Адаптогени
В помощ на атлета - за овладяване на стреса и по-добро възстановяване
В помощ на атлета - за овладяване на стреса и по-добро възстановяване
От 15.05.2012, чете се за 6 мин.
Адаптогените са клас вещества, които подпомагат адаптацията на тялото към стреса, като поддържат хомеостазата и асистират на нервнaта система да отговори на шокови въздействия. Това включва както психологически стрес като този по време на състезания, така и чисто метаболитен (стрес от продължителни натоварвания) или физиологичен - максимални силови опити.
Това са група вещества, добивани от растения, които подпомагат тялото да се адаптира към стреса, като снижават негативните странични ефекти в процеса на генериране (в момента) на стреса и възстановяването и в периода след него.
За адаптогени започва да се говори около олимпийските игри в началото на Студената война. Пионер в областта е фармакологът Николай Лазарев, работещ по съдоразширяващ агент във Франция през 1946 г.
Концепцията се приема сериозно в държавите от източния блок (особено в бившия СССР) и разработките дават резултати на олимпийските игри през 52-ра, където СССР взимат само с 5 медала по-малко от американците и се нареждат втори в класирането по страни.
Използването на адаптогени обаче датира от векове в различните традиционни медицински школи по целия свят. Достатъчно е да споменем адаптогените: жен-шен, златен корен, елеутерокок и др.
Навлизането на адаптогените при хранителните добавки в западното общество, включително ЕС и САЩ, се случва бавно, понеже по-голямата част от изследванията за адаптогени са правени в страни от източния блок.
В крайна сметка Администрацията по храни и лекарства в САЩ приема концепцията през 98-ма година. В ЕС различните страни водят различна политика, като в много от тях адаптогените се продават като хранителни добавки, а в някои се изисква предписание според формата (дрога, извлек, сух екстракт и пр.) и концентрацията.
Започваме с това, че за да се класифицира като "адаптоген", всяко вещество следва да покаже адаптогенен ефект, иначе казано - да е способно да "нормализира" условията, в които функционира телесната хомеостаза на ниво тъкан, клетка, органи и/или организъм.
Официално приетата от медицината дефиниция:
Адаптогените са нов клас метаболитни регулатори, които увеличават способността на организма да се адаптира към промени и стресори в заобикалящата го среда, така че да избегне щетите от тях, независимо дали са с физична, химична или биологична природа.
Днес се знае, че адаптогените могат да постигнат подобен "стабилизиращ" ефект върху организма благодарение на няколко механизма на въздействие. Процеси, които могат да се случват в синергия или всеки от тях да въздейства сам, а резултатът да е адаптация.
В търсене на причините за адаптогенно въздействие, Беркман и Дардимов намират през 1965 г. връзка между транслацията на ДНК (синтез на РНК), а 15 години по-късно става ясно, че ефектът се проявява чрез симпатиковата нервна система.
Намират се редица сигнални белтъци, ензими и функционални молекули и невромедиатори, които предизвикват адаптация към стреса в клетката и междуклетъчната комуникация. По-известни от тях са: термично шоковите протеини и фактори, кортизолът, азотният оксид и много други.
Два основни хормонални механизъма задействат адаптацията към стреса. Това са осите на въздействие:
Първата ос е свързана с регулация на невро-хормоналната система, свързана с адаптацията към стрес и регулацията на много процеси, сред които: цикъл на съня и будността, храносмилане, имунитет, настроения и емоции, сексуалност, метаболизъм (енергоразход:запаси).
Втората ос е свързана с много древен механизъм на готовност, подготвеност на организма за момент на шок. Жаргонно наричат ефекта, който предизвиква активирането на системата "бий се или бягай" (fight or flee).
За целта симпатиковата нервна система трябва да подтисне действието на парасимпатиковата, която е отговорна за покоя и релаксацията. Именно този преход бива облекчен от адаптогените така, че да се намалят вредните ефекти.
Често хората бъркат като смятат, че щом адаптогените въздействат в процес на стрес, те промотират стреса. Това не е така. Веществата с адаптогенен ефект не са причинители на стреса, а стреспредпазващи агенти.
Точно затова адаптогените работят и следва да работят заедно с вещества, притежаващи стимулиращ ефект (кофеин, никотин, амфетамин, ксантини, теобромин, теофилин и др.)
Сравнение между адаптогени и стимуланти, публикувано в Wikipedia дава ясен отговор как се различават двете групи вещества:
Ефект | Стимуланти | Адаптогени |
Процес по възстановяване от изтощителен физически труд (включително спорт) | Ниско въздействие | Високо въздействие |
Енергийно изчерпване | Промотира | Не промотира |
Изпълнение по време на стрес (физическо) | Намалява | Увеличава |
Оцеляване при стрес (включително поява на паника) | Намалява | Увеличава |
Качество на пробуждането | Отразява се зле, влошава | Промотира пробуждането |
Безсъние | Предизвиква | Не предизвиква |
Странични ефекти | Дава | Не дава при здрави хора |
ДНК делене, РНК синтез, РНК транслация и протеинова синтеза | Намалява | Увеличава, промотира |
Пример за агент с даден ефект: | Амфетамин | Жен-шен |
Вижда се че разликите са контрастни, като на мястото на амфетамина можете да сложите произволен стимулант и таблицата няма да се измени съществено.
В изданието вече сме ви представяли вещества/билки с адаптогенен ефект. Такива са:
С времето ще удължим списъка, за да ви представим нови адаптогени.
Трудно е да се изкажем категорично за цял клас вещества, като казваме, че нямат странични ефекти. За изброените по-горе хранителни добавки с адаптогенен ефект, както и за повечето адаптогени може да се каже, че не са наблюдавани прояви на сериозни странични ефекти при здрави хора.
Полезните ефекти на адаптогените обаче са особено важни за едни хора и просто бонус към храната при други. Логично е да се запитате:
Приемът при стрес не изчерпва приложението на адаптогените.
Адаптогените са в състояние да подпомогнат хора със здравословни проблеми. Ето при какви заболявания се препоръчват:
В заключение остана да изясним има ли модел на прием, който да максимизира ефекта.
И двата модела срещат подкрепа, тъй като въздействат на една от двете оси и съответно водят до увеличена адаптивност.
Системният прием води до увеличаване синхрона и ефективността на работа по оста хипоталамус - хипофиза - надбъбречна жлеза, като за целта са нужни ниски доумерени дози от активния агент.
Единичният шоков прием в големи дози води до усвояване на активните вещества за около 30 минути и задържането им в кръвта за средно 4 до 6 часа.
Изследванията показват, че след шоков прием тялото е по-подготвено за ударен стрес, благодарение на активирането на оста на въздействие "симпатикова нервна система - надбъбречни жлези".
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече