Метилкобаламин и аденозилкобаламин

Той не може да се синтезира в гъби, растения и животни, и единствено бактерии и археи (едноклетъчни микроорганизми) притежават ензимите нужни за неговия синтез. От храните най-добрите източници на витамин B-12 са животинските храни, което се дължи на бактериалната симбиоза.

Основният проблем при витамин B-12 е неговата трудна усвояемост в организма. От дефицит на витамин B-12 страдат главно вегетарианците и веганите, тъй като растителните форми са почти неусвоими. От дефицит на витамина не са защитени и индивидите, които консумират месо, поради факта, че витамин B-12 се усвоява изцяло в тънките черва и при консумацията се губи значителна част от него.

Проблемът с дефицита на B-12 не е скорошен. Едно старо изследване от 1982 г. сочи, че серумните нива на витамин B-12 са под нормата при 92% от веганите, 64% от лактовеганите (консумиращи млечни продукти) и 47% при лакто-ово-веганите (консумиращи млечни и яйчни продукти). Дефицит се наблюдава и при хора, консумиращи месо. Друго изследване от 2000 г. не открива връзка между консумирането на месо и витамин B-12, но открива масово ниски нива на витамин B-12 сред изследваните 3000 души. Заключението е, че от дефицит на витамина може да страда 20% от населението на САЩ (около 60 млн. души).

Нуждата от прием на допълнителен B-12 може да бъде породена както от дефицит поради повишени нужди на тялото, така и от слабата му усвояемост през храносмилателния тракт, като това не се отнася единствено за храната, но и за хранителните добавки, при които пероралният прием демонстрира ниска биоактивност. В това отношение съществуват различия между отделните му форми.

Особеностите на витамина, неговите източници и трудната му усвояемост поставят предизвикателства при приема му като хранителна добавка и е изключително важно да се избере усвояем и работещ витамин B-12. Тук трябва да се вземат предвид различните начини на прием и форми. Едната опция е инжекционна форма, която заобикаля храносмилателния тракт и попада директно в кръвопотока, но използването на инжекции притеснява и е най-малкото затрудняващо за голям процент от потребителите. Втората опция е перорален прием, лесен и неангажиращ.

Странични ефекти от приема на витамин В-12

Това, което най-често приемаме като витамин B-12 е цианокобаламин. Тази форма се открива в почти всички комплексни формули и повечето самостоятелни продукти на витамина. За съжаление тя е изцяло синтетична, не се среща в природата и се ползва масово поради ниската си цена и лесно производство. Когато попадне в тялото, цианокобаламинът трябва да се превърне в метилкобаламин и в процеса се отделя токсичният цианид. Макар и токсично вещество, неговите количества са пренебрежително малки, за да имат негативни ефекти и затова не трябва да се отчитат като изразен страничен ефект.

Съществуват и коензимни форми на витамин B-12. Това са биоактивни витамини, които единствени участват директно в метаболитните и ензимни реакции. Такива са метилкобаламинът и аденозилкобаламин, познат още като дибенкозид. Предимство на коензимните форми е тяхното участие в процеси, при които синтетичният цианокобаламин не показва активност, което е показно за тяхното специфично значение.

Цианокобаламинът не се намира в природни източници. Метилкобаламинът от своя страна е формата, която съществува в природата. Метилкобаламинът е преметилиран, което означава, че е готов да бъде усвоен от тялото. Проблемите с цианкобаламина възникват още при неговия метаболизъм, който го прави трудно усвояем. За да може да бъде употребен от тялото, цианакобаламинът трябва да премине през процес, който да отстрани молекулата цианид, като за този процес е нужен антиоксидантът глутатион.

Недостатъците с децианизацията може да се изразят в излишно използване на този ценен антиоксидант, както и зависимост на витаминовия метаболизъм от евентуален дефицит на глутатион. Учени също така установяват връзка между метаболизма на B-12 в неговите коензимни форми и наличието на алфа-токоферол в тялото (витамин Е), което прави реакциите зависими от неговото наличие. Тези твърдения не са категорични и са нужни още изследвания за въздействието на алфа-токоферола върху синтеза на метилкобаламин и аденозилкобаламин.

Базовата молекула кобаламин, придобит от храна, както и този, получен от конвертирането на цианкобаламин, могат да се преработват от всички клетки до коензимните му форми – метилкобаламин и аденозилкобаламин. Двата коензимни B-12 всъщност се концентрират в различни части на тялото, като аденозилкобаламинът доминира в клетъчните тъкани, а метилкобаламинът в кръвната плазма и другите телесни течности. Двата коензима играят и различни роли в метаболитните процеси, което им придава и различна коензимна функция.

Метилкобаламинът и аденозилкобаламинът демонстрират по-добра усвояемост при орален прием в сравнение с цианкобаламинат. Макар усвояемостта през интестиналния тракт да е подобна, коензимните форми се задържат повече време в тъканите, увеличава се последващият синтез на кобаламин в черния дроб и нивата на изхвърлен кобаламин през уринарния тракт са по-ниски.

Предимствата на коензимните B-12 са:

• Подобрено усвояване;
• По-дълго задържане в тъканите;
• Не съдържат токсичен цианид;
• Изразходват по-малко метаболитна енергия;
• Поддържа се синтеза на SAMe (уникална коензима функция на метилкобаламин);
• Поддържа се ензима метилмалонил-коензим А (уникална коензимна функция на аденозилкобаламин).

Доказани и известни полезни свойства на метилкобаламин:

• Единствената форма на витамин B-12, която може директно да участва в метаболизма на хомоцистеин. Регулира хомоцистеина и поддържа сърдечното здраве. Изследване върху ефекта на метилкобаламина върху нивата на хомоцистеин демонстрира понижаване на хомоцистеина от 14.7 на 10.2 nmol/ml, при прием на 1000 мкг на ден, в продължение на три седмици;
• Чрез превръщането на хомоцистеин в метионин засилва синтеза на SAMe (С-аденозил метионин), най-важният метилен донор в тялото. В резултат на това засилва и защитата от невротоксичност;
• Невротрофичен ефект и засилване растежа на нервните клетки, който спомага за възстановяване на централните и периферни нервни тъкани, увредени при амиотрофична склероза и диабетична периферна невропатия;
• Мозъчен протектор срещу увреждания от глутамат. Предпазва и ретиналните неврони от увреждания, причинени от глутаматова невротоксичност, зависима от рецептора Н-метил-Д-аспартат. При същите условия цианокобаламин не демонстрира резултати;
• Подобрява съня при отклонения. Учените допускат, че това може да се дължи на въздействието на метилкобаламина върху секрецията на мелатонин. Други го свързват с неговия ефект върху циркадния ритъм. При клиничните изследвания метилкобаламинът показва положителни ефекти при третирането на пациенти с хиперсомния и синдроми на нарушен график сън-бодърстване;
• Успешно се използва при пациенти с дефицит на витамин B-12;
• Увеличава нивата на левкоцитите в кръвта и бива един от най-силните имуномодулатори;
• Доказани ползи при деца, страдащи от аутизъм, като има положителен ефект спрямо 90% от третираните деца. 
• Положителни резултати при третирането на някои форми на анемия. Демонстрира по-добри резултати от аденозилкобаламин и цианокобаламин;
• Твърди се, че показва положителни резултати при лечение на ХИВ и туморни образувания. Учени свързват функцията на коензимните форми с превенцията и лечението на ракови заболявания. И двете коензимни форми демонстрират увеличаване на живота на мишки, болни от левкемия. Цианокобаламинът не показва активност. Резултатите са положителни, но са нужни повече изследвания в областта.
• Демонстрира увеличаване на производството на семенна течност с 37-39%. Не влияе върху хормоните;

Доказани и известни полезни свойства на аденозилкобаламин:

• Положителни резултати при третиране на някои форми на анемия. Показва по-слаби резултати от метилкобаламин и по-добри от цианокобаламин. Успешно се използва при третиране на бременни жени в комбинация с фолиева киселина;
• Увеличаване на масата и положително третиране при анорексична невроза. Използва се в комбинация с карнитин. Освен подобряване на телесното състояние, демонстрира се и повишен капацитет на интелектуалните дейности;
• Потенциал при превенцията и забавяне развитието на ракови заболявания;
• Помага при превенцията на тестикуларна атрофия, при която рязко спадат нивата на цинк, магнезий и калий в тестисите. Метилкобаламинът не показва сходни резултати;
• Аденозилкобаламин в кобминация с P-5-P и фосфаден демонстрира положителни ефекти при третирането на инфекциозен, алергичен миокардит. Комбинацията показва антиаритмичен и кардиотонизиращ ефект;

Терапевтичната доза на метилкобаламина варира между 1000 и 6000 мкг. При използването на по-високи дози не се отбелязват разлики. Възможно е дневни дози от 100 мкг на ден да показват положителни ефекти, но при дългосрочен прием. Ефективните дози на аденозилкобаламина са същите.

И двете коензимни форми по време на клиничните изследвания са приемани перорално, интравенозно и интрамускулно. Разлики в резултатите не са отбелязани. За пероралните форми на витамин B-12 като таблетки и капсули e нужно да се отбележи понижената им усвояемост. По-добър избор е използването на смучещи се дражета. Това е ефективен начин да се увеличат нивата на B-12, като се използва за транспорт лигавицата.

И двете коензимни форми демонстрират висока толерантност и липса на токсичност. Клинично е установена пълната им безопасност при прием от бременни жени. В нито едно изследване не са установени странични ефекти. Възможно е да съществуват отделни изолирани случаи.

В заключение можем да обобщим, че науката категорично дава отговор относно ефективността на коензимните B-12, предвид това, че те са обект на множество и разностранни научни изследвания. Метилкобаламин и аденозилкобаламин показват пълното си превъзходство по отношение на синтетичния B-12, не само като усвояемост, но и като повишена активност и свойства, които са неприсъщи за нито една синтетична форма.