Интервю с Никола Ночевски (nikolaBULL)

Представи се на читателите?

Здравейте! Казвам се Никола Ночевски, на 38 г. съм, родом от гр. Свищов.

Кога започна да тренираш и какво те накара да започнеш?

Като тинейджър винаги съм спортувал нещо, но все за кратко – бях много непостоянен и бързо ми омръзваше.

Но всичко това се промени докато бях в един приятел на гости и на тяхното видео (техните бяха работили в Либия и можеха да пазаруват в Кореком – по-големите знаят за какво иде реч) гледах "Конан Варварина"! Още го помня все едно беше вчера…

Веднага се заинтересувах как е могъл Арнолд Шварценегер да направи такова тяло. Тогава за пръв път чух думата културизъм.

В града научих, че имало само една такава зала, неформална, в едно от мазетата на Студентски град, в която група студенти-ентусиасти тъкмо си били направили заличка, с отпуснати лостове и дискове от залата по щанги в града, която тъкмо беше разформирована.

Но не пускали външни, от града. Ходих, молих се, пуснах връзки (бившия ми треньор  по лека атлетика) и бях първият нестудент, който почна да тренира с тях. Годината беше 1988-а...

Каква е тайната на успеха да вдигаш толкова тежко (100 кг - 32 повторения)?

Според мен думата, определяща изпълнението на 32 повторения със 100 кг е "издръжливост", а не "тежко".

Доказано е, че "издръжливият" мускул има значително по-голям брой митохондрии (органели, произвеждащи енергия по аеробен път), отколкото "силният" мускул, който пък е развил други механизми, необходими му за неговия тип дейност.

Всички тези органични разлики се създават с различен тип тренировка.

Лично аз в тренировката за гърди след тежките серии за лег (в 1-3 повторения) свалях на 100 кг за една последна напомпваща серия, за да напълня гръдния мускул с кръв - нещо, което не може да бъде постигнато с малките повторения.

Но не гледах на тази серия като на "лека" серия, а почивах 5-10 мин. и се хвърлях за подобряване на личния рекорд всеки път… Той пък постоянно се увеличаваше!

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента работя като персонален фитнес треньор на свободни начала, дистрибутор съм на хранителни добавки и съм състезател по силов трибой (powerlifting), но наскоро взех  решението да се концентрирам в най-силната ми дисциплина, която е вдигането от лег (bench press).

Всичко в ежедневието ми – работа, хранене, свободно време, хоби е така преплетено със спорта вече толкова години, че е станало начин на живот.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целта ми винаги е била постоянно да се развивам и да преодолявам собствените си граници.

Има нещо наистина невероятно в чувството, което изпитваш, когато постигнеш нещо, което до този момент не си могъл да направиш.

Този момент на еуфория и удовлетвореност компенсира всичко!

На всяко следващо състезание, на което съм се явявал, съм вдигал повече, отколкото на предишното! И това е важното за мен.

А класирането ми е зависело от моментната конкуренция на другите състезатели.

Но не бих се пуснал на състезание или турнир, ако смятам, че нямам шансове за призово класиране.

Най-добри постижения досега:

• Първи на бройки на 100 кг на турнира на POWERFOOD в София (2008) при тегло 104 кг  – 28 бр.;
• Втори на бройки на 100 кг на турнира по лег в Козлодуй (2009) при тегло 95 кг – 24 бр.;
• Републиканско по силов трибой (2008) в кат. до 110 кг – бронзов медал в тягата;
• Републиканско по вдигане от лег (2009) в кат. до 100 кг – бронзов медал.

Имаш ли амбиции за медал на следващото републиканско? Целта ти беше 260, успя ли да я достигнеш по време на подготовката си?

Дали имам амбиции за следващото републиканско? Разбира се! Не може да си състезател, ако нямаш амбиции.

На тренировка най-доброто ми постижение засега е 255.0 кг, а на състезание - 245.0 кг. Целта ми вече не е 260 кг, а нагоре – 270,280, а защо не и повече?

Защо избра силов трибой, а не културизъм?

Аз започнах тренировките си като културист и винаги ми е харесвала визията на културистите (от ерата на Арнолд).

Но тогава (90-те) се смяташе, че голямата визия отговаря на големи тежести.

Имах повече от 5-6 години тренировки по културизъм, преди да се прехвърля към трибоя.

В онези времена първо като тинейджър, а после и като студент никога не съм разполагал с достатъчно средства за сериозно натрупване на мускулна маса, най-вече що се отнася до белтъчините в храната.

Като новобранец смятах, че мога да компенсирам това с по-тежки тренировки.

Което не е правилно, разбира се, но в един момент забелязах, че работя с тежести, по-големи от доста по-едри и с по-големи мускули от мен момчета.

А винаги ми е харесвало да съм сред най-добрите в това, което правя. Смятам, че всеки може да бъде добър в каквото и да е, ако се захване поне малко сериозно и отговорно.

Да си просто добър не е предизвикателство и не е интересно за мен.

Така че прехвърлянето от културизма към трибоя стана съвсем естествено и плавно, още повече, че състезателните дисциплини в трибоя са основни упражнения в културизма.

А и винаги съм харесвал силата.

Кое е по-важно според теб: сила или визия?

Двете понятия са преплетени и тясно свързани за мен.

Виждате ли, аз съм привърженик на старата школа в културизма, която съществуваше преди ерата на стероидите, защото те просто промениха метода на тренировка на културистите.

Преди беше валидно правилото: "За да станеш по-голям, трябва да станеш по-силен", а сега е достатъчно просто да "помпиш".

Не ми харесва гледката на културист с ръка 50 см и да сгъва с 40-килограмова щанга за бицепс.

Както не ми харесва и гледката на прекалено мазен и дебел трибоец, разбира се.

Лично за мен по-важна е силата - не би ме задоволила само една добра физика, ако няма сила и лостът не се огъва!

Какви според теб са основните принципи за качване на мускулна маса натурално?

Основният принцип за натурално трениращите е постоянният прогрес в работните тежести и в броя на повторенията, но дебело подчертавам, само при запазването на чистата техника на изпълнение! Това е основата на качването на мускули.

Смятам, че за натурално трениращите също така е много важен принципът на периодизацията, защото тяхното възстановяване е по-трудно и претренирането дебне.

Също така е ясно относно храненето, че белтъчините трябва да са не просто достатъчно, а в излишък.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Освен казаното по-горе, аз използвам най-често форсирани повторения, негативни повторения, частични (със и без трупчета) и ластици.

Относно храненето най-често гледам да е здравословно и да не прекалявам с въглехидратите. Основното е да държа приема на белтъчини висок.

От известно време експериментирам с различни типове диети - да видя как работят, за да мога евентуално да ги използвам в работата ми.

Изключително стриктен, последователен и подреден си, що се отнася до хранителния и тренировъчен режим. Имало ли е моменти, в които това да те натоварва и да ти омръзне?

Тренировките никога не са ми омръзвали, по-скоро ако за някакъв по-дълъг период не мога да тренирам – е, това вече ме "натоварва"!

Диетите са друго – по принцип винаги съм се стремил да качвам маса и храненето ми е било ориентирано към това да кача мускул, дори и с цената на известно количество мазнини.

И когато почнах да правя диети, за да поизчистя или да вляза в категория, ми е доста трудно да се ограничавам, но постепенно свикнах.

Не знам дали бих могъл да издържа типична свръхстриктна културистична диета.

Основно гледам храненето ми да е здравословно и да правя "забежки" само от време на време.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Аз съм голям привърженик на приема на хранителни добавки. Те са създадени, за да подобрят резултатите от усилията на атлетите и да спомогнат за възстановяването им след тежките и изтощителни тренировки.

Смятам за недалновидно (да не използвам друга дума) някой да тренира екстремно, а да се храни нормално – балансът е нарушен, екстремните тренировки изискват екстремно възстановяване!

В момента използвам Омега-3 (5-6 г), по 5 г Глутамин и ВСАА преди и след тренировка и общо за деня 4-5 дози протеин отделно от обикновената храна.

Отделно задължително някаква предтренировъчна формула преди тренировка, вземам комплексни добавки за ставите профилактично.

По принцип това, което може да ме ограничи в приема ми на добавки, е финансовият фактор.

Едно време много пишеше за забранените препарати. По какъв начин определяш кой би имал полза и кой би имал нужда? Променил ли се е погледът ти върху нещата с времето?

Да, пишех преди доста по форумите. Но бързо се убедих, че ме апострофират и спорят с мен хора, които или бяха твърде малки на възраст, за да имат какъвто и да е практически опит, или пък се представяха в споровете твърдения, недоказани по никакъв начин.

Получаваше се едно празно надприказване, а аз ценя времето си. Просто момчетата трябва да знаят, че не всичко, което звучи логично е задължително да е правилно, особено по форумите.

Кой би имал нужда или полза… Това е си е строго субективно, зависи кой как ги разбира нещата.

Но определено най-отрицателно съм настроен срещу употребата на анаболно-стероидни препарати от момчета под 20 г. или пък срещу такива с по малко от 1-2 години тренировки (поне)!

Все повече се убеждавам, че "химията" сама по себе си не е достатъчна и не може да замести правилната тренировка, правилното хранене, волята и самодисциплината на един атлет (както си мислят много момчета)!

Как успяваш да откажеш начинаещите, търсещи твоята помощ, да не се хвърлят на хранителни добавки в самото начало на влизането си в залата?

Тук искам да подчертая, че за себе си деля добавките основно на две групи – хранителни (протеини, глутамин,  ВСАА, мултивитамини) и стимулиращи (предтренировъчни, фетбърнъри, креатин, различни буустери, прохормони и др. от този род).

Първата група може да се вземат дори и в самото начало, ако преценя, че храната на съответния клиент по една или друга причина е недостатъчна, за да достави тези жизнено необходими вещества.

Защото те са необходими не само за неговите резултати в залата, а и за неговото здраве.

Относно втората група добавки обяснявам, че те са ефективни, но трябва да се вземат чак когато настъпи застой в развитието и тогава е нужно да имаш "скрити козове", с които да се преодолее този труден момент. А той рано или късно настъпва.

Какви други цикли (тренировъчни, хранителни и медикаментозни) използваш през годината?

Относно тренировъчните цикли в момента практикувам периодизацията на седмична база, като редувам тежки, средни и леки седмици.

Относно храненето се храня общо взето еднотипно, само ако забележа, че се омазнявам прекалено, затягам храненето, но гледам да не е прекалено и да не повлияе на силата.

"Медикаментозното обезпечаване" - е, нека си остане моята треньорска тайна.

Смяташ ли, че екипировката промени много техниката ти (тъй като идваш от бодибилдинг среда към трибой)?

О, техниката с екипировка няма нищо общо с тази на безекипировъчното вдигане!

Конкретно за лега на мен ми беше необходима почти година, за да пусна до гърди щангата.

И все още не мога да кажа, че съм овладял напълно техниката на вдигането с е екипировка.

Колко вдигаш от лег е само една основа, върху която градиш резултата си и успеха си във вдигането с екипировка.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Преди да вляза в "залата с железата" и да започна да тренирам културизъм, тренирах много и различни спортове – футбол (ляв защитник в "Академик" Свищов), колоездене, лека атлетика (редни разстояния), джудо, колоездене, даже бях в шахматния отбор на училището и математическия отбор (в ходенето на Олимпиади си има доста спортен елемент!).

Бях дете, възпитано, че спортуването е нещо задължително, а и ми харесваше.

Но при всички тях увлечението ме държеше по няколко месеца, бързо ми омръзваха и ги изоставях и се прехвърлях на следващото предизвикателство.

И така – до видеокасетата с "Конан Варварина" на Арнолд Шварценегер! Влязох в залата, хванах щангата – и това беше! Както казват: "Останалото е история"!

Не, няма други спортове, които бих искал да тренирам! Бих опитал някои други от любопитство, но само за разтоварване и без да гоня някакви резултати.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Това не са жертви – просто правиш това, което трябва, за да имаш успех! Почнеш ли да приемаш, че правиш жертви – тогава отпиши го и се заеми с нещо друго.

Силовите тренировки (културизъм и силов трибой) - това е нагласа на духа и начин на живот. И това правило важи не само за тренировките.

По колко време отделяш за специализирана подготовка (екипировка) преди състезание и за обща подготовка (силов цикъл) и има ли разлика за теб?

Тренировката ми с екипировка е около месец – месец и половина преди конкретното състезание.

Иска ми се да е повече, за да свикна по-добре с екипировката, но трябва и да се пази, защото се разтяга и губи качествата си.

Идеалното е да имам 2 фланелки – една за тренировки и една за състезания.

След състезание си давам около месец почивка да отшумят микротравмите и да си почине психиката и тялото и се почва отново, като вече твърдо се придържам към периодичността на тренировките.

Колко и каква екипировка би препоръчал на "редовите трениращи”в залата (колани, фитили, накитници, наколенки и т.н.)?

За трениращите с тежести препоръчвам колан и накитници (за тежките серии), а за упражненията, при които е критичен фактор хватът – фитили.

Наколенки и налакътници – само при работа с максимални тежести и, разбира се, при болки в ставите и сухожилията.

Аз лично използвам и загряващи кремове за съответните стави, които ще работят в дадената тренировка.

Както виждате, аз съм се напатил и вземам всички възможни предпазни мерки, преди да е станала белята.

А коментари относно "изнежване" на ставите ме карат само да се усмихвам.

Ръкавици не използвам – обичам да чувствам желязото, а и съм по-сигурен така.

Магнезият е полезен, но малко зали са щастливи да видят по щангите и пода си бял прах.

След тежки контузии какво променяш в подхода си към тренирането? Бързо ли успяваш да влезеш обратно във форма?

Опитвам се да анализирам и да преценя къде съм сгрешил, за да мога да коригирам грешката си.

Естествено след контузия, когато вече е преминала терапията, почвам вече много бавно и отдалече.

Постепенно увеличавам тежестите, като постоянно се ослушвам за най-малките болки или неразположение.

Колко бързо се възстановявам? Различно е в зависимост от тежестта на контузията…

Например когато пролетта на 1-ви кръг на републиканското (края на февруари 2010-а) при втория си опит на 280 кг мъртва тяга скъсах вътрешната глава на бицепса, на  3-тия кръг (края на Октомври 2010-а) след терапията и възстановяването успях да дръпна 282,5 кг.

Как продължаваш обучението си в момента? В каква посока го продължаваш?

Обучението ми в момента, а всъщност винаги, си е и било самообучение.

Гледам да се развивам във всички посоки – тренировки, хранене, нови добавки, тренировъчни принципи.

Даже сега разучавам и кросфита, намирам го много интересен, особено приложим за отслабване според мен.

Удовлетворяваща ли намираш позицията на персонален треньор? Какво би променил в начина си на работа?

Към  момента намирам работата ми като персонален треньор напълно удовлетворяваща ме – работя това, което харесвам и даже на моменти забравям, че всъщност това ми е работата.

Опитвам се да достигна до все повече хора, да разработя моят сайт, да общувам по фитнес форумите,  но персоналните тренировки ми отнемат почти цялото време и като добавя и моите тренировки, нямам почти никакво свободно време.

Цяло щастие е, че имам до себе си моята приятелка, която напълно споделя моя начин на живот и ме подкрепя безусловно.

По какъв начин индивидуализираш тренировъчните програми за себе си и за клиентите си?

Е, тук важат общите клишета, че всеки човек е различен, че всички имат различни цели и спрямо тях трябва да се нагласят съответните тренировки и диета… И това всички го знаем!

Въпросът е как всеки ще използва тези начални данни, за да постигне желаните резултати – тук вече говорят опитът и знанията на всеки персонален треньор и фитнес инструктор.

Треньорският бизнес е доста конкурентен. Какви стратегии използваш, за да оставаш актуален в бранша? Как намираш нови клиенти и с какво задържаш старите?

Вярно, че това е доста конкурентен бизнес – постоянно има курсове за фитнес инструктор и все повече състезатели (особено културисти, но не само) започват да работят като персонални треньори.

Но както винаги става, животът отсява можещите и неможещите…

За да си "актуален", ти трябва винаги и постоянно да се интересуваш какво ново излиза в областта на фитнеса – нови методи, нови добавки, нови стратегии на хранене, нови концепции.

Постоянно излизат все нови и нови неща – някои съвсем откачени и без никаква практическа стойност (тук трябва да имаш опита и знанията, да отсееш "плявата от зърното"), но понякога, макар и по-рядко има и нещо ценно, което бих могъл да използвам за себе си или за моята работа и, естествено, веднага го внедрявам.

Нови клиенти най-често ме търсят по препоръки.

Имам и клиенти, с които тренирам от години – не защото не знаят вече как се изпълняват упражненията или пък защото не умеят да тренират сами, а защото винаги има какво ново да им предложа като предизвикателство, заради разнообразните и качествени тренировки за поддържане на формата или пък за да продължат да прогресират.

Повечето жени се страхуват да хванат железата в залата. Успяваш ли да накараш своите клиентки? Как?

Да, вярно е, че това е големият страх на почти всички жени! Смея да кажа, че успявам да ги накарам да преосмислят това свое схващане.

Обяснявам им, че качването на мускули не е лесна работа дори и за мъжете, които имат високо ниво на тестостерон, а какво остава за жените, при които това ниво генетично е заложено да е по-ниско.

Също така, че процесът на преобразуване на тялото е бавен и продължителен (за съжаление) и винаги може да се спре на нивото, което дадената жена желае за развитие на своето тяло (във форума обещавам да добавя снимки на Ели и клип как Станислава кляка с 60 кг при тегло 58 кг).

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнес индустрията у нас все повече се развива - вече е възможно да се закупят всякакви добавки, които може да пожелае и най-запаленият фитнес маниак.

Голямата конкуренция в бранша доведе и до смъкването на цените, които в началото бяха непосилни за повечето момчета (и за мен в това число).

Също така забелязвам как все повече хора се ориентират към здравословния начин на живот, обсъждат се различните видове храни, режими.

Може би така да ми се струва, защото аз самият се движа повечето време в такава среда, но наистина оставам с такова впечатление.

А с отминаване на кризата лека-полека, смятам, че процентът на хората, хранещи се здравословно и водещи здравословен начин на живот ще се увеличава.

За съжаление здравословните храни са по-скъпи и много хора към момента са принудени да правят компромиси.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да наблегнат на базовите упражнения, свободните тежести, да преобладават белтъчните храни в тяхното меню и да бъдат допълнени с комплексни въглехидрати и мазнини от растителни източници и риба (заради Омега-3 киселините).

Да не копират системите на професионалистите и да не минават веднага на веднъж седмично трениране на мускулна група.

Да не се нахвърлят веднага на хранителните добавки, а да си ги запазят за по-нататък, когато наистина ще имат нужда от тях.

Да забравят за стероиди, растежни хормони, Т3 и т.н., поне докато не натрупат няколко години тренировки и спазване на хранителни режими зад гърба си и опознаят своето тяло – трябва първо да могат да растат и да качват мускули и сила натурално и да са достигнали своя генетичен потенциал, за да има смисъл да погледнат към тази група препарати!

Ето това не разбират  много трениращи (и то не само начинаещи).

То и терминът "начинаещи" е много относителен – според мен някой, който е тренирал няколко години, но не е мръднал (или пък от ръка 33 за две години я е направил 35) не може да се причисли към графата "напреднали".

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Това беше преди толкова години, че не помня вече. Мисля, че търсех нещо в Гугъл и ми излезе линк към вашия форум и така до днес.

Допадна ми първо, че можех директно да разменя мнения и да обсъждам различни фитнес теми с хора, които имат сходни с моите интереси.

Много ми допада и фактът, че на самия сайт вече има архив с много голям обем систематизирана информация, в който мога да намеря почти всичко, което търся.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да следват мечтите си и да не се отказват, въпреки трудностите, които неминуемо ще срещат по своя път!

Да намират винаги време да спортуват – и в най-трудните им моменти това ще ги успокоява и ще ги ободрява и ще им помага да излязат по-лесно от временната "дупка", в която са изпаднали!