Интервю с Благовеста Иванова (Наталья Заболотная)
"Вселената подкрепя силните хора, които знаят как да си поискат и да систематизират желанията си"
"Вселената подкрепя силните хора, които знаят как да си поискат и да систематизират желанията си"
От 20.11.2013, чете се за 10 мин.
Благовеста Иванова е сред членовете на нашия форум, които често предизвикват противоречиви реакции с изказванията си, но никого не оставят безразличен. Вижте какви са нейните възгледи за спорта, здравето и пътя към житейските цели.
Казвам се Благовеста Иванова, на 25 години. От Казанлък съм, но живея в София.
Да кажем, че през детството и пубертета спортувах на пресекулки и имах големи периоди на бездействие, без кой знае какви спортни амбиции, като изключим бокса, но получих сериозна травма и лекарите ми забраниха всякаква физическа активност.
Вследствие на това, че ги слушах, 5 години минаха ей така, качих килограми, започнах да не се харесвам, и през август 2011 реших да видя какво е това "фитнес" и има ли шанс да ми помогне да вляза в час. Междувременно бях станала 80 кг лоена топка.
Да, така е, по всички общоприети правила и спортни схващания е късно. Но аз смятам, че зависи как ще се развива човек, колко воля и желание за успех има.
Засега негативи не съм видяла, само позитиви, дори позитивизъм намирам в това, че хората не ми вярват, това ме мотивира още повече.
Най-положителното в цялата ситуация е незнанието и неведението, в което лично избирам да стоя, не искам да знам за нищо, което се случва извън залата за вдигане на тежести, искам да вдигам щанги и да имам високи постижения.
С финанси се занимавам при пълен работен ден. Радвам се на разбиране от страна на шефовете и колегите си, за което им благодаря. Спортът за мен е по-важната част от ежедневието и винаги стои на първо място.
Целта ми е да се докажа като спортист и един ден да бъда добра майка. Не мога да се похваля с постиженията си, защото ги смятам за недостатъчни. Тази година станах републикански шампион по силов трибой - спортът, с който се занимавах преди, станах и втора на състезанието по СтронгФит, организирано от Димитър Димитров – Be Strong, което за мен си беше предизвикателство, тъй като не тренирам кондиционно.
Ще стигна докъдето тялото и нервите ми издържат. Ще падна, но ще е след финалната линия... Без целите си ние сме просто плът, бродеща по земята, именно целите вдъхват живот в телата ни, това оправдава средствата.
Целта. Пътят е един, въпросът е дали си готов да тръгнеш по него и дали си готов да се сблъскаш с това, което те очаква. Доста висока е цената, която съм готова да платя, защото съм сигурна в себе си, никога през живота си не съм чувствала такава стабилност.
Спортната си злоба не я градя върху конкуренцията си, други неща ме мотивират да ставам по-добра, но те са дълбоко в мен, неща, които няма да кажа на никого. Какво означава да рискуваш бъдещето си? Бъдещето ти сам си го избираш, в избора се крие известна доза риск, но ако не рискуваш, винаги ще се чудиш какво е щяло да бъде, ако беше опитал. Относно здравето – вярвам на треньорите си, те не биха ме подвели.
Не или поне за мен това не е жертва, ако не ми беше приятно, нямаше да го правя.
Тренировките ме промениха изцяло, физически, психически, но най-много се радвам, че здравословното ми състояние се подобри значително. Положението беше страшно, мислех си, че няма да мога да доживея 25, но да чукна на дърво, вече 3 години съм по-здрава от бик. Промяната ми смени и обкръжението – силните заместиха слабите. Говоря метафорично.
Не е тайна за никого, че в професионалния спорт за постигане на високи спортни резултати се използват препарати, които са в листата със забранените медикаменти на WADA.
На война, като на война, са казали хората. Смятам, че използването на химия от непрофесионални спортисти и хора без ясна идея за вредите от препаратите е голяма глупост.
Слушам тялото си и за двете неща, но повече за тренировки. При храненето си налагам строги режими с мръсни и зареждащи дни. Ям основно телешко (понякога свинско), пъстърва, зелени зеленчуци, овес, яйца, сурови семена и ядки, тахан, фъстъчено масло, но най-важното и основното е, че си приготвям храната сама, от магазин купувам само суровия продукт. Избягвам млечните изделия.
Тренирам разнообразно. Според физическото ми състояние треньорката ми преценява вида на тренировката, разнообразявам с кардио, кондиции, стабилизации, но в основата са щангите и тренировките с по 1-2 повторения.
За хранителните добавки слушам основно Александър Захариев. Използвам това, което той ми препоръчва, и съм доволна. Добавките са неизменна част от бюджета на всеки един човек, който тренира сериозно, но разбира се, не трябва да се прекалява – витамини, минерали, тук-там някой протеин, разклонена верига аминокиселини.
Ставам в 7, пия кафе, пускам си радио, правя си закуска, отивам на работа, вечерта в залата на тренировка, прибирам се, готвя си, домакинствам, цъкам из Фейсбук или пия вино с треньорката ми. Има периоди, в които тренирам двуразово, тогава ставам в 6.
Не знам, не тренирам по мускулни групи.
Несериозно с бокс. Да, искам сериозно да се занимавам с кросфит, но с цел да се състезавам, не да тренирам за забавление. Но има време, кросфитът е доста тежък спорт, ако гледаме професионално.
Много хубав и интересен въпрос, благодаря за него. Харесвам кросфит спорта, изключително много адреналин има там, което ме привлича, но виждам, че за да бъда функционална в тази дисциплина и, дал Бог здраве и добри треньори, да мога да стигна до някакви квалификации, трябва на първо време да изградя изключителна силова издръжливост.
Моят личен треньор Тодорка Иванова е на мнение, че именно тренирането на спорт като вдигане на тежести може да ми помогне в осъществяването на тази ми мечта - да изляза на квалификации по кросфит един ден, в доста по-далечно бъдеще. Дотогава ми е приоритет да вдигам повече и да отида на международно състезание по вдигане на тежести. Но и за тази си цел има още доста хляб да ям.
Както се видя преди месец, изобщо не се бях готвила за стронгфит надпреварата на Be Strong и пак бях в челната 3-ка, на 2-о място, което за мен означава, че сме на прав път. Хората трябва да спрат да си мислят, че кросфит може да бъде спорт, в който се състезават любители, освен ако състезанието наистина не е на любителска основа, комплекси с лост, 30 кг и собствено тегло.
Ако искаш да се развиваш в този спорт, трябва да имаш доста солидно минало в спорта като цяло, иначе ще си обръщаш 50-60 кила до края на живота си. Но както всички виждаме, на кросфит игрите тези тежести за жените се изразяват в 10-ки, а не в 3-ки.
Друг е въпросът, че вдигането на тежести ми изгражда характера и психиката. На треньорката ми ще й побелеят косите с мен, докато стигна там, накъдето сме тръгнали, но накрая двете заедно ще берем плодовете на нашия труд.
Важното е, че аз съм спокойна, допреди година мислех, че е невъзможно, после един олимпийски шампион ми каза: "Щом аз мога, и ти можеш. Аз съм същият човек като теб." И се успокоих, а когато се успокоих, всичко тръгна нагоре за мен и състезанията са само трупане на опит, психически опит и свикване с конкуренцията, дано да има повече конкуренция, за да ставаме все по-добри в това, което правим.
Най-важното е, че до себе си имам екип от изключително ценни хора - Тодорка Иванова, Стоян Стаматов, Александър Захариев. Да ги бях търсила, нямаше да ги намеря в този състав, те просто се появиха на точното място в точното време. Няма случайни срещи.
Много емоционален човек съм – силно обичам, силно мразя и силно удрям, но затруднения с комуникацията нямам. До себе си държа само тези, които вярват и държат на мен, най-вече имат ясна представа за нещата. Критиката в тяхно лице приемам с наведена глава и си взимам поуки. Когато започнеш да вървиш по своя път, трябва първо да отстраниш препъни-камъчетата, за да можеш да го следваш, без да си навяхваш глезена на всяка крачка.
Всичко на земята е енергия, комуникираме с околните и външния свят на енергийно ниво. Когато усетя "лоша" енергия, аз просто се отстранявам.
Успехът на другите е мотивация, но успех в смисъл на официално признат и значим такъв успех. Колкото по-високи са ти идолите, толкова по-високи са ти и целите. Ако приемем, че в момента вдигам 75-95, за мен това е смешно, дори трагично, защото виждам, че за моята цел ми трябват минимум 115-135…
Тъй като знам какво ми коства като емоционално изживяване тренирането на този спорт, се възхищавам преди всичко на треньорката си Тодорка Иванова, най-вече за търпението, възхищавам се на Милка Манева, имала съм възможността да я гледам как тренира, това е един много силен пример за спортист, съчетаващ дух, борбеност, целеустременост и дисциплина. Тази година тя стана европейски шампион в категория до 63 кг.
След дамите искам непременно да спомена Алан Цагаев, също голям спортист, с много опит, знания и поглед върху нещата, изключителен човек, с който се надявам да се срещам по-често в бъдеще. В моите очи това са успели хора.
След 10 години ще съм неколкократен шампион, ще имам къща на село, ще гледам животни. След 20 години ще празнувам рождените дни на децата си с оркестър на тежка маса.
И да, и не. Има един момент, в който чашата прелива, а прелива, защото дълго време си мълчал. Тогава решението ти няма как да е прибързано, решението в случая е нужно. Аз никога не се връщам назад, ако смятам, че всичко там е приключило и нямам какво да кажа.
Ако говорим за дискусиите във форума, вече се включвам само заради мохабета и скуката. Позволявала съм си да дам съвет и да споря за неща, които съм изпитала върху себе си, което смятам и че е нормално за форум, в този смисъл на думата - "място, където хората дискутират". Аз съм в реалния живот, и на думи, и на действия. Който не вярва – да заповяда, сварихме ракията, ще почерпя.
Да, споменавала съм я, разбира се, но метафорично. Хората цял живот тренират, за да отидат на Олимпиада, всички знаят за какво състезание става въпрос.
Както казах и по-горе, колкото по-висока цел си поставяме в живота, толкова по-възможно е да стигнем до нещо задоволително по пътя си. В крайна сметка мечтите никой не може да ни ги открадне.
Непостоянство в постоянството. Не е добре да циклиш на едно място, човек трябва да се развива, еднообразието ни реже крилете.
Това е изключително трудно, не можеш да накараш някого да направи нещо, ако той не чувства вътрешната необходимост да го направи. Но никога не лъжа, когато ми зададат въпроса: "За колко време и как си постигнала тези резултати?" Отговорът е прост: две години, през които най-дългата ми почивка е била 2 дни, и много лишения откъм храна и социален живот.
Самодисциплината е от съществено значение, иначе нищо не се получава. И да си малко луд също помага.
Последните години като че ли тръгна нагоре фитнес индустрията, хората започнаха да обръщат повече внимание на външния си вид. Хубаво е да има компетентни треньори, които да помагат на трениращите да постигат резултати, а не такива със сертификат за изкаран едномесечен курс. Материята е толкова обширна, хората толкова различни, че няма как за един месец да станеш гуру и да започнеш да тренираш хора. Това е голяма отговорност.
А здравословният начин на живот е едно истинско предизвикателство, особено за живущите в София, затова и искам да отида да живея на село, искам спокойствие и добра храна, което в големите градове е немислимо.
Направих си дневник, в който да записвам тренировките си и да споделям желанието си за промяна, тъй като имах нужда да започна да общувам с хора, които обичат спорта също като мен.
BB-team е издание с много полезна и пълна информация за тренировки, хранене, упражнения, процеси в организма и т.н. Нямам никакви забележки към създателите и екипа.
Единственото нещо, което не ме привлича вече, е форумната среда, изключително много злоба, лични нападки и хора, неуважаващи мнението на другия. Свободата на словото и дискусията ги няма.
Пожелавам на читателите на BB-Теам да бъдат винаги положително настроени, да виждат чашата наполовина пълна, да се усмихват, да обичат, да се борят, да не крият емоциите си и най-вече да вярват в себе си, защото Вселената подкрепя силните хора, които знаят как да си поискат и да систематизират желанията си.
Успех в поставените цели и не се отказвайте!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече