Проблемът със статии за хранене в масовите медии

За какво да внимаваме

„Учени открили…“

Любимата ми реплика. Кои са тези учени? Как така са го открили това нещо и дали не е случаен ефектът, наблюдаван в изследването? В такива статии много често липсва каквато и да е информация за източника.

Видите ли подобна сензационна статия, първо потърсете някъде пише ли пълното име на изследването и в кой журнал е публикувано. При прочитане на статията, можете ли да седнете пред браузъра и да намерите изследването, за което се говори? Ако не можете, то бъдете  сигурни, че четенето на такава статия е загуба на време. Казва ви се нещо и се очаква да го вземете на добра воля.

Критичното мислене е признак на интелигентния читател. Бъдете такъв. Скриването на източника спира каквито и въпроси да имате, тъй като отговор няма как да намерите.

„Оказва се, че …“

В науките за храненето и тренировките рядко има сензации. Нови изводи и препоръки за хранителни режими винаги може да се появяват, но кой знае какво не се променя с времето. Ако до сега информацията е била, че приемът на протеин предпазва от атрофия по време на калориен дефицит, то няма да се окаже, че изведнъж било точно обратното. Може препоръчителните дози да бъдат леко коригирани, но черното не може да се окаже бяло и обратното.

Епидемиологични изследвания

Те са интересни за учените, занимаващи се с тематиката на проучването, но на практика са безполезни за масовата публика. А това са изследванията, които най-често, ако не изцяло, са цитирани в масовите, неспециализирани медии. Такива статии нарушават най-основното правило при ваденето на изводи в областта на хранителните науки (а и другите) - корелацията не доказва причинно-следствена връзка.

Ето един пример: 99% от хората, носещи голяма номерация дрехи са с наднормено тегло. Следователно излагането на кожата към повече памук води до затлъстяване. Хмм… сякаш не. Това, че между две неща има (силна) връзка, не означава, че едното е причина за другото.

Звучи нелогично

Ако нещо звучи нелогично, то има голяма вероятност да е грешно, въпреки че „се оказва“, че „учени открили“, че било така.

Мотив

Мотивът на журналиста (обърни внимание на думата "журналист", а не "специалист"), написал тази статия, е да направи сензация. Колкото повече прочитания, толкова по-добре. Щом докарва повече трафик за сайта си, значи статията е по-успешна. Това, че съдържанието е грешно не е търсен ефект, но обратното не е и приоритет.

Изследването не е проведено върху хора

Гризачите не са хора. Шокиращо, знам. Те имат и различен от нашия метаболизъм (например връзка между липогенеза и консумация на фруктоза). Това, че нещо се случва при гризачи, може да послужи за хипотеза, която после да бъде тествата при хора, но не може да се екстраполира директно като извод за нас.

Един кратък пример с това, което научихте от тази статия:

През март на 2015 година по медиите масово обиколи едно изследване върху консумацията на напитки с некалорични подсладители. Заглавието, в превод, е „Хора, които пият диетична сода качват три пъти повече мазнини по корема от тези, които не пият, твърди изследване“.

Под „сода“ се има предвид газирана напитка.

Логика

Още в момента, в който го прочетете трябва да ви направи впечатление, че звучи малко … невероятно. Буквално. Диетичната сода няма калории. Може ли нещо, което няма енергия (калорийност) да се ползва, за да бъде складирана енергия от него? Тя от къде ще се вземе?

Мотив

Естествено, че целта е сензационно заглавие и импресии за сайта. Иначе пари от реклами няма да има. Имайте предвид, че това не е специализирана медия за хранене. Хората, които са написали материала най-вероятно нямат никакви знания относно хранене и/или статистика, нито пък как се разчита и интерпретира научно изследване.

„Учени открили“

Някъде в статията да намирате линк към изследването? Не. Някой някъде открил нещо. Липсва точното заглавие, името на водещия протокола и друга информация, което може да улесни намирането на текста. Реално е много трудно да проверите информацията, която ви се предоставя.

Изследването е епидемиологично

Данните показват корелация, но дори при желание, не е възможно да бъде доказана причинно-следствена връзка поради естеството на самото изследване.

Това, че хората, които пият диетична сода са качили повече мазнини по корема значи ли, че именно от нея са ги качили? Помислете си дали слабичките ви приятели си поръчват диетична или нормална “Coca Cola” когато излизате заедно. Най-веротно второто. Те не виждат причина да си поръчат некалоричната версия. А сега се сетете за дебелите хора, които отиват в McDonald’s, поръчват си два чийзбургера, картофки, един млечен шейк и … диетична кòла. И сега си помислете как след 10 години първите ви приятели ще са си все така слабички, а другите ще са станали още по-дебели. Това няма да е заради диетичната сода, която пият, а заради нездравословния начин на живот, който водят.

В текста на самото изследване пише, че контрол върху диетата и калорийния прием не е имало. Дори това стига, за да знаете, че изводи от протокола не може да се вадят. Поне не и с каквато и да е убеденост.

Редица други проблеми

В случая информацията е събирана чрез анкети. Колко точни може да са спомените на хората за това, кога били пили нормална сода и кога - диетична? А колко пъти през седмицата? А дали няма и изключения, за които да са забравили? Понякога отиваш в заведение и няма точно това, което искаш. Като няма диетична сода - няма с празна чаша да стоиш. Ще си вземеш обикновена. Собственото рапортуване на хранене и тренировки е многократно доказано за изумително недостоверно.

Разглеждат се ефекти само при хора над 65 години. Това значи, че генерализация за млада популация може да е само хипотетична.

В повечето случаи при такова изследване авторите на научния труд винаги казват нещо от сорта на „показаната корелация в случая може да бъде ползвана за изграждане на хипотеза, която да бъде проверена от бъдещи рандомизирани контролирани изследвания“. Т.е. може (и често е така) изводът в статията да не съвпада с този на авторите на протокола. Точно затова е хубаво да намерите достъп до самия оригинален текст, за да се уверите дали няма разминавания.

В изследването има пълна липса на контрол върху хранене, физическа активност и начин на живот. Само това е достатъчно, за да бъде хвърлено в кофата. При положение, че не контролираш за най-влиятелните показатели, то е доста смело да твърдиш каквото и да било за отделен малък показател.

Може да се навлезе в още подробности, но няма смисъл. Целта беше да приложите наученото в началото на статията.

Извод

Не четете сензационни статии за хранене, алкохол, цигари и тренировки в неспециализирани медии.

Те не са писани от хора, обучавани да разчитат научни изследвания. Търсете си информацията от доказани източници, където авторите имат опит с това, за което пишат. Ползвайте критериите, изброени по-горе, за да може, без сами да сте специалисти, веднага да разпознаете очевидни заблуди в статии. Имайте и предвид, че при храненето често нещата зависят от контекста и генерализациите не винаги са валидни.