Интервю с Веселин Дойчев
"Вярвайте в себе си и гонете целите си докрай, успехът ще е въпрос на време!"
"Вярвайте в себе си и гонете целите си докрай, успехът ще е въпрос на време!"
От 16.05.2012, чете се за 9 мин.
В поредицата от интервюта с популярни потребители от нашия форум този път представяме на вашето внимание Веселин Дойчев.
Здравейте! Казвам се Веселин Дойчев, на 27 г., от гр. Перник.
Накрая на тренировката по брейк правех по 250 лицеви опори. Започнах да ходя по лостовете почти всеки ден. Усещах, че заяквам и започна в брейка да ми става по-лесно. Увеличих лицевите опори (започнах да правя по 750 на ден), ходех и по-често на лостовете. Един ден за по голямо натоварване реших да отида във фитнес зала. Почна да ме мотивира усещането и изменението на мускулатурата ми. Постепенно фитнесът измести брейка.
В момента главните ми занимания са работа, семейство, тренировки. Ходя на работа почти всеки ден - работя като експедитор на готова продукция стомана за Европа.
Опитвам се да не лишавам семейството си от внимание и горе-долу успявам благодарение на съпругата ми, защото много често разходките са ни от вкъщи до фитнес залата. Тя е бивша волейболистка и има страшен спортен дух! Нямам никакво време за приятели и почти не излизам....
Имам едно прекрасно семейство! Целите ми са да отида на състезание по културизъм и да завърша висшето си образование (имам още няколко изпита и се дипломирам).
Залагам най-вече на базови упражнения с тежки серии. Опитвам се да правя качествена закуска и оттук нататък - каквото и колкото има. Когато имам възможност, хапвам и повечко месо...
Абсолютно!
Не че никога, а постоянно мисля за това, дори и сега! Това ми е най-голямата болка!
Определено! Сигурен съм в това!
Аз съм фен на диетите, въпреки че не ги спазвам, защото нямам възможност. За да изкараш максимален ефект (независимо за качване, сваляне или стягане), е необходима диета.
Да, използвам хранителни добавки, доколкото имам възможност. Помагат ми и съм много доволен от тях. Вероятно всеки сериозно трениращ ги използва.
Тук нещата са много относителни! Ако говорим за развитие на професионално ниво - там май са неизбежни, в противен случай твърдо не!
Не съм фен на меренето, но знам за ръката ми - стигна до 47 см. Лег 150 кг (повече не съм и опитвал), мъртва тяга 270 кг.
Тези постижения са при 94 кг тегло. Казвам "на чисто", защото преди тези постижения (2-3 години) съм правил буквално смешен цикъл за 20 дни само с 20 мг метан, което е абсолютно нелепа работа.
Усетих се тогава, че правя грешка, спрях и си купих хранителни добавки. Затова казвам, че всичко е на чисто!
Денят ми минава по различен начин спрямо смяната, която съм.
Първа смяна – ставане в 05:00 ч., прибирам се от работа в 14:30 ч. (обяд), след което лягам да поспя, после отивам към залата с жена ми ии детето (ако няма кой да гледа малката, идва с нас), след това се прибираме и няколко часа релакс (главно заети с малката).
Втора смяна – ставане в 09:00 ч., 11:30 ч. тренировка и от 14:00-22:00 работа.
Трета смяна – ставане в 11:00 ч., тренировка от 13:00-14:30 ч., сън 18:00-19:00 ч., от 22:00-06:00 работа.
На 4 работни дни имам 1 ден почивка, който го отдавам изцяло на семейството си.
Да, имам - гърдите...
Мъртвата тяга не я правех редовно. Преди три години и половина си спомням, че направих на 235 кг 4 повторения, после спрях да тренирам за година.
Като почнах отново, я правех в месец веднъж. Да не ви излъжа нещо, но мисля, че от 8 месеца я правя през седмица. Спомням си, че имах цел до Нова година да дръпна 250 кг. На 14 февруари успях 270 кг, а 2-3 месеца след това 295 кг. Описвам точно сериите с килограмите в тренировката ми. Нямам специална методика за трениране.
От брейка имах, да. Правиха ми операция на коляното. От бодибилдинга единствено от тяга - точно когато направих 4-ката на 235 кг, се контузих в ключицата. Не съм ходил на лекар, но с времето травмата отшумя. Други по-сериозни травми не съм имал досега.
В спокойно работническо семейство.
Пробвал съм да тренирам и по този начин, но не съм си усещал добре мускулите, а и по принцип съм фен на силовото трениране. Мога да кажа, че съм опознал тялото си и то ми води начина на тренировка.
Да, мисля сериозно за професионална реализация в културизма, но за тази цел трябва да си намеря спонсор, иначе нещата стават много сложни. За трибой... в момента съм слаб за тази дисциплина. Минавало ми е през акъл да отида да се пусна само за тяга, ако мога да взема медал. За реализация в трибоя трябва да променя начина на тренирането, което няма как да стане.
Залагам на базови упражнения, задължително правя по-тежки серии. Другото го определям по интуиция, търся ефекта на хубавото натоварване и напомпване.
Ще му направя хубав хранителен режим. Започва с кръгови тренировки, като постепенно преминава в 3 или 4-дневен сплит. Оттук нататък се следят изоставащи мускулни групи и следователно даването на приоритет за тях. Ще заложа на правилното възстановяване и правилното изпълнение на упражненията.
Никога не бих лишил от нищо детенцето си в името на спорта!
Най-вече здраве! След което спонсор, за да мога да се отдам максимално на подготовката. Разбира се, и по-добра работа да си намеря. Средства за един нормален живот. Не искам много.
Бодибилдинг.
Ronnie Coleman, Phill Heath, Victor Martinez. От българските - Митко Димитров и, разбира се, Добри Делев.
Не пия, не пуша, по жени не ходя... май нямам (усмивка). Сигурно имам, но в момента не мога да се сетя.
Веднага щях да напусна работа и бих си намерил работа в някоя фитнес зала. В момента работата ми е поне сериозна и ме е страх да рискувам, защото все пак не съм сам. Щях да пътувам повече със семейството си и да живеем по–спокойно.
Случвало ми се е, разбира се. Просто гледам да не спирам процеса на трениране, дори съм ходил без желание в залата, но гледам да съм там. В такъв момент, ако спра да тренирам, става още по–лошо. Знам, че периодът ще премине и всичко ще се нареди. Важното е да бъда в залата! Мотивация е това, чрез което реализираш целите и мечтите си (май не дадох много точен пример).
Ако е истинска мечта, никога!
Чувствам ужасно напрежение! С работата ми се прехранваме вкъщи, така че за съжаление е на първо място. Справям се благодарение на силната ми обич към спорта и разбира се, подкрепата на семейство и приятели.
Да, случвало се е. В този случай излизам с жена ми, а тя ме води директно в залата (смее се).
Всъщност не особено.
Мотивира ме и ме подкрепя в много голяма степен. Ако нямах разбиране, сигурно нямаше да имам възможност да се стремя към професионално развитие.
Не! Моите колеги са друг тип хора. Началникът ми е спортна натура и с него се видяхме веднъж в залата - от тогава мисля, че има интерес. Пита ме как вървят тренировките и общо взето се интересува.
Има ли голямо желание, да не се отказва! Има професионални културисти без кой знае какъв ген, а са се реализирали и спечелили престижни състезания.
Ако човек няма намерение да се развива професионално, не виждам смисъл да прекачва тази граница. За мен границата между удоволствие и професионалния спорт са точно лишенията! Когато тренираш за удоволствие, ако не се чустваш добре, просто няма да отидеш на тренировка, а и за храната няма да ти се налага да се подлагаш на кой знае какви лишения.
Треньори не съм имал. Консултанти да! Тук ще използвам момента да благодаря на моите приятели Добри Делев и James Hinks за ценните съвети (усмивка).
Хранене 10% (тъй като е под всякаква критика), треньори 0% (нямам), тренировки 40%, генетика 50%.
Нещата са свързани дотолкова, колкото работата да ми пречи адски много.
Стана дума вече, че съм се занимавал с брейк, но това е танц. Иначе като по-малък - футбол, волейбол.
Правя жертви... 2 часа преди тренировка не трябва да съм ял нищо. За да го направя това, се налага да си навивам понякога и часовник за закуска. Преди тежка тренировка (примерно мъртва тяга макс) ден преди това се въздържам и от секса. Може и да е грешно, но при мен наистина има значение.
Да, забелязвам, че мотивирам хората около мен. А как... мисля, че те най-добре ще кажат.
Фитнес индустрията се развива с бързи темпове. Прави ми впечатление, че все повече залите се пълнят. Здравсловният начин на живот е много хубаво нещо, но всичко опира до финанси, а и не само. Масово хората не водят здравословен начин на живот.
Хранете се! Тренирайте, и ако не ви е ясно нещо, не се срамувайте да питате! Не използвайте забранени медикаменти.
Не мога да се сетя точно как се запознах с изданието, тъй като беше преди години. Отскоро съм част от него, но го знам поне от 4 години. Няма нужда от подобрения, и така си е добре.
Вярвайте в себе си и гонете целите си докрай, успехът ще е въпрос на време! Бъдете здрави!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече