Антоцианини

Какво са антоцианините?

Антоцианините са водноразтворими пигменти, които са причината за червения, синия и виолетовия цвят на растенията. Антоцианин идва от гръцките думи антос (цвят) и кианос (син). Самите антоцианини не са напълно самостоятелен клас растителни вещества, а принадлежат към родовия клас на флавоноидите, като не притежават мирис и аромат.

Тези растителни флавоноиди се съдържат във всички части на растенията – корен, стебло, цветове, антенки, листа и плодове. Самите антоцианини са деривати на други пигменти - антоцианидините, но съдържат добавена молекула захари.

В какво се съдържат антоцианините?

Антоцианините са доминантни в редица природни храни като мед, вино, плодове, зеленчуци, ядки, зехтин, какао, зърнени храни и билкови чайове. Антоцианините са причината за тъмния цвят на редица плодове, като биват преобладаващите антиоксиданти в малини, къпини, бъз, черно грозде, арония, боровинки, грозде и много други тъмни плодове. Те биват едни от най-активните биофлавоноиди с множество доказани и прокламирани полезни свойства.

Как работят антоцианините?

Първата особеност на антоцианините е, че те никога не функционират самостоятелно и независимо. Обикновено антоцианините взаимодействат с други биофлавоноидни или небиофлавоноидни компоненти, за да могат да разкрият пълния си потенциал. Всъщност взаимодействието на растителните химикали в растението приемник е типичен механизъм на еволюцията.

Съществуват над 4000 описани биофлавоноида, всеки притежаващ алтернативни свойства и комплексна структура в смеси с други растителни химикали. Антоцианините се съдържат в храните чрез смеси от биофлавоноиди, както и се усвояват чрез подобни смеси.

Всяко едно растение притежава своеобразен комплекс от биофлавоноиди. Това е нормално, като отговорът се крие отново в еволюцията. Растенията не могат да разчитат на единствен фитохимикал и една самостоятелна стратегия на фона на множеството опасности и промени в околната среда. Те се нуждаят от комплексни механизми и такива се осигуряват единствено от "коктейлите" от биофлавоноиди.

Така едно изследване демонстрира, че употребата на червено вино и гроздов сок показва по-силен антиоксидантен ефект, когато са в комбинация, като това се дължи на реакцията между антоцианините в гроздовите семена и гроздовата ципа.

Подобно изследване демонстрира по-силния ефект на съчетаната употреба на катехини и кверцетин, отколкото при самостоятелен прием. Това не означава, че самостоятелно приемани, антоцианините няма да имат ефект, но той ще бъде понижен и няма да е разкрит пълният му потенциал.

Друг признат проблем в науката е нестабилността на антоцианините при класическите форми на извличане на екстрактите от растенията. Те биват изключително податливи на процесите на окисляване и разпад. Повечето класически фитохимични методи могат да разрушат или деактивират антоцианините (например колонна хроматография), но съществуват и такива, които запазват биоактивността на флавоноидите (например вакуумна колонна хроматография). Проблемът при хранителните добавки е, че никъде или много рядко се отразява начинът, по който се извличат активните вещества.

Третият проблем е свързан с природата на антоцианините. Обикновено те са вещества, за чието отделяне е нужен така нареченият "стрес фактор". Това са външни фактори и условия, при въздействието на които растенията активират биохимичните процеси, свързани със синтеза на антоцианини. Именно това поражда възможността растенията, култивирани за промишлени цели да не съдържат същото количество антоцианини като тези в природна среда.

За да се постигне това е нужно да се създаде изкуствено благоприятна среда, която да въздейства на източника на антоцианини. При правилно култивиране е възможно да се получи продукт с по-високо съдържание от тези в природна среда. Подобни резултати показват и растителни видове, подложени на клетъчни изменения в лабораторна среда. Дали това се случва при производителите, отглеждащи и извличащи антоцианини, и при какви условия - няма как да се разбере от опаковката на продукта.

Най-накрая може да се отбележи, че въпреки многобройните изследвания учените не са открили пътя, по който антоцианините се разграждат в храносмилателната система и участват в метаболитните реакции. Единственият начин, по който се съди за техните свойства са крайните резултати по отношение на здравето.

Именно това незнание не може да отговори на въпроси като влиянието на определени храни, здравословни състояния или особености на организма върху усвояемостта и действието на антоцианините. Съществува и друга страна на монетата, при която немалко учени оспорват възможността на антоцианините да се усвояват изобщо в човешкия организъм или усвояемостта им е понижена до няколко процента.

Доказани и потенциални полезни свойства при хора:

Поради разнообразието от смеси и предназначение на антоцианините от различни растителни източници е трудно да се отбележат всички универсални свойства за тях. Много от тях имат свои уникални свойства и въздействие, но повечето се отличават със силен антиоксидантен и противовъзпалителен ефект.

• Силна антиоксидантна активност и превенция на увреждането на ДНК и високи нива на липидна периоксидация;
• Антоцианините от синя боровинка демонстрират не само силен антиоксидантен ефект, но и потискат началната фаза на химично предизвикана карциногенеза (рак), като потискат ензима кинон редуктаза. Нужни са повече изследвания за ефективността на тези антоцианини при превенцията и засичането на ракови заболявания в началния им стадий;
• Прием на френско грозде (касис - ribes nigrum) и черна боровинка (Vaccinium myrtillus) подобрява значително адаптацията към нощно виждане. Касисът също така спомага за регенерацията на зрителния пигмент - родопсин;
• Защитните свойства срещу окислителния стрес правят антоцианините потенциално средство срещу превенцията на сърдечни болести. Техен плюс е способността им да се инкорпорират в ендотелните клетки (еднотелната дисфункция е честа причина за сърдечно-съдови заболявания). В изследванията са използвани антоцианини от черен бъз (sambucus nigra) и червено вино;
• Употребата на червено вино и черно грозде спомага за превенцията на инфаркт чрез забавяне на атеросклерозата и редуциране на коронарните тромбози. Бялото вино няма подобен ефект;
• В изследване върху ефекта на черна и червена боровинка учените достигат до извода, че позитивният ефект на антоцианините върху развитието на атеросклероза и невродегенерация, причинена от застаряване се дължи на въздействието им върху ендотелните клетки;
• Антоцианините спомагат за превенцията на инсулти, предизвикани от оксидативен стрес и възпаления;
• Прием на 600 мг антоцианини дневно предпазва диабетиците от превишен синтез на колаген, който може да доведе до слепота;
• Без да е категорично доказано, се предполага ползата при синдром на хроничната умора поради това, че един от причинителите на болестта е оксидативният стрес;
• Спомагат за поддържане функцията на капилярите и предотвратяват натрупването на левкоцити по капилярните стени.

Доказани свойства при животни (изследвания върху плъхове, мишки и хамстери):

• Антоцианините от екстракт от къпина демонстрират силен противовъзпалителен ефект при остро възпаление на дихателните пътища, причинено от прием на карагенин. Оказват и положителна роля при превенция на причинен от карагенин плеврит. В сравнително изследване антоцианини от къпина показват по-силен и продължителен противовъзпалителен ефект от биофлавоноида рутин;
• Силна защитна роля при високи нива на липидна периоксидация, в условията на дефицит на витамин Е. Използван е прием от 200 мг изолирани антоцианини на ден;
• Неврозащитен ефект на антоцианина цианидин-3-0-бета-д-глюкопиранозид, изолиран от черница. Защитава нервните клетки от радикала хидроген пероксид, и играе превантивна роля при церебрални исхемични увреждания;
• Защитен ефект на хибискус (Hibiscus sabdariffa L) върху черния дроб, като намалява възпаленията, попадането на левкоцити и некрозата;
• Определени видове антоцианини, в зависимост от структурата си, въздействат върху метаболизма на туморните клетки, като блокират активацията на ензима протеин киназа. Съществуват изследвания върху антоцианини от череша и соеви зърна, които също въздействат върху различни фази на карциногенезата. Поради факта, че в изследванията се използват екстракти (съдържат множество антоцианини) или смеси от изолирани антоцианини, учените трудно могат да преценят кои точно са активните съставки. Също така самите антоцианини нямат универсален ефект, а техните противоракови свойства са свързани с въздействието на понякога напълно различни метаболитни процеси;
• Антоцианинът цианидин-3-0-глюкозид и екстрактите от черен бъз и френско грозде подържат високи нивата на витамин Е в тялото;
• Антоцианин от сладък картоф демонстрира силна антиоксидантна активност и предпазва мозъка от увреждане от липидната пероксидация, като тестовете върху плъхове показват положителен ефект върху мозъчните функции;
• Употребата на антоцианини от боровинки, ягоди и спанак показва положителен ефект при причинени от застаряване невронни, мозъчни и моторни дефицити.
• Последните научни изследвания разкриват потенциала на антоцианините върху превенцията на диабет, функцията на панкреаса и спомагат за понижаването на кръвната захар. Обещаващи резултати показват антоцианините от арония и червено вино;

Възможни странични ефекти

Въпреки големият брой изследвания, досега не са открити изразени странични ефекти на антоцианините. Богатото им съдържание в редица природни храни е демонстрирало с времето тяхната безопасност при консумация, в това число за деца и бременни. Относно употребата на допълнителни антоцианини под формата на добавки е препоръчително да се следват дозите и указанията на производителя. Възможно е растителният екстракт, източник на антоцианините да съдържа други вещества, които биха имали странични ефекти.

Липсват и научни изследвания върху дългосрочната употреба на антоцианини.

С какво да комбинираме антоцианините?

Както бе споменато, природата на антоцианините предпоставя тяхното действие да се допълва от други биофлавоноиди, затова е препоръчително да се комбинират различни видове природни екстракти. Доказани са полезните свойства на комбинации като ресвератрол и екстракт от гроздово семе, кверцетин и катехини, черно грозде и антоцианините от бъз, къпина и боровинки.

Възможно е също да съществуват комбинации от натурални агенти, при които единият да противодейства на другия. Така например е доказано, че пектинът неутрализира голяма част от антиоксидантите, включително и антоцианините.

Препоръчителни дози

Трудно е да се отговори за точната доза поради това, че антоцианините биват множество видове и всеки от тях е ефективен в различни дози. В лабораторна среда са използвани дози от 200 до 600 мг при еднократен прием, без да са демонстрирани странични ефекти. Дози без регистрирани странични ефекти достигат до 400 мг/кг активно тегло.

Установено е, че при добре балансирана диета трябва да се набавят приблизително 1 г биофлавоноиди на ден, което е напълно безопасно количество, но в случая се отчитат смеси, а не отделни видове, затова не бива свободно да се приемат изолирани антоцианини в тези количества. Добър пример е ресвератролът, чиито препоръчителни дози са спорни и варират между 50 и 250 мг дневно.

Въпреки сравнително малкия риск от предозиране, най-добрият подход ще е да се вземат предвид индивидуалните особености на конкретния антоцианин или растителен екстракт, и да се следват препоръките на производителя. Употребата на по-високи дози задължително трябва да стане след консултация с лекар или специалист в областта.

В кои добавки можем да срещнем антоцианини?

Антоцианините свободно могат да бъдат открити като отделни продукти. Често те са изолирани (ресвератрол, кверцетин), но в повечето случаи са част от растителен екстракт (екстракти от зелен чай, гроздово семе, къпини, боровинки и много други). По-популярните антоцианини се срещат в гамата на повечето марки за здравословни добавки, а специфичните може да се открият при по-големите производители.

Все по-често се предлагат комбинирани формули от антиоксиданти, които включват различни видове екстракти, съдържащи антоцианини. Те са добър избор за потребителя предвид комбинирането на различни източници в един продукт. Това е лесен, икономичен и неангажиращ избор. Недостатък на тези комплекси са понижените дози и невъзможността да се подходи индивидуално към всеки отделен антоцианин.

Антоцианини и смеси от тях могат да се открият в мултивитаминни комплекси и здравословни формули за конкретни проблеми, като за предимствата и недостатъците важи в пълна сила казаното по-горе.