Тропическите плодове (част II)

Екзотични плодове, които си струва да опитате

В първата част от тази поредица започнахме да разглеждаме отблизо някои интересни екзотични плодове и техните качества. Във втората част ще ви запознаем с още няколко вида тропически плодове, които със сигурност ще ви заинтригуват, ако не сте ги опитвали никога досега, или ще ви напомнят със сладка носталгия за екзотични пътешествия.

Мангостин

Тропическите плодове - втора част

Мангостинът (Garcinia mangostana) е плодът на вечнозелено дърво, растящо в Индонезия и Югоизточна Азия. Има кръгла форма, кора в пурпурен цвят и кремава мека сърцевина, тежи от 80 до 200 г.

Мангостинът се използва в медицината от векове и е високо ценен заради здравословните си качества. Само бялата сърцевина на плода е ядлива. Тя има размерите и формата на мандарина, а вкусът й наподобява този на на бадема - маслен, но по-сладък.

Вътрешността му е богата на хранителни вещества, външната обвивка също. Мангостинът съдържа голямо количество ксантони (мощни антиоксиданти), калций и витамин С. Мангостинът е считан за фин деликатес с особено приятен аромат, така че е подходящ като добавка към различни десерти и сокове.

Пепино (динена круша)

Тропическите плодове - втора част

Пепино (Solanum muricatum) е известен още като мелоди, сладка краставица или динена круша, и по цвят напомня пъпеш, макар че е много далечен роднина на дините и пъпешите. Пепиното има сладък вкус, но всъщност е по-близкородствен с доматите и патладжаните.

Среща се в Колумбия, Еквадор, Боливия, Перу и Чили, но много рядко в други страни, тъй като е нежен плод и не понася добре дълги пътувания. В Нова Зеландия, Турция, Чили и на о-в Мавриций са правени опити да се култивира.

Плодовете имат формата на пъпеш, но са със значително по-миниатюрни размери. Откъсват се когато придобият бледожълт или кремав цвят, тъй като ако презреят, губят вкусовите си качества.

Плодът е умерено сладък, без неприятен послевкус. Богат е на витамините А и С, на минералите желязо и калций, на захари и фибри. В 100 г пепино се съдържат около 80 ккал. Подходящ е за консумиране в сладки десерти, но и в салати.

Аки

Тропическите плодове - втора част

Плодът аки (Blighia sapida), срещан още под името акий, е национален плод на Ямайка и следователно доста разпространен там, но е добре да бъдете много внимателни с него. Плодът с форма на круша трябва да е нарязан правилно, тъй като ядлива е само жълтата му вътрешна част.

Кората и черните семенца са силно отровни - могат да причинят ямайска болест, която протича с повръщане и пристъпи и може да доведе до фатална хипогликемия.

Макар че може да се излекува, ако се хване навреме, отравянето може да бъде избегнато с внимателно подбиране на частите за ядене. Аки не трябва да бъде нито твърде зелено, нито твърде зряло. Вкусът на аки е мек, често сравняван с подобен на този на яйцата, а текстурата му е кремообразна.

Годните за консумация части на плода съдържат протеини, незаменими мастни киселини и витамин A. Останалите части на плода се използват в медицината.

Личи

Тропическите плодове - втора част

Личи (Litchi chinensis) е плод на тропическо дърво, което произхожда от Южен Китай и се отглежда в много страни с топъл климат. Плодовете на личи са не само вкусни, но и полезни. В 100 г личи се съдържат 0.44 г мазнини, 10 мг магнезий, 5 мг калций, 31 мг фосфор, 171 мг калий, 72 мг витамин С и 16 г фруктоза.

Има повече от сто известни сорта личи. Някои от най-известните от тях са:

  • Kwa Iuk -Hanging Green – най-известният и най-редкият представител на това растение е получил названието си заради светлозеления оттенък и слабо забележимата зелена линия върху кората на плодовете. В древни времена това е бил специален плод за подарък на важни и почетни персони.
  • No Mai Tsze – лепкави оризови топчета. Сортът е подходящ за сушене. Названието идва от дебелата и плътна мека част на плода, напомняща вкуса на мед. Червената кора е твърда, но не е грапава, а семето е по-малко от другите сортове (някои плодове изобщо нямат семена).
  • Сладък Османтус – сорт, който има яркочервена, много грапава кора и миризма на сладък османтус, едно от най-любимите дървета в Китай. На вкус тези плодове са сладки и хрупкави. Този сорт има близък роднина – "Зелен Яту", чиято кора е покрита с тъмнозелени петънца.
  • Hak ip - черен лист – този сорт узрява по-рано от другите сортове, плодовете му са месести, червени на цвят, понякога със зелен оттенък, а кората отделя сок, приличащ на червено мастило; меката част понякога е леко розова, и е сладка и хрупкава.
  • San yueh hung - мартенски червен – най-ранният сорт личи. Плодовете му могат да се берат още през месец май; те са едри, с червена дебела кора, а меката част е средно сладка на вкус.
  • Fei tsu hsiao - "Усмивката на наложницата" – легендарен сорт личи, известен още от времето на епохата Тан (I век н.е.). За този сорт са характерни ранно узряване и кора, отделяща червен сок. Плодовете са едри, с тънка кора с цвят на кехлибар и много сладка и вкусна мека част.
  • Early Large Red – ранно узряващ сорт. Плодовете са дълги около 3.5 см, тъмночервени, кората е твърда, залепнала леко за меката част, която е сивкаво-бяла, плътна, сладка и вкусна.
  • Late Seedless, или Late Bedana – късен сорт личи. Плодовете са с оранжево-червен до тъмночервен цвят, основно с конична форма, меката част е кремавобяла, мека, много сладка, с много добър вкус, само с лека горчивина близо до семката. Семката е недоразвита.
  • Kalkattia – късно узряващ сорт. Плодовете са с дължина 4 см, с удължена форма, розово-червени, меката част е с цвят на слонова кост, плътна, много сладка и вкусна.
  • Rose-scented. Узрява в средата на сезона. Плодовете са около 3 см дълги, със закръглена форма, леко грапави, лилаво-розови; меката част е сиво-бяла, мека, много сладка.

Китайците казват, че един плод личи е равен на три огнени факли, и смятат, че в него е максимално изразена енергията Ян – енергията на силата и светлината, на огъня и вятъра.

Лонган (драконово око)

Тропическите плодове - втора част

Лонган (Dimocarpus longan) е плод, сроден с личи, и произхожда от Китай, но в днешно време е разпространен в много тропически страни. Първото име на плода съвпада с наименованието на виетнамската провинция Лонган. А второто му име - драконово око, става очевидно, след като разрежете плода. Отвътре той наистина прилича на око.

Плодът расте на дървета с височина около 20 м. В състава на лонган влизат захари, минерални вещества (калий) и високо съдържание на витамин С - 56 мг/100 г. Особено вкусни са леко охладените, сурови плодове, след като се отстрани твърдата им кора. Това е един от най-сладките тропически плодове, затова е подходящ като добавка към чайове и леки десерти. В Китай правят компот от него.

Лонган, личи и рамбутан имат доста прилики помежду си, включително кръглото черно семе в средата, но се различават значително по вкусовите си качества.

В третата част от тази поредица ще ви запознаем с още екзотични тропически плодове с неподозирани вкусови и здравословни качества.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1