Антоцианини
Здраве под формата на цветове
Здраве под формата на цветове
От 23.05.2013, чете се за 7 мин.
В масовата култура от векове се говори за полезните свойства на плодовете и други природни храни с богато съдържание на антиоксиданти. Въпреки че ни учат да се храним здравословно, често ние не знаем каква е причината за това. В последните десетилетия диетолози и учени обръщат все повече внимание на активните микронутриенти в храната, като тенденцията не се изпуска от света на хранителните добавки, в който вещества като флавоноиди, антоцианини и други антиоксиданти стават все по-популярни.
NOW Foods Quercetin with bromelain
Кверцетин с бромелаин
NOW Foods Berrydophilus
Дъвчащи пробиотици
NOW Foods Mega Resveratrol
Ресвератрол
NOW Foods Cranberry concentrate
Екстракт от боровинка
NOW Foods Natural resveratrol
Ресвератрол
NOW Foods Super antioxidants
Антиоксиданти
Още предложения от BB-Shop
Антоцианините са водноразтворими пигменти, които са причината за червения, синия и виолетовия цвят на растенията. Антоцианин идва от гръцките думи антос (цвят) и кианос (син). Самите антоцианини не са напълно самостоятелен клас растителни вещества, а принадлежат към родовия клас на флавоноидите, като не притежават мирис и аромат.
Тези растителни флавоноиди се съдържат във всички части на растенията – корен, стебло, цветове, антенки, листа и плодове. Самите антоцианини са деривати на други пигменти - антоцианидините, но съдържат добавена молекула захари.
Антоцианините са доминантни в редица природни храни като мед, вино, плодове, зеленчуци, ядки, зехтин, какао, зърнени храни и билкови чайове. Антоцианините са причината за тъмния цвят на редица плодове, като биват преобладаващите антиоксиданти в малини, къпини, бъз, черно грозде, арония, боровинки, грозде и много други тъмни плодове. Те биват едни от най-активните биофлавоноиди с множество доказани и прокламирани полезни свойства.
Първата особеност на антоцианините е, че те никога не функционират самостоятелно и независимо. Обикновено антоцианините взаимодействат с други биофлавоноидни или небиофлавоноидни компоненти, за да могат да разкрият пълния си потенциал. Всъщност взаимодействието на растителните химикали в растението приемник е типичен механизъм на еволюцията.
Съществуват над 4000 описани биофлавоноида, всеки притежаващ алтернативни свойства и комплексна структура в смеси с други растителни химикали. Антоцианините се съдържат в храните чрез смеси от биофлавоноиди, както и се усвояват чрез подобни смеси.
Всяко едно растение притежава своеобразен комплекс от биофлавоноиди. Това е нормално, като отговорът се крие отново в еволюцията. Растенията не могат да разчитат на единствен фитохимикал и една самостоятелна стратегия на фона на множеството опасности и промени в околната среда. Те се нуждаят от комплексни механизми и такива се осигуряват единствено от "коктейлите" от биофлавоноиди.
Така едно изследване демонстрира, че употребата на червено вино и гроздов сок показва по-силен антиоксидантен ефект, когато са в комбинация, като това се дължи на реакцията между антоцианините в гроздовите семена и гроздовата ципа.
Подобно изследване демонстрира по-силния ефект на съчетаната употреба на катехини и кверцетин, отколкото при самостоятелен прием. Това не означава, че самостоятелно приемани, антоцианините няма да имат ефект, но той ще бъде понижен и няма да е разкрит пълният му потенциал.
Друг признат проблем в науката е нестабилността на антоцианините при класическите форми на извличане на екстрактите от растенията. Те биват изключително податливи на процесите на окисляване и разпад. Повечето класически фитохимични методи могат да разрушат или деактивират антоцианините (например колонна хроматография), но съществуват и такива, които запазват биоактивността на флавоноидите (например вакуумна колонна хроматография). Проблемът при хранителните добавки е, че никъде или много рядко се отразява начинът, по който се извличат активните вещества.
Третият проблем е свързан с природата на антоцианините. Обикновено те са вещества, за чието отделяне е нужен така нареченият "стрес фактор". Това са външни фактори и условия, при въздействието на които растенията активират биохимичните процеси, свързани със синтеза на антоцианини. Именно това поражда възможността растенията, култивирани за промишлени цели да не съдържат същото количество антоцианини като тези в природна среда.
За да се постигне това е нужно да се създаде изкуствено благоприятна среда, която да въздейства на източника на антоцианини. При правилно култивиране е възможно да се получи продукт с по-високо съдържание от тези в природна среда. Подобни резултати показват и растителни видове, подложени на клетъчни изменения в лабораторна среда. Дали това се случва при производителите, отглеждащи и извличащи антоцианини, и при какви условия - няма как да се разбере от опаковката на продукта.
Най-накрая може да се отбележи, че въпреки многобройните изследвания учените не са открили пътя, по който антоцианините се разграждат в храносмилателната система и участват в метаболитните реакции. Единственият начин, по който се съди за техните свойства са крайните резултати по отношение на здравето.
Именно това незнание не може да отговори на въпроси като влиянието на определени храни, здравословни състояния или особености на организма върху усвояемостта и действието на антоцианините. Съществува и друга страна на монетата, при която немалко учени оспорват възможността на антоцианините да се усвояват изобщо в човешкия организъм или усвояемостта им е понижена до няколко процента.
Поради разнообразието от смеси и предназначение на антоцианините от различни растителни източници е трудно да се отбележат всички универсални свойства за тях. Много от тях имат свои уникални свойства и въздействие, но повечето се отличават със силен антиоксидантен и противовъзпалителен ефект.
Въпреки големият брой изследвания, досега не са открити изразени странични ефекти на антоцианините. Богатото им съдържание в редица природни храни е демонстрирало с времето тяхната безопасност при консумация, в това число за деца и бременни. Относно употребата на допълнителни антоцианини под формата на добавки е препоръчително да се следват дозите и указанията на производителя. Възможно е растителният екстракт, източник на антоцианините да съдържа други вещества, които биха имали странични ефекти.
Липсват и научни изследвания върху дългосрочната употреба на антоцианини.
Както бе споменато, природата на антоцианините предпоставя тяхното действие да се допълва от други биофлавоноиди, затова е препоръчително да се комбинират различни видове природни екстракти. Доказани са полезните свойства на комбинации като ресвератрол и екстракт от гроздово семе, кверцетин и катехини, черно грозде и антоцианините от бъз, къпина и боровинки.
Възможно е също да съществуват комбинации от натурални агенти, при които единият да противодейства на другия. Така например е доказано, че пектинът неутрализира голяма част от антиоксидантите, включително и антоцианините.
Трудно е да се отговори за точната доза поради това, че антоцианините биват множество видове и всеки от тях е ефективен в различни дози. В лабораторна среда са използвани дози от 200 до 600 мг при еднократен прием, без да са демонстрирани странични ефекти. Дози без регистрирани странични ефекти достигат до 400 мг/кг активно тегло.
Установено е, че при добре балансирана диета трябва да се набавят приблизително 1 г биофлавоноиди на ден, което е напълно безопасно количество, но в случая се отчитат смеси, а не отделни видове, затова не бива свободно да се приемат изолирани антоцианини в тези количества. Добър пример е ресвератролът, чиито препоръчителни дози са спорни и варират между 50 и 250 мг дневно.
Въпреки сравнително малкия риск от предозиране, най-добрият подход ще е да се вземат предвид индивидуалните особености на конкретния антоцианин или растителен екстракт, и да се следват препоръките на производителя. Употребата на по-високи дози задължително трябва да стане след консултация с лекар или специалист в областта.
Антоцианините свободно могат да бъдат открити като отделни продукти. Често те са изолирани (ресвератрол, кверцетин), но в повечето случаи са част от растителен екстракт (екстракти от зелен чай, гроздово семе, къпини, боровинки и много други). По-популярните антоцианини се срещат в гамата на повечето марки за здравословни добавки, а специфичните може да се открият при по-големите производители.
Все по-често се предлагат комбинирани формули от антиоксиданти, които включват различни видове екстракти, съдържащи антоцианини. Те са добър избор за потребителя предвид комбинирането на различни източници в един продукт. Това е лесен, икономичен и неангажиращ избор. Недостатък на тези комплекси са понижените дози и невъзможността да се подходи индивидуално към всеки отделен антоцианин.
Антоцианини и смеси от тях могат да се открият в мултивитаминни комплекси и здравословни формули за конкретни проблеми, като за предимствата и недостатъците важи в пълна сила казаното по-горе.
Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече