опитомили коня, превърнали са го в "оръжие", създали са ездата и впоследствие - прототипът на бойната колесница.

Това е станало повече от хилядолетие преди новата ера - в трихилядигодишната омирова традиция повсеместно наричат траките "конеборци", конете на тракийския цар Рез са били най-голямата и ценна плячка на гърците, а победата над човекоядните коне на тракийския цар Диомед е подвиг, достоен за 12-те геройства на Херкулес.

Още по-стара гръцка традиция, от митичния период, говори, че в Тракия живели на племена кентаврите - страшните воини полухора-полуконе, а един от най-умните сред тях бил кентавърът Хирон, учител на богове и герои по разум и военно майсторство.

Лесно можем да си представим какво са имали предвид гърците в епохата, в която не познавали коня (те нямат конница дори за доста късната война срещу Персия), а траките в продължение на хиляди години са известни като първокласни воини и са търсени и наемани в професионалните армии по целия свят.

Днес за съжаление е останала само сянка от спомена за това величие. Не знаем дори кои са оригиналните тракийски породи; съвременните развъдници създават полукръвни местни породи предимно от кръстоска на наши кобили с производни на английската порода жребци (популярната източнобългарска порода например).

Какво е ездата?

Ездата е единственият спорт, практикуван масово, който зависи от синхрона и разбирането между коня и ездача като изпълнение, и абсолютно зависи от коня, а не от ездача, като постижение. Независимо дали е скок или бързо бягане, от коня зависи да си прецени силите до края или да направи правилен разчет на стъпките. Той може да се подчини и на ездача, но това рядко води до успех, ако конят не знае и не е подготвен за това, което прави.

Ездата е упражнение за сила в краката. Ездачът се държи за коня, притискайки с крака, ръцете са напълно свободни. Втора основна част в работата на ездача е да си опази стойката. Изправен гръб право нагоре, и движение от таза и седалищната част, копиращи движенията на коня в синхрон - това е основата на доброто движение.

Важно е също така да спазите правилна позиция на краката - пръсти в стремето, пети-по-ниско долу; както и позиция на ръцете зад холката на коня, с леко изпънати, но не стегнати юзди.

Стягайки с краката, вие се държите здраво за коня, притискате го срещу непозволени движения и усещате неговите движения и отклонения. Винаги стягайте крака от коляното и нагоре, и се стремете да упражнявате натиск колкото се може по-ниско, за по-добро равновесие.

Предполагам, че именно това изискване, теглото, както и телесната структура (мъжете са по-високи и с масивен гръден кош) прави жените по–често добри жокеи, и което никак не е маловажно: по-желани от конете за жокеи.

Поддържайки юздите стегнати, но не изпънати, карате коня да е с изпъната красиво глава и да е нащрек за ваши команди. Не изпъвайте юздите обаче. И не ги ползвайте за опора или за да се задържите на седлото, освен ако положението не е критично.

Юздите свършват в устата на коня в метален уред с остри ръбове - транзела, чиито функция е да боде коня в устата и да му притиска зъбите, указвайки му посоката. На практика юздите управляват коня чрез болка и ако постоянно му я прилагате, в най-добрия случай ще го изнервите, а може и по-лошо.

Следвайки движенията на коня, вие облекчавате самия кон и той издържа повече, а облекчавате и себе си, като избягвате търкане, друсане, подскачане, следвано от наранявания, претърквания и прочие.

Ездата ще ви помогне много добре в спорта - първо, за да придобиете чувство за баланс и равновесие, и после, да развиете мускули, като бедрените, глутеуса, абдуктори и аддуктори на краката, мускулите на таз и гръбначен стълб, изправяне на стойката и т.н.

И не на последно място, ездата е психология. Бързо ще разберете колко много зависи от настроението и чувствата дори на коня, от неговия страх или надъханост, и ще започнете да ги управлявате.

Правилата на играта

Освен написаното по-горе, има още редица други правила, преди да започнете с ездата.

  • Първо, изберете си база и треньор. Изключително важно, даже критично условие.
  • В базата е хубаво да има поне 5-6 коня за езда, за  да можете да ги сменяте. Базата е добре да има как да организира и езда на открито, в естествени условия, а не само на "манеж".
  • Треньорът е много важен. Не избирайте веднага. Питайте, ходете и гледайте уроци. Никой няма да ви забрани. Имаме много и добри жокеи, но от личен опит ще кажа, че добрият жокей за съжаление често е лош треньор. Не се водете по това.

    Той няма търпението да започва всичко с всеки ученик отначало, често дори обръща повече внимание на екипировката, конете, базата, и списанията, отколкото на вас. На вас гледа просто като на чудесен и лесен източник на доходи. Води добре 2-3 начални урока и после дори не ви наблюдава, върши си неговата работа, а ако иска, конят може да ви обърне, ухапе, изрита…

    Треньорът ще дойде в началото на урока, ще отправи 2-3 забележки и поправки от общ характер, които ще станат накрая подозрително банални и през останалото време ще ви остави да се оправяте сами.

    Много повече за предпочитане е някой (не задължително да е професионален жокей), който ще ви обръща внимание, ще пробва различни неща, коне и упражнения, дори и ако няма точната школа за това.
  • Няма универсални решения. В този спорт конят и човекът трябва да се сработят и някой с опит трябва да помага. Проблем може да има в коня, в човека, или и в двамата. По принцип всички коне имат еднаква реакция за старт, стоп, завой и прочие основни команди, но всички по-особени изпълнения имат вариации, като повечето скъпи коне дори се обучават от жокеите на специфични начини на задаване на команди, за да не могат да се управляват от друг жокей.
    Така че не е толкова важна школата по име, колкото школовката, която създавате по време на работа. Търсете треньора, той е най-важното условие.
  • Търсете и вашия кон. Гледайте внимателно. Вижте го. Красив кон, с развята грива, млад, мускулест, с високо вдигната глава, скача 1,50 метра без много да се засилва. Тича като вятър. Това не е вашият кон.

    Конят за начинаещ е някой стар ветеран, видял добро и лошо, толкова пъти минавал по манежа, че знае всяка песъчинка наизуст. Такъв кон различава отлично кога на гърба му има ездач, ученик или дете. Той знае какво трябва да прави и дори в сложна ситуация, ако вие допуснете грешка, ще я поправи. Нужен ви е кон спокоен, сигурен и уверен в себе си.

    Не ви трябва кон, който е надъхван за високи спортни постижения, млад (следователно в добрия случай склонен да се бори срещу правилата) или на стероиди. Такъв кон, веднага щом нещо не се получи и усети грешка във вас, ще се разбеснее и дори може да реши да си отмъсти. Младите, силни и буйни коне изискват сила, психология и твърда ръка за управление и са за стари жокеи. Ветераните са за ученици.
  • Винаги гледайте себе си и коня и се учете. Когато нещо не се получава, когато конят се съпротивлява… Търсете първо грешката в себе си. Вероятно вие не правите нещо както трябва, това обърква коня и го ядосва.

    Ако например дърпате повода за надясно, а неволно кракът ви се клати и подбутва коня за движение наляво, това го изнервя. Или ако го яздите на скорост, но не сте стабилни - от една страна го подритвате, което той приема за увеличаване на скоростта, а от друга страна се държите за юздите, за да не паднете, което той смята за забавяне - това рано или късно ще го ядоса. Следете коня, говорете с него. Ушите му, пръхтенето, цялостното поведение казват много.
  • И разбира се, следвайте и общите правила. Например глупаво е да яздите кон по време на вечеря или обяд. Дрънченето на паничките, хрупането и цвиленето на другарите му ще го дразнят и той ще е склонен повече натам да клони, отколкото да слуша вас. Езда в голяма жега, студ или дъжд е опасно занимание, и едновременно с това не може да очаквате кой знае каква мотивация от коня.
  • Ако е към края на деня и вашият кон е имал много уроци, по-добре го сменете. Ако още не е излизал този ден, нека първо някой треньор го "загрее". Вижте го и за наранявания, често предните му крака отзад са разкървавени - ако при галоп си ги е пресрещал със задните.
  • Може гърбът му да е претъркан от много яздене или лошо седло или да накуцва с някой крак. Ездата ще е мъчение за него и това да се отърве от вас граничи с чувството му за самосъхранение.
  • Можете да награждавате коня. В зависимост от менюто и конете проявяват вкус, но общо взето никой кон не бяга от морков и захарче, а повечето обичат и ябълки. Но нека наградата да е след урока и да е съобразена с менюто на треньора.

Първи стъпки в конната езда

Първо трябва да научите основните ходове на коня (наричат се алюри), да свикнете да ги ползвате и да облекчавате и наблюдавате животното.

Най-доброто начало е без стремена и юзди, за да свикнете да се държите на седлото. Обичайно треньорът ще е до вас и ще върти коня в кръг, т.нар. въртене на корда. Конят се движи бавно, а постоянното въртене и скорост създават и центробежна сила, която ви приучва да се въртите на седлото.

Първо ще започнете с упражнения за стабилност и баланс. Не се бойте, конят е под контрола на треньора през цялото време, дори го наблюдава и се старае да предугажда жланията му, защото той може да държи освен юздата и камшик в другата си ръка.

Слушайте командите, как му говори, как му тактува и се опитайте впоследствие да ги приложите.

Помощите са следващият етап. Помощи означава средствата за управление на коня. Те обикновено са три:

  • юздата или юздите, които държите в ръце с различен хват за различните случаи (може да си помагате и с камшиче тип "нагайка");
  • краката ви, ударите с петите и натиска върху тялото на коня; при добре обучен кон дори позицията на краката ви един спрямо друг има значение;
  • и не на последно място - вашето тегло: конят разбира кога сте в позиция за галоп, кога за спиране, кога го облекчавате за тръс и прочие.

Помощите са на практика управлението на коня. Без да осъзнаете принципите му сте заникъде. Като цяло е добре да не използвате шпори и камшик, освен при много мързеливи животни - първо, не ви помагат да усвоите добре уроците, и второ, лесно могат да превърнат малка грешка във фатална. Оставете ги на напредналите ездачи, особено шпорите са много опасни.

Видове ход

  • Основният ход на коня е ходом - последователно с всички крака. При хода има специфично движение на гръбнака на животното, което и вие ще усетите. Най-добре е при този такт да свикнете да помагате на животното, като "се хванете здраво с крака" и се движите напред-назад от таза. Ще се изненадате колко бързо ездата заздравява корема и таза, без да ги натоварва видимо.
  • Тръс е следващият двутактов ход. При него се движат краката по двойки (кръстосани), като това, което вие виждате, са предните хълбоци на коня. Правилото е, че за да облекчите този "друсащ" ход, трябва на единия такт да сте на седлото, а на другия, стискайки крака, да сте над него.

    Принципът изисква да облекчавате коня, когато му е по-трудно, така че азбучното правило е, че на манеж конят обикаля в кръг и вътрешната му страна се натоварва повече. Задните му крака са по-здрави, той обичайно се спъва на предните. Затова облекчавате, "вдигате се" на местенето на вътрешните към манежа крака, т.е. ако вървите по часовниковата стрелка в манежа, се вдигате на движение на десен преден хълбок.

    Облекчаването е движение на таза и седалището леко над коня и напред, и после назад и надолу, със сядане без да се "пльоснете" върху коня. Внимавайте и с краката, тук те започват да се друсат, и удрят ли коня, той си мисли, че искате нещо от него.

    Възможно е и тръс без облекчаване - т.нар. манежен или други типове тръс, но като цяло облекченият тръс е по-приятен и по-държелив и за вас, и за коня. Личното ми мнение е, че при езда извън манеж (в права линия) няма особено значение на кой хълбок ще облекчавате коня, но въпреки това е добре да се спазва навика.
  • Галоп е бързият тритактов конски ход. Никога не започвайте с него, без да владеете коня добре - лесно ще ви обърне, преметне, удари в нещо или дори ще смени посоката и ще "напуснете седлото сам". Ходът е лесен за научаване, просто трябва да привикнете към новата скорост и да управлявате коня и скоростта му.

    Иначе движението е просто, подобно е на това при нормален ход, но по-бързо и по-разтеглено в дължина, като дори има момент, в който конят "зависва" във въздуха. Лесно е, просто стискате малко по-силно с крака и следвате коня, плъзгайки се заедно със седлото като на мини пързалка.
  • Следващият етап може да е свободната езда навън или скокът на препятствия на манеж. При второто трябва чудесно да владеете животното, и то предимно с  крака, защото опъването на юздата преди и по време на скока не е желателно, а трябва да доведете коня до препятствието - никой кон не е толкова глупав да скача сам, трябва вие да го накарате.
  • Той сам ще прескочи препятствието, но като види, че решително отивате натам. Иначе ще спре рязко, ще се врътне, ще го заобиколи и ще ви преметне. Най добре първият скок да е след свободно усвоен галоп и на кон, който вече познавате (ако и да не е типичен скачач). Другият вариант е на опитен кон с равен ход и скок. Има и други упражнения и детайли, които можете да научите като начинаещ.

Вече мога да яздя - а сега накъде?

Вариантите за напредналия ездач са много. От разходки и тичане сред природата, които определено не са нежелани за коня, живял в обор 3х2 метра, до състезателни надбягвания или скачане на препятствия (т.нар. конкурипик: Concours Hippiquе - конско състезание).

Изключително красива е и манежната езда-обездка, в която конят марширува и изпълнява сложни фигури, но за целта ви трябва добре обучено животно. Има и комбинирани дисциплини – всестранна езда.

Какъвто и път да поемете, ви предстои едно незабравимо преживяване и удоволствието от трайната връзка с конете.

Ездата като лечение и рехабилитация

Все повече набира скорост тази насока на ездата. И докато в делфинотерапията ключът е в контакта между човека и нежно и мило същество от друг свят, което изпълнява кратък заучен номер, с който да се докосне до човека, тук докосването е истинско.

Конят комуникира през цялото време, взаимозависимостта е много голяма - както той вас, така и вие него можете да нараните; той мисли, чувства и подхожда по различен начин към различния ездач, внимателен е със слабите, към силните може да приложи и сила.

Връзката с коня е по-истинска и директна, ако и той да се подчинява на команди и силата на човека. Истината е, че работата с кон действа успокояващо на нервите, разтоварваща е и е по хубава за духа и спокойствието от повечето спортове, които съм практикувал.

И дори отива по-далеч. Не знам виждали ли сте някога пламъка в очите на дете, което е обречено да е частичен инвалид цял живот, привързано към помощни средства и колички, а изведнъж се качва на цял кон и се движи и дори го управлява. Истината е, че много деца, включително и такива с проблеми отиват при конете и това дава ефект, а и конете са по-внимателни с такъв ездач.

Езда и диета?

Неписаното правило е, че на кон не е желателно да се качват повече от 130 килограма, като това важи и за теглото на амуницията - седла, кобури и прочие.
Важи принципът, че колкото по-лек е ездачът, по-леко му е на коня, но това важи само за професионалистите.

Истинският конен спортист е длъжен стриктно да следи теглото си и да спазва диета. Тъй като в конния спорт се иска много движение и издръжливост, диетата обикновено залага на нулев или отрицателен калориен баланс и храни с белтъчини и бавни въглехидрати, но нисък глекимичен индекс (поради експлозивността, която трябва да се приложи при някои тренировки и случаи).

Храни, богати на мазнини по принцип се ядат рядко. Залага се на меса, плодове и зърнени култури. С диетата на коня няма да ви занимавам.

Езда и други спортове

Абсолютно лесно и дори желателно е да комбинирате ездата с други спортове. С оглед на теглото професионалистите обикновено комбинират ездата с кардиодейности, но по принцип комбинацията с фитнес е много добра и работеща. Само не претоварвайте краката, защото те са ви опората!

За 1 час галопиране 90-килограмов мъж губи около 900 калории (средно, зависи и от скоростта и опита на ездача), около 600 при разходка в свободен ход и по-малко, според различните източници до около 300, при облекчен тръс. Вероятно при манежния цифрата ще е малко по-висока, отколкото при свободния ход.

Екипировка за езда

За съжаление не е гъзария и фукня и бързо ще го разберете. Като се върнете с продрани панталони, като опасът и катарамата му ви оставят белези под прасеца на крака, като стремената почнат да се изплъзват, а конят не ви се подчинява… Най добре се подгответе предварително.

  • Минимумът, който ви трябва, са панталони за езда. Търсете ги или в специализираните магазини, или в магазините за домашни любимци. По-скъпи от нормален панталон, те са уплътнени на седалището и прасеца и са от здрава материя.
  • Чапсите са другата 100% необходимост. Те ви пазят притискащия крак от претъркване в коня и в опаса. Представляват най-често кожени калъфи, с които си увивате крака и прасеца, като ги закачате на обувката и ги закопчавате. Търсете пак там.

Следващите неща не са задължителни, но са много желателни, ако ще се занимавате сериозно:

  • Помощно средство са ръкавичките, помагат да не си претърквате ръцете в началото в юздата. Жокер: и някои фитнес ръкавици с по-дълъг пръст вършат работа.
  • Каската е желателно помощно средство, което пази главата ви при падане (и не само). Ако по-буен кон е опасан по-свободно (без ластиците, които го държат да не скача, т.нар мартингали, които понякога са нежелателни), той може да се изправи рязко назад и ако се приведете, да ви удари с глава, а конската глава е като таран срещу вашата. Жокерът е, че можете да използвате освен професионалните, но доста скъпи каски, и повечето каски за колоездене и подобни.
  • Протекторите за тяло и за гръб са желателни за начинаещия ездач, те спасяват предимно от това конят да ви събори и повлече, както и от удари. Вместо скъпите ездитни протектори, ако желаете, можете да си вземете заместител от магазин за мотоциклети.
  • Обувките са важни. Те трябва да влизат в стремето, без да засядат в него. Лошата обувка ще превърне всяко падане от коня във влачене, което допълнително плаши животното и го кара да бяга. Можете обаче, вместо да купувате скъпите ездитни обувки, да използвате обувки от магазина с подходящ дизайн; често има и тип каубойски обувки, както и такива заострени и скосени отпред, които са подходящи. Като цяло маратонките не са много подходящи за езда.

Тази група аксесоари са задължителни, като напреднете и започнете по-смело да управлявате коня. Имайте предвид, че той е живо същество, може да се удари, уплаши, препъне, стресне… и това да рефлектира върху вас, колкото и да сте добър.

Има и допълнителни аксесоари, като шпори, нагайки и прочие, които можете да имате, без да са от критична важност.

И никога не забравяйте, че не просто спортувате, а от вас зависи и друго живо същество, способно също да мисли, чувства, да изпитва болка и да го е страх. Изградете връзка на взаимно доверие с него. Успеете ли, ви гарантираме, че ездата ще стане за вас не само спорт, а едно истинско магическо преживяване.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1