Адаптогени

Какво са Адаптогените?

Това са група вещества, добивани от растения, които подпомагат тялото да се адаптира към стреса, като снижават негативните странични ефекти в процеса на генериране (в момента) на стреса и възстановяването и в периода след него.

За адаптогени започва да се говори около олимпийските игри в началото на Студената война. Пионер в областта е фармакологът Николай Лазарев, работещ по съдоразширяващ агент във Франция през 1946 г.

Концепцията се приема сериозно в държавите от източния блок (особено в бившия СССР) и разработките дават резултати на олимпийските игри през 52-ра, където СССР взимат само с 5 медала по-малко от американците и се нареждат втори в класирането по страни.

Използването на адаптогени обаче датира от векове в различните традиционни медицински школи по целия свят. Достатъчно е да споменем адаптогените: жен-шен, златен корен, елеутерокок и др.

Навлизането на адаптогените при хранителните добавки в западното общество, включително ЕС и САЩ, се случва бавно, понеже по-голямата част от изследванията за адаптогени са правени в страни от източния блок.

В крайна сметка Администрацията по храни и лекарства в САЩ приема концепцията през 98-ма година. В ЕС различните страни водят различна политика, като в много от тях адаптогените се продават като хранителни добавки, а в някои се изисква предписание според формата (дрога, извлек, сух екстракт и пр.) и концентрацията.

Как въздействат адаптогените и какво е адаптогенен ефект?

Започваме с това, че за да се класифицира като "адаптоген", всяко вещество следва да покаже адаптогенен ефект, иначе казано - да е способно да "нормализира" условията, в които функционира телесната хомеостаза на ниво тъкан, клетка, органи и/или организъм.

Официално приетата от медицината дефиниция:

Адаптогените са нов клас метаболитни регулатори, които увеличават способността на организма да се адаптира към промени и стресори в заобикалящата го среда, така че да избегне щетите от тях, независимо дали са с физична, химична или биологична природа.

Днес се знае, че адаптогените могат да постигнат подобен "стабилизиращ" ефект върху организма благодарение на няколко механизма на въздействие. Процеси, които могат да се случват в синергия или всеки от тях да въздейства сам, а резултатът да е адаптация.

Ниво клетка, молекули и ДНК-транслация

В търсене на причините за адаптогенно въздействие, Беркман и Дардимов намират през 1965 г. връзка между транслацията на ДНК (синтез на РНК), а 15 години по-късно става ясно, че ефектът се проявява чрез симпатиковата нервна система.

Намират се редица сигнални белтъци, ензими и функционални молекули и невромедиатори, които предизвикват адаптация към стреса в клетката и междуклетъчната комуникация. По-известни от тях са: термично шоковите протеини и фактори, кортизолът, азотният оксид и много други. 

Ниво организъм - органни системи, хормони

Два основни хормонални механизъма задействат адаптацията към стреса. Това са осите на въздействие:

• ос хипоталамус - хипофиза - надбъбречна жлеза (HPA/HTPA);
• ос симпатикова нервна система - надбъбречна жлеза (SAS).

Първата ос е свързана с регулация на невро-хормоналната система, свързана с адаптацията към стрес и регулацията на много процеси, сред които: цикъл на съня и будността, храносмилане, имунитет, настроения и емоции, сексуалност, метаболизъм (енергоразход:запаси).

Втората ос е свързана с много древен механизъм на готовност, подготвеност на организма за момент на шок. Жаргонно наричат ефекта, който предизвиква активирането на системата "бий се или бягай" (fight or flee).

За целта симпатиковата нервна система трябва да подтисне действието на парасимпатиковата, която е отговорна за покоя и релаксацията. Именно този преход бива облекчен от адаптогените така, че да се намалят вредните ефекти.

Стимуланти ли са адаптогените?

Често хората бъркат като смятат, че щом адаптогените въздействат в процес на стрес, те промотират стреса. Това не е така. Веществата с адаптогенен ефект не са причинители на стреса, а стреспредпазващи агенти.

Точно затова адаптогените работят и следва да работят заедно с вещества, притежаващи стимулиращ ефект (кофеин, никотин, амфетамин, ксантини, теобромин, теофилин и др.)

Сравнение между адаптогени и стимуланти, публикувано в Wikipedia дава ясен отговор как се различават двете групи вещества:

Вижда се че разликите са контрастни, като на мястото на амфетамина можете да сложите произволен стимулант и таблицата няма да се измени съществено.

Известни адаптогени

В изданието вече сме ви представяли вещества/билки с адаптогенен ефект. Такива са:

• Жен-шен
• Петолистна гиностема (Jiaogulan)
• Арогия пача (Arogya Pacha - Trichopus zeylanicus)
• Екстракт от Златен корен (Rhodiola rosea)
• Левзея (Leuzea carthamoides)
• Рейши (Линг Ши)

С времето ще удължим списъка, за да ви представим нови адаптогени.

Прием и странични ефекти

Трудно е да се изкажем категорично за цял клас вещества, като казваме, че нямат странични ефекти. За изброените по-горе хранителни добавки с адаптогенен ефект, както и за повечето адаптогени може да се каже, че не са наблюдавани прояви на сериозни странични ефекти при здрави хора.

Полезните ефекти на адаптогените обаче са особено важни за едни хора и просто бонус към храната при други. Логично е да се запитате:

Кой има най-голяма полза от приема на добавки с адаптогенен ефект?

• Професионални спортисти - разбира се, тази група извлича най-сериозна полза, поради честотата и обема на стреса, на който е изложена.
• Хора с физически тежки и стресиращи професии - стресът тук е ежедневие, затова адаптогените са логична част от храненето.
• Аматьори спортисти с афинитет към силови спортове, бойни изкуства, екстремни спортове, обемни или плътни тренировки. 

Приемът при стрес не изчерпва приложението на адаптогените.

Как влияят адаптогените на хора със здравословни проблеми?

Адаптогените са в състояние да подпомогнат хора със здравословни проблеми. Ето при какви заболявания се препоръчват:

• При безсъние, проблемен сън и нарушен ритъм на сън/будност;
• Депресия;
• Синдром на "прегаряне", т.е. стрес-индуцирана апатия;
• Психолгични проблеми;
• Ракови заболявания;
• Като част от ваксини, в имунопрофилактичи заболявания - т.е. подпомагат проблемите с имунитета;
• Алергия и автоимунни заболявания;
• На практика няма заболяване, за лечението на което едно или друго вещество с адаптогенен ефект да не е допринесло, поне според привържениците на холистичния клон на медицината. Конвенционалната медицина обаче не приема генерализиране, затова търсете доказателства за ефект при конкретен адаптоген, препоръчван за конкретно заболяване. 

В заключение остана да изясним има ли модел на прием, който да максимизира ефекта.

Единична доза или системен прием?

И двата модела срещат подкрепа, тъй като въздействат на една от двете оси и съответно водят до увеличена адаптивност.

Системният прием води до увеличаване синхрона и ефективността на работа по оста хипоталамус - хипофиза - надбъбречна жлеза, като за целта са нужни ниски доумерени дози от активния агент.

Единичният шоков прием в големи дози води до усвояване на активните вещества за около 30 минути и задържането им в кръвта за средно 4 до 6 часа.

Изследванията показват, че след шоков прием тялото е по-подготвено за ударен стрес, благодарение на активирането на оста на въздействие "симпатикова нервна система - надбъбречни жлези".