Кадифен боб (Mucuna pruriens)

Какво представлява Mucuna pruriens?

Мукуна е растение, което вирее на територията на Индия, Карибските острови и някои части от Африка. Мукуна е пълзящ храст и притежава разнообразни цветове - бели, лавандулови и лилави. Възможно е да достигне до 15 метра височина. Цветовете притежават защитен механизъм и причиняват сърбеж върху гола кожа, което се дължи на алкалоида мукунаин.

Кадифеният боб от десетилетия се култивира за масово производство, като освен за лечение на рани, се използва още и за наторяване на земеделски земи и захранване на едър и дребен рогат добитък. В отделните региони са се формирали различни видове мукуна, а за култивиране все по-често се използват хибриди.

Мукуна се отличава както с богато съдържание на микронутриенти, така и с високо съдържание на макронутриенти, поради което има и калорийна стойност. Бобовите зърна на растението съдържат до 30% протеин като калорийно съдържание и между 11 и 23% протеин от цялата маса.

Зърната се отличават и с високо съдържание на фибри – до 40% от общата маса. Изсушените зърна са с по-високо протеиново съдържание, което може да достигне до 35%. Хранителната стойност на кадифения боб обяснява и масовото му използване като храна за добитък.

Освен белтъчини и фибри, Mucuna pruriens е богата още на мазнини. Преобладават есенциални мастни киселини като олеинова и линолеинова.
Химичните анализи показват, че подобно на много други екзотични растения, Mucuna pruriens се отличава с висока антиоксидантна активност, която се дължи на множеството фитохимикали. Основните антиоксиданти са феноли и гликозиди.

Главната активна съставка в зърната е феноловият компонент Л-Допа,  който съставлява от 5 до 20% от съдържанието на екстракт. Други основни компоненти са индоли и алкалоиди, като зърната съдържат четири идентифицирани досега алкалоида.

Mucuna pruriens съдържа високи концентрации на никотинова киселина (витамин В-3),  серотонин и 5-HTP, коензим Q10, адреналин, бета-карболин, инозитол и малки количества от базови минерали като селен, желязо и магнезий.

Мукуна съдържа още високи концентрации на танини (полифеноли), които притежават потенциални свойства за блокиране разграждането на белтъчините. Други евентуално нежелани компоненти са цианогенните гликозиди, които са токсични за човешкото тяло.

Интересно е да се отбележи, че листата на мукуна съдържат високи концентрации на триптаминови компоненти, които са халюциногени, но липсват в широко използваните зърна.

Как действа Mucuna pruriens?

Редица ин витро и ин виво изследвания установяват мощно влияние на Mucuna pruriens върху организма, като билката може да притежава силни противовъзпалителни, антидиабетични, антиоксидантни и неврозащитни свойства, които почти изцяло се дължат на Л-Допа.

Именно фактът, че мукуна е най-богатият източник на Л-Допа в природата е причината тя да бъде обект на толкова подробни научни изследвания.

Л-Допа функционира не само самостоятелно, но и взаимодейства с останалите активните вещества от състава на Mucuna pruriens, като индоли и тетрахидроизокиноли. Те засилват антиоксидантите и свойства.

От друга страна, дългосрочната употреба на Л-Допа при неврогенеративни заболявания може да прояви обратен ефект, като увреждане на ДНК и понижаване на редуцирания глутатион. Това може да се дължи на засилен синтез на реактивни семикенони от Л-Допа.

Все по-често се сравнява изолираната Л-Допа (леводопа) с екстракта на мукуна пруриенс. Леводопата е по-предпочитана, защото е изградена от една молекула и се изследва лесно, но има странични ефекти, които са нетипични за Mucuna pruriens.

Установено е, че леводопа увеличава увреждането на ДНК чрез медните йони в мозъка, докато този ефект е избегнат при мукуна заради свойствата и да се свързва с металите.

Антиоксидантните свойства на естествената Л-Допа оказват и допълнителен защитен ефект. Едно от малкото сравнителни изследвания върху хора демонстрира, че Л-Допа от мукуна е 2-3 пъти по-потентна от изолираната леводопа и не предизвиква странични ефекти като дискинезия (прегъване на жлъчния мехур).

Полуживотът на Л-Допа в човешкото тяло е едва около един астрономически час. Установено е, че термичната обработка уврежда много от микроелементите в Mucuna pruriens, включително и ензимите.

Растението обаче е най-уязвимо към сода бикарбонат, която понижава драстично всички микроелементи, като в най-голяма степен се засяга леводопа.

Използване в традиционната медицина

Още в индийската традиционна медицина Mucuna pruriens се е използвала за лечението на болест на Паркинсон и някои други нервни заболявания. Билката широко се е използвала  като сексуален стимулатор, както и за лечението на артрит. В Нигерия носи името „дяволски боб“, което е свързано с превъзбуждащите й свойства.

При ухапвания от скорпион или змия лечителите са нанасяли отвара от Mucuna pruriens върху раната. Практикувало се намазване на жилото на скорпион с мукуна, която е неутрализирала отровата още преди впиването й в кръвта.

Мукуна се е използвала за обогатяване на почвата и като инсектицид. Индийските планински племена са преварявали няколко пъти билката, за да отстранят потенциалните токсични вещества и тогава са я употребявали за наторяване.

Традиционното използване на мукуна е свързано с антимикробните и противовъзпалителните и свойства. В някои племена сухият екстракт от мукуна се използва за пушене.

Потенциални и доказани ползи при хора

• Мукуна притежава потенциални свойства да повишава семенната течност при мъже, чрез въздействието върху оста хипоталамус  - хипофизна жлеза – тестиси. В три различни изследвания са използвани дози от 5 г изсушена пудра в рамките на 3-6 месеца. Учените стигат до извода, че има положителен ефект, но той е вторичен и не толкова ефективен като самостоятелно средство;
• Освен че повишава количеството семенна течност, наблюденията досега стигат до извода, че мукуна засилва качеството и фертилността;
• Твърди се, че Mucuna pruriens може да повишава нивата на тестостерон при мъже, като някои изследвания върху животни, използващи ударни дози, стигат до същия извод. Засега научната база потвърждава потенциалните ползи за повишаване на тестостерона при безплодни мъже, като се предполага, че евентуалното въздействие върху здрави мъже би било минимално;
• Способност да понижава нивата на пролактин, като отговорен за това е допаминът, който въздейства върху секрецията на пролактин;
• Досега са изследвани свойствата на Л-Допа да повишава нивата на някои невротрансмитери като допамин, адреналин и норадреналин. Забелязва се, че мукуна възстановява понижените нива на тези невротрансмитери при безплодни мъже. При здрави мъже също се забелязва стимулиране, особено на нивата на допамин;
• Потенциални ползи, свързани с редуциране на симптомите при Паркинсон. Съществуват няколко изследвания, в които се използват дневни дози между 15 и 30 грама. Положителният ефект се свърза с възстановяването на нивата на Л-Допа в мозъка и въздействието върху периферния допаминов декарбоксилаза инхибитор;
• Потенциални ползи, свързани с регулирането на стреса и подобряването на настроението. Механизмът на действие е свързан с въздействието върху допамина и регулирането на кортизола;
• Ин витро са отбелязани някои неврозащитни свойства , като увеличаване на нивата на комплекс 1 в мозъчните митохондрии, както и възстановяване на нивата на серотонин и катехоламини в зоните на мозъка, които са увредени от Паркинсон;
• Потенциални ползи, свързани с повишаването на хормона на растежа. Досега положителни резултати има само при тестове с използване на 500 мг изолирана Л-Допа дневно. При положение, че Л-Допа в кадифения боб е по-потентна, то еквивалентен прием би имал сходни резултати;
• Изследвания от последните няколко години откриват и потенциалните ползи на Mucuna pruriens при нанасяне върху кожата, като се използва екстракт от листата, а не бобовите зърна. Установено е, че мукуна оказва благотворен ефект върху кератиноцитите и спомага за укрепването на кожа, увредена от силен окислителен стрес. Тези свойства биха били полезни при болестни състояния като екзема, дерматит и псориазис;
• Предварителните наблюдения стигат до извода, че определени компоненти от мукуна като танините и фенолите имат силен антимикробен ефект и биха били ефективно средство срещу определени бактерии, но са нужни повече изследвания.

Потенциални и доказани ползи при животни

• Изследванията върху плъхове стигат до извода, че мукуна разполага с потенциални свойства да повишава тестостерона, като най-сериозни са резултатите при болни субекти – от диабет тип 2 или безплодие;
• Редица изследвания върху различни животни установяват положителния ефект на Mucuna pruriens върху нивата на кръвна захар. Кадифеният боб понижава пиковете на кръвна захар до 8 часа след прием на въглехидрати, като в зависимост от дозата нивата на кръвната захар са по-ниски, между 18 и 55%. Освен моментния ефект, периодичната употреба на мукуна показва още по-обещаващи ползи, като употребата в рамките на няколко седмици запазва нивата на кръвна захар по-ниски с около 50%. Положителният ефект върху глюкозния метаболизъм се свързва с богатото съдържание на D-хироинозитол;
• Мукуна може да разполага с потенциални свойства да неутрализира някои от негативните последици при диабет. Мукуна успешно понижава появата на катаракти, но не демонстрира ползи, свързани с предпазването на нервните клетки и хипертрофията на бъбреците;
• Ползите на мукуна, свързани с понижаването на симптомите на Паркинсон се проявяват и при тестовете върху животни. Интересни са сравненията на въздействие между Mucuna pruriens и изолирана леводопа, като дългосрочният прием на мукуна притежава по-силен ефект, което се дължи на Допа-декарбоксилаза инхибиторите в мукуна;
• Мукуна пруриенс в комбинация с други билки като ашваганда, рауволфия и шиладжит стимулира и засилва паметта, но няма достатъчно доказателства да се твърди, че самостоятелно би имала сходен ефект;
• Освен в традиционната медицина, мукуна е тествана като противоотрова и върху животни, като е особено ефективна за неутрализирането на отрова от змии и скорпиони. Противоотровните свойства се дължат на протеиновите инхибитори в билката, които неутрализират токсините в отровата.

Странични ефекти на Mucuna pruriens

• Както вече беше споменато, мукуна съдържа високи дози цианогенни гликозиди, които имат силен токсичен ефект върху организма и могат да предизвикат хронична или остра интоксикация. Затова е задължително да не се превишават препоръчителните дози и да не се рискува с дългосрочен прием.
• Въпреки потенциалното интоксикиране, изследванията върху хора не отбелязват сериозни странични ефекти, дори при прием на 15-20 грама дневно до 20 седмици.
• Малка част от тестовите субекти са се оплакали от гадене и повръщане, което се е дължало на фактори върху храносмилането, а не на биоактивността на Mucuna pruriens.
• Доза от 32 мг/кг тегло при плъхове демонстрира незначителни странични ефекти като хипервентилация, спонтанна физическа активност и спонтанни ерекции.
• Досега е установен само един случай на прeдизвикана от Mucuna pruriens психоза. Учени са установили, че появата на психоза е било масово явление в район на Мозамбик и се е дължало на консумация на сурови зърна от кадифен боб. Причината е била определен тип взаимодействие между отделните активни компоненти и липсата на белтъчини в диетата на пострадалите.
• Мукуна съдържа много токсични и антифизиологични елементи, които могат да понижат усвояването на хранителните вещества не само в билката, но и в приеманите с нея други храни.
• Полифенолите в зърната имат способността да се свързват с някои видове протеини, което понижава значително тяхното разграждане. Самите полифеноли потискат активността на хидролитичните ензими като амилаза, липаза, трипсин и химитрипсин.
• Възможно е неподходящ екстракт от растението Mucuna pruriens (което има високи концентрации на танини) да потисне антиоксидантната активност, вместо да я стимулира.
• Мукуна може да създаде проблеми и с усвояването на минерали като цинк и магнезий, заради високото съдържание на фитати.
• Не се препоръчва прием на Mucuna pruriens от бременни, кърмещи и деца.
• Не се препоръчва прием на Mucuna pruriens от хора с ниска кръвна захар и ментални болести поради възможни усложнения.

Препоръчителни дози

Дозата зависи от това дали се консумира екстракт от Mucuna pruriens или прах на билката. Препоръчителните дози при прах от изсушени зърна са до 5 грама дневно, въпреки че и дози до 15-30 грама дневно не са демонстрирали сериозни странични ефекти.

Ако се употребява екстракт, трябва да се съобрази процентната концентрация на Л-Допа, която варира между 5 и 25%. В различни изследвания според целите са били използвани между 100 и 800 мг Л-Допа дневно, като в случая става въпрос за изолирана леводопа, която е 2-3 пъти по-слаба от еквивалента в Mucuna pruriens. Във всички случаи се съобразявайте с указанията на производителя.

Специалистите препоръчват при употреба на Л-Допа потребителят първоначално да започне с ½ от препоръчителната доза за съответното здравословно състояние. Причината е установяване на толеранс и избягване на някои ефекти, каквито са превъзбуждане и повишена физическа активност.

С какво да комбиниране Mucuna pruriens?

Mucuna pruriens може да се използва като мозъчен стимулатор и за редуциране на симптомите на Паркинсон. В такъв случай е удачно комбинирането на билката с други доказани вещества, като съчетанието от ацетил L-карнитин и алфа-липоева киселина, или алфа-глицилфосфорилхолин (Alpha-GPC).

Приемана преди сън, мукуна има потенциални ползи, свързани с нощното възстановяване и качеството на съня. Успешна би била комбинацията с GABA и Alpha-GPC.

Някои изследвания демонстрират потенциални ползи върху хормоналния баланс при мъже. Ако целите да регулирате тестостерона, удачно допълнение биха били D-аспаргинова киселина, трибулус терестрис и цинк.

Как може да намерим Mucuna pruriens?

Mucuna pruriens може да се продава като органична храна или като хранителна добавка. Като органична храна се продава под формата на изсушени зърна на прах, като в този си вид билката не е много популярна.

Най-популярни са екстрактите от Mucuna pruriens, които варират с различна концентрация на активната съставка Л-Допа. Обикновено количествата екстракт са между 350-500 мг в капсула, с концентрация между 5 и 25% Л-Допа.

Л-Допа се изпозлва и в някои комплексни формули, най-вече в сексуални и тестостеронови стимулатори. По-рядко се добавя към формули за стимулиране на хормона на растежа и среднощно възстановяване.

Mucuna pruriens определено може да бъде наречена една различна билка! От една страна тя е богата на редица хранителни вещества, а от друга - на множество микроелементи.

Може да се каже, че всяка една част от растението притежава лечебни свойства, които не присъстват единствено в старите книги на знахарите, но са подкрепени със сериозни научни изследвания.

Досегашните наблюдения категорично казват, че мукуна може да спомага при някои болестни състояния. Това прави ли я билка за всекиго?

По-скоро бихме се съгласили, че кадифеният боб е специализирана билка, която трябва да се употребява в конкретни случаи, а не да бъде част от ежедневния ни хранителен прием, защото има странични ефекти, макар и потенциални.