За бабата и мюслито

Поглед над хранителните навици през поколенията

Спор между поколенията винаги е имало и ще има, защото разбиранията на хората от различните поколения за нещата от живота също са различни. Често се стига до конфликт, а понякога и до война.

За бабата и мюслитоПредходните поколения са достигнали някаква степен на житейска зрялост, което им дава самочувствието да раздават съвети и да напътстват техните наследници. Може би нашите родители са се вслушвали в препоръките на своите родители?! ... Едва ли. Както се казва: "Когато човек престане да дава лоши примери, започва да дава добри съвети".

Всяко ново поколение е по-разкрепостено от предишното. Това е факт. И именно то, може би, прави децата неразбрани или поне те от това се оплакват ... Другата страна - също ... Всяко следващо поколение се различава от предходното, както със своите положителни черти, така и с отрицателните. То живее със самочувствието, че  е най-напредналото и развитото. Винаги когато някой по-възрастен даде съвет на по-млад, той не го слуша и естественогреши. За сметка на това обаче, сам стига до истините, поучавайки се от тези свои грешки.

Безспорен факт са огромните разлики в собствения ни начин на живот и този на нашите баби и дядовци, дори родители. Сякаш всичко е било много по-подредено и регламентирано. От гледна точка на спокойствие и липса на стрес, хората от предишните поколения със сигурност са водели много по-добър живот от нас. Не са изпитвали ужас при мисълта, че няма да заключат вратата, родителите не са се страхували да пуснат децата си на улицата да играят, парализирайки се от ужас при мисълта за наркотици, сводници и убийци.

Пред нас са блеснали ... задръстванията

Всеки ден до работа и назад - мисията се оказва почти невъзможна. Колко ли нерви влагаме и хабим само в едното стигане до работното място, за паническото връщане да не говорим. Побеснелите тълпи по спирките, скандалите и тъпканиците в градския транспорт, потоците от автомобили, застинали в безсилното си желание да се придвижат поне със сантиметър, но твърдо убедени, че непрестанното натискане на клаксона ще им помогне ... Едва ли бабите и дядовците ни са се докосвали до този кошмар с цялата му сила, за тяхно огромно щастие. Докъде сме стигнали в своята изнервеност и нетърпимост - намразваме кръвно всеки, говорещ по телефона си на малко по-висок глас в трамвая. След напрегнатия работен ден дори смехът на групата ученици ни лази по нервите, неволно побутване или настъпване пък направо ни хвърлят в невероятен скандал.

Високи, сини ... смогове

Ако не дядо ни, то поне прадядо ни най-вероятно е обикалял ширналите се зелени ливади, водейки на паша селския добитък. Какъв въздух е дишал ли?! Божествен. Колко от нас като малки са прекарвали ваканциите на село при баба и дядо? Не много. Броят на бабите и дядовците, живеещи на село, днес съвсем не е голям. Сигурно ви се е случвало да отидете на планина за два-три дни и да ви се завие свят от кристално чистия въздух. Буквално се замайвате, защото "градският" Ви организъм и понятие си няма, свикнал наволя с токсичния смог, който го „опиянява" от сутрин да вечер. И не може да не сте забелязали, че в планината се наспивате точно за 5-6 часа, които  се равняват на поне 10 часа в града.

Повей, повей, ... климатико!

Е, затова пък си имаме климатици, които ни топлят през зимата и ни държат хладничко през лятото. Това, че вървят в комплект с хроничен синузит и перманентни настинки може и да убягва от иначе бдителното ни внимание, но важна си е екстрата сама по себе си, нали?

Господи, колко си ... прекалила!

Моята собствена баба не е използвала грим през живота си, с изключение на червило - гледала съм нейни снимки от младостта й и не се учудвам, че са я наричали „Хубавата Иванка" ... Днес, за да е „хубава" една жена, трябва да притежава сериозен арсенал от кремове, гелове, емулсии, балсами, коректори, пудри, червила, лакове и неизброимо количество от джунджурии, за една стотна от които дори не мога да се сетя в момента. А дали без тях или поне без по-голямата част от тях, сме обречени на не толкова „красиво" съществуване?! Едва ли. Та моята баба, както съм започнала да разказвам за нея, до 70 годишна възраст почти нямаше забележима бръчка по лицето си. Твърди, че това се дължи на единствения факт, че никога не е използвала крем за лице ... Но и не е живяла в околна среда, гъмжаща от купища вредни фактори, от които козметиката поне отчасти ни предпазва ... Уж.

Елате ни на гости

Да предположим, че някак си човек е успял да преживее ужаса на работния ден и се е добрал до вкъщи без особени физически, психологически и емоционални травми (за последните две положението е доста спорно). След непринудено генериралия се скандал и интимната прегръдка с огромния доберман на съседа в асансьора, с въздишка на облекчение затваряш вратата зад себе си и се потапяш  в оазиса на семейното спокойствие ... докато случайно не направиш хипертоничното откритие, че синът ти отглежда канабис измежду китните ти мушката на балкона, а дъщеря ти излиза с една особа с пиърсинги и халки по физиономията, напомнящи ти испанска корида, и то определено не човешката й част... Поглед към другата личност на дивана, втренчена в телевизора (предполагаме, че си и жена) - имаш чувството, че Сашо Диков е станал трайна и неделима част от Вашето семейство... И на фона на тази мила семейна идилия ти трябва да приготвиш вкусна и питателна вечеря в края на работния ден.

Човек е това, което яде

Какво може да „сготви" набързо една средностатистическа домакиня, прибрала се от работа в осем вечерта? .... Правилно - нещо от МакДоналдс, KFC или близкия китайски ресторант с извънредно съмнително ниво на хигиена. Дори при това положение, ще има ли време да го сервира, в спринта между пералнята, прахосмукачката и домашното по алгебра на детето?!

Та да се върнем към горната сентенция  ... Не искам да съм хамбургер! По-добре ... качамак?! Определено да. Бабите ни несъмнено са имали достатъчно време и нерви в наличност, за да забъркат едно такова ястие. Ако разполагах с горните предпоставки, аз също бих опитала - следователно отново не е до липса на желание. Може и да е желание за оправдание обаче. Най-лесно е човек да се движи по линията на най-малкото съпротивление и да твърди, че няма избор. Е, да. Но не включва в опциите за избор множеството останали линии. Упорито твърдим, че стресът, който изпълва ежедневието ни, който ни отнема времето, емоциите и чувствата, е виновен за абсолютно всичко! Нима е виновен и за това, че предпочитаме мазна баница пред два банана или шепа безсолно кашу за следобедна закуска?!

Профилактичен преглед ... на колата

Естествено, ежегодният профилактичен преглед е задължителен, но не за нас, а за колата, или така нареченият „технически преглед". Какво да й се смени, поднови или закрепи ... нейното „здраве" е в пъти по-важно от нашето. Собственият ни „технически" преглед може да почака, защото финансите и времето ни се насочват приоритетно в друга посока, например ... зимните гуми.

Кратко заключително конско

Когато душевният и физически мързел, апатията и безотговорността си търсят параван, винаги ще го намерят, като всеки следващ път той ще става все по-камуфлажен и смешен, защото прикрива собственото ни нежелание да направим живота си по-приятен, подреден и пълноценен с малко усилие на волята си.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1