Неподозираната история на бягащата пътечка...

Съвременните пътечки – уреди за мъчение

Свикнали сме да ги виждаме във фитнесите и залите за аеробика. Прилежно наредени една до друга, неуморно отброявайки времето, през което различни крака бягат и / или тичат върху движещата се лента. Съвременните пътечки за бягане – едни от най-популярните кардио уреди.

Но в миналото популярността им се свързвала като уред за наказания.
Буквално.

Ако ви се е случвало да си помислите „Ох. Как ще издържа 30 минути на тази пътечка, толкова е скучно?“, то поне знаете, че можете да слезете от пътечката, когато пожелаете. А може и изобщо да не се качвате върху нея.

Уви, право на такъв избор не са имали затворниците през 19-ти век.

Затворническият ужас

В началото на 19-ти век наказанията в затворите в Англия били или екзекуции, или депортиране.

Различни социални организации, хора, защитаващи човешките права и известни личности, като Чарлз Дикенс, се обявили против тези жестокости като форма на наказание. Протестите им довели до реформиране на затворите и въвеждането именно на бягащата пътечка (или по точно – на нейния първообраз).

Бягащите пътечки били изобретени в началото на 19-ти век (1818 година) от английския инженер сър Уилям Кубит. Те представлявали дълъг въртящ се цилиндър, задвижван от затворниците чрез стъпване върху педали.

След като колелото било завъртяно веднъж, затворниците трябвало да продължат да стъпват върху него и да въртят – иначе рискували да паднат.

Енергията от въртенето се използвала за изпомпване на вода, смачкване на зърно и за задвижване на мелници, откъдето идва и английското име на бягащата пътечка (“treadmill”; „tread” - стъпка; “mill” - мелница).

Затворниците влизали „във форма“, а икономиката отбелязвала прогрес.

По този начин вероятно обществото виждало нововъведението. Но то било истински ужас за затворника, който прекарвал по 6 часа на ден върху движещата се пътека.

Това всъщност се равнявало на 5000-14000 стъпки или 1524-4267 метра, а в съчетание с липсата на достатъчно хранителни вещества, затворниците падали от изтощение и / или контузии.

Въпреки че пътечките се разпространили в над 50 английски затвора, през 1898 година те били обявени за изключителна жестокост.

Завръщането на „ужаса“

Пътечката се завърнала сред обществото през 1911 година, но вече нямала нищо общо със затворите и начините за наказание.

Регистрирана в Щатите като уред за трениране, тя все повече придобивала съвременния си вид.

Е, за някои хора тя все още е ужас. Но поне могат да слязат, когато пожелаят.

И нещичко от мен

Историята около бягащата пътечка ми припомни едно от „правилата“, които се опитвам да спазвам в тренировките си, а именно – да спортувам това, което ми доставя удоволствие и успоредно ми помага да съм здрава и да постигам целите си.

Ако нещо не ми харесва и по-скоро създава негативни емоции в мен – не го правя, независимо от факта, че известният фитнес гуру го препоръчва като средство за добра форма.

Няма един единствен път към постигането на целите. Изберете този, който ви е на сърце.

Ако пътечката не ви харесва и създава усещания за отегченост, не се качвайте върху нея.

Има толкова други възможности за кардио дейности – експериментирайте.

Ако някой ви е казал, че пътечката е единственото средство, ако искате да свалите мазнини (а на вас то изобщо не ви се нрави), то значи този някой робува на закостенели митове. Свалянето на мазнини зависи основно от хранителния режим (вижте статията за калориен баланс) и може да се случи дори без да правите кардио, а да съчетаете храненето с друг вид физическа активност (силови тренировки, например).

Ако пък пътечката ви харесва и обичате да я включвате в кардио активностите си, насладете се пълноценно на прекараното време върху нея и не забравяйте – можете да слезнете винаги, когато пожелаете!

Оставям ви с 4-минутното видео, представено по много цветен и креативен начин.