Хипермобилни стави

Ставната хипермобилност (ставна хиперподвижност, хиперлакситет, "двойна става", хипермобилен синдром или "халтавост") е понятие, което описва стави с по-голяма способност за разтягане в сравнение с нормалното. Такива стави позволяват да се изпълняват движения с по-голяма амплитуда от обикновено.

Например, някои хора могат да допират палеца на ръката си до китката, да поставят крак зад глава и други акробатични изпълнения. Това състояние може да засегне единична или множество стави по цялото тяло.

Крие ли хипермобилността на ставите опасности?

Стабилността на ставите се обуславя от множество фактори (еластичност на ставната капсула, връзков апарат, мускулен тонус и т.н).

Когато тази стабилност е нарушена, ставата се характеризира с по-голям обем на движение и съответно предразположение към луксации и сублуксации.

Терминът "двойна става" често се използва за описание на тази физиологична особеност, но той не е точен и затова не е литературно приет.

Индивидът има само една, а не две отделни стави, така че по-скоро се касае за значение от сорта на "двойна ставна подвижност".

Някои хора притежават просто ставна хипермобилност, без други симптоми или медицински състояния.

Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения.

Техните стави лесно могат да бъдат наранени, по-склонни са към дислокация поради по-слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора (тъй като мускулът работи по-усилено, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата).

Хипермобилният синдром води и до хронична болка и фибромиалгия.

Причини за хипермобилност на ставите

"Халтавостта" на определена става може да има травматична етиология, но ако това състояние е генерализирано, етиологията най-често е генетична (генетична предопределеност).

Днес се предполага, че участие имат 4 фактора, които засягат различни хора във варираща степен:

• Анормално оформени краища на ставите на една или повече кости, участващи в ставата. Някои стави нормално притежават голям обхват на движение, като раменната и бедрената. И двете стави изглеждат като "топка" в "ямка". Ако се унаследява по-плитка, а не нормално дълбока "ямка", очевидно "топката" лесно ще се изплъзва от "ямката" и ще бъде възможен по-голям обхват на движение за тази става. Ето защо тя лесно ще може да се дислоцира (измества).
• Слабост или разтегнати ставни лигаменти (връзки), причинени от проблеми на ниво протеини или хормонални отклонения. Лигаментите са изградени от няколко типа протеинови фибри. Еластинът (който придава еластичност) може да бъде засегнат при някои хора. Женските полови хормони повлияват структурата на колагена, като го "разрехавяват". Жените са най-податливи преди менструалния период и в късните стадии на бременността. Причината е в хормона релаксин, който подготвя тазовата мускулатура и връзки за бъдещето раждане. Интересно е, че различните раси имат различна ставна подвижност, която е обусловена от различната структура на колагена. Например хората от индийския субконтинент имат много по-гъвкави ръце от европейците.
• Дефект в колаген тип 1 или друг съединителнотъканен дефект (открити при синдром на Елърс-Данлос и синдром на Марфан), изразяващи се в отслабени лигаменти, мускули и сухожилия. Същият този дефект може да отслаби и костите, което да доведе до остеопороза и фрактури.
• Мускулен тонус: Тонусът на мускулите се контролира от нервната система и засяга степента и обхвата на движение на ставите. Някои хора използват специални техники, за да подобрят мускулния си тонус и да повишат гъвкавостта си – йога, гимнастика, лека атлетика.
• Нарушена дълбока сетивност (ставна проприоцепция): трудност да се определи точната позиция на дадена част от тялото в пространството със затворени очи, както и колко разтегнато е сухожилието. Следователно съществува риск от преразтягане.

Тези отклонения водят до неадекватно разпределение на тежестта и разтягането, приложени върху ставите, което означава, че те се износват бързо и се стига до остеоартрит.

Симптоми на хипермобилност

Хората с хипермобилен синдром могат да развият и други състояния поради нестабилността на ставите си – чести навяхвания, тендинити или бурсити.

• Ранно възникване на остеоартрит;
• Сублуксации или дислокации, най-вече на рамото;
• Колянна болка;
• Болка в гърба, пролапс на междупрешленни дискове или спондилолистезис;
• Пукащи стави;
• Чувствителност на удар;
• Темпоро-мандибуларен ставен синдром;
• Карпално-тунелен синдром;
• "Заключване на пръстите";
• Лош отговор на нормални дози анестетици и противоболкови медикаменти.

Симптомите на хиперподвижност включват тъпа, но интензивна болка около коленните, глезенните или тазобедрените стави, както и около малките стави на ходилото. Обикновено първият сигнал е болка между колянното капаче и бедрената кост.

Състоянието, засягащо тези части може да бъде облекчено чрез носене на ортопедични стелки, направени специално по пръчка за конкретния индивид, след консултация с хирург-ортопед.

Хипермобилният синдром се обсъжда обикновено заедно със симптоми като миалгията и артралгията. Често срещан е сред децата и засяга повече жени, отколкото мъже.

Ставната хипермобилност сама по себе си не е форма на артрит, въпреки че някои нейни форми могат да бъдат асоциирани с повишен риск от развитие на остеоартрит.

Това състояние би могло да бъде симптоматично и за сериозен медицински проблем като синдромите на Елърс-Данлос и Марфан, ревматоиден артрит, остеогенезис имперфекта, лупус, полиомиелит, синдром на Даун, вродена миотония и др.

Диагноза

Ставният хипермобилен синдром трябва да бъде разграничен от останали нарушения, които се проявяват с много сходни черти – синдром на Марфан, синдром на Елърс-Данлос, остеогенезис имперфекта.

Генерализираната хипермобилност е обща черта на всички тези наследствени съединително-тъканни смущения и много характеристики се припокриват.

Често обаче има и много разграничаващи черти.

Критерии на Бейтън (Beighton criteria)

От юли 2000 г. ставната хипермобилност се диагностицира чрез базиране на критериите на Бейтън.

Отчита се присъствието на два големи критерия, един голям и два малки критерия или четири малки критерия.

Критериите са следните:

• Поставяне на ръце с длани на пода при изпънати в колената крака;
• Отвеждане на ляво коляно назад (тоест движението продължава след пълното разгъване на подбедрицата към бедрото до 180º);
• Отвеждане на дясно коляно назад;
• Отвеждане на ляв лакът назад (движението продължава след пълното разгъване в лакътя до 180º);
• Отвеждане на десен лакът назад;
• Ляв палец на ръката докосва предмишницата;
• Десен палец на ръката докосва предмишницата;
• Ляв малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°;
• Десен малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°.

Лечение

Физикална терапия

Tя е много важна, за да може индивидът със ставна хипермобилност да стане здрав и силен, дори повече от средностатистическото – за да се предотвратят евентуални травми.

Редовните упражнения и физикална терапия или хидротерапия могат да редуцират симптомите на хипермобилност, тъй като заякналите мускули стабилизират ставите.

Трябва да се съблюдава "идеалният" обхват на движение, като се предотвратява хипертензия или хиперфлексия.

Препоръчителни са упражнения като пилатес и тай-чи, които са свързани с малка вероятност от нараняване, в сравнение със силовите и контактните спортове (свързани с директни сблъсъци с противника, като баскетбол, хандбал, футбол и др.).

За  облекчаване на болките в ставите и мускулите ефект има налагането на горещи торбички върху тях, като при немалък брой пациенти ефект имат и ледените торбички.

Физиотерапията и рехабилитацията премахват болезнения спазъм на мускулите, подобряват кръвообращението и предаването на нервните импулси и така способстват за храненето и възстановяването на ставния хрущял.

Санаториално лечение - комлексна рехабилитация, съчетана със смяна на обстановката, намаляване на стресовите въздействия и свеж въздух.

Медикаментозна терапия

За съжаление няма лекарства или операции, които да "затегнат" връзките в организма. Има обаче препарати, които благоприятно повлияват хрущяла (когато се появят болки или признаци за претоварването и износването му).

Медикаментите, които най-често се използват за редуциране на болката и възпалението, причинени от хипермобилността на ставите, включват аналгетици, противовъзпалителни агенти (някои от тях са свързани с усилена болка и ставна нестабилност) и трициклични антидепресанти.

Противовъзпалителните медикаменти са насочени към премахване на възпалението в ставите и околните тъкани. Те се разделят на стероидни и нестероидни.

Нестероидните препарати най-често се използват във вид на таблетки, капсули, свещички и инжекционни форми за извънставно приложение. Необходимата лекарствена комбинация се определя и предписва от ортопед.

Стероидните средства най-често са в инжекционни форми за ставно приложение. Те действат бързо, но продължителната им употреба може да доведе до увреждане на колагена.

Някои пациенти се подобряват и от габапентин – лекарство, оригинално използвано за лечение на епилепсия. В Европа традициите в лечението на това състояние са много по-големи, отколкото в USA.

Трамадол (Tramadol), ненаркотичен йетопиоид, облекчава болката и ефективността му е близка до наркотичната. Използва се в Англия, както и в Щатите, по лекарско предписание. Бензодиазепини се използват при болезнени мускулни спазми около засегнатите стави.

Заместители на синовиалната течност

Това е биосъвместим гел, подобен на синовиалната течност, който за дълго време е способен да обезпечи "смазването" на ставата.

По този начин се възпрепятства разрушаването на ставния хрущял и се елиминира болката. Възможна е дори регенерация на хрущялните повърхности.

Използване на хондропротектори

Това са препарати, подобряващи структурата на хрущяла. Те нямат за цел намаляване на възпалението, а укрепване на хрущялната тъкан.

Курсът на лечение с тези препарати продължава 6-8 седмици и е добре да се повтаря през 3-4 месеца.

В последно време на пазара се появи голямо разнообразие от този вид лечебни средства, както и такива, включени в хранителни добавки (напр. хрущял от акула).

Това значително намали цената им и ги направи по-достъпни, следователно все повече хора могат да проведат пълния курс на лечение за няколко години.

Оперативно лечение

Това е широк набор от оперативни корекции и замествания, целящи да подобрят съпоставимостта на ставните повърхности, преместване и/или присаждане на здрав хрущял върху унищожен такъв, преместване оста на натоварване от болни към здрави, запазени повърхности; заместване на цели тежко увредени стави с изкуствени такива.

Съвременната ортопедична наука предлага широк набор от оперативни техники, способни на подобрят значително, до пълно възстановяване функцията на увредената става.    

Колко често срещана е ставната хипермобилност?

По-често засяга жените, а се наблюдава при 10-15% от населението. Предполага се, че във Великобритания 3 от 10 души са засегнати в някаква степен.

По-често са засегнати жени, отколкото мъже, заради женския хормонален фон, свързан с въздействие върху молекулярната структура на колагена и оттук с повишена гъвкавост.

Ставната хипермобилност се среща често и при деца, при които често в пубертета ставите вече "се втвърдяват".    

Хипермобилният ставен синдром може да причини много неудобства в ежедневието на страдащите от него хора.

Екстремната умора и хроничната болка са чести спътници в живота им.

Понякога минава и доста време, докато се установи и постави правилната диагноза, поради големия брой симптоми, припокриващи се с такива за други медицински заболявания и състояния.

Веднъж диагностициран обаче, проблемът може да бъде третиран с комбинация от упражнения и физиотерапия с цел заякване и увеличаване на мускулната сила, съчетани с подходяща медикация.

Естеството на ставната хипермобилност предполага и увеличен риск от травми и наранявания.

Ако има наличие на свръхтегло, излишните килограми трябва да бъдат свалени.

Те допринасят за допълнителен стрес върху вече отслабените лигаменти и стави, правейки ги по-уязвими на нараняване.