Наскоро в науката: висок срещу нисък гликемичен индекс
Връзката между гликемичния индекс, хипертонията и диабета
Връзката между гликемичния индекс, хипертонията и диабета
От 04.04.2015, чете се за 2 мин.
В края на декември 2014 година е публикуван анализ върху ефектa на въглехидрати с различен гликемичен индекс (ГИ) върху рисковете от сърдечно-съдови заболявания и диабет (1).
Целта на експериментa е да се установи ефектът на ГИ и тоталното количество приети въглехидрати върху рисковите фактори за сърдечно-съдови болести и диабет / понижена инсулинова чувствителност.
В случая става дума за произволен кросоувър опит, в който участват 163 пълнолетни участници с наднормено тегло. Всички от тях са с прехипертония (леко завишено кръвно налягане) или хипертония от първа степен. Дадени са им четири хранителни плана, съдържащи всички хранения, снаксове и калорийни напитки за период от 5 седмици. Всеки участник изпълнява поне две от диетите. За всеки чифт от четирите диети, 135 до 150 участници допринасят за поне един от основните пет изследвани параметъра (изброени по-долу в статията).
За скала на гликемичния индекс е избрана тази, където глюкозата приема стойност от 100 единици (съществуват алтернативни, където стойностите са изместени изкуствено нагоре).
Четирите тествани диети са следните:
Всеки от четирите хранителни плана е DASH-базиран, т.е. спазва стандартни препоръки и правила с цел превенция и контрол на хипертонията (високо кръвно налягане). Типично тези диети са богати на плодове, зеленчуци, нискомаслени млечни продукти и като цяло са с ниско съдържание на наситени и транс мазнини. Тоталното количество мазнини също е сравнително ниско. Най-често ограничени са: солта, сладките, подсладените със захар напитки и червените меса. Включват се пълнозърнести продукти, риба, пилешко, боб, семена, ядки и растителни масло. Този тип диети са богати на калий, калций, магнезий, фибри и протеин.
Петте основни параметъра, които са изследвани са:
При високовъглехидратните диетични планове, този с нисък ГИ е понижил инсулиновата чувствителност от 8,9 на 7,1 единици (−20%, P = .002); повишил LDL-холестерола от 139 на 147 mg/dL (6%, P ≤ .001); не е повлиял на HDL-холестеролa, триглицеридите или кръвното налягане.
При нисковъглехидратните планове, този с нисък ГИ не е имал влияние върху основните параметри, освен върху триглицеридите. Намалил ги е от 91 на 86 mg/dL (−5%, P = .02).
В основното сравнение между нискогликемичната, нисковъглехидратна диета и високогликемичната, високовъглехидратна диета, първата не е указала влияние върху инсулиновата чувствителност, систоличното кръвно налягане, LDL-холестерола или HDL-холестерола, но пък е понижила триглицеридите от 111 на 86 mg/dL (−23%, P ≤ .001).
В коментар към горното изследване доктор от университета на Колорадо споменава, че резултатите са обратни на очакваното (2). При нискогликемичната, високовъглехидратна диета не само, че инсулиновата чувствителност не се е увеличила, а дори се е спаднала. При същата нивата на „лошия“ холестерол са се увеличили без да има промяна в „добрия“, триглицеридите или кръвното налягане.
В този пет седмичен експеримент, сравняващ диети с нисък и висок гликемичен индекс, не са установени разлики в инсулиновата чувствителност, липидните нива или систоличното кръвно налягане. Изводът е, че в контекста на DASH-базирана диета (т.е. такава с цел за превенция и контрол над високото кръвно налягане) използването на скалата с гликемичния индекс едва ли ще намали рисковете от сърдечно-съдови заболявания или инсулинова резистентност.
Това още веднъж показва маловажността на ГИ и важността на цялостния подход към здравословната диета и начин на живот. Вглъбяването в дребни детайли не може да има мащабен ефект.
ГИ-скалата е ирелевантна и за здрави трениращи атлети и телесната им композиция, за което може да прочетете в материала ни относно често срещаните митове около нея (част първа и част втора).
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече