Манган (Manganese)

Какво е манган?

Манганът е химичен елемент (Mn), който не може да се срещне като свободен елемент в природата и най-често е свързан с желязо и други минерали.

Историята зад този минерал е дълга и значително интересна, включително неговите свойства, приложения и странични ефекти.

Наименованието му произлиза най-вече от географското местоположение, където е бил открит – регион с древното име Магнезия (Magnesia), днес познат като Гърция.

В древни времена два черни минерала били наречени с общото име магнез (magnes). С времето било установено, че те притежават различни свойства – единият привличал желязо, докато другият - не.

Последният преминава през няколко прекръствания – магнезия, манганов диоксид и други.

През 1977 г. шведският химик и минералог Йохан Готлиб Ган (Johan Gottlieb Gahn) успява да изолира мангана отделно от другите минерали и така се стига и до познатото ни днес наименование.

През годините манганът се използва за различни цели – първата, от които е в сферата на стъклообработката. Някои от тогавашните стъклари го използвали заради способностите му да обезцветява стъклото, докато други точно за обратното – да придава цвят.

В днешно време се използва основно в сферата на металургията, където е изключително полезен за изработката на желязо и стомана поради различните му свойства, едно от които е да прави желязото по-твърдо, без да се увеличава чупливостта му.

С времето и развиването на науката била установена и съществената роля на мангана за оптималната работа на нашия организъм.

По очевидни причини, ще се спрем основно именно на биологичната роля на този минерал.

Физиологични свойства

Както всички останали жизненоважни минерали, манганът има широк спектър от отговорности в човешкия организъм.

Необходим е за развитието на организма, метаболизма на веществата, изграждането на костите, за здравината на кожата и други.

Най-съществената му роля обаче е тази на антиоксидант и по-точно включването му в така нареченият ензим манган супероксид дисмутаза (Mn-SOD), намиращ се в клетъчните митохондрии.

Този ензим се среща в почти всички живи организми, които се намират в кислородна среда и е жизненонеобходим за оцеляването им.

Без да навлизаме в излишни подробности ще споменем, че този ензим има ролята на протектор срещу образуващите се свободни радикали. Без него продължителността и качеството на живота ни едва ли биха били същите.

В кои храни се среща?

Манган се среща най-вече в зърнени храни, семена, чай и зеленчуци.

Някои от най-известните и същевременно най-богати на манган храни са: овесени ядки, кафяв ориз, спанак, ананас, канела, тиквено семе, орехи и подправката карамфил.

В 100 г продукт от изброените, се съдържа манган в интервала 1-5 мг. В подправките дори много повече.

Също така манган си набавяме и от питейната вода, като е установена концентрация от 10 мкг/л.

Набавяме ли си достатъчно?

Важно е да се отбележи, че поради липса на достатъчно научна информация, препоръчителни дневни дози (RDA) не са установени за минерала манган.

За него са в сила препоръките за адекватен дневен прием (AI), според който тези количества са достатъчни, за да се избегнат здравословни проблеми. AI се определеня на база наблюдения и приблизителни сметки за това колко манган си набавят хората дневно и дали това е достатъчно, за да избегнат здравословни проблеми.

За щастие дефицитът на минерала в световен мащаб е изключително рядко срещан и повечето хора, спазващи поне малко приличен хранителен режим, успяват да си набавят 2-3 мг манган дневно.

През 2001 година Националната Академия на Науките на САЩ поставя поносим горен праг на прием (Tolerable Upper Intake Level) от 11 мг манган на ден при хора над 19 годишна възраст.

Важно е да се отбележи, че поносимият горен праг при манганa е приложен на база no-observed-adverse-effect level for Western diets.

Иначе казано, това е прагът, под който се знае, че няма странични ефекти, но също така, ако поради една или друга причина някой ден приемете повече от 11 мг манган от храната и добавките си, това не е гаранция, че ще получите страничен ефект.

В случая, тълкуването на горната граница от 11 мг трябва да бъде, че при прием под 11 мг близо 100% от хората няма да получат негативни реакции, но с подминаването на този праг рискът от странични ефекти започва да расте малко по малко.

Много хора по света редовно си набавят повече от 11 мг манган без оплаквания, особено вегетарианците, чието меню се състои главно от храни, които са много богати на минерала и дневният прием манган при тях може да достигне 20+ мг.

Възможни странични ефекти

Както бе споменато, не се наблюдават странични ефекти от прием на храни и хранителни добавки в препоръчителните дози.

Манганът обаче е определен за индустриален токсин. Изключително опасно е излагането на манганови пари и прах в предприятия, които използват манган в производствения си процес. Такива са най-често предприятията в желязодобивната и стоманодобивната промишленост.

Продължителното излагане на манганови пари води до състояние наречено Манганизъм.

Манганизъм е бифазно неврологично заболяване. През първата фаза интоксикираният може да изпитва промени в настроението, депресивни състояния, нарушения в паметта и когнитивните способности. С напредване на заболяването се стига до състояние, силно наподобяващо по симптоми болестта на Паркинсон.

Последиците от натравяне с манган често са необратими и нелечими.

Рискови групи за натравяне с манган са:

• хора с чернодробни заболявания – тъй като манганът се елиминира от тялото основно чрез жлъчни сокове, то нарушената работа на черния дроб може да доведе до намалена елиминация;
• новородени – бебетата до 1 годинка са по-уязвими;
• деца – в сравнение с възрастните, децата имат по-добра усвояемост и намалена елиминация на манган, което може да доведе до пренатрупване;
• хора страдащи от дефицит на желязо – научни изследвания показват, че хората с дефицит на минерала желязо усвояват много по-добре минерала манган, което може да доведе до пренатрупване.