Сърце

Сърцето (латински-cor, гръцки- καρδία) представлява кух мускулест орган с определени възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система, като по този начин поддържа нашето кръвообращение. В човешкото тяло няма друг орган, който да е така постоянен в своето непостоянство, както сърцето. С изключение на няколко кратки паузи, през целия си живот сърцето изменя своята форма, големина и положение на отделните части, поради което определянето на точен размер се оказва доста трудна задача. Сърцето в норма има големината на юмрука на съответния човек и се приема, че неговата форма е на неправилен конус или пирамида, с основа, обърната нагоре, надясно и назад. А върхът на сърцето е насочен надолу, наляво и напред. Големината на сърцето зависи пряко от размерите на човека. При мъжете то тежи между 280-340 г (средно 300 г, 0.45% от телесната маса), а при жените-между 230 и 280 г (средно 250 г, 0.40% от телесната маса), като понякога сърцето може да достигне и тегло, по-голямо от 500 г, което води до увреждане на сърдечната мускулатура. Дължината му достига до 12-13 см.

Устройство на сърцето

Сърцето е съставено от две "несвързващи" се помежду си половини, наречени дясно и ляво сърце, а по характера на вливаща се в тях кръв - венозно и артериално. Те са разделени едно от друго посредством надлъжна преграда, а всяка половина от своя страна се разделя на предсърдие и камера. Частта от надлъжната преграда, която отделя предсърдията, се нарича предсърдна преграда.

Дясното и лявото предсърдие образуват основата на сърцето и приемат кръвта от венозните съдове. Дясното предсърдие има кубовидна форма и заема най-дясната част на сърцето. В него се вливат горна и долна куха вена, образувайки т. нар. венозен синус, границата на който външно представлява една бразда, а от вътрешната страна - изпъкнала линия. Вътрешната повърхност на синуса е гладка, а на долния ръб на долната куха вена се намира тънка ниска гънка, наречена клапа на долната куха вена, която играе роля при феталното кръвообращение, насочвайки потока на кръвта към лявото предсърдие. Горната куха вена носи кръвта, която идва от главата и горните крайници, а долната куха вена - от туловището и долните крайници. Тази кръв е богата на СО₂, поради което е с виненочервен цвят и се нарича венозна. Лявото предсърдие заема задната част на сърцето, в него се вливат по две белодробни вени от всяка страна, но е възможно вените да са по една от всяка страна (получени при сливането на съответните две) или повече от четири, които носят кръв, богата на кислород, от белите дробове. Тази кръв е аленочервена и се нарича артериална. А вътрешната повърхност на предсърдието, намираща се между белодробните вени, е гладка.

Дясното предсърдие се свързва с дясната камера чрез десния предсърдно-камерен отвор, а лявото предсърдие - с лявата камера чрез левия предсърдно-камерен отвор. Дясната камера има формата на тристенна пирамида, като предната стена от външната повърхност на сърцето е най-голяма. Медиалната стена е изградена от междукамерна преграда и е изпъкнала към вътрешността на камерата, а най-малката задна стена лежи върху диафрагмата. От предния отвор на дясната камера започва белодробната артерия. Стената на лявата камера е почти два пъти по-дебела от тази на дясната камера. Тя има форма на конус, чийто връх съвпада със сърдечния връх. От предния отвор на лявата камера започва аортата.

От какво е изградена стената на сърцето?

Сърдечната стена е изградена от три слоя: ендокард, миокард и епикард.

• Ендокард (вътрешен слой) - изграден е от ендотелна тъкан (вид съединителна тъкан, богата на еластични влакна). Той покрива изцяло вътрешната повърхност на сърдечните кухини. Според разположението си се дели на периетален ендокард, ендокард на клапите и сухожилните нишки.
• Миокард (мускулен слой) - изграден от сърдечно-мускулна тъкан, която се различава по своето устройство и функции както от напречно-набраздената, така и от гладката мускулна тъкан и се среща само в сърцето. Той е най-дебелият слой, като изгражда по-голямата част от стената на сърцето. Различават се мускулен слой на предсърдията и мускулен слой на камерите. Мускулатурата на предсърдията е напълно отделена от тази на камерите чрез фиброзния скелет на сърцето, което позволява тяхното неедновременно съкращение.
• Епикард (външен слой) - той е изграден от един слой плоски епителни клетки, които са свързани с подлежащия мускулен слой посредством тънка съединителна тъкан.

Самото сърце е обвито в съединително-тъканна торбичка, наречена перикард, която съдържа определено количество течност (10-20 мл), която значително намалява силите на триене при работата му.

Кръвоносни съдове на сърцето

Сърцето, както всички останали органи в човешкото тяло, се нуждае от кислород и хранителни вещества, за да може да функционира правилно. А това става с помощта на артериите и вените. Кръвоснабдяването на сърцето се извършва от две артерии: лява венечна артерия и дясна венечна артерия, които водят началото си от аортата. След преминаването си през капилярната мрежа на сърдечната стена, кръвта, предавайки кислорода и хранителните вещества, навлиза във венозната система на сърцето. Вените на сърцето се вливат в дясното предсърдие. Венозните пътища се разделят на три системи:

• Система на венечния синус - включва голямата сърдечна вена, средна вена на сърцето, косата вена на лявото предсърдие, малка вена на сърцето.
• Ендомурална система - състои се от най-малките вени на сърцето.
• Тансмурална система - към нея спадат предните вени на дясната камера на сърцето.

Сърцето - един уникален орган в човешкото тяло

Интересни се оказват физиологичните особености на сърцето, отнасящи се до възникването и провеждането на възбуждането. Способността на сърцето ритмично да се възбужда и съкращава под влиянието на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система, се нарича автоматия. Това е процес, който се наблюдава дори и след изваждане на сърцето от организма на човека. По принцип автоматията на сърцето е свързана с ритмично деполяризиране на клетките на т. нар. синусов възел, той регулира ритъма на цялото сърце. А понякога за изясняване на патологията на сърдечната дейност от особено значение се оказват познанията за автоматията. При нормални условия ритъмът на автоматично съкращение е строго регулиран - около 70 удара в минута.

Възбудно-проводната система на сърцето се състои от:

• Синусов възел
• Предсърдно-камерен възел
• Снопче на Хис
• Мрежа на Пуркиние

В клетките на възбудно-проводната система на сърцето е дефинирана не само вътрешната регулация на сърдечния ритъм, но и "програмата" за нейното изменение с напредването на възрастта на индивида (при новородено сърдечните съкращения са около 140 в минута, докато при възрастните с увеличаване на телесната маса и пътя на кръвта в тялото, както и промяната в еластичността на съдовете, този ритъм се забавя).

Именно в основата на ритмичността в работата на сърцето стои тази система, в която периодично възниква и се провежда възбуждане, което предизвиква съкращение на миокарда. Редуват се в строга последователност три състояния:

• Съкращения на предсърдията
• Съкращения на камерите
• Отпускане на цялата мускулатура

Сърцето се инервира от нерви на вегетативната нервна система (симпатиков и парасимпатиков дял) и сетивни нерви. Основната функция на нервите инервиращи сърцето е да променя основния сърдечен ритъм в зависимост от състоянието на тялото-покой, физически труд и др. Нервите на сърцето повлияват на честотата на сърдечните съкращения, тяхната сила, проводимостта на импулсите и възбудимостта на сърдечната мускулатура.

За едно здраво и силно сърце!

Според д-р Пол Д. Уайт, "болестите на сърцето не са божие наказание, а следствие от собствените ни грешки". За съжаление, много хора осъзнават този факт прекалено късно! Факт е, че сърдечно-съдовите заболявания не започват инцидентно, а са резултат от нездравословния начин на живот и постепенното запушване на артериите. Съвременните изследвания показват, че клетките, които изграждат сърдечно-съдовата система, се поддават лесно на вреднодействащите фактори. Сериозни увреждания на сърцето могат да настъпят вследствие на тежки инфекциозни болести (скарлатина, дифтерит, ангина, гнойни възпаления на зъбите, остър ревматизъм), което може да доведе до възпаление на миокарда. Употребата на богати на мазнини храни, може да доведе до натрупването на холестерол и съответно уплътняване на стените на артериите. Това от своя страна води до сериозни последствия като атеросклероза, стенокардия, миокардиосклероза, сърдечна астма и други сърдечно-съдови заболявания.

Употребата на различни забранени вещества, като анаболни стероиди, диуретици, стимуланти може да доведе до високо кръвно налягане, сърдечни артимии, мускулни крампи. А използването на някои от тези вещества, съчетани с особено интензивни тренировки, може да доведе до инфаркт и дори смърт за спортиста. Дължи се на усилената сърдечна дейност и намаленото кръвоснабдяване на миокарда, вследствие на което клетките не получават достатъчно количество кислород и хранителни вещества, необходими за нормалното им функциониране. Лесно можем да стигнем до извода, че хигиената на сърдечно-съдовата система изисква не само предпазване от увреждане, но и повишаване на устойчивостта на организма срещу заболявания. Необходимо е спазване на определен режим, закаляване и трениране, особено в период на растеж на индивида.

Ежедневната спортна дейност (като плуване, бягане, аеробика, фитнес) стимулира развитието на цялата система. Сърдечният мускул укрепва, увеличава се броя на капилярите, значително се подобрява обмяната на веществата, а също така работоспособността и самочувствието на човека. Изследвания показват, че сърцето на един спортуващ човек може да увеличи работата си 9 пъти, за разлика от неспортуващите, където тази цифра е редуцирана до 3. Например при бягане обемът на кръвта, която преминава през сърцето, може да достигне до 30 литра в минута. Кардиолозите съветват да бъде ограничен приемът на алкохол и цигари, защото алкохолът води до значително намаление на еластичността на мускулните влакна, а никотинът предизвиква спазъм на съдовете на сърцето, повишава възбудимостта на миокарда и нарушава провеждането на възбудния импулс.

Редуцираното количество сол със сигурност би ни осигурило ниско кръвно налягане. Стресът може да причини повишаване на кръвното налягане и с течение на времето да доведе до хипертония, което означава, че е необходимо той да бъде сведен до минимум.