Хъркането
Просто досадно или потенциално опасно?
Просто досадно или потенциално опасно?
От 17.12.2011, чете се за 7 мин.
"Доброто" старо хъркане е тема, върху която почти всички изследователи на съня са съсредоточили усилията си. Дихателният шум с честота 300 херца е неприятен и изнервящ най-вече за партньора на хъркащия, но може да доведе до сериозни здравословни проблеми и за главното действащо лице. Ето защо хъркането е проблем, който не бива да се неглижира, а при необходимост налага и вземането на незабавни мерки.
Изнервящо или опасно, хъркането определено е състояние, което изисква внимение и проследяване.
Съвременната медицина разполага с редица решения и алтернативи, които могат както да ни избавят от досадния шум, така и да спасят живота ни.
Типичният хъркащ е мъж с едро телосложение, който пуши и не обича спорта. Това обаче не означава, че непушачката с нормално тегло е застрахована от появата на този проблем.
Дори млади спортисти могат да бъдат засегнати. Фактите показват, че около 45% от възрастните хора хъркат само понякога, а 25% страдат от това състояние постоянно.
Хъркането се наблюдава при всеки втори мъж и всяка четвърта жена, особено над 40-годишна възраст, а при жените менопаузата и хормоналните промени също имат влияние.
По време на сън (при нормално дишане и съответно липса на хъркане) въздушният поток навлиза през ноздрите на носа след това преминава към мекото небце и към ларинкса без излишни завихряния.
Хъркането се появява, когато се затрудни свободното преминаване на въздуха през носа или гърлото.
Това води до завихряне на въздушната струя и вибрации на отпуснатите при сън меки тъкани - увула, сливици, меко небце, които са в задната част на гърлото.
Издаваният шум може да достигне до невероятните 90 децибела (за сравнение - височината на звука при нормално говорене е 40 децибела).
Причините за блокирането на въздуха по дихателните пътища са многобройни и често се срещат в комбинация:
Много хора подценяват хъркането и го считат за нормално. То не е само дразнещ шум за околните, но може да бъде и тревожен сигнал.
Нерядко е признак за доста сериозно заболяване - сънна апнея, която задължително трябва да бъде лекувана.
Сънната апнея, непозната допреди няколко години, представлява пълно преустановяване на дишането по вrеме на сън за повече от 10, дори и за 20-40 секунди.
В този случай меките тъкани на фаринкса не просто вибрират, а прилепват помежду си и достъпът на въздух се прекратява.
Смята се, че човек страда от сънна апнея, когато за един час сън стават поне 5 кратки прекъсвания на дишането.
В най-тежките ситуации за една нощ може да се наблюдават няколкостотин краткотрайни прекъсвания на дишането, а общата им продължителност да достигне до няколко часа.
Натрупването в кръвта на въглероден диоксид води до дразнене на дихателния център в мозъка, разбуждане, волево поемане на въздух и повторно заспиване.
Това може да се повтори десетки пъти през нощта, като по този начин качеството на съня рязко се понижава.
Пациентът забелязва, че не се наспива добре, усеща отпадналост и умора презз деня, липса на концентрация и внимание.
Недостатъчното снабдяване с кислород води до нарушения в дейността на сърцето и мозъка. Последиците са високо кръвно налягане, нарушен глюкозен баланс, склонност към депресии, намалено либидо и потентност, сърдечно-съдови заболявания.
Днес вече за медицината не е тайна връзката между появата на мозъчен инсулт и хъркането. 40% от мозъчните васкуларни инциденти настъпват по време на сън или в първия час след събуждането. Повечето засегнати са мъже.
При случаите на сънна апнея решението е добре известно, но трудно се понася от пациентите – състои се в носене на маска през цялата нощ, която представлява обдишваща машина, подаваща кислород под налягане при всяко спиране на дишането.
Целта е да държат отворени дихателните пътища по време на сън, за да няма спиране на дихателния процес.
Диагностицирането на сънната апнея е трудно, защото повечето хора не считат за нужно да се консултират с лекар.
За съжаление това опасно заболяване се диагностицира едва след появата на сърдечно-съдов проблем или настъпването на пътно-транспортно произшествие поради дневната сънливост и умора, причинени от недоспиване.
Ролята на партньора е много важна за навременното откриване и преодоляване на проблема.
Хъркането, което не се дължи на аномалии и анатомични изменения в дихателните пътища, не се приема за болест, поради което лечението не е задължително.
Въпреки това срещу него съществуват различни терапевтични техники – от промяна на позицията на тялото до хирургична намеса.
Най-логично е да се премахне причината, която поражда хъркането, а именно:
В много случаи тези мерки се оказват достатъчни за справяне с проблема хъркане. Доста често обаче причината може да е повече от една и решението трябва да е комплексно.
Когато хъркането е много упорито и има прояви на сънна апнея, може да се помисли за оперативна намеса. Тя е с ефективност над 80%, но съществува риск проблемът да се върне след 2-3 години.
В зависимост от конкретния случай се отнема част от определени тъкани (меко небце, увула, сливици). Прилагат се лазерни и ултразвукови методи. Целта е да се редуцира обструкцията (запушването) или да се разшири проблемната анатомична област, която е причина за хъркането.
Често тези области са няколко, което е и причина за непълния ефект от интервенцията понякога.
Хирургичният подход е фокусиран най-често върху носните проходи, мекото небце, увулата и езика.
Процедурите по разширяване на носните проходи често са кратки и се извършват в лекарския кабинет. Прилага се радиочестотна енергия върху тъканите, което води до образуване на скарификационна (втвърдена зарастваща) тъкан.
Използват се и обезболяващи инжекционни лекарства. Ефектът е разширяване на кухините и по-лесно проникване на въздуха.
Пълният ефект настъпва след около 3 месеца. Често скарифициралата тъкан омеква и се отпуска с времето, което налага повторение на процедурата.
При изкривена носна преграда (по рождение или вследствие на травма) хиургичната интервенция е в операционна зала и под пълна упойка. Състои се в премахване на изкривената част от хрущяла.
При полипи в носа (мукозни разраствания вследствие на алергии) се налага отстраняването им, тъй като те се разрастват с времето и запушват носната кухина.
В зависимост от конкретния случай интервенцията се провежда в лекарски кабинет или операционна зала.
Целите на оралната хирургия при проблема хъркане са да се премахнат някои тъкани (меко небце, увула) или те да бъдат втвърдени с цел премахване на вибрациите.
Увулектомията е премахване на увулата (мъжеца). Извършва се в лекарски кабинет, с локална упойка. Наблюдава се дискомфорт за няколко дни след това, болка при гълтане и говор.
Хирургична намеса на мекото небце - при един от вариантите е достатъчно да се изреже само върхът на небцето, ако то е по-дълго. Другият вариант е да се изреже цялото небце, но той е по-неблагоприятен, защото може да повлияе на гълтането.
Често с помощта на лазер се създават микропрорези в областта на мекото небце, което води до образуване на по-твърда скарификационна тъкан, което предотвратява възникването на вибрации.
Радиочестотната енергия цели същия ефект. Над 77% от пациентите съобщават за подобрение. При 29% се наблюдава релапс поради омекване на втвърдената мускулна тъкан с времето.
Друг метод е инжектиране на склерозиращи вещества (импланти) в небцето с цел то да се втвърди и уплътни.
Имплантите са изработени от инертния материал дакрон, използван в сърдечната хирургия. Те персистират в тъканта, поради което завръщането на проблема хъркане е значително възпрепятствано.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече